40 833 резултата
Самота! Болка! Срам! Грях! Страх! Всички те ме преследват. Доближават се с тихи стъпки, едвам чути. Но аз ги виждам и се опитвам да избягам от тях. Единствената ми надежда се намира в шкафа до леглото. Поглеждам часовника, два през нощта е. Минали са само пет часа, откакто прибягнах до тях - хапчета ...
  912 
След Новата година зетят на Старият полковник ни му се обаждаше, ни се появяваше. Трябваше да дойде поне про форма на рождения ден на Старият полковник, но…
Невъзпитан! Обидил се бил, моля ви се… От какво бе? Че Старият полковник показа кой командва парада и се появи на празненството за Нова година ...
  469  11 
Той е там!
Сам, сред морето на твоите чувства.
Котва е хвърлил на призрачен бряг,
пие и пее, както прави всеки моряк,
чийто улов изпълва душата с охолство. ...
  1052  15 
Здравейте, казвам се Станислава, на 21 години съм, откакто се помня съм най-отгоре в списъка на грешниците и най-отдолу в този на изкупленията. Не чувствам вина за нито един “грях”. Ще започна с първия си грях от многото извършени.
Бях на 13, лудите години ме застигаха, а бурният ми нрав, се криеше ...
  1706 
Беше топъл есенен ден, когато автобусът спря в центъра на селцето. Дърветата бяха в златни одежди. Слънцето хвърляше топли лъчи от небесния лазур. Хората се изнизаха от автобуса и Елена се придвижи към вратата. Смъкна двата си куфара сама. Никой не й помогна, но тя не очакваше, че помаците ще се вту ...
  2567  66 
Ти виждаш ли всички онези нюанси на зеленото? Отблясъците на Слънцето, които се отразяват в бистрото езеро. Високите върхове, които сякаш те предизвикват да ги покориш. Онези песнопения на пъстрокрилите. Листопадът от тишина...
Или и ти, точно като другите, живееш в онзи водовъртеж? Втренчен в карта ...
  1732  18 
Времето прелиташе някъде между 770 - 771г, пр. н. е и размахваше криле в небето над Лацио. По водите на река Албула плаваше малка лодка. В нея весталката Рея, дъщеря на царя на Алба Лонга – Нумитор, бягаше заедно с Марс от Амулий – по-малкия брат на Нумитор, който за да да си гарантира дълго царуван ...
  620  10  26 
Беше посред нощ. Часовникът удари дванайсет. Събудих се от шум, който идваше изпод леглото. Наведох се и надникнах в гъстия полумрак с мирис на прахоляк и притаен ужас.
Човекът, който се криеше под леглото, изпищя.
"Какво се е паникьосал? – помислих си аз. – Да не би за първи път да вижда призрак?"
...
  701  17 
Театралната трупа празнуваше. Преди час бе дошла радостната вест, че са наети за двайсет представления в Съединените щати. Заплащането щеше да е отлично. Единственото им притеснение бе, че разполагаха само със седмица време за репетиции на английски.
Никой не си позволи да пие повече от чаша вино, з ...
  539 
Боян се разхождаше мудно по Витошка. Оглеждаше се като да беше попаднал във някъкво непрекъснто вихрено течение, във водовъртеж от лица, тела, които минавах около него, спираха се пред витрините, влизаха в магазините или по наредените отстрани заведения. Нисичък, широкоплещест, облечен в черно кожен ...
  1303 
Всеки си има мечти. Аз също имам. Няколко! Ако трябва да уточня цифрата - триста шейсет и пет, при високосна година бройката се променя на триста шейсет и шест. Обичам да си мечтая, ей така по женски. То много несбъднати мечти минаха през скромната ми квартира. Ама такъв е животът - несправедлив към ...
  1277  29 
*Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна
Училището, в което работя, е на 30 км от града, но всъщност пътувам по 50 км в едната посока, защото превозвачът удължава разстоянието със специална екстра – посещаване на съседна дестинация. Човекът държи да ни запознае с аромата на селото, ка ...
  1820 
Лельо, аз съм голям късметлия – заминавам за Австралия. Весели две лета, две есени, две зими и две пролети – няма да ме има две години... Снощи цяла вечер не съм спал – бързах да играя с играчките си. Като тръгваме, ще вземем много малко от тях. Мама и тати там ще ми купят други. Ти знаеш ли, лельо, ...
