40 844 резултата
Замисляли ли сте се докъде се простира необяснимото, има ли граници, разпознаваме ли го, изненадва ли ни, плаши ли ни, как реагираме, когато почука неканено на вратата на нашия ден? Това са все въпроси, на които ще намерите трудно отговори, но може би моята история ще ви помогне да стигнете по-лесно ...
1508
5
20
Малката стая беше осветена само от лунната светлина. Единичният гардероб, малкото бюро, етажерките с книги на стената над едното от ъгловите легла, плакатите на любимите артисти над другото и разхвърляните навсякъде играчки бяха просто сенки, готвещи се за почивка през нощта. Макар да не беше още вр ...
732
3
16
Настъни ме под асмалъка,... приятна шарена сянка, повяваше ветрец.
След минути дойде, носеше табличка в две чаши, голяма кана с айрян,.. успяла е даже да смени и роклята, червена на бели точки, косата прибрана на конска опашка...
Мъжките очи, като рентген,.. о, даже и с бикини, очертаващи се при пов ...
След минути дойде, носеше табличка в две чаши, голяма кана с айрян,.. успяла е даже да смени и роклята, червена на бели точки, косата прибрана на конска опашка...
Мъжките очи, като рентген,.. о, даже и с бикини, очертаващи се при пов ...
1040
2
9
Не можеше да се каже, че на Ники винаги му беше вървяло с игрите на думи. В гимназията палмата на първенството по измисляне на прякори на учителите му я отне Захари, който реши, че фамилните имена Йовчев, Таскова и Кефалски са всъщност Овчев, Таз кофа и Фекалски. Ники донякъде се реваншира, предлага ...
525
1
3
- И така, драги слушатели и зрители, отново съм с вас. Днес ще ви покажа как нашите доблестни херои отблъскват агресорите и възстановяват пограничния стълб на изключително важното направление… А сетне ще демонстрирам запис как наша ракета поразява централния щаб на враговете – чак на 2 500 километра ...
324
2
1
346
2
Баба и дядо все се обаждаха и все ме гълчаха, както се казва... '' Ех забрави ни, по-рано по цяло лято беше тук на село, после разреди,... а сга я дойдеш в годината веднъж, я не... Ами така е, градският живот е по-лесен, увлече се и все нямаш време... Ами как да имаш,... вземи се ожени де, та да има ...
1476
1
11
Пет триъгълника в една и съща равнина имат свойството, че всеки четири от тях имат обща точка. Вярно ли е, че тогава съществува точка обща и за петте триъгълника?
435
3
1
Докато возилото ни подскача от дупка в дупка по третокласния път към Вещица, за първи път се замислям какъв дявол ме накара да тръгна с тоя мъж. Бях се наслушала на всевъзможни истории за проблеми, породени от културни и религиозни недоразумения. Колкото и странен да ми се струваше, все се успокоява ...
701
2
21
Катран ми е отвътре.
Черно, непрогледно, необятно.
Като през кюнци на стара печка от пазара на село. Гледаш, знаеш че има край, но не го виждаш. Няма лъчи-само сажди. И все черно стои, няма измиване, няма оправяне. Аха забравиш, неволно или нарочно, че си там, все има нещо, дето съвестта ти е създал ...
Черно, непрогледно, необятно.
Като през кюнци на стара печка от пазара на село. Гледаш, знаеш че има край, но не го виждаш. Няма лъчи-само сажди. И все черно стои, няма измиване, няма оправяне. Аха забравиш, неволно или нарочно, че си там, все има нещо, дето съвестта ти е създал ...
451
Любовта към мощните коли датираше още от детските години на Филип, когато си колекционираше всякакви модели колички. Подреждаше ги грижливо по рафтовете на секцията в стаята си и не даваше на никого да ги докосне. Щом получеше поредният подарък - мини версия на някой нов модел кола, по-щастливо момч ...
1047
1
10
- Стано, здрасти! Как си, какво правиш?
- Е па, бива! Нали виждаш - разхождам кучето!
- А къде е кучето?
- Аууу, забравила съм го у дома.
- Ти нямаш куче. Локдаунът отдавна свърши, не лъжи! ...
- Е па, бива! Нали виждаш - разхождам кучето!
- А къде е кучето?
- Аууу, забравила съм го у дома.
- Ти нямаш куче. Локдаунът отдавна свърши, не лъжи! ...
