6 705 резултата
В дължината на светлинната отдалеченост се губят хиляди малки, зелено-звездни планети. Ширнали в безбрежността си гори, смели просветления на морета, понесли в малкото си обаяние – голямото съприкосновение с всемира и мисълта. На слабите си плещи понесли философското раздвоение на микроживота и макр ...
  707 
Една вечер.
Едно щурче нареждаше щастлива песен.
Една луна се беше разсъблякла, беше хубава и кръгла.
Едно момиче се прибираше вкъщи самичко. По–красиво от луната.
Едно бездомно куче виеше от глад и злоба срещу нея. ...
  813  10 
Хората са лицемерни, като змии... увиват се около шията ти и те облизват, а след това пускат отровата си... Усмихват се, а зад усмивката е завистта... Но нека не замърсявам себе си с неща нисши... Нека мракът не навлиза към онази светлина, която Бог е дал на всеки един... Нека не замръзне сърцето, к ...
  1038 
Обичам тишината... Помага ми да чуя себе си...
А всичко в мен крещи неистово...
Не се разбирам.
Не зная какво искам.
Не знам какво трябва да направя. ...
  1314 
А той ми каза: Според моята безгрешна преценка не ви остава дълго време заедно... Все едно дойде с най-страшната си диагноза и ми каза "това е краят". Повярвах му. Минах през няколко състояния. Първо отричах, след това почнах да се замислям дали навярно е прав, оспорвах, плаках и накрая пак отричах. ...
  1092 
"Мила мамо,
Прости ми, че си тръгвам! Обичам те!"
Твоя Елена
Подпечата го с целувка, а сълзите не спираха да се стичат по страните й. Искаше й се да разкаже всичко на майка си, искаше й се да има сили да го напише. Искаше й се всичко да бъде като преди и него да го няма. Но той бе тук и майка й се п ...
  626 
Един ден (запечатан в ума ми чисто и ясно) ти ме попита: " Искаш ли ме? Желаеш ли ме? "
- "Искам те!" казах аз... Не казах, а написах.
Бавно, с бучка, заседнала в гърлото, пишех го...
Очаквах реакция! Очаквах изблик на чувства!
Не знаех какви. Дали гняв, страст, отхвърляне... Не знаех, но исках го! ...
  1264 
Иска ти се да заплачеш от горчивина. Но не можеш. Най-много една-две изтормозени сълзи и това е. Сякаш би помогнало. Горчивина. Сякаш прелива. Отвсякъде. През носа и ушите. Като че изгаря гърдите и очите ти. А всъщност е гняв. Разяжда те сякаш си ял жарава. Не можеш да дишам. Въздухът, който едва пр ...
  1253 
Моята изповед
Капка по капка всичко тече. Но всяка капка си е сама за себе си. Изглеждат еднакви, но не са. Те са отражение на всичко около нас, пречупено през водата. Капката се опитва да избяга от свърталището на живота. Когато е на път да постигне целта си, тя изчезва, разбива се. Влива се в кръг ...
  811 
Живеем в безцветен свят, изпълнен с шарени мечти... малко хора виждат истинските цветове на реалността...
Понякога завиждам на тези, които гледат всичко през розови очила... Опитвам се и аз да го постигна, опитвам се да залича черното в живота си...
На моменти чувствам, че политам и спектърът на жив ...
  1247 
Отворих очи, а той лежеше до мен и ми се усмихваше. Затворих очи и, когато ги отворих отново, той все още беше там. Погледнах го объркана. Ощипах се - бях убедена, че сънувам. Беше прекалено хубаво, за да е истина. Но не беше сън.
Помня всички безсънни нощи, в които го сънувах с отворени очи и мечта ...
  643 
След любовта
Какво остава след любовта? След времето, в което си обичал някого с цялата си същност и си му давал всичко, от което се нуждае. Какво става с местенцето, в което се е крила любовта, която са ти давали? Тогава остава само празният телефонен номер, празнотата в гърдите ти. Остават тъмните ...
  1884 
Вдъхновено от преживения катарзис на тази дата миналата година... просто трябваше да го напиша...
July Morning
Спомени за нещо непреживяно. Изведнъж се оказахме там, откъдето започнахме. Всичките. Борихме се за свобода, получихме слободия. И пак. Затворихме се в себе си. Разголихме телата си, а забу ...
