Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 466 резултата
Село Змейково
Глава 9
Капитан Бело водеше батальона си към поставените цели. Но защо това момче не му излизаше от глава. Вокил? Къде беше чувал това име. Това лице, толкова познато. Но не и толкова младо. Определено това лице му говореше нещо. Да то беше лице на войник. Но този войник, дали беше от ...
  976 
Изморих се да бъда основа,
изморих се да нося сама
тази тежест. Да нямам опора.
Да тежи, да боли, да мълча.
Изморих се да давам, да вземат, ...
  880  16  24 
С обещанието, че някога
някъде на небето ще сме равни,
една фигура в расо
прибра последните монети
на бедняка.
  332 
Въртя се тази нощ в леглото Роси
и много трудно тя в съня попадна.
Сънува, че с кобилицата носи
вода през рамо, а е страшно жадна.
Наведе се бакърите да сложи ...
  1004  13 
Счупих си нокът. Кога това? Оня ден. И защо така? Защото забивах пирон. Къде, бе? Ами на етажерката, дето е над леглото ми. И от какъв зор ще седна ни в клин, ни в ръкав да забивам пирони на разни етажерки? Защото етажерката се откачи, ясно? Кога това? А, тоя въпрос вече беше! Ами оня ден, когато ст ...
  592 
А бе, Гочка, а бе Гочка!
Направи коремна плочка.
Стига лашкай ти на село
вино със мезе дебело!
Ръфай смело зеленчуци ...
  317 
Тази нощ все за тебе си мисля,
тази нощ е вълшебна, мечта,
ти си нежност, любов и надежда –
светлина от далечна звезда.
Тази нощ приеми ме такава, ...
  666 
Котка, нокти, бивш чаршаф,
и пердетата, и те.
Собственичка, ох и ах,
смут и хапче за сърце...
Конско, мъркане виновно, ...
  472 
Дом. Къща, в която е спокойно. На пръв поглед всичко си е на мястото. Ирина живееше заедно със съпруга си Васил. А в една от стаите се радваше на старините си баща й. Тих и коротък мъж, който се опитваше да не бъде в тежест на младите. Стоеше си пред телевизора. От време на време ставаше. Отиваше до ...
  430 
опит
за молитвено
наричане - за щастие
нека обича
се с обич девича и ...
  258 
На сина ми
Много искам да мога, Луната да хвана
и напиша на нейния приказен лик
тия думи, които вовек да останат:
Сине, искам да бъдеш безумно щастлив! ...
  809 
Нощ за обич. Нощ-закрила.
Нощ, по-бяла от деня.
Лятна, лунна, притаила
дъх, земята занемя.
Дълъг път на безтегловност ...
  345 
Място и време
Пространството (ил' мястото) мисли и чувства съдържа свои специални.
Ако за това място се мисли от друго място не е неправилно, но е погрешно.
Седи гражданинът в рая на своята стая и мисли на село какво ще прави.
От място, съдържа което мисли други, за друго място мисли той. ...
  655 
Музика,текст,аранжимент - Иван Неделчев
Песен,която посветих на дъщеря ми,с която имахме трудни моменти в живота.
  1144 
Отблъснат надолу невярващ в мен
мисълта ти е чук във стената тухла по тухла от разум строен
Сам, изгубен без капка светлина във нощта
не знам каква е тази тъмна луна
Удавен във мрака видях твоето лице ...
  375 
Пълнолунна е нашата нощна фантазия
с еднооко намигащо в мрака небе.
Във морето, обагрено с цвят на азалия,
късен гларус вълните с крилото гребе.
И се спускат звезди като рой пеперуди, ...
  432 
Имало едно време една малка мишка. Тя гледала в захлас към Луната всяка нощ и си фантазирала, че това е огромна пита кашкавал – когато имало пълнолуние. А през останалото време си мислела, че някой яде от нея. И умирала от яд, че този някой не е тя...Толкова много искала да отиде и да си хапне от не ...
  921 
Всяка вечер, щом очи затворя,
мисля си за любовта... тя е нашата упора
вяра в вечността. А тя, кучка бясна,
сълзите превръща в грях.