585
1
15
Минах през магазина. Викам – от месец не съм вземал пиле на грил, 7 – 8 лева, не е скъпо…
Я… 13 лева!
Кога и какво стана, а?
Ама хлябът бил паднал… Тия минавали ли са през хлеберница?
хххх ...
Я… 13 лева!
Кога и какво стана, а?
Ама хлябът бил паднал… Тия минавали ли са през хлеберница?
хххх ...
454
2
4
Три триъгълника в една и съща равнина имат свойството, че всеки два от тях имат обща точка. Вярно ли е, че тогава съществува точка обща и за трите триъгълника?
596
2
3
- Мило, туй светкащото е много готино.
Моята красавица се изправи и хукна подир светулковия изтребител. Не можах, дори да извикам. Зиги вече тичаше към нея, за да я предпази. Подскачащото кълбо, рикоширайки от поредното дърво се насочи към него. Сред куп искри се разби в главата му и угасна, за разл ...
Моята красавица се изправи и хукна подир светулковия изтребител. Не можах, дори да извикам. Зиги вече тичаше към нея, за да я предпази. Подскачащото кълбо, рикоширайки от поредното дърво се насочи към него. Сред куп искри се разби в главата му и угасна, за разл ...
1032
2
9
Като млад учител беше харесван от учениците извън часа. Смееше се на вицовете, не виждаше запалените пред носа му цигари, понякога даже черпеше някоя бира по късна доба.
Виж – в час… Не, че на младежите им се учеше, да не говорим за такова антихуманно нещо като математиката, обаче… Трябваше им някоя ...
Виж – в час… Не, че на младежите им се учеше, да не говорим за такова антихуманно нещо като математиката, обаче… Трябваше им някоя ...
326
3
4
Седях си на чина, чоплех си носа, блеех през прозореца на прогимназиалната класна стая и разсеяно слушах учителката, която говореше за лъжата и истината.
Да де, тези работи вече ми ги бяха повтаряли до припадък в къщи: Истината – това е онуй свещеното неприкосновено огледало на действителността. Ист ...
Да де, тези работи вече ми ги бяха повтаряли до припадък в къщи: Истината – това е онуй свещеното неприкосновено огледало на действителността. Ист ...
476
Обичам да горя разни неща - картички, писма, подаръци, спомени. Огънят пречиства. Мислите. Никакви феникси не се раждат от него, но се събира достатъчно пепел, за да погребеш миналото и да продължиш. Горила съм камари от истории и заравяла ритуално съжаленията си под кулите от сива маса след огъня. ...
985
3
5
Днес ми се говори за малките неща в живота. Като например - сънно разпилените коси или очите събрали цвета на първите слънчеви лъчи.
Говори ми се несигурностите, които изпитваме заради предстоящото, но и за вълнението Именно заради него. Въпреки и напук тези несигурности, които всячески се опитват д ...
Говори ми се несигурностите, които изпитваме заради предстоящото, но и за вълнението Именно заради него. Въпреки и напук тези несигурности, които всячески се опитват д ...
1015
3
5
Отново уморен. Взе скицника и кутията с моливи, сипа си чаша уиски и седна на дивана. Отпи първата глътка, която пое горяща към стомаха му.
Започна да рисува. Бързо и уверено без много излишни щрихи. След малко на листа бе Кръстът и разпънатият Христос.
Отново вдигна чашата. Направи една точка до ри ...
Започна да рисува. Бързо и уверено без много излишни щрихи. След малко на листа бе Кръстът и разпънатият Христос.
Отново вдигна чашата. Направи една точка до ри ...
462
3
7
Любопитни бяха хората, а и предпазливи. В Голямо Село се беше пренесъл някакъв чуждоземец, никой не го познаваше, нов беше и появата на младия мъж се оказа една от най-интересните новини в селото. Макар да ми се струва, че ако не беше попаднал точно на този съсед и къща – не съвсем на тази улица, На ...
1205
14
24
Обаждах се по скйпа или по вайбър всяка седмица,.. включвахме понякога камерата, сякаш отново бяхме заедно, един до друг...
Смеехме се , че Антелики сега мързелува и изпълнява само домакинска работа,.. а аз уж се правя , че съм уморен от работа и няма кой да ме утеши...
- И обикалям и вашата градина ...
Смеехме се , че Антелики сега мързелува и изпълнява само домакинска работа,.. а аз уж се правя , че съм уморен от работа и няма кой да ме утеши...
