Пробуждане
Събуди се от някакъв шум, остро изскърцване на врата или нещо като стар дъсчен под. Трябваше още само миг, докато смазващата мисъл вля адска жега във вените ѝ, пълзяща стремглаво нагоре по врата към върха на главата. Ето, че кошмарът отново оживяваше. Видя се на същия този диван, където се опитваше да превъзмогне абсурдната ситуация, в която сама се беше вкарала. Разтри очите и слепоочията си, тогава забеляза смътните очертания на обувките си, близо до дивана и красивото, ръчно изплетено памучно одеяло, изпъстрено с едри цветя, с което беше завита. Размърда крака и понечи да се изправи. Усети главата си натежала и пламтяща. Леденият полъх от нощта навън достигна до нея като истински благодат. Трябваше да се измъкне по най-бързия начин. Изправи се и потърси в тъмнината чантичката си. Видя я преметната на същия стол до бара, където прекара най-дългите часове в живота си. Но къде остана телефона ѝ. Опита се да си спомни кога за последно го беше виждала вечерта. Тъкмо се оглежда ...