6 611 резултата
Несподелено
Събудих се. Все още беше тъмно и тихо. Само досадният часовник с насмешка нарушаваше тази тишина и ми посочи ранния час. И подигравателно ме попита: “Пак го сънува, нали?” Надигнах се бавно и погледнах през прозореца – там все още блещукаха звездите. Светеха по-силно от всякога. Вече не ...
Събудих се. Все още беше тъмно и тихо. Само досадният часовник с насмешка нарушаваше тази тишина и ми посочи ранния час. И подигравателно ме попита: “Пак го сънува, нали?” Надигнах се бавно и погледнах през прозореца – там все още блещукаха звездите. Светеха по-силно от всякога. Вече не ...
903
А всичко беше друго някак си... Рояците от мечтите й се множаха с всеки изминал ден. Изправена пред прага на големия свят, тя не знаеше накъде да поеме. Чакането я обезсърчи. Направи я по-малко целеустремена... По-несигурна... Макар че дълбоко в себе си тя знаеше какво иска... И колко далеч беше от ...
1116
1
СМЕЛОСТТА ДА НАПРАВИШ ГРЕШКИТЕ, КОИТО ДА ТЕ НАУЧАТ ДА ЖИВЕЕШ ОНЗИ СВОБОДЕН ЖИВОТ, В КОЙТО ДА СИ ГОСПОДАР НА СОБСТВЕНИЯ ТИ СВЯТ, КЪДЕТО ДА НЯМА МАСКА И ГРИМ. ДА ЖИВЕЕШ ВЪПРЕКИ СМЪРТТА НА ЕЖЕДНЕВИЕТO. ДА ЖИВЕЕШ В ПРАЗНОТАТА, ОТ КОЯТО ДА ИЗЛИЗА ОНОВА ЧУВСТВО ЗА ПЪЛНОТА И СЪВЪРШЕНСТВО. ТОВА Е ОНЗИ ЖИВОТ ...
1027
4
Уф, какъв живот!
Ставане някъде към девет. Вместо закуска кана кафе и цигари. После гмурване в гардероба, в който виждам любимата си синя рокля и...
Жената стоеше на ръба на скалата, а под краката и се разбиваха с грохот вълните на бясното Средиземно море. Беше крехка, малка, нежна, като статуетка о ...
Ставане някъде към девет. Вместо закуска кана кафе и цигари. После гмурване в гардероба, в който виждам любимата си синя рокля и...
Жената стоеше на ръба на скалата, а под краката и се разбиваха с грохот вълните на бясното Средиземно море. Беше крехка, малка, нежна, като статуетка о ...
1136
1
Защо си мислите, че ние жените не можем да кажем какво мислим за вас?
Зовът на разгонения самец...
Чувам го около мен. Той не е предназначен само за една от нас. Той е насочен към всички - пък, която се хване. Не му е нужна словестна комуникация. Всъщност за него тази сложна дума няма никакво значен ...
Зовът на разгонения самец...
Чувам го около мен. Той не е предназначен само за една от нас. Той е насочен към всички - пък, която се хване. Не му е нужна словестна комуникация. Всъщност за него тази сложна дума няма никакво значен ...
1253
3
Мразя го! Мразя до до мозъка на костите си! Мразя го толкова много, че на моменти ми се иска да го убия, да го унищожа... и да спре да го има. Мразя лицето му, намръщено, безчуствено, без следа от емоция по него... иде ми да замахна и да го удрая!... Мразя начина, по който ме гледа, сякаш не ме позн ...
1702
1
3
Взе ръждивата ножица и отряза плитките си от усмивки. Плачеше й се, но не можеше да пророни сълза. Отвътре бушуваше солен океан, но очите й бяха пресъхнали. Плитките паднаха тежко на прашния, дървен под. Известно време ги гледаше, а после се наведе и ги вдигна. Прибра ги в кутията на спомените. Толк ...
1044
1
Звезди в нощната забрава сияят за нас, но защо ли аз пак съм тъжна. Нещо ме разяжда отвътре и мира не ми дава. Поглеждам към тебе, а ти сияеш от радост. Как да прекъсна този кратък миг? Не бих могла да извърша този грях. Но това чувство пак ме смущава и кара ме от тебе да избягам, в нощта да скрия с ...
825
2
Едно красиво, нежно цвете подаде главичка и се огледа любопитно. Наоколо беше толкова прекрасно! Топли слънчеви лъчи погалиха многоцветните му листенца и то засия! Хубав беше светът! С появата на цветето той стана още по-хубав и добър. Цветето ликуваше! Минаваха хора и му се радваха. Радваше се и то ...