- И обикалям и вашата градина ...
378
2
Не съм художник, нито съм поет.
Аз само пиша... Защото хората по – лесно разбират хартията, отколкото човека...
Далечната 1989г.
Годината, в която пада Берлинската стена, която е била символ за край на Студената война и за революцията наречена есента на народите.
Година, в която СССР официално съобщ ...
Аз само пиша... Защото хората по – лесно разбират хартията, отколкото човека...
Далечната 1989г.
Годината, в която пада Берлинската стена, която е била символ за край на Студената война и за революцията наречена есента на народите.
Година, в която СССР официално съобщ ...
762
5
8
Чета за изнасилване в затвор на бизнесмен, който лежи без присъда. Купон. Рожден ден. Клипче от надзирател. Кюлчета.
Милвам детелина.
Не искам да я скъсам, нищо, че са милиони.
Агнешко. Гергьовден. Обичам животните до болка.
Искам да съм веган. ...
Милвам детелина.
Не искам да я скъсам, нищо, че са милиони.
Агнешко. Гергьовден. Обичам животните до болка.
Искам да съм веган. ...
341
1
2
Втора глава
Кака Ленче беше пенсионирана учителка по география с над тридесет години стаж в няколко градски училища. Обичаше професията и науката си и с удоволствие пак би се върнала в клас, за да пътешества из света с карта и атлас, но както самата деликатно се изразяваше, когато станеше дума за то ...
Кака Ленче беше пенсионирана учителка по география с над тридесет години стаж в няколко градски училища. Обичаше професията и науката си и с удоволствие пак би се върнала в клас, за да пътешества из света с карта и атлас, но както самата деликатно се изразяваше, когато станеше дума за то ...
1123
1
3
Неразумна, щура, действаща инстинктивно, забавна и едно непораснало дете, това съм аз. На татко името Биляна му се е сторило архаично, но мама е била твърде неотстъпчива и така ме е записала. Много се радвам за решението ѝ, защото обичам начина, по който всички се обръщат към мен - Били. Доста преди ...
425
2
7
Вървеше забързан с наведена глава и поглед вперен в плочките. Искаше да повярва, че е щастлив и си повтаряше:
- Ти си щастлив! Ти си щастлив! Ти си щастлив...
Не видя електрическия стълб. Удари се с голяма сила в него. Краката му се подгънаха и се падна в безсъзнание.
След няколко минути, бавно повд ...
- Ти си щастлив! Ти си щастлив! Ти си щастлив...
Не видя електрическия стълб. Удари се с голяма сила в него. Краката му се подгънаха и се падна в безсъзнание.
След няколко минути, бавно повд ...
292
1
2
Болестите - този страшен бич. Милионите обречени. Животът тук, на Земята, е само временна спирка. По тази причина да му се порадваме, докато ни е писано, но да не се привързваме прекалено към него, защото тогава ще има плач и скърцане със зъби. Нека гледаме на себе си като на експериментални животни ...
352
9
7
Гледам и не мога да повярвам на очите си. Шайка от политически мошеници, нагло самоиндетифициращи се като носители на промяната, спокойно могат да послужат за продължение на Алеко Константиновия шедьовър "Бай Ганьо" чрез "Бай Ганьо 2". Тези негодници, обявили се уж срещу корупцията, сега си служат с ...
383
7
4
– Много обичам кашкавалки – съобщи гордо мъжът на средна възраст и извади цигарата от устатата си. – Хубави са. Нежни някак.
Жената зад щанда чакаше да получи парите за кашкавалката и не бързаше да я даде на купувача.
– Лев и петдесет – напомни тя и го погледна въпросително.
– А, да! – пак постави ц ...
Жената зад щанда чакаше да получи парите за кашкавалката и не бързаше да я даде на купувача.
– Лев и петдесет – напомни тя и го погледна въпросително.
– А, да! – пак постави ц ...
636
3
20
Д-р Вили, така се обръщаха към него всички, защото той държеше на това.В същност зад леко шеговитото и почти като псевдоним, обръщение, седеше една сериозна и сложна личност на гений.Професор Виолет Александров бе един от най-добрите психиатри, уникален в своята област, носител на множество награди ...