  1073 
Назад във времето, когато се завръщам...
Виждам едно дете, седи на стол и гледа синьозелените върхове на планината.
Вълшебна е силата на детските спомени. Току те придърпат за сърцето и кажат: Върни се, ела, ще се разходим пак до Въртолията, ще пием вода от кладенчето. Да пошетаме към Оброчището до ...
  746 
Думите - за пръв път спокойни и честни, за пръв път без убийствена ирония и многозначни изречения, не довели до разбиране.
Думите - какво направих, за да е различно, какво осъзна, за да загърбиш любовта си към себе си, надделяваща над тази към мен, къде е причината, за да признаеш това, което чакам ...
  877 
Какво съм аз....
... за теб
Аз съм тръпката, преминала през тялото ти, когато потънало в спокойствие спи...
Аз съм малката струйка вода, стекла се по брадичката ти, сякаш избягала от нещо важно, което предстои...
Аз съм последната капка от дъжд буреносен, която свенливо докосва лицето ти, което, кой ...
  973 
Мразя
Мразя, когато се надявам, но напразно. Мразя да обичам, но да не признавам. Мразя, когато се правя, че не забелязвам нищо, а пред очите ми е всичко. Мразя, имайки нужда от нещо невъзможно за мен, което в действителност е напълно реално. Мразя, когато се възползват от мен. Мразя, когато се опит ...
  951 
Днес и утре в живота на един зависим
Пак гледаш през мен, а не ме виждаш, с поглед отнесен, зашеметен. Въобще съзнаваш ли, че още съм тук?
"Има ли смисъл, щом няма значение?" питал си ме толкова пъти и двойно повече съм ти отвръщала, че не знам .
"А ще останеш ли?" бе следващият въпрос и аз винаги о ...
  830 
Луна... Небе... И пак същата тъга...
ако кажеш, ще тръгна с дъжда,
ако кажеш, ще отлетя с лекия повей на вятра,
ще потъна в завесата на нощта
и не ще ме видиш никога! ...
  976 
Величествените
Тя стоеше там, между тях - Величествените.
Те бяха високи и жестоки като огромни гранитни статуи, но не - те бяха скали с каменни сърца.
Тя стоеше между тях – вцепенена от страх.
Караха я да се чувства нищожна, смазваха я с присъствието си и правеха съществуването й безсмислено, сякаш ...
  556 
  826 
Има ли по-хубав начин да умреш?
Мисълта се прокрадна бързо, пляскайки с опашка по мокрия пясък и издъхна някъде между солените камъни и покритите с водорасли раковини.
Нямаше и тя отлично го знаеше... По-добре от всеки друг на света, а и във всички останали, които сигурно съществуваха.
Нямаше и няма ...
  811 
BRAMASOLE е любимата ми дума. Когато я възприех като част от моя вътрешен свят, озадачих повечето, които ме познават отблизо. Същите, които съм допуснала в сърцето и дните си.
BRAMASOLE означава слънчоглед, преведено от италиански. На мен обаче ми звучи като бъдеще. Красиво. Защото всички се надявам ...
  843 
Преди време имах доста свободно време, бях необвързана, волна птичка; ходех на курсове и ми беше забавно, особено след като на един такъв курс се запознах с две момичета – Мира и Рени*, с които си допаднахме. Всеки път след часовете ходехме някъде и се забавлявахме... по женски. Мира мацка имаше гад ...
  860 
Легенда за Момина скала
Ако и днес пътувате на юг по течението на Струма, само след минутка от навлизането ви в гърлото на Кресненския пролом, високо горе, в дясно, ще съзрете масивния гранитен колос на Момина скала.
В онези тъмни времена, когато човешкият живот не чинил и пукната пара и поробителят ...
  2769  13 
ТВОЕТО ЛЕКАРСТВО
Често ме питат с какви молитви се моля; с какво лекувам това или онова, или кога как биха могли да постъпят; или пък как да тълкуват съня си…
Аз нямам право да казвам на кого как да постъпи, и още повече как да живее.
Например, отиваш при лекаря, казваш какво ти е и очакваш отговор. ...
  632 
Безсилен
Той я погледна в очите и чувството, което изпита, го накара да се разтрепери. Цялото разочорование, болка и тъга сякаш се вливаше през нейните очи в него и го изпълваше целия. Чувството, което той изпита, бе различно. Безсилие... Колко пъти е успявал да я накара да му подари своята усмивка, ...
