14 695 резултата
“...Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал; и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето. А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жън ...
804
3
Един ден, късно след обяд, през 1999 г. телефонът настоятелно звънеше.
- Аз съм! - обаждаше се дъщеря ми, която повече от пет години е омъжена за немец и живее в Германия. - Имам чудесна новина за вас! Чакам дете, мамо!
Ако не бях седнала, сигурно щях да падна. Съпругът ми и аз копнеехме за това вну ...
- Аз съм! - обаждаше се дъщеря ми, която повече от пет години е омъжена за немец и живее в Германия. - Имам чудесна новина за вас! Чакам дете, мамо!
Ако не бях седнала, сигурно щях да падна. Съпругът ми и аз копнеехме за това вну ...
1038
12
Какви ли не ги дробим из форумите. Някои започват така да се харесват, та се чудя как се удържат да не скъсат веригите и да хукнат нанякъде. Други все недоволни. Бе цвете да видят на снимка, ще търсят родословието му, белким докажат, че в него има остатъчна радиация от Чернобил или от Фокушима, че п ...
592
3
Песента на кукумявката
Знаете ли поверието за кукумявката? Това, че ако кукумявка си направи гнездо в някоя къща, в близките дни някой, който живее в този дом, ще умре. Затова и песента на кукумявката се смята за толкова зловеща. Хората смятали това животно за дяволско създание и много се плашели от ...
Знаете ли поверието за кукумявката? Това, че ако кукумявка си направи гнездо в някоя къща, в близките дни някой, който живее в този дом, ще умре. Затова и песента на кукумявката се смята за толкова зловеща. Хората смятали това животно за дяволско създание и много се плашели от ...
23133
1
Аз съм Павел. Не познавам родителите си. Живея в дом за изоставени деца. Всеки ден гледам света през решетките на прозореца от стаята си. Знам, че са сложени, за да защитят децата от нещастни инциденти, но въпреки това не ми харесват. Навън дъждът се усилва и целият ми свят се превръща в едно плачещ ...
604
1
Капка след капка. Кап, кап. Седеше в локвичка. Топла, гъста, червена, та чак черна, бавно засъхваща кръв. Седеше сам, насред просторното мазе. Седеше премръзнал, окован във вериги в собствената си кръв. Тъмнината го поглъщаше.
Вече не чувстваше дясната си ръка. Изтръпнала от рамото, липсваща от лакъ ...
Вече не чувстваше дясната си ръка. Изтръпнала от рамото, липсваща от лакъ ...
885
1
Това беше най-странната обява, която някога съм виждала. „Мога да създам най-красивата ви приказка, за да я изживеете”.
Беше под останалите, с по-малък шрифт и сигурно нямаше да я забележа, ако не беше думата „приказка”, защото аз самата пиша. Е, не приказки, имам няколко издадени криминални романа, ...
Беше под останалите, с по-малък шрифт и сигурно нямаше да я забележа, ако не беше думата „приказка”, защото аз самата пиша. Е, не приказки, имам няколко издадени криминални романа, ...
1018
6
Ако се направи статистическо проучване на нещата, които най-безотказно изтръгват положителни емоции от хората, класацията сигурно ще се оглави от бебетата.
Докато си бебе, винаги си център на внимание. Всеки иска да те гушка, да ти се радва, да те обичка. Дали заради своята беззащитност, или с нечов ...
Докато си бебе, винаги си център на внимание. Всеки иска да те гушка, да ти се радва, да те обичка. Дали заради своята беззащитност, или с нечов ...
1823
12
Малък е светът
Беше обичайна гледка да си седим в парка след часовете с Мария, да пушим цигари, да пием бира и да се кикотим. И понякога се появяваше една откачалка, сещаш се, онези чичари с мръсните бежови шлифери и плешиви мазни глави. Наистина безобидна отрепка, но всеки път когато го засечем, си ...
Беше обичайна гледка да си седим в парка след часовете с Мария, да пушим цигари, да пием бира и да се кикотим. И понякога се появяваше една откачалка, сещаш се, онези чичари с мръсните бежови шлифери и плешиви мазни глави. Наистина безобидна отрепка, но всеки път когато го засечем, си ...
826
4
Тезей напредваше бавно през тесните коридори. Вървеше като по навик, като в полусън и сякаш вече не помнеше защо се бе впуснал сред тези тъмни каменни сводове. Спомняше си, че трябваше да убие Астерий, изчадието на Пасифея – съпругата на Минос, – но вече му беше все едно дали ще изпълни задачата, с ...
775
3
СКУЛПТОР
Случваше се понякога мама, седнала пред стана, преплитайки една нишка с друга в основата на килима, да се обърне към мене и да ми каже:
– Хайде, Ангеле, попей ми, че като продам килима в някоя къща, хоро да играят хората върху него. Като стъпват, песни да се чуват.
– Не ми се пее, мамо...
– ...
Случваше се понякога мама, седнала пред стана, преплитайки една нишка с друга в основата на килима, да се обърне към мене и да ми каже:
– Хайде, Ангеле, попей ми, че като продам килима в някоя къща, хоро да играят хората върху него. Като стъпват, песни да се чуват.
