Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
372 719 резултата
Ти някога криле ми сам пришѝ,
животе мой. Повярвах, бях наивна,
а после мрак по дирите ми кривна,
подобия на хора – без души.
В сърцето скрих го - да не се руши, ...
  66 
  43 
  59 
  24 
  37 
  106 
  85 
МЪЖ В ДЪЖДА
Брадясали библейски дъждове
дълбаят голобрадите баири.
А из блатата щъркелът кълве
мехурчета по жабешките дири. ...
  58 
Баща ми, главата на петчленното ни семейство, преминава през ужаса на Втората Световна, но съумява да съхрани душата си чиста ... Той беше с добър и мек характер, само че действен ... И може би, защото татко по-рядко беше вкъщи, от детството пазя ярки спомени за него ... Когато раздаваха хляба с куп ...
  57 
Пациент: Докторе..., мисля че страдам от раздвоение на личността.
Психолог: Защо така смятате?
Пациент: Открих, че имам два профила в един сайт.
Психолог: И какво от това? Не виждам повод за притеснение.
Пациент: Ами проблемът е, че от единия публикувам стихове, а от другия сама си ги хваля. ...
  226  17 
Отбелязвам в душата всеки лиричен звук.
Нима миговете святи са рана за моя слух?
И идват безсънни нощи,запалени от зора!
В толкова години,още ми е трудно да умра...
Заминаха любими хора:клада от тихи дела! ...
  69 
ЧЕТЕНЕ НА ПТИЧИ ПОЛЕТ
... подир епохи суета,
в които не сънувах птици,
сега се уча да чета
небето в птичите зеници, ...
  84 
Всяка дума
Всяка дума носи чувство,
всяка дума има цел,
всяка дума е изкуство
и е светлина за мен. ...
  63 
ЛЕТЕН ДЪЖД
По пръстите ми лепне сладостта
на лятото – триумфът на пчелите.
Дъждът е благослов и благодат –
от нотописа му дано заспите. ...
  105  12 
ЕДИН ЗАБРАВЕН ПТИЧЪК
... от фасове, на спирката събрани,
си сви цигарка старият клошар
и хляб от боклукчийските казани
на гълъбите хвърли – Божи дар, ...
  65 
Аз просто знам. Добре го зная.
Каквото струваше – платих.
Че без любов не струва раят
и шепа думи, тъжен стих.
За всичко, знай, причина има. ...
  71 
Как искам себе си да разбера...
и също случващото с мене!?
Защо когато аз греша, загива нещо
в мене!И с болка ме отрупва?
Защо горчи ми болката човешка? ...
  61 
От чувството защо ли се страхувах?
Красиво долетяло бяло птиче.
То идваше денят ми да бленува,
то идваше нощта ми да съблича.
И къс след къс кълвеше тези дрехи, ...
  184  10  20 
На двете предоставени снимки се вижда малка статуетка на кон в изправена поза на задните си крака. Конят е със специфична украса по тялото, наподобяваща защитна ризница или покривало, което обикновено се асоциира със средновековни или военни коне. Основните характеристики на статуетката са:
Поза на ...
  46 
Поетите
Поетите самотни си отиват
без аплодисменти, в тишина
Със себе си едничко само взимат
тъжната и страдаща душа! ...
  51 
И идва време - просто онемяваш
пред сребровеещата красота.
В очите на живота се смаляваш
и плези ти се нагло гибелта.
Богиньо моя, още не разбрала, ...
  170  11  14 
БЯХ ВАШИЯТ ЛИРИЧЕСКИ ГЕРОЙ
... когато в огледалото се вглеждам, нали съм прост лирически герой,
си казвам всяка сутрин със надежда, че този свят все още си е мой! –
че мои са момичетата светли – и синевата! – с птичите ята,
че още много дълги километри ми предстои да мина през света, ...
  62 
Ех, да имах аз седефен замък край морето!
Кокетен, сладък с бели каменни стени.
С кули и бръшляни дълги, извисени до небето,
щях да чакам да пристигнеш само ти.
