Рисувачка

Любов, не ме моли да те рисувам –

с портретите се справям не добре.

Каквото и да правя и да струвам,

вечно ги докарвам някак зле...

Не искай и картина с роза чудна,

какво като е символ на любов.

Да я рисувам много ми е трудна,

нужен ми е Божи благослов.

Желаеш ли морета и тревички,

това ми се отдава най-добре.

Че аз съм рисувачка знаят всички

и виждат, че рисувам от сърце.

Неука, самобитна, упорита –

душата ми е място за мечти,

но без любов е плаха и е свита,

избрала да рисува и мълчи...

Навремето рисувах само с думи,

говорех си със листа от хартия.

Не беше и минавало в ума ми,

че цветовете всъщност са магия.

Ела, да ти покажа на платното,

боите оживяват и се сливат...

Сълзите ми разреждат ги, защото

без обич рисувачките загиват.         

© Автор: Надя Уорендър

09-11-2015 год.