Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 526 резултата
Поезията, тази прима,
цялата във тайнственост обвита,
в живота ни, човешки, има
малка, но различна свита.
Това са тези, на които тя ...
  1166 
Чувам го от стаята си. Звукът на климатика над козирката на входа е ръждясал, тенекиен, кух. И пресеклив като избеляла осева линия. Губи се замалко и после се появява с нова сила. Придружава го равномерен, бучащ шум – като от запален двигател, но колата никъде не тръгва, защото не е дошла отникъде – ...
  472 
Пролетта тръгна по пустите улици
в ръцете с цъфнало клонче надежда.
Вятърът вплете в косите и́ люляци.
От гнездото малко птиче поглежда.
Закачливо намигна вятърът палав, ...
  396  12 
Сам дори не усети кога устните му се озоваха върху нейните. Просто бяха там, най-сетне вкусвайки ги. А те бяха по-сладки, отколкото помнеше, отколкото Лизи му беше загатнала. Девойката първо замръзна под него, но не се стресна и не се отдръпна. Затова започна нежно да я целува и дори внимателно подр ...
  434 
Някъде там, в гори Тилилейски,
до гъбката – гъбка, до бора – ела,
расли-порасли сред чудна морава,
но не щеш ли, ги сполетяла беда.
Двама гъбари гъбките сбрали, ...
  691  14 
Той беше младo момче от малко село близо до Пловдив. Никога не беше виждал нито морето, нито планините, а само полята и горите. Имаше жена и малко момченце, които обичаше повече от всичко. Не искаше да ходи на война, но го призоваха и пратиха на Македонския фронт.
Месеци наред се сражава в окопите п ...
  427 
С багодарност към Красимир Тенев - Майстора, който повдигна в свой коментар темата за Алберт Айнщайн и ме провокира да публикувам тези свои спомени
Много често се улавям, че в мислите си се връщам към проф. Ярослав Тагамлицки - вечна му памет! Причината е, че той беше истинско чудо сред другите бълг ...
  1008 
Когато съчувстваш, надежда даряваш,
рани лекуваш и бършеш сълзи.
Сърце и ръце безвъзмездно подаваш,
не чакаш отплата, създаваш мечти.
Когато подкрепяш, вяра даряваш, ...
  352 
Не съм идеален,нито безгрешен...
но човек съм от кръв и плът.
Обичам сърцато и лесно прощавам
но мразя лъжата боли ме душата.
Лесно се водя но трудно се карам ...
  530 
Там във старата гора
става чудна веселба.
Пеят сладкопойни птички,
скачат зайчета, сърнички.
А пък на полянката с цветя, ...
  1670 
  1001 
ПЛИКЧЕ ПЪРЖЕНИ КАРТОФКИ
... сигурно изглеждах кофти – дънки, шушлек и елек,
с пликче пържени картофки спря край мен един човек,
бе донесъл екстра бира – „Staropramen”, тъмна! – кен,
сякаш Господ ми сервира, прав! – до пейката под мен, ...
  501 
  645  15 
Сълзите са пречистващи!
Понякога!
И понякога наистина болят!
Отронени парчета от душата ми,
болят и капят, и мълчат... ...
  400 
ЧУВАМ ТЕ, ДЕН ДВАДЕСЕТ И ОСМИ: Вампирът Кривич и жена му Русалия
-Знаеш ли, открили са нещо много интересно, не че вярвам в такива неща...Но може да е интересно за чужденците. Ще ти го прочета от интернет, нося си лаптопа. Виж, пак професор Божидар Димитров, все той ги обявява сензациите. И така, пр ...
  511 
Мрачно време навън, а е вече април
и мирише на пролет земята.
От любовна тъга някой гном* е препил
и парчета от зима премята.
Плахо слънце намига през облачен тюл ...
  327 
Измислям си нови магии,
без да знам дали и как работят.
Просто някакси сърби ме
Да счупвам на хората покоя.
Ще бродя несъзнати пътища ...
  588 
МОМЧЕШКИ СПОМЕН
... когато носех дънки „Super Rifle”
и карах в парка летните кънки,
морето бе до кларка ми със грайфер
и – до колене всичките реки, ...
  520 
Какво като навън вали?
Дъждът е гостенин… За кратко.
Ще плисне, после ще се укроти,
изплакал се до сетната си капка.
Ръмят върху небесния си гриф ...
