14 695 резултата
„Няма пари за Йордановден” – първите думи, които чух, когато се прибрах. Замислих се. Как може да няма пари за един толкова ценен за България и за българите празник? Общината нямала пари. Моля? Общината имаше пари да организира Тодоровден, където изкараха огромните тонколони, събраха циганите с пощу ...
847
Rh (-) Резус фактор отрицателен
Аз съм с много рядка кръвна група – Rh (-). Сприятелявам се с хора, които често ми казват, че съм от тяхната кръвна група, но аз знам, че мога да им дам, но те на мен - не. Въпреки това какво е приятелството ако не сме от една кръвна група и сърцата ни не туптят в еди ...
Аз съм с много рядка кръвна група – Rh (-). Сприятелявам се с хора, които често ми казват, че съм от тяхната кръвна група, но аз знам, че мога да им дам, но те на мен - не. Въпреки това какво е приятелството ако не сме от една кръвна група и сърцата ни не туптят в еди ...
699
1
2
Коледният базар в училището на Мартин приключи за по-малко от трийсет минути. Сувенирите и украшенията, изработени от децата, бяха подредени върху дълга маса в учителската стая, а около нея се бяха натрупали родителите, които купуваха настървено. Учителката, която държеше кутията за парите едва смог ...
945
1
- Ето това е! – промърмори Суллум – видя ли каква е тяхната жертва, а? Идват, сякаш света е техен, а си тръгват като последните окаяници, без цент в джоба си. Дали съм щастлив ли? Дали ми пука ли? Това ли ме питаш? Ще ти кажа. Веднъж, докато бях млад ми пукаше за една жена. Хубава жена, на която све ...
455
- Здравей Суллум, как е хавата?
- О, Том! Какво правиш тук? Да не си решил да нарушиш обета за въздържание от хазарт, приятелю? – оживил се стария Суллум и попритегнал папионката си – Днес никой не иска да заложи при стареца, приятелю.
- Така ли? Да не би да си раздал вече късмета за тая вечер?
- Къ ...
- О, Том! Какво правиш тук? Да не си решил да нарушиш обета за въздържание от хазарт, приятелю? – оживил се стария Суллум и попритегнал папионката си – Днес никой не иска да заложи при стареца, приятелю.
- Така ли? Да не би да си раздал вече късмета за тая вечер?
- Къ ...
498
Веднъж една малка случайност решила, че вече ѝ е омръзнало да бъде малка. Искала да се извиси до Голяма Случайност, от която зависят съдбите и живота на мнозина.
Отишла нашата малка случайност да търси Светилището на Зар – бога на късмета в страната, наречена Вегас. Вегас била бляскава, огромна, въл ...
Отишла нашата малка случайност да търси Светилището на Зар – бога на късмета в страната, наречена Вегас. Вегас била бляскава, огромна, въл ...
524
1
По този повод отивах да разговарям с него. Това не може да продължава вечно. Кое всъщност е вечно? Никое. И никой също.
Когато знаеш това, ти е по-леко. Нищо не е вечно, грешките също, подозренията, мъката, измамата, вярата, любовта – нищо не е вечно. Затова човек има право да мрази, да обича, да гр ...
Когато знаеш това, ти е по-леко. Нищо не е вечно, грешките също, подозренията, мъката, измамата, вярата, любовта – нищо не е вечно. Затова човек има право да мрази, да обича, да гр ...
455
3
Странна беше тази птица. Кацна на клона на дървото зад тарабите и се сгуши. Не беше много студено, снегът беше накъсан по тревата, тук-там се подаваше изсъхнала трева, а измръзналата земя се кокореше в очакване на пролетта.
Несвоевременно бе това очакване, защото месецът беше януари, птицата – съвсе ...
Несвоевременно бе това очакване, защото месецът беше януари, птицата – съвсе ...
483
1
3
Януарий Гатюв на СПА
(хумористично-саркастична интермедийка)
Участват по автора: Януарий Гатюв, Хюмнеса Гатюва, Спасител, Сърдьо Питанков, Обирий Лапнев
Януарий Гатюв се изплющя мазно по мазно и космато шкембе в басейна на СПАто. Ами то така де, предновогодишно обучение от Главното управление… Къде ...
