14 694 резултата
Имам приятел – даскал. Който твърди, че ако днес започваше работа в школото, вече да е напуснал.
Носел си, вика, романа „Спартак”. И в междучасието заинтересовани ученици го попитали: „Господине, какво е това „Спартак”?”.
Отначало помислил, че се шегуват, после видял – не, трагедията е реална.
Едини ...
Носел си, вика, романа „Спартак”. И в междучасието заинтересовани ученици го попитали: „Господине, какво е това „Спартак”?”.
Отначало помислил, че се шегуват, после видял – не, трагедията е реална.
Едини ...
704
2
16
Здравей Ник,
Годината е 2019-та. Жива съм. Така започва и една песен на Кристиан: „Здравей, татко! Годината е 2005-та. Жив съм.“ Написа я на осемнадесет.
Когато ти ни напусна, той беше току-що проходило бебе. Първата разбираема дума, която изрече беше: „тати“. Помниш ли? Много исках това. А „мама“.. ...
Годината е 2019-та. Жива съм. Така започва и една песен на Кристиан: „Здравей, татко! Годината е 2005-та. Жив съм.“ Написа я на осемнадесет.
Когато ти ни напусна, той беше току-що проходило бебе. Първата разбираема дума, която изрече беше: „тати“. Помниш ли? Много исках това. А „мама“.. ...
2064
15
26
Изчаквам един приятел пред книжарницата. Седя си на пейката, държа верижката на кучето, зяпам по витрината. Разрешават да се влезе вътре с него, но… Нямат работа животните по магазините. А и кучето не разглежда спокойно, все разгръща книгите, търси някоя по любимата му напоследък тема за скарата и и ...
440
1
4
Всеки ден минаваше с трамвая през тази малка горичка. Харесваше му. Сутрин и следобед, когато отиваше и се връщаше от работа, не виждаше почти никакви хора да се разхождат из пътеките. Горичката беше борова, не беше добре почистена, храсталаци и изгнили пънове стърчаха безразборно навсякъде. Имаше и ...
876
5
13
Пия си чая пред кафенето. И погледът ми танцува из площада. Минават хора – млади, стари, деца...
А нещо розово все се набива в очи.
Впервам поглед.
Възрастна, дребна женица е заела няколко квадрата пред паметника на Кирил и Методий.
Няколко квадрата – защото не стои на едно място. Играе нещо. Заглеж ...
А нещо розово все се набива в очи.
Впервам поглед.
Възрастна, дребна женица е заела няколко квадрата пред паметника на Кирил и Методий.
Няколко квадрата – защото не стои на едно място. Играе нещо. Заглеж ...
598
3
12
Седя пред кафенето, пия си чая, зяпам и мисля...
Обмислям идеи за нещо смешно, нещо ведро, нещо весело...
Стига с тая политика, стига с тоя реализъм, стига с мрачните виждания...
Да се развеселят хората.
И го умея – може да се види. А и в някои медии /в събота пак пуснаха един разказ/... ...
Обмислям идеи за нещо смешно, нещо ведро, нещо весело...
Стига с тая политика, стига с тоя реализъм, стига с мрачните виждания...
Да се развеселят хората.
И го умея – може да се види. А и в някои медии /в събота пак пуснаха един разказ/... ...
587
3
9
Да пътуваш с български влак е истинско предизвикателство- не знаеш кога и къде ще пристигнеш, какво ще ти се случи и с кого ще се паднеш в едно купе. По принцип винаги съм избягвал да пътувам с влак, но в тази късна вечер нямаше с какво друго да отида от София към Пловдив. Още с купуването на билета ...
1893
3
3
Ветрец.
Треперещи листа.
Зловещи, черни облаци.
Самотна светкавица прорязва хоризонта.
Хладен полъх, миризма на озон. ...
Треперещи листа.
Зловещи, черни облаци.
Самотна светкавица прорязва хоризонта.
Хладен полъх, миризма на озон. ...
748
1
Дядо Георги живеел дълги години с жена си, която била доста проклета. Единствено ракийката, която си пийвал го радвала. Така си отпускал душата, а сърцето му започвало да пее и копнее за любов.
Един ден както готвел край печката бабата се развикала. Зимата била студена, а дървата били свършили. Дала ...
Един ден както готвел край печката бабата се развикала. Зимата била студена, а дървата били свършили. Дала ...
1010
4
18
Вчера мама имаше рожден ден. Тъй като на обяд имах лекции в университета, трябваше да ú купя подарък още сутринта. Разбира се това не се случи — поне не и сутринта. Вместо това, ранната утрин бях прекарал в четене.
