1 420 резултата
За обувките, стигнали до края
Изхабени от носене. Набити с прах, изгубили цвят и възраст.
Минали през всичко!
Изтъркани от завои и обръщания...
Та нали умните са казали, че ако се заседиш достатъчно дълго на едно място, целият свят ще мине пред очите ти. ...
  1355 
Аз те нараних. Аз те излъгах. Аз те манипулирах. Аз обичах. Аз обещах.
Това е искреност, която бих желала да чуя поне веднъж след грозния край, но никога не ми се е случвало. Аз съм тази, която е съсипана, но мисля, че ти имаш нуждата да бъдеш спасен. Трябва да се отърсиш от вината, която изпитваш, ...
  2091 
Изискваме ли прекалено много ?
Едно е да искаш, но друго е да получаваш. И да, може би искаме прекалено много – мила дума, малко внимание, нежност и ще бъдем щастливи, защото точно тези малки неща преобръщат световете ни. Карат ни да се чувстваме специални, а нали точно това търси човек у другия. Да ...
  1560 
Преди употреба – прочетете листовката
Extreme ways are back again,
Extreme places I didn’t know,
I broke everything new again,
Everything that I’d owned… * ...
  1584 
Реалност, пронизана от безброй остриета. Полет върху крилата на една мечта. Мечта, която имам чувството, че е съществувала още преди да ме е имало.
Мечтата ми е да открия теб. Ти, който ще обречеш сърцето ми на вечно щастие. Ти, който няма да спреш пред нищо за едничкия, нищожен шанс да достигнеш лу ...
  1386 
Хората с фина душа умират млади
„Аз съм чужда радост прегръщал
и съм плакал – заради чуждия смях!”
Е. Димитров
Обикновено сърцето издънва нещата. ...
  3241 
Какво трябва да направиш, когато си безсилен? Крещи ти се, а не можеш да крещиш. Смее ти се, а не можеш да се засмееш. Плаче ти се, а не можеш да пророниш нито една сълза. Задушаваш се в собствения ти свят, този свят, който беше единственото ти спасение. Твоята малка и прекрасна утопия вече я няма. ...
  1222 
Не видях очите, които толкова много исках да видя... дори за последен път. Не усетих и прегръдката, която толкова много исках да усетя и така копнеех за нея... Винаги виждах очи непознати и така чужди, прегръдки нежелани и чужди, защото това не бяха твоите очи... не бяха твоите прегръдки... Исках са ...
  1122 
Наскоро стигнах до заключението, че Аз-ът е илюзия – той зависи само от онова, с което се идентифицираме: в това число с вещи, облекло, работа, дори моделът на поведение, който смятаме за своята същност, но той е заучена фасада, която ни дава чувство за сигурност. Например, свикнали сме да реагираме ...
  1073 
Въпрос на избор
Един приятел веднъж ми каза:
- Надя ще си свободна, когато ти пожелаеш.
И ето този ден дойде. Бях готова за него. Пожелах си го.
От тук насетне всеки ден ще избирам свободатата и щастието. Ще изисквам това, което заслужавам и ще го получа. Всичко е въпрос на избор. ...
  1084 
Моно-лог
Хората рядко гледат в очите.
Неудобно е. А може и да ги е страх?
Не знам!
Когато имаш нужда от някого, от всеки, от когото и да е... него го няма. ...
  1347 
Осмелих се. Влезнах в пещерата. Колкото по навътре отивах, толкова по-мрачно и студено ставаше, но продължавах да вървя.
Включих телефона си, да ми осветява пътя. Имаше красиви скални образования, които никъде не можеш да видиш, освен в тази пещера, поне така си мислих аз.
Стана ми самотно и студено ...
  1113 
Преди два дни гледах филма "Американско престъпление". За мен това е нещо като традиция – вечер гледам по някой филм преди да заспя. Гледал съм всякакви филми като повечето хора, сред които доста такива, които си заслужава да се видят. Този, обаче, определено беше различен. Нямам намерение да описва ...
  1341 
... Беше безкрайна нощ... с аромат на звезди... нежна и тайнствена като момичето, което се взираше в нея... Далечен гръм проряза тихия здрач, оставяйки светла диря на хоризонта... чиста и ясна като детска усмивка... и после изчезна...
Лекият вечерен бриз, понесъл шепота на дъждовните капки и зеленат ...
