Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 643 резултата
  1100  12  21 
***
И щом Спасителят ни биде разпнат,
какво да кажа, на кого, защо ли?
След мълнията на нощта се страда
и всеки дъх е по ръба на ножа.
След мълнията на нощта просветва ...
  443 
  507 
Залезът бавно се обля в красиви, меки тонове от оранжево, жълто и розово, като знак на изчезващият ден. Но това, което винаги ме изумява, е как същият залез може да бъде различен всеки ден - понякога блед и слаб, друг път ярък и пламенен, като да носи със себе си малко от емоциите и настроението на ...
  645 
В дълбините на всяко сърце,
в плетеница от радост и мъка,
в длани две, в две самотни ръце
дом си свиват любов и разлъка.
Щом застигнат го злочестини, ...
  689  18 
След снизхождението на Светия Дух в Христос, последният се превърна в Агнеца и прие Неговото око. Окото е нематериално по първосъщност. То е синтез на материя и Дух, но водещото начало е Духът. Самият Христос отбелязва изрично този факт, защото той е определящ за нравствеността и Тайната на Агнеца:
...
  473 
Без любов всеки миг е поел
по сумрачния път към безкрая.
Някой някога бе се заклел
в безпределна взаимност до Рая.
На неукия всичко простѝ, ...
  350 
Чудна пролет пукна вън,
чува се камбанен звън.
Вече всичко оживява
и Великден приближава.
Млади, стари се шегуват ...
  552  12 
Дъждът заваля… И вали, и вали, и вали…
В пространства незрими небесните ангели плачат.
За нашите крехки човешки души ги боли,
в капан уловени от злите слуги на палача.
Камшиците водни плющят през пороя от скръб. ...
  746  10  16 
ДА ВИ ОБИЧАМ
... какво да сторя, че да го превърна света във просто място за Любов? –
и да повярва моят брат посърнал? – че Бог за нас редил е благослов,
че даже най-последната надежда лети! – макар с опърлени криле,
и светлото небе във нас се вглежда – дори и да живеем твърде зле, ...
  254 
Три дни дъждовни сълзи ни къпаха
но слънчева усмивка ни прегърна.
Клони по прозорците блъскаха,
но душата остана безмълна.
Заиграха по стъклата зайчета. ...
  354 
Пробиха цените им
потребителската
ни кошница-
сякаш не кокoшките
снасят вече яйцата, ...
  208 
До бляскавото бистро
момиче зъзне само,
по плочник тропа горко,
държи букетче едно,
че тате дезертира ...
  280 
Из книгата ми "ПРЕДЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ "
От глава "Петко и Иванка"
Слънцето бавно клонеше към залязване. Небето на запад се беше обагрило в оранжево-червени нюанси. Ветрец поклащаше клоните на дърветата, а листата им шумоляха. Реката си пробиваше път надолу и водите ѝ звънко пригласяха на шумоленето на ...
  958 
  875  20 
  1560  10  24 
Записах името си на стъклото,
и после го изтрих с ръка,
за някои е безсмислено защото,
са нямали небесни имена.
Записах това, което нявга беше, ...
  499 
  747 
  822  11  11 
  971 
  775 
Снощи - в наш’та махала,
на пазара край реката
стана кървава кавга;
две моми не се разбраха,
как да поделят юнак ...
  832  15 
БЕЛИЯТ ДРУМ
Аз бездна по-дълбока не познавам
от празен лист, на масата осъмнал.
Навярно белотата е сигналът,
че някъде в душата ми е тъмно. ...
  359  10 
  742 
  607 
  1191  13 
  709 
  554 
  960 
  777 
Миг по-късно Сам вече беше до нея и я вдигаше на ръце.
Беше закъснал. Беше позволил на фантома да се доближи до нея и беше закъснял да й помогне. Проклиняше се, че не го е спрял по-рано, но ядът и вината му можеха да почакат. Сега имаше нещо много по-важно, което трябваше да направи.
– Дишай, амара! ...
  801 
  535 
... не се разсъмва леко в този град – тежи непроветреното му минало,
дай тон за песен, мирно! – някой гад крещи над мен, и утрото е зинало,
тъй тегне историческият мрак над Ловеч, над Скравена и над Белене,
че цял живот се питам – стар глупак, защо било е нужно да се стреляме,
стада прасета да троша ...
  425 
Когато си сам,
когато дори и сълзите ги няма,
когато отчаян
потъваш в тресавищна яма,
спомни си, че винаги има ...
  697  16 
Пролетта се пробужда
Тя е във вените ми...
Вън е още студено
И снега е...
все още топло юрганче ...
  295 
Подреждал ли си пъзел с липсващи парчета,
Нещо точно такова беше за мен да те обичам,
Път без посока, нощ без звезди, черна надежда–
Нещо такова бе да търся към сърцето ти пътека.
Всеки опит да си тръгна бе сякаш съм в клетка, ...
  372 
Потънах в дълбокото на твоето его,
изчезнах, удавих се там.
Ти отново остана верен на него,
затова и винаги оставаш сам.
Разпилях се като прах, ...
  396 
За какво да говоря на глас?
За какво да римувам словата,
ако няма емоции, страст -
да докоснат, разтърсят душата?
Но защо ли пък птиците пеят ...
  397 
С всяко Предаване негово
(на Билалов Михаил),
без да сме кандидати
за хилядите „Стоте“,
без риск да станем за резил, ...
  209 
Светът ни чиста илюзия...
Моторница, зародила вълнà!
Безгрижница, свята и силна
Майка на човешки сърца.
Измама, терзания, власт... ...
  254 
Предложения
: ??:??