818
За заблуда на врага
поставяме усмивки на лицата си и махаме ги само преди лягане,
държим се като непознати, не се хващаме в капаните им, знаем, че дори и мъничкият
знак за близост е опасен за мъничкото ни балонче, в което си блуждаем и не искаме, отказваме да ни изобличат в сантименталност...
За заб ...
поставяме усмивки на лицата си и махаме ги само преди лягане,
държим се като непознати, не се хващаме в капаните им, знаем, че дори и мъничкият
знак за близост е опасен за мъничкото ни балонче, в което си блуждаем и не искаме, отказваме да ни изобличат в сантименталност...
За заб ...
1067
3
Студена, прохладна нощ е... морският бриз гали лицето ми. Прегръща ме със същата страст, с която и ти го правиш... в същия миг от морето вълна се отронва и пада безмълвно на златния пясък.
Провиква се като сирена душата ми... защо? Къде си, мой мъничък ангел? Летя. Небесният замък ме чака, а в него ...
Провиква се като сирена душата ми... защо? Къде си, мой мъничък ангел? Летя. Небесният замък ме чака, а в него ...
1117
1
Седя седнала на ръба на парапета и търся смисъл в живота си. Вглеждам се във светлините на града, а те са така мъртви, едва блещукат в мрака. Вятърът ми нашепва за миналото, напомня ми за изгубеното щастие, за това, че някога можех да се усмихвам. Ах, как боли от тези спомени. Паднах от върха, на дъ ...
844
1
2
Mина и този празен ден, без теб... Ти И ТВОИТЕ ПРАЗНИ ДУМИ... но какво да направя, че те обичам... че когато те видя, нещо в мен трепти... Умът ли е заблуда или нараненото ми сърце? Душата ми води война с разума, а сърцето ми се къса между тях двете... боли ме... толкова много, че не виждам друго, о ...
1076
5
Видях безпаметността изтупана, облечена във фрак. Видях се и се кръстих : угризение. На агонизиращата ми съвест последният опит, на закъснелите вслушвания глухите призиви. На ума ми нарцистичните прояви – атака и зов...
Аз няма да те поучавам. Нито ще ме чуеш да крещя... Сламените плашила изчадия са ...
Аз няма да те поучавам. Нито ще ме чуеш да крещя... Сламените плашила изчадия са ...
1499
5
Тъмно и мрачно, тихо и пусто... това съм аз, болка и самота. Колко още ще живея тук, сред мечтите, сред спомените, сред болката на миналото? Той ме нарани, белегът в сърцето едва ли ще се заличи... А не съм ли аз тази, която му пречи да изчезне; не съм ли аз тази, която иска болката само, защото тя ...
1443
Решавам, няма да оставям повече такива мисли, пожълтяло-сухи от сбогуване, изтръпващо-разказвали несъществуващи импресии и ще избягам в празничното равновесие на разговор със себе си в смълчана привечер, зад здрача на привъшващия ден, в едно застинало преддверие. Отвън, до стълбите, които водят вътр ...
1011
2
Млъквам, защото няма какво да кажа пред самотата... само стоя и се оглеждам в празнотата... Слушам полъха на вятъра, който ме гали и брули и продължавам срещу него да вървя по пътища незнайни... Скитам се със странната си душа, хванал с ръцете си времето и внимавам да не изтече... но то си тече, кат ...
939
3
Събудих се с люлякови устни. С горящи и потни бедра. И замряла, забавях умишлено утрото. Отварям очи с блажена мараня разлята в зениците, мокреща ресниците. Знаеш ли какъв е погледът ми тази сутрин? Красиво отговарящ с ехо на шепота ти, крехка бродерия от въздишките ни... и те гледам - жадна, а ти с ...
1404
13
Жените вечно са в депресия...
Поглеждат се в огледалото и хоп! Депресийка...
Поглеждат в портфейла на мъжа си и... Пак депресия.
Поглеждат съпруга или приятеля, с който живеят вече пета година и айдеееееееееее... В тресавището на черните мисли.
Мога да напиша трактат върху депресията, защото съм жен ...
Поглеждат се в огледалото и хоп! Депресийка...
Поглеждат в портфейла на мъжа си и... Пак депресия.
Поглеждат съпруга или приятеля, с който живеят вече пета година и айдеееееееееее... В тресавището на черните мисли.