  1094 
Мечтите са нещо прекрасно. Те се сбъдват само на онези, които са способни да повярват в себе си и да направят всичко възможно, за да ги постигнат. Някои хора крият мечтите си. Питаш ме, защо го правят ли? Може би са избрали да ги запазят само за себе си. Всеки има своите мечти. Понякога и невъзможни ...
  3823 
Креативно мислене и последвалите действия от него? Целта ми не е да оспоря положителните черти на креативността, а да задам и да се опитам поне донякъде да отговоря на въпроса - "Доколко ние можем да бъдем наистина креативни и какво ни спира да бъдем такива?". Ще говоря от личен опит, тъй като нямам ...
  2725 
Откакто преоткрих чувството на страдание, не спирам да се питам кой всъщност е неговият източник. Постепенно установих, че той не е само един, а може да бъде просто един от многото. Подозирам, че в емоциите си, аз – както предполагам и повечето хора – си оставам дете и изпитвам негодувание, когато м ...
  1615 
Събудих се с главоболие. Още преди да си отворя очите, исках да заспя отново. Не исках да се събуждам и да чувам гласа му. Уви, бе прекалено късно.
- Добро утро - отвърна ми той.
- Не е добро. Щом се събуждам и ти пак си тук. Не може ли поне един ден да замълчиш и да ме оставиш да си живея живота? - ...
  1583 
Любовта
Чувствам се толкова спокойна и щастлива, някак тихо щастлива. Сещам се как искам да съм влюбена и да споделя този миг с любимия човек. Но съм сама. Не съжалявам, не плача, но силно копнея за деня, в който ще споделя любовта си с човека, който ще е просто до мен. Ще ме гледа в очите и погледъ ...
  1570 
„Призрак“... колко яко звучи! Идеалното заглавие за някое стихотворение, нали? Жалко само, че не мога да пиша поезия. Не че се справям с прозата де, ама поне си вярвам поне малко, че ми се получават нещата. Добре де, ако не друго, то поне ви привлякох вниманието с това заглавие, нали? Нали?!
Сега не ...
  1435 
Тъкмо свърших и музиката спря. Точно навреме, но ако се замисля, прекалено бързо зейна долавящата се пустота. Досега беше захвърлена в ъглите на стаята, издишана от стоновете на двама души, но сега се стелеше около нас, неизбутвана от нищо. Сърцето ми биеше учестено в отмиращи конвулсии и зараждаща ...
  1422 
Толкова е трудно... да останеш сам.
Един ден имаш всичко, а на другия го няма.. изчезнало е и е оставило след себе си единствено празнота и липса. И пред всичко, имам предвид наистина всичко. Смехът, радостта, чувството за споделеност. Изчезна. Дори спомените избледняват, натежали под силата на безг ...
  1019 
Този спомен вече е чужд.
Преминава през лицето ти като нещо от друг живот.
Като вик от нечий гроб.
Без да оставя следи.
Без да извиква усмивка. ...
  1532 
На прага на 19-те години стоя и гледам отражението си в огледалото и започвам да пътувам назад към всичко изминало до момента, с всеки изминал момент въпросите в мен растат... Усещам, че сега повече от всякога всичко е в мои ръцe, понякога се плаша от суровата действителност на диаболистичния часовн ...
  1890 
Толерантност
Автор: Николай Бенчев
Толерантността не може да дойде от само себе си, ако не я пожелаем. Тя има няколко лица и всичките са символ на добродетели, които са на изчезване. Когато сме толерантни помежду си, в този свят, не би трябвало да има различни, защото всички сме равни - без значение ...
  1378 
Остави ме за малко, Тъга.
Да поплача сама имам нужда.
Дълго търсих в живота любов, а намирам единствено нужда.
Дълго молих за малко простор, а пък той... той се воювал.
Свиваш пръсти в юмрук и нанасяш убийствени удари. ...
  1702 
"Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови."
Свобода и робство. Един непрекъснат кръговрат от избори и правила.
Свободата е правото да избираш и свободно да изразяваш позицията си. За мен тя е висша ценност. Присъства във всяко мое действие и всяка моя дума. Благодарение на предците ни сега жив ...
  6118 
Белите магии на баба
Нея я няма до мен – цял океан ни дели. И като стане много тихо, чувам благия ѝ глас: „Ей, пакостници, къде се изпокрихте? Вие днес хляб няма ли да ядете!?”