  717 
Защо ми е любов, ако няма на кого да я отдам!?
Защо са ми приятели, след като те не са до мен,
когато имам най-голяма нужда от тях!?
Защо ми е часовник, когато никого и нищо не чакам!?
Защо ми са очи, след като не виждам най-красивите ...
  1472 
Днес просто ще седна и ще размишлявам... за няколко неща които някак си ме накараха да се замисля какво правя, какъв човек съм, защо не съм по-добър и защо някак си съм малко по-встрани от стереотипа, наречен нормален съвременен човек.
Първото, което ме накара да се замисля, бе едно скайп настроение ...
  1008 
Не спирай!
Иска ми се да те нараня, да те отровя, да те задуша, да те убия! Така те мразя! Не ме гледай с този поглед на невинно дете! Недей ме гледай изобщо! Нямаш право да ме искаш пак! Какво стана? Осъзна, че няма кой друг да те търпи такава? Сега ме молиш да се върна... Нека, моли ме, искам да т ...
  1207 
Легенда. Разрушаването на Крупник
В цветущата долина, прорязвана от пълноводната Струма, обградена от четирите планини Рила, Пирин, Влахина и Малешевията съществуваше могъщата Крупнишка епископия.
В зората на инвазията османските пълчища превземаха де що могат, мирното население не закачаха, непревз ...
  1656 
"Мъжът обича с очите,
жената обича с ушите...”
Това го е казал някой много задълбочен философ, който или нищо не е разбирал от човешка психология, или е имал предпочитания към собствения си пол.
Кой съвременен мъж бе, философе мъдър, гледа и вижда?! Ми той на пет водки става пръв сред мъжете и единс ...
  1616 
Трамваят изскърца и заби на място. Колкото и свикнали с тази обичайна маневра на обществения транспорт, от пътниците този път имаше възмутени. Показаха го предимно пълните лелки със заети с тежки торби с провизии ръце. Нямащи възможност да се закрепят здраво, те бяха прелетели огромно разстояние, оп ...
  677 
Зад кулисите на мрачната постановка Смърт, се разиграваше трагедията на Живота, който беше откъснал първата круша от последното ябълково дърво.
Животът беше цъфнал и всеки искаше да обере плодовете от есенните му клони.
За това той ги вдигаше нависоко в небето, докато мрачният Клоун, негов приятел - ...
  732 
Днес държах ръката на приятелката си и тя ми каза, че моята е топла. Отидох при нея, за да ù помогна, за да я подкрепя, но тези думи ме върнаха на едно друго място. В една стая, в която той държеше ръката ми и я топлеше. Стая, в която толкова пъти отивах с трепет, стая, в която ми беше толкова хубав ...
  957 
Приветствам теб, Господарю на душата и сърцето ми!
Приветствам Твоята същност, която ме възражда за нов живот -
живота на будните!
Дано не заспивам, дано съм будна дълго още,
за да видя, ...
  971 
Толкова много исках да ти кажа...
Толкова много желаех аз да изям твоята плът и твоята душа...
Не като убиец, като спасител се чувствам точно в този миг от нощта.
Винаги запленен от тази твоя Луна.
За какво ти е тя сега?! ...
  736 
Прегръдката. Така желаната и винаги така трудна за даване. Нуждаем се от нея. И прегръщаме. Без значение какво. Достатъчно е само да ни даде увереност и сила. Че не сме сами. И сме обичани...
Някой ми беше казал, че когато се прегръщаме, отдаваме частица от душата си на другия. И усещаме топлина.
А ...
  1475 
Докоснах очите ти в здрача и простенах от жажда!
Докоснах ръцете ти в тъмното
и сякаш знаех, че повече никога няма да стигна до тях…
КАКВО Е ЛЮБОВТА?!
- Какво е Любовта? ...
  3139 
Лежах на леглото, а системата бавно капеше. Това им е лошото на системите, защото текат бавно и те хваща саклет, но какво да се направи – и тези неща ги има и трябва да се изтърпят.
Бях в “Страната на сенките”. Така бях кръстил отделението, защото имах усещането, че е нещо като чистилище, само къдет ...
  1747  23 
Предложения
: ??:??