(хумористично-саркастична интермедийка)
Участват по автора: Януарий Гатюв, Хюмнеса Гатюва, Спасител, Сърдьо Питанков, Обирий Лапнев
Януарий Гатюв се изплющя мазно по мазно и космато шкембе в басейна на СПАто. Ами то така де, предновогодишно обучение от Главното управление… Къде ...
1398
1
10
Помръдна едва-едва. Ръцете го боляха. Всичко го болеше.
Дочу като в просъница:
- Излиза от комата! Господи, съвзема се!
Застена… Споменът изведнъж го връхлетя. Искаше му се да крещи, но нямаше сили.
- Слава Богу! Ще живее! – пак дочу през режещата болка, която раздираше цялото му тяло. ...
Дочу като в просъница:
- Излиза от комата! Господи, съвзема се!
Застена… Споменът изведнъж го връхлетя. Искаше му се да крещи, но нямаше сили.
- Слава Богу! Ще живее! – пак дочу през режещата болка, която раздираше цялото му тяло. ...
2600
6
11
Скакалецът беше досаден, гъделичкаше краката им и дори веднъж подскочи върху плоското ѝ коремче. Двамата лежаха върху тревата и мислеха за секс.
– Искаш ли да отидем в къщата? – попита тя.
– Разбира се! – Той винаги се съгласяваше, когато бе готов. – В къщата ще е най-добре.
Скакалецът беше на същот ...
– Искаш ли да отидем в къщата? – попита тя.
– Разбира се! – Той винаги се съгласяваше, когато бе готов. – В къщата ще е най-добре.
Скакалецът беше на същот ...
458
1
1
„Моля те, не ме разочаровай, само не ме разочаровай..." си повтаряше
тя на ум, докато вървеше по калната улица към вкъщи. Дъждът се сипеше
върху червеното ѝ наметало и въпреки качулката, тя беше станала вир
вода. Но не обръщаше внимание на дъжда. Мислите ѝ бяха заети с друго. В
ръката си стискаше ед ...
тя на ум, докато вървеше по калната улица към вкъщи. Дъждът се сипеше
върху червеното ѝ наметало и въпреки качулката, тя беше станала вир
вода. Но не обръщаше внимание на дъжда. Мислите ѝ бяха заети с друго. В
ръката си стискаше ед ...
456
ЗАЩО КОЛЕДА?
Когато отвори мукавената врата в гарсониерата бе тихо. Липсваше обичайната чалга и миризмата на евтини цигари. Стана му страшно. Никой не отговори на въпроса му има ли някой. Изхлузи калните кубинки, които изтропаха самотно на ожулените плочки и се запромъква неуверено към вътрешността ...
Когато отвори мукавената врата в гарсониерата бе тихо. Липсваше обичайната чалга и миризмата на евтини цигари. Стана му страшно. Никой не отговори на въпроса му има ли някой. Изхлузи калните кубинки, които изтропаха самотно на ожулените плочки и се запромъква неуверено към вътрешността ...
469
1
В кафенето влезе слаб и омърлушен мъж. Огледа злобно всички и седна на ъгловата маса. Помести пепелника, извит набързо от стара и нащърбена алпака, и вдигна към бармана показалеца си.
След малко той му донесе коняк.
– Не бързай да тръгваш! – каза кльощавият, изпи чашата и му я върна. – Донеси още дв ...
След малко той му донесе коняк.
– Не бързай да тръгваш! – каза кльощавият, изпи чашата и му я върна. – Донеси още дв ...
554
7
Светът отдавна е осведомен, че мразя да ходя на риба.
Затова отидох. Човек трябва да върши нещата, които ненавижда, за да опознае себе си. Това е предизвикателство. Трябва да въстанеш срещу себе си, та да се примириш със своето несъвършенство.
– Ще видиш колко е хубаво! – възкликна приятелят ми, док ...
Затова отидох. Човек трябва да върши нещата, които ненавижда, за да опознае себе си. Това е предизвикателство. Трябва да въстанеш срещу себе си, та да се примириш със своето несъвършенство.
– Ще видиш колко е хубаво! – възкликна приятелят ми, док ...
513
4
Умиращото Изкуство
Разхождах се из един от големите магазини. Тия, германските, в които се продава всичко. Е, може би не точно всичко. За жалост, оттам човек не може да си купи жена или нещо такова. Макар че… Кой знае? Срещу определено договаряне сигурно човек може да си излезе от някой от тези мага ...