След като бях прочел около 50 страници, при което вече ми беше омръзнало, погледнах т ...
След като бях прочел около 50 страници, при което вече ми беше омръзнало, погледнах т ...
686
Лежеше в ковчега по средата на стаята върху два стола. Беше кучи студ. Страната беше в бедствено положение, заради снега. Входната врата на малкия двустаен апартамент зееше отворена, за да влизат опечалени близки и приятели. Беше облечен в костюм, който не бях виждала до сега. Хълката от пръста му я ...
559
Посвещава се на моя приятел Jordan Ikonomov - Drugiyat
Той сложи черните си очила и се запъти към мястото на срещата с Невидимата. В ушите му звучеше Щорм на Вивалди в невероятното изпълнение на Ванеса Мей:
https://www.youtube.com/watch?v=frtuXA9HUWM
Тя идваше от Надвселената. Всъщност някаква безум ...
Той сложи черните си очила и се запъти към мястото на срещата с Невидимата. В ушите му звучеше Щорм на Вивалди в невероятното изпълнение на Ванеса Мей:
https://www.youtube.com/watch?v=frtuXA9HUWM
Тя идваше от Надвселената. Всъщност някаква безум ...
1297
11
5
- Утре ще ти пиша от друго име.
- Но защо така?
- Изглежда, че някой ми чете писмата.
- Ами тогава просто си смени паролата.
- О, не. Ще си сменя цялата поща. ...
- Но защо така?
- Изглежда, че някой ми чете писмата.
- Ами тогава просто си смени паролата.
- О, не. Ще си сменя цялата поща. ...
620
1
1
Никога не съм имала големи очаквания. Може би затова всичко, което се случи в живота ми, винаги ме е изненадвало, а най-голямата изненада беше ти, Крис. Кой да предположи, че онази наша случайна среща в "Кавърн" клуб в Ливърпул ще ни събере завинаги. Времето е толкова измамливо и непостоянно, като ж ...
2373
3
18
Минаха десет минути. Остават още петдесет.
Часът има шейсет минути.
Дядо ме наказа да стоя един час с вдигнати ръце, на колене, в ъгъла на стаята. Сложи ми боб под коленете.
Трябва да броя минутите до десет и на всеки десет минути да казвам колко остават.
Наказа ме, защото не мога да броя до десет. ...
Часът има шейсет минути.
Дядо ме наказа да стоя един час с вдигнати ръце, на колене, в ъгъла на стаята. Сложи ми боб под коленете.
Трябва да броя минутите до десет и на всеки десет минути да казвам колко остават.
Наказа ме, защото не мога да броя до десет. ...
1968
5
6
Нина бе малка спретната женичка, с големи очи и плаха усмивка. Беше любимката на випуска, умна и приветлива. Завърши без усилие с пълно отличие и се впусна да покорява света.
Първият удар дойде от това, че закриха отрасъла, където се бе специализирала, да замине за чужбина, нямаше средства, а и жела ...
Първият удар дойде от това, че закриха отрасъла, където се бе специализирала, да замине за чужбина, нямаше средства, а и жела ...
541
4
Здравей,
пиша ти от Ада. Първи ден ми е.
Дяволът ми каза, че в Рая ще изгубя спомените си, а не искам да те забравя и ето на,
сега съм тук.
*** ...
пиша ти от Ада. Първи ден ми е.
Дяволът ми каза, че в Рая ще изгубя спомените си, а не искам да те забравя и ето на,
сега съм тук.
*** ...
1393
7
6
Аз съм дърво. Най-обикновено, просто и нисичко дърво. Е, не чак толкова нисък, като онези храстчета и тревички от които съм заобиколен и, които се огъват от най-лекия полъх вятъра. То все пак и аз често съм се огъвал под натиска на стихиите. До скоро не знаех какво дърво съм. По едно време много иск ...
769
2
1
В ранния следобед на един горещ августовски ден, седях на малката маса на кварталното ни кафене с потънали гемии и поглед, взрян в нищото. Вече цяла година откак бях завършил училище, а светлото бъдеще, което уж стояло пред нас, както все ни набиваха в главите в училище, на мен лично, нещо все ми уб ...
1725
4
14
Перелётное время
Большая больничная палата густо заставлена койками железными. Малые дети плачут, старики стонут, и хлорно-известковой чистотою отовсюду несёт.
Текущая действительность широка взмахом устоявшейся веры, заряжена вдруг возникшей цельностью человеческой любви, высоко устлана добрыми нам ...
Большая больничная палата густо заставлена койками железными. Малые дети плачут, старики стонут, и хлорно-известковой чистотою отовсюду несёт.
