Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
374 725 резултата
Златно жито са звездите,
в лунна слама - от лъчи,
спи луната кротко. Скрита.
Влюбено щурче мълчи.
Сред тревата не заспива ...
  1585  14 
На брега на морето, обвита в тъга,
на мокрите пясъци лежа си спокойно.
По бузите жари гореща морска сълза
и смесват се следи от стонове стройно.
На плажа горещ пак съм сама. ...
  810 
Мушичката Мая летяла
и както летяла, заспала.
Сънува мушичката сън:
Че тя не е вече мушица,
а горда и страшна орлица! ...
  1130 
Задължително лягане
и задължително ставане
задължително боравене
с нож и вилица при хранене
Задължително образование ...
  1105 
Животът лицето ми с бръчки покри.
Наричам ги просто "пътеки на времето".
Следи са от болка, тъга и сълзи,
изгубена обич, от тежки раздели...
Следи са от мигове, спрели дъха, ...
  2208 
Гледачката взе кафената чаша и се вторачи в утайката. Бе възрастна жена, с набраздено от бръчки лице и очила с дебели лупи. Воднистите й очи се присвиха. Тя завъртя бавно чашата, за да може да разгледа и стените, и изсумтя.
– Как ти беше името?
– Мириам Селизова – отвърна седящото от другата страна ...
  1839 
Пътувал сам в пустинята гореща
четвърти братовчед на Аладин.
Съзрял внезапно в дюните отсреща,
че влачи се нещастен бедуин.
Подканил бързо старата камила. ...
  1950  17 
Еми се изправи и се вгледа в затворената входна врата на апартамента си. Нямаше никакво време, трябваше да измисли разрешение на проблема незабавно. Остана известно време взряна във вратата, умът ѝ работеше трескаво. Едно беше очевидно – от тази врата не можеше да излезе. Отвън на прага имаше четири ...
  859 
А ти си малко бяло пухче.
Летяща нежна перушинка.
Отблясъци на фино мъхче
заплитат всяка нова бримка,
белязала сърцето ми да стене, ...
  596 
Все още пáри, по кожата трепти,
вибрира слънчевият лъч последен.
Заспива леко закъснял и с него
въздъхва лятото, и с меланхолия изчезва.
На плажните чадъри се затварят ...
  770 
Под небеса лунни,
под звезди безброй,
аз виждам очите ти чудни,
що спасяват ме от зной.
Свърши горещият ден, ...
  930 
Лятото сутрин
целува морето
усмихнато слънце
с лъчите гори
художник захласнат ...
  676  10  29 
Септемврийският хлад не носеше нищо друго освен чувство на самотност, а вятърът разпиляваше мислите ми като калинки и объркваше душата ми...
Поглеждам се в огледалото и не мога да разпозная образа, който стои насреща, и ме гледа втренчено (много е възможно отражението също да не ме е разпознало).
Пъ ...
  582 
Влизам в кол- центъра.
Около първия кол се е овъртяла сластна операторка от Русе, приема повиквания и си върти шайбата наляво- надясно. На съседния мулатка от Ахелой така се е усукала около оръдието си на труд, че прилича на логото на аптека. Поръчвам й два блистера възбуда, пъхвам 20 лева под гишет ...
  735 
Дойде поетът отдалеко
в града бетонен. Беше пролет.
И с лирата си звънка леко
запя за обич, вяра, полет.
Не спираше най- откровено ...
  1205 
Как и защо измерваме любовта?
Каква е мярката и мерната единица?
На килограм ли се измерва душа?
На метър ли сърдечната искрица?
На куб, или на квадрат, ...
  487 
Като пролетен дъжд
Като пъстър листопад
Като весел, пухкав сняг
Като дъх на море
То, спокойствието ...
  1445 
Любовните ти сокове ме подлудяват,
когато стичат се по моето лице.
Да те обладавам те ме вдъхновяват -
Езикът ми е галещо перце,
което със зърната ти играе, ...
  1839 
И ето го – преполовен септември
с лъчите гали детските лица.
На земните ни дни безценни перли,
изгрели като хиляди слънца.
Училището ги зове отново ...
  355 
светът на птиците е невероятен
и оная бяла лястовичка на върха
в която се превръщаш необятно
щом слънцето помилва ти гърба
безмълвно времето е спряло ...
  409 
Рано Баба Меца стана
и да шета се захвана
Взе метлата и измете,
къщичката и да свети.