Разхождах се из един от големите магазини. Тия, германските, в които се продава всичко. Е, може би не точно всичко. За жалост, оттам човек не може да си купи жена или нещо такова. Макар че… Кой знае? Срещу определено договаряне сигурно човек може да си излезе от някой от тези мага ...
2318
6
9
– Честито Рождество Христово! Как е при вас?
– Весела Коледа! Как да е, много подаръци, танци, пиячка. И малко скандалче в допълнение, но какво да се прави. Най-важното е, че спечелих паричката! Уж взех най-малкото парче от питката и въпреки това тя се оказа в него!
– Ние нямахме питка, а мама взе о ...
– Весела Коледа! Как да е, много подаръци, танци, пиячка. И малко скандалче в допълнение, но какво да се прави. Най-важното е, че спечелих паричката! Уж взех най-малкото парче от питката и въпреки това тя се оказа в него!
– Ние нямахме питка, а мама взе о ...
1291
1
8
Съвсем нежно слънцето докосва снежната покривка на земята. Тихо е. Хората са изчезнали. Като малки мравчици влизат и излизат цял ден от моловете. С пълни торби и празни души. Блясъка в очите им е само от изпитото вино. Светлината, която съвсем нежно ги докосва е от лампичките имитиращи живот. Докато ...
952
1
4
Приказка за Юда
Богомил затвори външната врата зад гърба си. Най-после след дългия работен ден си е в къщи. Намери Мария в кухнята да приготвя вечерята. Прегърна я и забеляза зад усмивката ѝ прикрита тревога. Погали мекотата на косата ѝ, вдиша аромата ѝ и я запита какво се е случило. Тя отпусна раме ...
Богомил затвори външната врата зад гърба си. Най-после след дългия работен ден си е в къщи. Намери Мария в кухнята да приготвя вечерята. Прегърна я и забеляза зад усмивката ѝ прикрита тревога. Погали мекотата на косата ѝ, вдиша аромата ѝ и я запита какво се е случило. Тя отпусна раме ...
1059
1
3
Чувам преминаващия влак. Вибрациите на железните релси разтърсват къщата ми и двете стъклени чаши ритмично звънтят от докосването си една в друга. Стъклата празнуват близостта си. Познатият глас в слушалката ме връща малко назад, после ме блъска в сегашния момент. Аз и той - тъй еднакви, тъй различн ...
505
1
Стоеше сама в тъмната стая и се опитваше да разбере, защо още продължаваше да го търси. Търсеше него, конкретно той! Той я бе прочел още с първия им взаимен поглед, поглед тъй ясен, както черно бялата корица на последната и книга. Разлистваше си записките трескаво, все едно търсеше лекарството, коет ...
476
–Липсва ми…- измърморих аз, вперил поглед в танцуващите пламъци, които осветяваха малката стаичка.
–Кое ти липсва, любов моя?- Мартина обърна глава към мен и ме погледна с леко недоумение.
Станах от мекото кресло и пристъпих до нея, погалвайки нежно дългите и черни коси. Изглеждаше великолепно на та ...
–Кое ти липсва, любов моя?- Мартина обърна глава към мен и ме погледна с леко недоумение.
Станах от мекото кресло и пристъпих до нея, погалвайки нежно дългите и черни коси. Изглеждаше великолепно на та ...
781
4
Навън беше много горещо. Тео се събуди от алармата на телефона си, която беше настроил за 07:00ч. Той стана от леглото, отиде в банята, за да си измие лицето, след което отново се върна в стаята, облече се и излезе. На няколко метра от луксозната къща на 19-годишното момче се намираше колата му - лъ ...
1112
„Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му!”
”Малкият принц” от Антоан дьо Сент Екзюпери
Преди време в интернет пространството открих мой колега с когото заедно работихме в сферата на изкуството.Разбрах, че живее от 15 години в Испания.Поиска приятелството ми, защото видя снимката на баща ...
”Малкият принц” от Антоан дьо Сент Екзюпери
Преди време в интернет пространството открих мой колега с когото заедно работихме в сферата на изкуството.Разбрах, че живее от 15 години в Испания.Поиска приятелството ми, защото видя снимката на баща ...
1230
2
5
-Сладка вечер, любов!
-Добра да бъде, слънце мое. Защо не спиш?
-Снегът вали и спомените ме стискат за гърлото. А ти, защо си тук? Мислех, че отдавна си закрила този скайп.
-А ти? Нали го направихме само за нас двамата преди години. Къде е съпругата, Рами?
