Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 618 резултата
ПОЯСНЕНИЕ
Аз съм само един астролог
и такъв, може би, ще остана.
Търся смисъла, правдата, бог
на звездите безброй в океана. ...
  885 
За един мирен свят
Не искам да започвам отначало.
Светът отдавна е огромно гето,
в което всеки зависи от друг.
Така всичко е наред. ...
  1169 
Споменът отдавна избледнял
за нежност малка, зажаднял.
На яве да излезе пак напира,
но нещо вътре го възпира.
Избива всичките прегради ...
  986 
Нощта притихнала
във ледения си сумрак;
луната нежно е затихнала -
стои на звезден праг.
Клоните надвесени над мен ...
  1285 
Купчина пръст,
грозно надига глава
от пръстта нейде в балкана,
злосторно вълкът извива за мъстта.
Луната - нейде над земята ...
  1248 
Когато всичко ми е наобратно
и ме заливат ледени вълни,
уж обгърнала съм изгрев,
а залез застрашително
ме дебне отстрани. ...
  755 
Не си тръгвай!
Имам хубави стари мелодии,
твоят любим филм ще ти пусна,
знам няколко смешни истории
и готвя вкусно.... ...
  1245 
Безпределното време редим,
думички нежно шептим -
сякаш те могат да върнат
спомен отдавна забравен,
сякаш ще могат да зърнат ...
  1061 
Петър от Христа се три пъти отрече,
потъна в забрава за великите дела,
а някъде в града - далече,
с игрева петел пропя.
...
  1020 
  904 
Тази вечер
никой не очаквам.
Дори и мен
ме няма...
  1018 
Подаряваш ми няколко часа,
подаряваш ми няколко разговора,
подаряваш ми ласки желани
подаряваш ми стъпките си
на тръгване...
  1052 
Тази нощ отново ще танцувам сам. Бос, с пусната коса, на изгасени светлини, единствено пълната луна ще наднича нахално през прозореца на мислите ми и ще се мъчи да разбере, защо съм се опитал да спусна пердетата. Не обичам да ме гледат в подобни интимни моменти, но от нахалните психо-философи (или ф ...
  2711 
Любов..Любов...
Дали думи да изричаш
в нощта под звездният покров
и с тях в обич вечна да се вричаш?
Или може би с делата ...
  1176 
Дори да заплача,
то няма да е за теб,
а за себе си.
..Ще заплача от страх..
и от ужас. ...
  951 
В рог на елен съм навила пътеката тясна
и късам с копитцата крехки звънки пространства.
Нощта се разгъва - открита, ефирна и ясна
и с перлен отблясък ... сърце в сърцето израства.
Стръкче трева съм в крило на излитаща птица, ...
  905 
Нощта, крила от мракове ме носят.
Искри кръгът й - черно огледало,
там в полет зъл лицето ми се зърва
в страха от своя устрем смъртоносен.
Сърце световно бие на умряло, ...
  1154 
  1736 
Колко странни могат да бъдат понякога глаголните времена?...
Днес мисля, че май утре бях жив все още, но вчера със сигурност ще умра... По дяволите, какво става с това време? Имам чувството, че съм сложил на ръката си евтин китайски електронен часовник с объркана платка, който вместо да върви строго ...
  1918 
Плъховете са виновни
Плъхове.
Да,да, плъховете!
Не мога от тях да заспя.
Обвинявам всички клошари, ...
  974 
Самотен идваш, за да ти прости.
Думи стари в раните й чоплят.
Ръцете ти - треперещи листа -
не могат нейните ръце да стоплят.
Очите ти - студени капки дъжд ...
  1178 
Самотна и недостигната заспива
бавно болката в душата ми.
Времето е нейният
лечител.
В мрака се прокрадват сенките ...
  925 
От самото си раждане до последния дъх, човек живее в дълг. Това е нещото, което го съпътства, където и каквото и да направи. ,,Дългът е обич към онова, което сам си заповядаш ” е казал Гьоте. Той е част от живота на всеки и щастието ще дойде, когато го изпълним.