  559 
Голяма стъпка към греха, малки и тежки стъпки към изкуплението, поглеждам назад и виждам големи следи, полузаличени от вятъра и малки следи с голяма дълбочина. Продължавам да вървя, виждам хора с две лица, плитки и безцветни, вглеждам се в дълбочина и виждам дъги, преливащи се цветове, потоци и поля ...
  1123  10 
Щях почти да се отнеса в тази стара отпреди седемдесет години история!
Бакаджика е турска дума.Тя има освен историческа и типологична изказност.
Ще ме прощавате, но кой не е чел Йовков и неговия "Индже"?! Тук Индже войвода е бастисвал турските имоти и пътища! По тези възвишения и в тези гори е оглеж ...
  777  24 
Става ми нервно.
Някъде между ""някой...може...да чуе"" и ""тук съм...за да те чуя"".
Отдавна ми е все тая за Андерсен и 'малката откачалка', която си продаде гласа заради метросексуален надут пуяк от кралско потекло.
Жива риба ми се яде! От морето! Сол да е! Пък устните - напукани.
И ако най-солено ...
  402 
Да, третата дума е съвсем излишна, но нали си падам “Drama Queen” и не се сдържах… Почти съм сигурна, че мога да завихря такова цунами от емоционални изблици и жертвени слова, че неусетно и съвсем естествено да изглежда на мястото си тази ми ти крайно негативна, наслоена с обреченост думичка. Не беш ...
  502 
Много опитни мишки живеят (с години, а някои – и цял живот) с идеята, че са котки... с битуващата/царуваща фиксидея в черепчето им, че имат правото (дадено им свише) да командват „армия“ от опитни мишки!
  678 
Червено
Като любимата ми рокля.
Като червилото, което слагам не само, когато съм щастлива, но и когато съм тъжна.
Като маковете, които ти нарисувах.
Като онези лалета, която ми подари в щастлив момент и за двамата. ...
  390 
Когато Оливия Смит започна работа в клиниката бях на смяна и се мотаех по коридорите да чистя. Хвърлих едно око на рецепцията и видях стройно, красиво момиче, което смутено седна зад компютъра и закима с глава на колежката си, която я обучаваше. Хареса ми от пръв поглед. Имаше нещо неуловимо у нея. ...
  563 
/ В памет на родителите ми /
.
Майка, не че е моята майка, но очите й излъчваха спокойствие, сигурност и честност,.. гледаха добродушно и разбиращо .
- Ех, тогава бяхме млади,.. а и времената бяха други, искахме да следваме, да се издигаме в служебната йерархия,.. а може би зад тези амбиции стояха а ...
  529 
1.
Беше неделя следобед. Инспектор Френцов се бе отпуснал в един фотьойл и отпиваше от ароматното кафе, докато леля му Ваня се суетеше в кухненския бокс и размяташе тесто за милинки. Една тава вече беше във фурната и в стаята ухаеше вкусно.
Инспекторът обичаше да се наслаждава на такива спокойни мом ...
  664  16 
Нашият отбор, разбира се, е противник на нагласените мачове. Ама като няма друг начин да спечелим…
хххх
Разправя ми големият син. Намерили канадските внуци отнейде кибрит. И той не знае отде – всичко им било технизирано, какъв кибрит?
Та единият взел кибрита, попитал за какво служи и драснал клечка. ...
  425 
***
Роденият без късмет е надарен с трудолюбие.
  418 
- Тук ли работи дядо ти? – попитах аз и погледнах огромната сграда.
Бяхме пътували повече от час и половина от посолството дотук. По едно време дори ме хвана страх, защото излязохме вън от Москва – видях табелата за край на града – и продължихме по някакво шосе покрай богаташки къщи. Мрачната физион ...
  885 
На сутринта децата шумяха възбудено. Приличаха на група настръхнали врабчета, в очакване да им хвърлят трохи. Всички говореха за младата двойка, която бе в кабинета на директорката. Някой щеше да бъде осиновен. Надежда и очакване витаеше из коридорите и стаите на сиропиталището. Рядко се случваше та ...
  625  30 
Беше май месец, природата се раждаше, а нещо в мен сякаш умираше... Трябва да постъпите незабавно каза спокойният глас на лекаря. За толкова години той беше виждал всичко и вече нищо не можеше да го впечатли. Аз обаче се страхувах и то до болка. Постъпих в психото със свито сърце, прибраха ми всичко ...