  580  12 
Поне веднъж да беше плакала
да знам, че срещу мен стои жена.
Поне веднъж да беше се оплакала,
а ти усмивката не сваляш от уста.
Такава весела, безгрижна и щастлива… ...
  448 
-Джон Уилямс не е особено висок, някъде метър и седемдесет и пет - продължи Кронос. -На фона на мнозина той може да мине дори за нисък, въпреки, че ръстът му е около средностатистическия. Част от стратегията „Приземяване“ е била, да го накарат да се мисли почти за джудже, или по точно казано, за мал ...
  474 
Щастливите хора достигат свободния дух,
душите им щедри не носят чернилка през дните,
летят през живота подобно на пролетен пух,
ще кажете- сякаш събират от всичко трохите.
Но те им засищат душата в деня и нощта, ...
  524 
Петък - хладно време,
тежко бреме.
Петък - хладни мисли ме пробождат,
чак душата спохождат.
Петък - слънцето ме дразни, ...
  563 
Кварталният клюкарски пункт е зает – във вход А на големия блок има нова жителка. Млада и симпатична – значи, няма начин да е без любовник… Или двама… Или… Професионалистка?
Обсъждат бабите, пресъждат, оценяват, преценяват и калкулират…
А новата съседка минава край тях е трепери – дано да не разбера ...
  343 
Имам тъжна констатация-
с непоносима сме инфлация.
най-бедните сме във момента,
а и го няма парламента.
На инат, ей тъй гласувах, ...
  204 
Сам за пореден път тази нощ се запита дали беше добра идея да идва да я търси. Щеше да бъде много по-разумно да се покрие няколко дни, в които да се храни, да ближе рани и да ги изчака да заздравеят. До седмица от белезите нямаше да има и следа, но само мисълта да не я види още седмица караше кръвта ...
  406 
  1367 
  671 
Основания
Има "ладшафти" три вида - земни, умствени и чувствени - основания са те за нозете човешки.
Пътеките на разходките, хипотезите на ума, чуствата дневни и нощни в асоциации.
Творят те лична митология.
Има къде да ходи тогава човек! ...
  221 
Янка циганката беше слаба и дребна на ръст, нямаше и трийсет и пет , а роди десето. Момченце казва че било. Дъртите кикимори от квартала я одумваха, като говореха, че ето на, хората проблеми имат, състояния трошат и пак не става, а тя ги нацвъкала едно след друго.
Устите им бяха злобни, а погледите ...
  471 
Кукна слънце в свода,
кука лес. Пече.
Облаче поброди –
ръсна път, дръвче.
Рукнала речица ...
  277 
Тя за него беше океанът,
той за нея - слънчевите дни.
Двамата решиха да избягат,
някъде далече и сам сами.
Тя гледаше звездите, но ...
  458 
В онзи ден съм когато,
с теб осъмвахме с ветрове.
Сред улици опустели,
без гласове.
В онзи ден, спомняш ли си? ...
  771 
Имах. Нямах. Имам пак.
Обич. Жар. Мечти. И тайни.
Никой жив не знае как
и доколко е в реалност.
Кът е истината. Звяр ...
  380 
До моето нещастие
Непременно ще се срещнем някой ден
и обещавам, този ден ще бъде съдбоносен.
Ще сложа край на адския ти плен
и моят поглед може да е буреносен. ...
  647 
В заглавието има провокация под формата на въпрос. На пръв поглед понятията се изключват взаимно и по логика , и по смисъл. Според мен ключовата дума е еднаквост и доколко тя съществува. Въпросът е и философски, тъй като допуска разнопосочни разсъждения и то взаимно изключващи се. Още повече, че кор ...
  1101 
Мъгла и дъжд. „Биг Бен“ удари десет.
Не помни Лондон чак такъв порой.
Противна влага повече от месец.
Мухляса Бъркли, а е лорд от сой.
Подаграта проклета го нервира ...
  587  20 
Забулени във сянката на "себе си"
с очите вперени във дисплей.
Обречени на преходите мелези,
катурнати във чуждо измерение...
Загубени в конвейера на промяната. ...
  295 
  1270 
Вълните нашепват твоето име,
спомени връхлитат ела и събуди ме,
с целувка и прегръдка удави ме.
Пясъкът ме гали и напомня ми за теб,
водата нежно отразява твоя силует, ...
  749 
Предложения
: ??:??