Защо не спорим с' себе си не зная... ...
  217 
ДЕЦАТА НА ПРИРОДАТА
Хората и животните харесват полезните за тях растения. Тези, които дават и плодове, и сок, и злак за храна. Животните търсят райските скупчвания на полезните треви и дървета, хората направо са се научили да ги отглеждат сами.
Ливади, морави горички, гори… И градини – цветни, зеле ...
  418 
Преди дни, на 100 годишна възраст, почина Анжел Вагенщайн - верен син на Столетницата. Лека му пръст! Но поне за мен, неговата смърт е символична и предзнаменователна за смъртта на самата Столетница, която както е добре известно, отдавна се намира в състояние на будна кома. Нейните избиратели са пое ...
  559  12 
  442 
  1035 
  395 
  1161 
  522 
  959  15 
дихание мое
във въздуха разтворени
морски вълни
  395 
Дори не помня откога –
родена съм навярно с тази вяра,
но в себе си я пазя досега
и знам – случайни срещи няма.
Листо окапва, а след него – друго, ...
  1539 
Седи си глухият музикант на прага , спомня си изминалите дни и с умиление въздиша по изгубената си любов.
Тогава влезе , Елена седна на креслото рокля , сякаш от коприна , кожа нежна като кадифе и бяла като абанос и заговори , тя на глухия пианист , който я гледаше като онемял без да отлепва поглед ...
  418 
"Дядо белобради ряпа взе да вади..."
Рапър белобради, рап за да извади,
хумор да намира, остър кат рапира,
римен речник хвана - думичка подбрана
в муза да запраща. Тя се не поклаща. ...
  570 
Не знаех, че ще боли толкова
Не знаех, че ще си станем толкова далечни, толкова студени
Не знаех, че миналото може да те преследва и да те чака зад всеки ъгъл
Не знаех, че сълзите наистина пресъхват и ставаш бездушен
Не знаех, че времето може така силно да тежи на плещите ти и така умело да лекува с ...
  433 
ПОДПИСЪТ НЕ СЕ ЧЕТЕ
До днес аз никого не съм предала.
Макар че доста сториха го с мен.
На скришно пазя в съвестта си бяла
стремеж светът ми да е съвършен. ...
  808 
ДА СЕ ВЛЮБИШ В ПОЕТ
... какво е да се влюбиш във поет? – навярно отстрани изглежда просто,
летиш си все едно без самолет – но накъде? – не знае даже Господ,
дали ще кацнеш? – адски мил въпрос! – невидими са неговите писти,
от него нито вест, и нито кост, щом млъкне върху празните си листи, ...
  604 
Обичам думи да мълвя –
не съвсем подходящи.
Ти оплети ме, синева,
с нишки – тънко звънящи.
И от верига, хомот ...
  722 
1 глава
Лобито беше фантастично. С големите си колони, придавайки му царствен вид, то можеше да се нареди сред най-изящните творения на изкуството. Над тях осветлението беше леко притъмнено, като точно този елемент създаваше тайнствеността, за която всички гости на хотела копнееха. Архитектурата на ...
  509 
НЕ ЛЮБОВ
Какво е да обичаш на инат...
Да знаеш,че те лъже и използва,
и въпреки,че има друга с него,
да го превръщаш в целия си Свят. ...
  363 
  642 
СПОКОЙСТВИЕТО НА ГЛУТНИЦАТА
Хората бяха вдигнали ръце от тях, кучкарите не се появяваха, понякога милостиви жени хвърляха нещо за ядене. Така преживяваше малката кучешка глутница. Ден за ден.
Спокойни дни – защо да се тревожат, когато храната е осигурена, а времето става все по-топло? Е, после иде с ...
  476 
  575  13 
СПОМЕН ЗА ОНОВА МОМЧЕ
Да бях момче, по цял ден да се мая покрай реката с плачещи върби,
да гледам как ветрецът във Безкрая най-светлите си облаци кълби,
с три бръмбара в кутийка от кибрита, и още седем – в моята глава,
да си ловя щурчета – и да скитам в дъбравите с най-меката трева, ...
  272 
Предложения
: ??:??