  595  10 
/ В памет на родителите ми /
Преди малко се обади братовчедът, големият Петър , от Мъглиж '' Чичо, дойде една намахана госпожа с ония лъскавите коли,.. Търси те, каза че заедно сте работили на Хаинбоаз в онези младежки бригадирски години... Чудно, познава баба Рада, дядо Петър,.. ходила горе на мана ...
  1279  15 
За някои мъже достигнатият житейски Еверест е венериният хълм.
Има жени, които са успели да превърнат вагиналната си флора във фауна.
  763 
Планината на всички Светове и Времена Чаншан
Беше тъмно.
В обширната пещера под самия връх на планината Чаншан змията Шуайджан, протегнала мъгляви сетива, се вслушваше в туптенето на милиарди сърца на хора и същества из необятните Светове на Книгата.
Любов и омраза, вярност и предателство, радост и ...
  784 
- И си мисля, мисля, мисля... Любовта превръща реалното в желаното, бракът осветява желаното като реалното...
- Тримата братя Иван Петров, Иван Иванов и Иван Стоянов понякога имат доверие на майка си...
- Получавайки поредното повишение на заплатата, секретарката понякога завиждаше на магистралките. ...
  456  14 
Или из “Приключенията на Зигфрид Философ и, ами, такова, жълтиците”
Метнах се аз един майски ден, прелестен и слънчево танцуващ от ентусиазъм (все пак, разбери го и него, драгий читателю, пролет цяла се той зверски бори за миг слънце, та сега се не спира на едно място и подскача ли, подскача от кеф) ...
  968  48 
Направо побеснях, когато поредният ни кандидат се провали с гръм и трясък и нямаше никакъв шанс да спечелим изборите. Оглеждах ги отвсякъде един по един нашите кандидати – това бяха най-добрите, най-умните, най-честните, най-красивите мъже на държавата – цветът на нацията. Но всички си останаха неза ...
  702 
Ето ти една приказка:
Имало едно време една “Принцеса на Татю”, която била отгледана с правото да си мисли, че и’ се полага император за съпруг.
Но един обикновен лакей, прост и недодялан, много я харесал и я съблазнил с измама. Облякъл одеждите на императора и сложил короната му, но тези неща той о ...
  427 
Висока, метална ограда заграждаше сивата сграда. Прозорците чернееха като очи на изплашена сърна. Дворът бе покрит с разбити бетонни плочки. Някъде в дъното зеленееше малко петно трева, на места отъпкано от нечии крачета. Една огромна акация протягаше клони към сивите стени на постройката, сякаш иск ...
  643  14 
Честит празник!!!
Това е нова, но страшна градска легенда. Можеща да накара всеки млад човек да се разтрепери. И скрие зад бара...
Имало един младеж. Нормален такъв – спял до обяд, пийвал кафенце цял следобяд, дрънвал едни карти привечер, оцветявал с присъствието си всяка чалгатека до след полунощ, ...
  744  21 
"Hora, dies et vita fugiunt; manet unica virtus"
("Часовете, дните и животът избледняват, остава само смелостта")
Октомври дойде в Ахтопол и върна надеждата. Беше по-буен и пъстроцветен от други години. Зелениката, цъфнала още напролет, пазеше своята свежест. Младите клонки на върбите не губеха ухан ...
  2151  24 
J'ai peur...*
Ароматът на желанието й го обгърна, запълвайки сетивата му, замъглявайки разума му, карайки го да я направи своя тук и сега. И точно това му върна песъчинка здрав разум, колкото да отпусне леко хватката си, но без да спира да я целува. Това не можеше да направи дори точно в този момент ...
  946 
3
Бокете се оказа малко градче сгушено в джунглата и насред нищото на няколко часа път от столицата. Инспектор Ромеро беше имала достатъчно време да размисли, докато шофираше по безкрайните завои, но не можеше да си обясни какво би накарало две момичета просто да изчезнат в популярен туристически ра ...
  1170 
Господи, колко си хубава, когато вечер небрежно загърнала голото си тяло с халата, предизвикателно ме поглеждаш, изпъваш ръчичка и със сладкият си показалец правиш онази винаги успяваща да ме хване кукичка. Мърдайки ритмично показалеца и хипнотизирайки ме с прекрасните си очи, като печен риболовец м ...
  553 
Предложения
: ??:??