Текущая действительность широка взмахом устоявшейся веры, заряжена вдруг возникшей цельностью человеческой любви, высоко устлана добрыми нам ...
1209
Тракането на влака ме унася. Усещам как клепачите ми натежават. Поглеждам навън през стъклото. Нощта вече е погълнала всичко, без притичващите покрай линията храсталаци. Някой похърква в купето. Време е и аз да поспя. Затварям очи.
Някъде изскърцва врата и се събуждам. Поглеждам телефона си. Спал съ ...
Някъде изскърцва врата и се събуждам. Поглеждам телефона си. Спал съ ...
855
2
2
Аз съм шофьор. Това е скучна и прозаична дейност. Никога не се събуждам за работа, тъй като никога не заспивам. Е, да, има моменти ще задрема на волана и тогава, разбира се, ще пропусна някого чакащ на спирката. Тези, "пропуснатите", ги взимам някой друг път, но със сигурност не остават завинаги "пр ...
559
Ох, не знам вече… Не знам! Да се смея ли? Да плача ли? Да се радвам ли, или да псувам?
А поводът иначе е хубав. От вчера съм баба. Синът и снахата ми родиха внучка. Т.е. само снахата де, ама нали и нашият род има участие все пак.
И как мислите са го кръстили детенцето? Няма как да познаете кой е под ...
А поводът иначе е хубав. От вчера съм баба. Синът и снахата ми родиха внучка. Т.е. само снахата де, ама нали и нашият род има участие все пак.
И как мислите са го кръстили детенцето? Няма как да познаете кой е под ...
2626
7
19
Топъл мартенски следобед. Гълъби мързеливо се разхождат на припек. Зажаднели за топлина хора се радват на слънцето след зимата. Тълпата на площада е пъстра и оживена...
Първо видях кучето - черно и хърбаво, като повечето скитащи свои събратя. Бягаше, влачейки след себе си връвта, която се бе врязала ...
Първо видях кучето - черно и хърбаво, като повечето скитащи свои събратя. Бягаше, влачейки след себе си връвта, която се бе врязала ...
638
Ирина се събуди както обикновено, рано сутринта. Направи си кафе и се доближи до прозореца на малката кухня. Погледна навън, след което се обърна и отиде до календара, закачен на стената. Премести квадратчето и се усмихна. Беше осми март. Толкова време чакаше този ден. Днес щяха да й звъннат приятел ...
364
1
Аз, бог ПАН, наричан за по-дълго Приходна Агенция на Нацията, смятам да взема сериозни мерки за събиране на дължимите от вас суми. Вие укривателствувате, с което нанасяте сериозни вреди на Държавата и в частност на мен, като неин наместник по финансовите въпроси. Не може да се разчита на коректност ...
1331
2
2
А какви лелки имаше по гишетата едно време ...
Ехх ...
Червило няма, ала устните тънко стиснати, лакът останал някъде по щипката за буркани от есента, елекът на рамене да топли докато сабото на преметнатият крак пошляпва глухо, а под косата, вързана на кок, забоден с шиша за плетене те гледат две оч ...
Ехх ...
Червило няма, ала устните тънко стиснати, лакът останал някъде по щипката за буркани от есента, елекът на рамене да топли докато сабото на преметнатият крак пошляпва глухо, а под косата, вързана на кок, забоден с шиша за плетене те гледат две оч ...
917
2
2
Връщахме се с един приятел от риболов на Дуранкулашкото езеро. Аз карах. Беше адска добруджанска августовска жега и бяхме свалили прозорците за някакво проветрение. Да, това бяха 90-те години на 20-ти век и за автоклиматик не че не бяхме чували, чували бяхме, но май не бяхме виждали. Въздушният пото ...
2274
2
18
На жена ми - майка на двама сина, баба на четири внука...
В малкото кафене е задимено. Привечер е, само компанията е вътре, събота е, проверяващите са минали още в сряда, за да си получат таксата – така че всички са спокойни. Чашките дори не са порцеланови – стъклените по-добре отразяват светлината ...
В малкото кафене е задимено. Привечер е, само компанията е вътре, събота е, проверяващите са минали още в сряда, за да си получат таксата – така че всички са спокойни. Чашките дори не са порцеланови – стъклените по-добре отразяват светлината ...
485
4
В кафенето бе многолюдно и задимено. През големите панорамни прозорци се сипеха снопове слънчеви лъчи, врязваха се смело в дебелите пластове синкав тютюнев дим, пронизваха ги, изтъняваха в битката и омаломощени хвърляха бледи отблясъци по пълните със сдъвкани фасове кристални пепелници. Приглушено з ...
