6 615 резултата
“Отвори очи. Моля те, отвори очи.”
Лежах на студената земя и се гледах отвисоко. Чувах мислите на минувачите: „Мъртва е”, „Толкова е млада”, „Колко е ужасно”...
„Хайде, отвори ги. Просто ги отвори.”
Лежах на студената мокра земя. Колко красива гледка бях отгоре. Хората минаваха, спираха и после ме п ...
  830 
Очите ми са сини, а зрението ми е слабо. Нося очила. Розови. С инициали- „Р. Б.„.
Често хората ме питат какво значат. Хм, усмихвам се и казвам:
- Рядка блондинка... Що за въпрос...
Нима не виждат, че съм руса и съм типичен шаблон... за жена. Та повечето мъже виждат в мен лекотата, вместо тежестта на ...
  1390  13 
Стоя пред огледалото. Не помня колко време изтече и дали изобщо е съществувало някога. Чувствам се толкова уморена а началото дори не е идвало. Мислите ми отлитат нейде или по скоро аз се отдалечавам от ума си. Механично протягам ръка към зеленясалото замъглено стъкло с безразлично изражение. Мъртве ...
  680 
Студените зимни вечери... Странно е как в тях намираш нещо сякаш отдавна изгубено, нещо сякаш отдавна отминало и въпреки всичко все така близко и познато. Студът ти дава успокоението, размисъла и себепознанието, от които така отчаяно се нуждаеш. Погледът ти неусетно се спира върху прозореца и минава ...
  1070 
Не съм аз,
няма ме,
тъга ме обзе,
празно ми е,
болест мен плени, ...
  700 
Призрак, дух, виждам те, стоиш пред мен. Но как? Това не си ти и името ти не е същото. Гледам го изумено, взират се очите ми в него и сърцето ми трепери, ръцете ми едвам успяват да се сдържат, трудно ми е да се владея. Не, зная, че трябва да продължа, но не искам, не искам някой друг да заеме мястот ...
  803 
Отдавам се...
Частиците в мен се разбъркват и мислите взимат връх. Събират се и образуват водовъртежа, поглъщащ ме...
Отдавам се...
В мен има пространства...
Вода тече от спомените и размиват онова "някога"... ...
  959 
Той влезе в стаята... спря се! Между четирите стени се носеше онази сладко-кисела миризма на току-що разкъсано месо. Застана на прага и се огледа.
Имаше полицай и от онези кучета-овчарки, които разследваха убийства.
В единия край на стаята беше захвърлено плюшено мече, облечено в рокличка. След миг ...
  982 
Детството или мечти в минало време
Там, преди сто лета;
там, шарен бе светът…
Споменът ме връща
в дядовата къща… ...
  1010 
Събуждане. Усмивка. Целувка. Кафе. Щастие. Утрин. Дрехи. Прическа. Целувка. Добре. Грим. Чанта. И вече горим. Студ. Мраз. Но радост. Целувка. Душата лети. Кал. Локви. Хора. Съдби. И ето пак. Радост. Целувка. Само аз. Само ти. Все едно е. Значение? Няма. Пак хора. Съдби. Работа. Емоции. Гняв. И кавги ...
  764 
Ако имах градина, щеше да е пълна с люляци…
В лилавото на люляците виждам теб и в лепкавото на мириса им ми мирише на теб. Не знам защо. Може би е имало люляци, когато съм те срещала, може би си ми казвал, че харесваш люляци…
Представям си градината на прабаба ми, люляци много и теб. Представям си, ...
  967 
Тежко, леко - аз чакам.
Битието, небитието, всичко.
Чакам четвъртък, чакам единайсети, чакам Нова година, за да си легна най-после,
чакам по спирките, по хората, по ноемврийския дъжд, по стълбите често.
Чакам си. От време на време спирам, да си промия мозъка до голо. И, без да искам, ...
  980 
СЯНКАТА И ОГЛЕДАЛОТО
От другата страна на огледалото, отвъд човешките предразсъдъци, без думи и без това, което не искам да бъда. Тънка линия, през която прекрачват само фантазиите ми. Една пеперуда се блъсна в огледалото и прашецът ù го посипа. Пипала и извити крилца, но вече без сянка. Върти се в ...
  1255 
За дъх на бонбони давам душата си. За бонбони с бадеми и сироп от смокиново сладко. За кашмирен пуловер събличам сърцето си. За кашмир и пронизваща мирис на телешки бокс.