После хапна две-три круши, ...
  625 
Трети паднали сред тръните,
били заглушени от тях и не дали плод.
из "Притча за сеяча"
По-ниска съм от всяко суеверие.
По-слаба съм и от греховна плът. ...
  315 
Българийо, светице и вдовице!
Лежаха по оврази свидни кости.
Плющяха вред османските камшици.
Животът ти - неволи, скръб и пости.
Чедата ти - юнаци с дивна сила - ...
  1136 
Домашните котки са едни облагодетелствани четириноги. Получават грижи, подслон, храна, една дузина поклонници и са обичани от всички, защото са красиви, а са красиви, защото са „гледани“, както казваме. Дори и котето да е било мърляво и бездомно в момента, в който влиза в един любящ дом, става преоб ...
  1321 
Отдавна утробата ми напуснахте,
завинаги се приютихте в душата ми,
сърцата си в сърцето ми закътахте,
свързани неотлъчно със съдбата ми.
По слънчеви и лунни пътеки скитах, ...
  263 
На мъничката гара
никой не ме чака
една камбанка стара
бълнува срещи в мрака
Все още си далече ...
  2697 
  2190 
  824 
Беше изминал половин час, когато дрезгавия смях на възрастния насече въздуха. Той се смееше, но на другите двама им прозвуча като смях, пресипващ в плач.
- Ей, ей, мъжки, – хвана го за врата, тънкия гласец, на име Марто – дай по-ведро, а? Не си сам. Нали, Саша?
Руснакът усети потупване по гърба и пр ...
  708 
Аз съм вече есенна!
Все още топла -
като жарава на която
в детството баба печеше картофи.
Лозето посадено в моята младост - ...
  1215 
1.
Инспектор Дамян Френцов шофираше и се наслаждаваше на живописната гледка край пътя.
Спомените от детството му неизменно бяха свързани с летните ваканции при баба му и дядо му в Лилково. Завинаги в съзнанието му бяха слънчевите, безгрижни дни, игрите до късно вечерта, ароматът на бабините гозби.
П ...
  737 
Тази обява привлече вниманието му. Близка му беше, вчера я пусна.
Остави лулата. За миг се загледа как димът очертава кълбове. Красиво.
Стана и се обади.
Разговорът беше дълъг.
Когато се върна, лулата я нямаше. ...
  665 
Заета съм, нямам секунда...
Закъсняла съм вече години
да тичам по безкрайна поляна и да лепя руини.
Нямам секунда любими,
някой друг ден ще те слушам, ...
  581 
***
Като бързи пътници
се качваме във влаковете бързи
на годините.
И все забравяме в купето
среща есенна, книга недочетена, ...
  1250 
Аеродрумът на сърцето ми
не искаше да знае
защо идваш непредвидено.
Той пазеше място
за друг кораб , ...
  540  14 
В резултат на разразилото се подводно течение две пластмасови шишета се сблъскали на дъното на океана. Едното било синьо на цвят, а другото зелено.
- Знаеш ли, че изглеждаш страхотно. Приличаш на красива морска риба. – казало синьото шише.
- Наистина ли? А какво е риба? – отвърнало зеленото.
- Ами т ...
  864  12 
Вчера на 29-ти ноември се случи така, че докато се прибирах, след като бях изпратил приятелите си до спирката и след като бях се забавил за последни две, три сладки приказки, заварих две патрулки и линейка пред входа където живеех.
Мигновенно двама полицаи ме попитаха дали живея тук. След като потвъ ...
  640 
Ние с теб не признахме тъгата за дълго.
Вдига тост есента само с нежни розета.
Наметни ме с листа, а къпината в ъгъла
ще ни смигне подканящо с черни очета.
След трънливия път в хоризонта си слънцето ...
  622  17 
(На моето прекрасно слънце с много любов )
Очите ти блестящи ще погледна,
до теб случйно ще приседна
и в някой див, незнаен час
ще те целуна тихо аз! ...
  1165 
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА
ТАНО ВЕРЕЛ СЕ БЕЗПОКОИ
- А принцеса Еми? – попита Тано. Арно току-що му бе докладвал за действията от последните два часа на всички благородници и служители в двореца. Тано се интересуваше конкретно от Еми, защото бе научил, че вчера след разговора им и е ходила до Божия униве ...
  904 
Предложения
: ??:??