-В спалнята са отдавна с дъщерята. А твоят ...
-Добра да бъде, слънце мое. Защо не спиш?
-Снегът вали и спомените ме стискат за гърлото. А ти, защо си тук? Мислех, че отдавна си закрила този скайп.
-А ти? Нали го направихме само за нас двамата преди години. Къде е съпругата, Рами?
-В спалнята са отдавна с дъщерята. А твоят ...
1478
5
12
Не ГазСете Тревата
Както обикновено и тази вечер застана сам до прозореца на мансардата. Изключително доволен останал от факта, че е в една от най – новите и модерни сгради в града. Обитаваше я от скоро. Почти напълно завършил обзавеждането, преди седмица, се наслаждаваше на гледката обхващаща целия ...
Както обикновено и тази вечер застана сам до прозореца на мансардата. Изключително доволен останал от факта, че е в една от най – новите и модерни сгради в града. Обитаваше я от скоро. Почти напълно завършил обзавеждането, преди седмица, се наслаждаваше на гледката обхващаща целия ...
5673
2
2
ПОСЛЕДНИ ШЕСТ ДНИ ДО КОЛЕДА
Самотна урва. Под пухкавия сняг личат покриви. Тук някъде имаше село. Имаше… Пътят не е разриван. Няма дори пъртина. Пушек не се вие. Тук, там под белия юрган на снега се вижда някоя оглозгана от времето стена.
Бившето село се предава на природата и зимата. В миг пребягва ...
Самотна урва. Под пухкавия сняг личат покриви. Тук някъде имаше село. Имаше… Пътят не е разриван. Няма дори пъртина. Пушек не се вие. Тук, там под белия юрган на снега се вижда някоя оглозгана от времето стена.
Бившето село се предава на природата и зимата. В миг пребягва ...
1393
2
6
- Фило-о-о-о!!!
- Пак ли ти? Я подвивай опашка и отивай да си играеш с останалите кутрета!
- Не искам! Обичам да си говоря с теб.
- Аз пък обичам тишината.
- Всички казват, че си странен, защото имаш тъмно минало. Така ли е? ...
- Пак ли ти? Я подвивай опашка и отивай да си играеш с останалите кутрета!
- Не искам! Обичам да си говоря с теб.
- Аз пък обичам тишината.
- Всички казват, че си странен, защото имаш тъмно минало. Така ли е? ...
1233
2
8
- Бих останала тук завинаги. По залез, при Голямата река…
- Помниш ли водния поход?
- Да… Аз бях юнга, а ти – капитан на нашата лодка. Но и тогава имаше моменти, когато гребяхме в различни посоки. Ти - мускулестият младеж, винаги надделяваше…
- Еее, по време на страшната буря, точно ти – крехката, н ...
- Помниш ли водния поход?
- Да… Аз бях юнга, а ти – капитан на нашата лодка. Но и тогава имаше моменти, когато гребяхме в различни посоки. Ти - мускулестият младеж, винаги надделяваше…
- Еее, по време на страшната буря, точно ти – крехката, н ...
986
3
7
— Кога ще се върнеш?
— Предполагам, че утре към осем вечерта ще съм у нас.
— Как си? Нещо интересно днес?
— Нищо особено: същите хора, същите презентации. Иначе съм добре, леко ме наболява гърлото, но не е болка за умиране.
— Тате, тате, татеееее! ...
— Предполагам, че утре към осем вечерта ще съм у нас.
— Как си? Нещо интересно днес?
— Нищо особено: същите хора, същите презентации. Иначе съм добре, леко ме наболява гърлото, но не е болка за умиране.
— Тате, тате, татеееее! ...
1278
1
6
Мрачен зимен здрач е налегнал безкрайната бетонна пустош на безлюдния град. От непроницаемия сив обзор плътно и безспирно се ронят едри, лепкави снежни парцали. Трудният за дишане въздух се е слял с миризмите на изгоряло, сяра и мраз. Само скърцането на снега и свистенето на вятъра, нарушават погреб ...
426
Докторът на обувките
Аз не съм обущар, аз съм доктор на обувките. Те не са просто парче кожа и гьон, сложени на калъпа, придобили форма, обувай и носѝ. Цяла философия е обувката. Не само предпазва краката, но подчертават и характера на човек. Какво е обувка без характер? Също като човек без душа. Ра ...