Легни върху мен и нека пак да опитаме и ако в устата ми се върне вкусът на бонбони – ура, не умираме! Ако обаче не стане, ще има ...
  809 
ИСТИНСКИЯТ ОРГАЗЪМ
Да се сънуваш в малкия свят на сетивата, това е то - лудото обладаване на цветовете. Преливащи малки оргазми, спиращи до последното поемане и задържане на истинския. Събираш себе си в един миг, в едно вдишване. Свещта догаря в ръцете ти на всеки разпети петък, а после небето те об ...
  1157 
Студен мрачен ден. Есен е. Листата са красиви.
Толкова шарени, нападали около дърветата.
Не е ли това един прекрасен ден, да изляза от собствената си дупка.
Някак отново сам, сам с птичките на площада.
Прекрасно е да харесваш лошото време, ...
  957 
the TRUTH 2оо6
Как постьпва човек, когато няма избор? Как постъпва човек, щом се случи нещо необратимо? Колко още неща трябва да се случат, докато осъзнае човек, че се бори за нещо, отдавна вече изгубено?
Поглеждам назад във миналото и се виждам там в далечината, силен, незнаещ що е страх авантюрист ...
  1378 
Моден бутик “ALTA VISTA”
Добре аранжирана огледална витрина: стъкло, алуминий, сухи цветя, няколко камъка, сиви, немигащи кукли с червени уста, декорирани по последния крясък на високата мода.
Лъскава, мъртва натура.
Пред нея – жив просяк.
Грозно лице, обгорено до мораво. ...
  1143 
Дори не съм разбрала кога си си тръгнал. Дали съм нямала очи да видя или уши да чуя, все едно, теб май отдавна те няма. Когато усетих липсата ти, попитах някого къде си, но той дори не те познаваше, все едно. Къде съм била?
Отишъл си си толкова тихо, колкото тихо отшумя страстта ми към теб. Съвсем б ...
  808 
Не ги разбирам хората. Какво лошо има в това да си себе си? Без преструвките, без фалшивото безразличие, без толкова морал.
Аз лично много съм си патила, заради действията си. Защото съм открита, чудата, понякога скандална. Луда. Дива. И явно не се е намерил , човек , който да хареса това мое поведе ...
  1597 
Колко много хора има по света... намери ме.
За справка: звездите
За контакт: луната
По пътя към: слънцето
  791 
Eкзистенцията е усещане. Тя е крайна. То е ъгъл, остър, тъп, прав...
Вътрешната екзистенция е себеусещането.
Когато всичко, пречупено от крайността, в която е Аз, се оглежда в огледалните стени на неговото измерение.
Тя е заключена, тя е херметическа, тя е вакуум. Аз е светът, светът е Аз.
Вдлъбнат ...
  673 
Нека знае! Дори и днес да е на крачка преди мен, да знае, че съм все пак първата. Да знае, че, дори това да не е вярно, съм все пак аз .
Не умееш да криеш или не искаш, или се гордееш, или пък вярваш? Какво те е прихванало, та искаш пак да ровиш из сърцето ми? Решаваш и ме търсиш, а ти дори не знаеш ...
  773 
Бобе си пееше. Откъм гърба му се чу един стол. Столът прелетя от вдигнатите ръце на кучето с вид на човек, безшумно се изтъркаля по въздуха и се разби на хиляди кристали в гърба на Бобе. Кръвта в ръцете на кучето се смъкна надолу и се добави към кръвта, с която беше пълно тялото му, в нейната по-гор ...
  581 
ФАНТАСТИЧНА ПРИКАЗКА
Фюуууууууууууу! Пляс! Чу се трясък, нещо падна от близкото дърво и изохка.
- Да, бе, да! Кой каза, че не? Уф! Трябва да внимавам като се приземявам друг път. Какво пък? Вече съм тук, малко паднах, ама ще стана, не се тревожи! Не може иначе, щом човек се опитва да лети. Кажи сега ...
  2171 
От седмица всяка вечер вали. Не спира да вали и в очите ми, а шумът от удрящите се капки само разяжда раната... отваря се все повече и повече с всяка изминала минута. И как след това да повярвам, когато кажат "времето лекува всичко".
От седмица, откакто вали, дори за минута не успявам да заспя. Усещ ...