Така питаха селските хора от нейното поколение. Имаше на трапезата ястия всякакви, и наденички, и какви ли не изкушения, от ...
  1758 
Разбито сърце... Абсолютно клише, ще каже всеки, включително и аз. Напълно разбираемо е за човек, който не е видял как любовта му си отива, да го разбере и да го проумее. Е, аз го разбрах. Едва сега осъзнавам с пълна сила значението на този израз. Там, където доскоро имаше топлина и усещане за сигур ...
  2428 
Вината е като бодил от роза.
След пробождането, ако не забележиш капчицата кръв, няма да ти направи кой знае какво впечатление.
Но...
Съвестта е за това, да те гризе по част, разкъсвайки мъчително душата отвътре.
Точно както опияняващия аромат на розата. ...
  1329  17 
Отлитна времето като един миг, като пясък изтече между пръстите ми и все повече чувствам как нищо вече няма да бъде същото - нито аз, нито ти, нито времето, в което живеем! Променяме се със скоростта на светлината, а двойно по-бързо променяме и света около нас...
Стоя в същата стая, на стария чин, з ...
  2852  18 
Опитах се да я последвам... бях на крачка да я хвана... съвсем близо...
една малка стъпка ме делеше от осъществяването на мечтата ми...
Вложих всичко, което имах - сърце, душа, разум, сила, чувства...
Всяка една молекула от мен работеше неуморно за постигането ù...
И в един момент се осъзнавам отнов ...
  1947 
И ето пак сме тук, както преди. Все същите думи, все същите обещания, все същата болка. Мълчание и студ сковават тялото ми и сякаш времето спира. Сякаш всичко, което бяхме постигнали, се крепеше на лист хартия, но и той изгоря. Нищо, никога няма да се промени, нали? Винаги ще е така. Къде ми беше ум ...
  1795 
Имам нужда да се оттърся от всичко, случващо се около мен.
Тъмно е, седя сама на спирката, пуша и чакам рейса си за вкъщи, където най-вероятно ме чака ядосана майка, готвеща се да изсипе сума ти обвинения по мен още с отварянето на вратата.
Ако зависи от мен, наистина нямаше да съм на тази спирка, а ...
  1609 
На какво ни осъжда днешното време?! Въпрос, който ни кара дълго да размишляваме. Дали сме ние тези, които се осъждаме, или други ни слагат белезниците?! А може би по малко и от двете. Хората сме доста странни същества, все гледаме да се закопаем един друг, да завидим на ближния. Все неща, които не с ...
  2894 
"Hello, July. Please be good..." - с тези думи посрещнах първия юлски изгрев. Той ме накара да се почувствам истински жива, да загърбя всичко, да се вгледам в изгряващото юлско слънце, символ на надеждата към по-добро, и за миг да помечтая. Осъзнах, че материалното не ме влече повече, а напротив... ...
  1036 
Направих си чаша кафе и започнах да пиша. Пишех, препрочитах, а след това триех. Не ми харесваше. Музата не идваше от седмици наред. Не се чувствах тъжна, нито весела. Чувствах се неутрална... Очаквах нещо да се случи в сивия ми живот, но си останах само с чакането... Всеки ден се будех без настроен ...
  1577 
Луда съм. Полудяла.
Тичам измежду спомени и сегашно.
Съчинявам си бъдеще. Трия го- всичкото! Нищо да няма!! Нищо да не остане!!
Смея се сама. Смехът се превръща в кикот. В дивашка болка. В тишина. В самота.
Луда. Луда съм. ...
  1573 
Отчаяно се опитавах да попълня всяка свободна минута с някого. Усещах, че ако си позволя дори един миг самота, ще се върна в грозната си реалност и ще я проумея. И ето че не успях. Бягах няколко седмици всеки ден, всяка нощ при някого. Уплътнявах си времето, печелех срещу самотата. Но не и днес. Дне ...
  2311  13 
Опитвам се да се протегна и да достигна до мистичната Луна…
Опитвам се и звездите да преброя, а знам, че е невъзможно, но съм влюбена в илюзията….
Обичам легнала да стоя и да се взирам в нощния небосвод, търсейки най-красивата звезда…
Обичам тихия и пуст нощен плаж, така различен е той под лунната с ...
  1901 
Предложения
: ??:??