Аз не съм обущар, аз съм доктор на обувките. Те не са просто парче кожа и гьон, сложени на калъпа, придобили форма, обувай и носѝ. Цяла философия е обувката. Не само предпазва краката, но подчертават и характера на човек. Какво е обувка без характер? Също като човек без душа. Ра ...
934
10
В началото на януари получих есемес. Бях в трапезарията, когато чух прозвъняването на телефона и сигнала, че е пристигнала поща.
– Имаш поща! – изкрещя жена ми, докато се ровеше в хладилника. Обожаваше да прави това след празниците. Търсеше в хладилника неща, чрез които да отслабне. И как ще ги наме ...
– Имаш поща! – изкрещя жена ми, докато се ровеше в хладилника. Обожаваше да прави това след празниците. Търсеше в хладилника неща, чрез които да отслабне. И как ще ги наме ...
533
4
Имам талант. Мога да чувам цветовете. Всъщност щом го написах не ми изглежда като кой знае колко специална дарба, като се има на предвид, че и Моцарт я е притежавал. Моят талант е от малко по-особен вид: мога да чувам историите на крушките, да, на ей онези светещи тела, които озаряват вечерите ти. М ...
451
НАДЕЖДАТА
– Ей, да Ви кажа! Днес ми се обърна душата наопаки, ама като Ви казвам наопаки, значи, наистина наопаки. Седим си в кафенето на центъра, радваме се на корема на Иван Шкембелията и на стърчащата коса на Щръкльо. Сръбваме ароматното кафе и бистрим политиката. Навън студеният вятър бръсне до ...
– Ей, да Ви кажа! Днес ми се обърна душата наопаки, ама като Ви казвам наопаки, значи, наистина наопаки. Седим си в кафенето на центъра, радваме се на корема на Иван Шкембелията и на стърчащата коса на Щръкльо. Сръбваме ароматното кафе и бистрим политиката. Навън студеният вятър бръсне до ...
894
9
Двамата мъже захвърлиха недопушените си цигари и се спогледаха. Единият се усмихна и смигна, другия само поклати доволно глава. Обикновено набелязваха внимателно жертвите си, този път обаче място за колебания нямаше. Печалбата им бе в кърпа вързана, още повече че след падането на мрака паркът съвсем ...
626
3
Пъкъл XVIII
- Искаш да се присъединиш към нас ли, докторе? – Йерихон дори не понечи да прикрие тялото си и това на неговата любовница, когато Фосил нахълта в болничната му стая. Очите на доктора искаха да прогорят плътта му, да го изпепелят веднага заедно с разгонената Алиша и всичко да върви по дяв ...
- Искаш да се присъединиш към нас ли, докторе? – Йерихон дори не понечи да прикрие тялото си и това на неговата любовница, когато Фосил нахълта в болничната му стая. Очите на доктора искаха да прогорят плътта му, да го изпепелят веднага заедно с разгонената Алиша и всичко да върви по дяв ...
405
Хубав снят падна преди Коледа – отначало пухкав и лек, вятърът си играеше с него и със снежинките, образуваше вихри и рисуваше бели подвижни картини във въздуха. После времето поомекна, но продължи да вали – този път по-тежък, по-мокър сняг.
– Иди да почистиш пред гаража! – каза жена му, докато се н ...
– Иди да почистиш пред гаража! – каза жена му, докато се н ...
503
1
На следващия ден се случи нещо неочаквано. Нека не ви издавам предварително, а ви оставя да видите, ред по ред какво се случи в този четвърти ден от моя прохождащ живот в град Смолян. Ще се запитате какво толкова може да ми се случи в един малък град?
Не ми трябваше много време да си събера малкото ...
Не ми трябваше много време да си събера малкото ...
413
ПЪКЪЛ XVII
Съмнението
Само оня, Йерихон е. Само той е способен на такъв подъл ход. Още в началото ми се стори подозрителен. С такива показатели отдавна трябваше да е нахранил червеите. А той куца, кеца, подскача като младо яре. Пък и тоя поглед. Може да те изгори с него. Но къде съм го виждал? Погле ...
Съмнението
Само оня, Йерихон е. Само той е способен на такъв подъл ход. Още в началото ми се стори подозрителен. С такива показатели отдавна трябваше да е нахранил червеите. А той куца, кеца, подскача като младо яре. Пък и тоя поглед. Може да те изгори с него. Но къде съм го виждал? Погле ...
467
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