Да се промъкнеш тайно и галантно в мрака, ...
  79 
Молитвата е
свише призована да
множи: „Осанна!“
  22 
С една млада дама (грамотна и пряма)
започнах на тенис игра.
Без никакъв бекхенд и с лошия форхенд
на корта до нас - вечерта.
Тя бе в синьо-черно, с екипче модерно, ...
  116 
Частичка от миг, Ти, дари ми -
с целувки, с прегръдки - незрими,
с ръцете си недоловими,
душата поне погали ми! -
Прашинка утеха върни ми... ...
  49 
На режисьора Иванка Шекерова и младите актьори
от спектакъла "Дишай", по стихове на Ивайло Балабанов.
Във залата дъха си затаява – възторга укротила – тишината,
а под прожектор ярък оживява лицето на сценичния пейзаж.
И не очаква зрителят, че тука в дуел ще влязат два враждебни свята. ...
  159  10 
Усещаш ли студа? Подухва след раздяла.
И аз се чудя на това, твърде позакъсняла.
Поглеждам в душата, по заскрежен прозорец.
От лед са там нещата, емоция на подлец.
А малко състрадание, нима не си получил? ...
  36 
Не мога да се сетя кой започна
Игра на спомени изгубени.
Не искам с тебе ставка очна,
Не искам пак уроци зле научени.
Живеем тук. И там. В противовес. ...
  39 
Далеч в простора плува сянка,
която е отдавна с мен.
Това съм аз - жена и мравка,
и лъв, и пламък, и дете.
Това съм аз, така смутена, ...
  38 
Спомни си разказите от детството, предадени му от стари хора и баща му. За безкрайни топли равнини, някъде отвъд голямата вода. Сега навън бошуваше страховита снежна буря и той трябваше да се спотайва в малката пещера с вертикален изход (комин). Беше останал
съвсем сам, откакто умря жената, с която ...
  62 
Грижите ми тежат,
като торби под очите на професионален пияница,
а мечтите ми спят
на живота отвъд, сякаш, последната граница...
И се влача подобен ...
  187  25 
КЕСТЕНЪТ НА ВАРНА
Кестенът на „Братя Миладинови”
го отсече варненският кмет,
плаках в небеса, над него зинали,
сетне псувах много дни наред, ...
  71 
Ти го изрече, сърцето се сви,
Така ме отнесе, душата изгни...
От устните страсни,
За които копнях,
Излязоха бясни куп жалки слова. ...
  63 
Ти знаеш ли сърцето как боли,
когато лъжеш го и лъжеш себе си.
Недей надява се, че бързо ще забрави
щом ти отново си го позволил.
И скрий го там дълбоко негде, ...
  51 
С Т Р А С Т
Страстта към четене,на стоиностни книги,
увеличава капацитета на компактната памет,
нивото на интелигентност страхотно повдига
и снижава възможността,лесно да бъдем мамени. ...
  29 
Валят секунди – стружки от очакване... натрошената нощ се рони като черен графит изпод пръстите на утрото. Луната вече е бледа старица, която чезне под светлините на новия ден. Плажът е малък и добре скрит, само солените вълни знаят къде е. Две чайки кръжат над златната диря в спокойното море и сяка ...
  85 
Тиха, тиха, предутринна ранната есен е вън,
цвят по цвят хризантемите нежно с целувка разтваря,
сбира звездни трохички от летния, синия сън,
търси моите стъпки в листата върху тротоара.
Сънен месецът мига – тъй млад и така недоспал, ...
  85 
Дали да не го изтанцуваме
живота – останал две шепи сега?
Той кратък е миг за сънуване
и дълъг цял век, за такава тъга.
Дали след безкрайното чакане, ...
  87 
"Ти носиш в себе си кондор,
а заприличала си на врабче!
Лети в безкрайния простор!",
веднъж подшушна ми гласче.
Без криле отдавна съм останала, аз вярвах, ...
  93 
Предложения
: ??:??