Мога да напиша трактат върху депресията, защото съм жен ...
1360
9
Аз съм момичето, което носи голямата тъга.
Аз съм тази, която проклина те в нощта.
Аз съм тази, която без тез не може да заспи, нощем търси те дори.
Знам, че за теб съм само позната.
Знам, че моята дума за тебе нищо не означава. ...
Аз съм тази, която проклина те в нощта.
Аз съм тази, която без тез не може да заспи, нощем търси те дори.
Знам, че за теб съм само позната.
Знам, че моята дума за тебе нищо не означава. ...
1801
3
Знам, че никога не ще ми простиш за туй, което ти причиних. Знам, че много те нараних. Знам, че съцето ти разбих, но, моля те, прости. Прости ми, че исках да страдаш. Прости ми, че в капана ми сам падна. Прости ми, че не ти казах истината. Прости за всичко. Моля те на колене - не ме мрази. Не ме мра ...
1342
1
Понякога се чувствам като чайка (може и от кръвното да е).
Понякога като лайно от чайка.
Понякога съм хитра като куче.
Понякога съм като кебапче с кучешко.
Понякога в душата ми е пролет. ...
Понякога като лайно от чайка.
Понякога съм хитра като куче.
Понякога съм като кебапче с кучешко.
Понякога в душата ми е пролет. ...
1114
3
Времената се разлистват, дните се стелят като есенни мъгли по полята на нашите души. Пясъкът тече, стъклено.
Светлината се разстила по петнистата земя, летлива утринна зора, замаяни пред нея, в прегръдката на тази топлина, изпращаме погледите си някъде след златоструйните вълни, там, където свършва ...
Светлината се разстила по петнистата земя, летлива утринна зора, замаяни пред нея, в прегръдката на тази топлина, изпращаме погледите си някъде след златоструйните вълни, там, където свършва ...
846
4
„Тази земя е създадена от Твоите ръце, Татко, но те не го осъзнават и искат да смачкат реколтата Ти, Отче, но Ти ни пазиш и закриляш, за да сме обгърнати от защитата на прекрасните Ти и милостиви ръце и така никой няма да ни отнеме живота, защото Ти ни очакваш отвъд небесата, за да ни отведеш в Рая, ...
1285
4
В късната зимна нощ едно момиче сковано е от вечен лед. Стои само в гроба пуст и леден. Забравено от всички. Забравено от "своите приятели". Забравено дори от "своята любов". Плаче в своя вечен сън, че никой, никога за нея не се е интересувал, плаче, че имаше приятели, които нож в гърба и забиха. Пл ...
1359
4
Бог те обича, закриля, пази и е една истинска защита за теб!
Бог е опората под краката ти!
Бог те прави по-силен след всяко нещо, което те е наранило!
Бог е мил с теб винаги, просто трябва да го осъзнаеш!
Бог ти дава храна всеки ден, за да не си отпаднал! ...
Бог е опората под краката ти!
Бог те прави по-силен след всяко нещо, което те е наранило!
Бог е мил с теб винаги, просто трябва да го осъзнаеш!
Бог ти дава храна всеки ден, за да не си отпаднал! ...
1388
1
Някои казват, че книгата на живота се пише от неговото раждане. Защо е така?Малко могат да отговорят...
Аз ще започна от мига, в който оставих сърцето си далеч, назад в историята, под палещото тропическо слънце, на камъните, на брега на Моето Море.
Малко са хората, които мъчат съзнанието си в опит д ...
Аз ще започна от мига, в който оставих сърцето си далеч, назад в историята, под палещото тропическо слънце, на камъните, на брега на Моето Море.
Малко са хората, които мъчат съзнанието си в опит д ...
1292
1
Думите са празни звуци, в които няма да откриеш вечността. Тя - вечността - няма да се разлее по кожата ти, когато чуеш: "Обичам те", няма да тръпне по устните ти, когато казваш: "И аз теб", няма да остане по белите листи, когато я обличаш във фрази.
Един миг в очите ти е повече от цялата вечност, к ...
Един миг в очите ти е повече от цялата вечност, к ...
1128
1
Исусе, аз се нуждая от Теб в моя живот!
Исусе, аз искам да Те следвам!
Моля Те, Спасителю, не ме изоставяй!
Не ме забравяй!
Твоята подкрепа е най-важното за мен! ...
Исусе, аз искам да Те следвам!
Моля Те, Спасителю, не ме изоставяй!
Не ме забравяй!