548
‚Абе ти къде се загуби? Не помня откога не сме се виждали. Май вече няколко месеца...И защо не сме се виждали, какво се случи, не помня...Питах, търсих те. Никакъв те няма.‘
‚Ох, не знам, не знам...‘ – каза неопределено Виктор. ‚Какво беше, що беше...Но винаги съм мислил за тебе. Винаги...‘
‚Помня, ...
‚Ох, не знам, не знам...‘ – каза неопределено Виктор. ‚Какво беше, що беше...Но винаги съм мислил за тебе. Винаги...‘
‚Помня, ...
1176
1
4
Стоеше на пейката пред двора. Чу изпискването на телефона. Извади го с трепереща ръка и взе да се взира в малкия екран. Нищо не виждаше. Влезе вкъщи и сложи силните очила. Висяха, като лупи на носа му.
- Шибан телефон. Ането, беше права да взема нейният, старият, ама с тия мазолести пръсти нема да м ...
- Шибан телефон. Ането, беше права да взема нейният, старият, ама с тия мазолести пръсти нема да м ...
377
1
10
Обикновено се отбивам в магазина на бивш ученик – разменяме мнения за футбола и за света. И е свикнал на странните ми умонастройки.
Тая заран най-напред обсъдихме колко лошо са ни преподавали география навремето. В отбора включен нов играч – французин, казаха. Ама като го мидиш… Франция май е вече в ...
Тая заран най-напред обсъдихме колко лошо са ни преподавали география навремето. В отбора включен нов играч – французин, казаха. Ама като го мидиш… Франция май е вече в ...
298
2
6
(Въз основа на действителен случай)
Не знам защо така – нооо!
… от невръстна възраст съм си една голяма странница. Какво ще рече това ли? Да речем, че в реалния свят има някой отчайващо сложни за разбиране от страна на обикновените хора неща. Аз обаче за същите тези неща почти веднагически намирам м ...
Не знам защо така – нооо!
… от невръстна възраст съм си една голяма странница. Какво ще рече това ли? Да речем, че в реалния свят има някой отчайващо сложни за разбиране от страна на обикновените хора неща. Аз обаче за същите тези неща почти веднагически намирам м ...
1290
1
7
ЧУВАМ ТЕ, ДЕН ОСМИ: ДА НЕ ПРИСТЪПИШ ПРАГА
Ето какво се случи след това,когато тя реши да му се обади.
... Колебанието на Фани беше кратко.Трябваше да му се обади, въпреки че още не беше решила дали да продължи връзката. Хората губят толкова време да говорят по телефона, а тя като че ли се боеше.
Отг ...
Ето какво се случи след това,когато тя реши да му се обади.
... Колебанието на Фани беше кратко.Трябваше да му се обади, въпреки че още не беше решила дали да продължи връзката. Хората губят толкова време да говорят по телефона, а тя като че ли се боеше.
Отг ...
672
Слънцето изгряваше и шосето бе, като огледало. Видях на банкета човек в инвалидна количка и намалих. В скута му имаше табела "МОРЕТО". Спрях и върнах колата назад. Не вярвах, че може да има такъв стопаджия. Слязох и доближих до него.
- За къде ще пътувате?
Човекът се обърна към мен и се изумих, беше ...
- За къде ще пътувате?
Човекът се обърна към мен и се изумих, беше ...
1179
6
11
Баща й беше военен, оказал се некадърен дори за тая работа и затова пренасочен като чиновник, майка й учителка - селски деца, изпратени в неголемия град да го социализират и научат буржоазията на истински народен живот.
Поради което нямаха много време да се занимават с нея. И тя си играеше на любима ...
Поради което нямаха много време да се занимават с нея. И тя си играеше на любима ...
1023
4
12
Тя беше странна и много различна от тези, които я заобикаляха. Обичаше всичко красиво – цветята, музиката, картините, реката, дори листата на дърветата, а те ѝ говореха на език, който тя отлично разбираше.
Валентин се запозна с нея случайно. Един неделен ден чакаха градския автобус, той отиваше на р ...
Валентин се запозна с нея случайно. Един неделен ден чакаха градския автобус, той отиваше на р ...
435
1
2
Алекс седна изтощен на дивана в лекарския кабинет. Погледна часовникът на телефона си. Беше малко след един часът. Зачуди се колко ли нощни смени трябваше да минат докато топката напрежение в стомаха му се замени от отегчителното чувство за рутина. Явно повече, отколкото той беше изкарал. Знаеше, че ...
609
3
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