793
3
11
Бях много млада, едва на шестнайсет години, когато съдбата ми обърна гръб. Беше ранна пролет. Пътувахме към родното село на баща ми със семейния москвич. Баща ми си подсвиркваше весело, докато въртеше волана, а майка ми се бе зачела в някакво списание. Аз лежах на задната седалка и дремех. Беше ми е ...
1250
2
3
Надолу по улицата постройха блок. Започнаха го в най-турбулентните години на Прехода - някъде в края на деветдесетте години. Голяма сграда е. С хубав покрив с медени керемиди, облицован е отпред в бял мрамор. Триетажна постройка. Не се знае на кой е. Някои съседи казват, че е на Костов, други на Дог ...
647
2
1
Ех, това куче. Мамка му. Само лае. Цяла нощ ли ще е така? Писна ми от него. Не беше така, ама тази нощ, какво му става, не знам. Не се търпи. Никога не бих си взел куче. Само грижи. Само лаят...
Времето е топло. През деня беше горещо и къщата се стопли. Отворил съм всички прозорци на стаята да влезе ...
Времето е топло. През деня беше горещо и къщата се стопли. Отворил съм всички прозорци на стаята да влезе ...
807
1
3
- Можеше да сложиш по-малко грим - каза нервно - и без това всички са те зяпнали.
- Нека зяпат - посегна лениво и взе менюто - цял живот все ме зяпат.
- Дразни ме - той се озърна наежено - сякаш водя мечка. Да си гледат там в чиниите.
Беше едър, с грубовато навъсено лице и мъжете от съседните маси п ...
- Нека зяпат - посегна лениво и взе менюто - цял живот все ме зяпат.
- Дразни ме - той се озърна наежено - сякаш водя мечка. Да си гледат там в чиниите.
Беше едър, с грубовато навъсено лице и мъжете от съседните маси п ...
711
1
5
Денят беше много студен. Снегът се сипеше на кристалчета от покрива на сайванта[1], а течението го вкарваше вътре и засипваше бялата брада на дядо Хаджия. Старият турчин се бе подпрял на пармаклъка[2], а погледът му шареше далеч, в синевата над джамията на Султан Селим, в Одрин. На запад се белееше ...
996
1
"Лунно усещане"
или докосване с лебедовите пера на любовта
Произведението е вдъхновено от колажа на Дочка Георгиева - "Лунно усещане"
Тихо се плискат водите,
гонят се в езерен мрак. ...
или докосване с лебедовите пера на любовта
Произведението е вдъхновено от колажа на Дочка Георгиева - "Лунно усещане"
Тихо се плискат водите,
гонят се в езерен мрак. ...
1267
4
16
Заигра се вятърът из поляната. Спусна се ниско и разроши тревите. Разлетяха се навред пчели и бръмбари. Скакалец, здраво стиснал стеблото на метлица, се залюля, та чак допря рохката влажна пръст. А една калинка се скри зад листо на секирче и се ослуша. Заваля. Ситно и тихо. Вятърът се стрелна да тър ...
1514
4
12
Тя отмести погледа си. Тази бяла орхидея ѝ напомняше на нещо. Ненавиждаше цветята, но сега виждаше в това нещо повече от своята ненавист. Белотата, може би. Забравена, вероятно ненужна, болнична белота. Или тичинките, които... Те приличаха на болка. Да, значи в цветята има болка – каза си. И реши ед ...
459
4
5
Мал не отделяше очи от неговите и мълчеше. А Хари имаше чувство, че изведнъж морето се е надигнало и той потъва в солените води под кила на кораба.
- До изгрева остават няколко часа. - каза тя толкова тихо, че мъжът едва я чу. - Посвири ми на пианото! Както някога.
Имаше нещо нередно. Тя се държеше ...
- До изгрева остават няколко часа. - каза тя толкова тихо, че мъжът едва я чу. - Посвири ми на пианото! Както някога.
Имаше нещо нередно. Тя се държеше ...
615
От мене ли, към мене ли отиват стъпки?
Биньо Иванов
Когато я видя за пръв път, Пеньо Апостолов, по прякор Апата, не повярва на очите си. Снегът, който от два дни трупаше преспи в градината, бе спрял и луната, бледа и призрачна, правеше всичко наоколо да изглежда нереално и малко зловещо. Първо видя ...
Биньо Иванов
Когато я видя за пръв път, Пеньо Апостолов, по прякор Апата, не повярва на очите си. Снегът, който от два дни трупаше преспи в градината, бе спрял и луната, бледа и призрачна, правеше всичко наоколо да изглежда нереално и малко зловещо. Първо видя ...
947
5
18
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