  990 
Вървяха двамата хванати за ръка. Малките им крачета се забиваха в снега и трудно успяваха да направят поредната крачка. Но толкова много искаха да отидат до там. Светлият прозорец и да погледат играчките. Толкова много играчки. Двамата никога не бяха имали толкова красиво нещо. Мъничките им премръзн ...
  560 
Отново и отново, и отново... Отново... Отново... Всеки път, когато иглата пробиваше плътта ù, я изпълваше мисълта за него... Защо живея? Защо продължавам да съществувам? Защо убивам себе си с поредната спринцовка? Защо? Защо? Защо? И всички въпроси имаха един отговор. Как може един малък незначителе ...
  796 
Любовта на Лотоса
В едно отдавна забравено блато, където дори жабите вече не стъпват, живее един безумно красив лотос. Но той не е обикновено цвете, а едно мълчаливо и вечно сърдито украшение на тъмните блатни води. Неотдавна лотосът бил не само красив, но и много мил. Разгръщал цветовете си широко ...
  2165 
преди някой да изкаже злостна критика,
отбелязвам, че това е плод на вдъхновение
от петдесетте най-добри български филма.
не е копие.
Всичко е любов. Твърде кратко го разбираше. ...
  1164 
Вървя, но никъде не стигам. Движа се около себе си, като шахматна фигура и не мога да туширам безпътието. Завивам наляво, а после надясно и пак съм там, откъдето тръгнах. Като в лабиринт се лутам, за да открия пътя си. Трудно ми е когато се спъвам и падам, а няма кой да ме вдигне. Миризмата на пръст ...
  1160 
Поредният изморителен и дълъг ден в службата... Разправии със служители, разправии с институции и поредните три дози кафе.
Мина и този ден, прибирам се вкъщи с нагласата да се хващам за препаратите и парцалите и да започвам да чистя, пералнята прелива от дрехи за пране, за които не ми е останало вре ...
  1002 
Винаги ми е било много трудно да избирам подарък. Особено, когато съм ограничена финансово (а има такива периоди, за съжаление). Не че скъпият подарък е гаранция за вкус и ще се хареса, но като зная, че нямам ограничения, е по-лесно, поне малко. Но, разбира се, има много условия, за да стане един по ...
  2207  13 
На какъв език да ти кажа, че те обичам?! На български? Така много лесно ще ме разбереш. И няма да се замислиш какво ти казвам. А трябва! Иначе това мое толкова лесно разбираемо, обикновено до тривиалност, мило българско "Обичам те!" ще мине покрай теб, без да те докосне. Затова ще ти го кажа на чужд ...
  2291 
Ако тихите кътчета на душата ми можеха да говорят, бих изтръгнала от тях онази песен на болка и тъга, на горест и отчаяние, която да покори цялото ми същество в едно съзвучие от меланхолия и слепота. Бих изпяла пред себе си най-мрачната симфония, апотеоз на години мълчание. Щях да се потопя в една п ...
  2647 
Кой, ако не ти трие сълзите ми, когато почувствам тъга!
Кой, ако не ти ме успокоява, когато се лутам изгубена!
Кой, ако не ти, ще даде живота си за моя, когато попадна в беда!
Кой, ако не ти, ще ми каже искрено къде греша, когато пак се заблуждавам, че съм права!
Кой, ако не ти, ме обича, такава как ...
  808 
Животът не е живот,
ако смъртта не те прецака късно през нощта...
Любовта не е любов,
ако за раздяла ти не си готов...
Жаждата не е жажда, ...
  918 
С моята тъжна сянка
Каквото очите не могат да видят, душата го рисува с невидимата си, но ярка палитра.
Сянката от моите мечти се скита сред пейзаж, достоен за четката на майстор-художник. Каменист селски път, ограден от двете страни от ред високи дървеса в есенна премяна. Като древни колони, сочещи ...
  839 
Ако творците бяха еснафи
Човекът, койо търсеше смисъла на живота
Авторът унило погледна студения дъжд, който барабанеше върху рамката на прозореца. Сивата и мрачна мъгла и дълбоко въздъхна. Нима всичко бе събрало в смисъла своята противоречивост и сивота.
Самият той търсеше този смисъл, който ако не ...
  888 
(импресия)
на К.
В очите ти сини се гмурнах -
бисерите на сърцето ти да ловя.
В дъха ти леко оплетох се и ...
  731 
Предложения
: ??:??