Твоята подкрепа е най-важното за мен! ...
1395
4
Останал без пукнат грош, луташ се из улиците на съзнанието. Без смисъл, без посока да продължиш пътя е душата. Вървиш по прашните пътеки на представите си и мислиш. Мислиш какво да правиш... В този момент палиш ти цигара. Но едва ли ще реши теглото ти. Вдишваш цигарения дим и сякаш става по-леко. Да ...
761
1
Ти знаеше ли, че дърветата
със корени дълбоко вплетени в земята
и с върхове стремени в небесата
разказват прастаринни приказки. . .
Веднъж ги чух да си шептят ...
със корени дълбоко вплетени в земята
и с върхове стремени в небесата
разказват прастаринни приказки. . .
Веднъж ги чух да си шептят ...
1035
1
Неподлежащо на определие стенание на влюбена душа...
Потресаващо е, когато животът те изправи пред врата, която никога повече не би искал да отвориш. Стоиш пред нея, гледаш табелката и чувстваш как душата ти те тегли навътре към познатата опустошителна буря, а разумът ти припомня за цялото страдание ...
Потресаващо е, когато животът те изправи пред врата, която никога повече не би искал да отвориш. Стоиш пред нея, гледаш табелката и чувстваш как душата ти те тегли навътре към познатата опустошителна буря, а разумът ти припомня за цялото страдание ...
1341
... и отново му се случи - по същия странен и неочакван начин - всичко за няколко секунди му се изясни. И то толкова ясно стана, че дори сам той се обърка. Февруарското рязко затопляне някак предразполагаше за всичко това. Видя себе си, както духът на току-що умрял вижда тялото си. И най-сетне разбр ...
992
Исках да бъда дете. От онези будните деца, зад чийто очи се крият факли, като във някоя древна съкровищница с древни мухи и комари; дете, което вкусва морето с върха на своите пръсти и дразни небцето си с дъха на небето над Ориента; дете, което събира света с отворени шепи, като фокусник, който прав ...
827
3
Самотник в нощта лута се из улиците на града. Беден, без пукната пара, гледа с тъжен поглед витрините на магазините. Красиви и прекрасни играят светлините в очите на човека. А той, горкият, мечтае само за късче хляб. За късче хляб да сложи в устата си.
Студена е нощта, а палтото е тънко. Свит, трепе ...
Студена е нощта, а палтото е тънко. Свит, трепе ...
824
3
Ето ги - ослепително блестят на слънцето позлатените кубета на храм-паметника „Рождество Христово" край Шипка. Каква разнообразна картина околовръст на това място. В пред балканските пазви - безкраен низ от разпилени по долини и рътлини малки селища. Отвсякъде като от магия погледът се насочва към т ...
1053
5
По-рано чествахме годишнина от обесването на Левски. Може би защотото ни е било интересно как се е борил за целите си, как се е лишавал и т.н.
Сега във всеки от нас живее един Апостол.
Нека днес, освен Левски, да споменем и нашата вяра и да си пожелаем да нямаме предатели покрай себе си!
Сега във всеки от нас живее един Апостол.
Нека днес, освен Левски, да споменем и нашата вяра и да си пожелаем да нямаме предатели покрай себе си!
998
1
Господня вечеря (Причастие) + бонус!*
Вземете, яжте! Хлябът е моето тяло. - взе и чашата и като благодари, даде им и рече:
Пийте от нея всички, защото това е Моята кръв, която се пролива за мнозина за прощаване на греховете. Но казвам ви, че отсега няма да пия вече този плод на лозата до онзи ден, к ...
Вземете, яжте! Хлябът е моето тяло. - взе и чашата и като благодари, даде им и рече:
Пийте от нея всички, защото това е Моята кръв, която се пролива за мнозина за прощаване на греховете. Но казвам ви, че отсега няма да пия вече този плод на лозата до онзи ден, к ...
1382
2
Обичам те, Исусе!
Всяка част от мен те обича!
Обичам те, Исусе!
Всичко живо върви след Теб!
Обичам те, Исусе! ...
Всяка част от мен те обича!
Обичам те, Исусе!
Всичко живо върви след Теб!
Обичам те, Исусе! ...
2115
2
Какъв е смисълът на живота? Дали човекът е на този свят с някаква цел или просто е фаза от историята на тази планета? Може ли светът да бъде променен или единственият начин е да се самоунищожи и да си отиде, както много предишни създания по тази земя? Има ли нещо, което ни ръководи и напътства или п ...
1147
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