Дългът винаги е съпроводен с дилема. ...
  31897  13 
Дървета с разтворени клонки ветрило
отпиват от багрите пъстри в нощта.
Следите от устни с дъждовно червило
са стъпки светулчени в твойта ръка.
По листите с капчици лунно мастило ...
  815 
Не знам в Ада или в Рая
ще отида след смъртта си,
не знам, ала едно желая -
да подаря на любовта си.
На тебе, ти я заслужаваш, ...
  839 
Наближаваше девет. Слънцето бавно се спускаше към хоризонта, а редките, разхвърляни тук-там по небето облаци, бяха станали ярко червени и сякаш изгаряха във въздуха. Лекият вечерен вятър подухваше и правеше лятната жега малко по-поносима.
  1084 
Не можеше да заспи. Поредната нощ, в която той беше сам. Поредната нощ, в която не можеше да мигне.
Тъмнината и тишината бяха единствената му компания. Беше объркан. Никога преди това не се беше чувствал по този начин. Не можеше да откъсне мислите си от нея. Те вилнееха из главата му като буря, неви ...
  2309 
Не ми се пише, не ми се живее, не искам да виждам, не искам да дишам. От както я загубих нищо не ми се прави, всичко ми изглежда така безразлично, така сиво и мрачно. А колко хубаво беше докато тя бе жива. Любовта задвижваше света, а сега само спомени и спомени. Да, точно така спомени за отминали вр ...
  1599 
Тя си вдигна ръката и с нежните си пръсти докосна лицето му. Чувството, което изпитваше беше неповторимо - сякаш вдишваше безсмъртието, породено от любовта която тя му даряваше. След това тя се отдръпна и седна до него. Така в продължение на няколко часа не промълвиха нищо докато той и каза:
  1570 
***
В дъното на душата ми се крие нещо зловещо. Нещо лошо. Нещо нечовешко. Нещо разкъсващо светогледа ми, каращо ме силно да мразя. Да мразя себе си. Теснотата на кожата си. Жалкостта си на човек. Безсилието си. Младостта си.
В ...
  1677 
Предателството е едно ужасно нещо, което за съжаление сме принудени да преживяваме често. Много са видовете предателство - кое от кое по - подли и ужасни. Човек предава приятел, принципите си, отечеството, подведен от лъжливо изкушение.
Да бъдеш предаден - едно ужасно чувство, което не те оставя на ...
  30012 
Когато ви срещнах приятели
бях дете добро и наивно.
Вярвах в хората, в тяхната честност.
Доверие дадох на всеки от вас.
Но предателства много до днес преживях ...
  1051 
Любовта е миг от вечността,
но миг от детство и мечти.
Само наивните сърца
вярва в вечността!
Любовта в живота ...
  1039 
Спомням си едно лице-
усмихнато, красиво,
лице със светнали очи
и възглас радостен в деня..
Това лице отдавна само спомен е. ...
  1993 
Колко тъжни есенни дни отминахме,
колко пролетни слънца посрешнахме..
Колко сезони с теб извървяхме,
колко чувства с теб споделихме..
Ти ми даваш опора в тъгата ...
  1159 
  3697 
Слънцето разлива
топъл цвят с аромат
на праскова узряла.
Погледни ме!
Бяла лястовица съм ...
  994 
Сърцето ми до теб е като бяло камъче,
подвижно в неподвижните води ...
В сърцевината му се крие малко пламъче
и изблици на хиляди мечти ...
Сърцето ми е зрънце от любов покълнало ...
  1256 
Слушам, но не вярвам...
Слушам, но не искам да повярвам...
Слушам, но ми се иска да си по - искрен...
Слушам, но за пореден път не вярвам...
Слушам, но за мен няма истина такава... ...
  909 
(На Нико Пиросмани)
Ужас!
Кухненската маса
на живота позаспал
Господарят е харесал ...
  964 
Предложения
: ??:??