– Не ми се пее, мамо...
– ...
806
1
8
- Добро утро, господин Мартин! Съобщенията и кафето ви, както винаги.
- Добро и на теб, Марта! Благодаря! Какво бих правил без теб? – усмихна се и влезе в кабинета.
Габриел Мартин беше преуспял млад мъж, собственик на спортен вестник. Преди повече от 6 год. посети нашето Черноморие и се влюби от пръ ...
- Добро и на теб, Марта! Благодаря! Какво бих правил без теб? – усмихна се и влезе в кабинета.
Габриел Мартин беше преуспял млад мъж, собственик на спортен вестник. Преди повече от 6 год. посети нашето Черноморие и се влюби от пръ ...
1278
29
Отново беше зима и студът бе сковал града. Празничните светлини бяха окачени и ледените пързалки бяха препълнени. Кристиян и приятелите му и тази година не изневериха на традицията си да посетят ледената пързалка на втората седмица след нейното сезонно откриване. Кристиян бе високо и добре сложено м ...
966
На мен ли ми се струваше, или тялото ù бе като цигарен дим.
Прозрачно, леко, ефирно. Прозираше светлина през порите, през ръцете. Мислите не се задържаха, а падаха и се чупеха със страшен пукот. Времето спираше в ръцете ù. Не успяваше да съществува животът във вените, в очите ù умираше нищото. Тя се ...
Прозрачно, леко, ефирно. Прозираше светлина през порите, през ръцете. Мислите не се задържаха, а падаха и се чупеха със страшен пукот. Времето спираше в ръцете ù. Не успяваше да съществува животът във вените, в очите ù умираше нищото. Тя се ...
779
Демиургът гледаше внимателно света, който беше създал. Този разкошен свят, роден от неговата мисъл и воля, изваян педантично до най-малките детайли с безкрайна любов и старание. Пред него се простираха обширните равнини, жълтеещите поля, тучните долини през които се плискаха пенливи потоци, тръгващи ...
804
3
Оня ден случайно налетях на най-близкия си приятел от детинство. Запрегръщахме се, пък си викаме – гледай какво нещо е живота, значи. Години наред си близък с един човек, като близнаци сте, дето се вика, пък после така се стичат обстоятелствата, че прекъсвате всякаква връзка.
Ей и ние така – още от ...
Ей и ние така – още от ...
684
Седеше по хавлия на края на леглото и гледаше огънчето на цигарата. За първи път то не потрепваше. Обикновено му трябваха доста усилия, за да овладее усещането за напрежение – малко сковаващо, но и някак приятно – което го обземаше винаги, когато му предстоеше да я види, когато беше с нея. На негова ...
1016
8
Чувстваше се малко нервен, защото това му беше първото представяне на новия модел прахосмукачка. Беше прекарал не малко време следобеда в подготовка за това важно за него събитие и специално се беше издокарал за случая. Бивш служител в куриерска фирма, бивш пощальон, само със средно образование, но ...
760
5
Утрото едва настъпваше. Слънцето се издигаше лениво в небето и обгръщаше с
ласките си красивите зелени планини. Реката нетърпеливо чакаше да види отново
топлия му образ. Птиците се събуждаха. Започваха да излизат от гнездата си и да
запяват омайни песни. Слънчогледите също се събуждаха, усмихнати, ч ...
ласките си красивите зелени планини. Реката нетърпеливо чакаше да види отново
топлия му образ. Птиците се събуждаха. Започваха да излизат от гнездата си и да
запяват омайни песни. Слънчогледите също се събуждаха, усмихнати, ч ...
716
Много хора си мислят, че няма нищо по-хубаво от семейна двойка, която напълно споделя живота си и в личен, и в професионален план. Че като са дует в живота, е истинска божия благодат да са дует и в работата си.
По едно време така си мислех и аз, съзерцавайки известните изпълнителски дуети на концерт ...
По едно време така си мислех и аз, съзерцавайки известните изпълнителски дуети на концерт ...
823
4
Януарският вятър виеше из мърлявите каменни улички на Левия бряг, а мъждукащите тук-там фенери не успяваха да изплашат тъмнината между стените на къщите, притиснати от дървените прогнили надстройки, до които се стигаше по скрибуцащи стълби. В тесните процепи между изкорубените покриви нямаше небе, с ...
806
8
Бо стоеше отегчен на една от многото синьо-лилави скали с остри ръбове, гледащи към долината на лунните спомени. Тя представляваше пуста местност, с няколко средно големи кратера, издълбани от риби – сухотворки. Те бяха непретенциозни същества, обитаващи скалисти райони. Не напускаха често скривалищ ...
956
1
НЕВОЛНА ГРЕШКА
Разказ за това как да постъпваме, когато не знаем как
ОПРЕДЕЛЕНИЕ за Грешник:
Грешник - човек, на който постъпките му могат да се квалифицират като грехове. Като синоними в речниците са дадени виновник, провинен, престъпник, подсъдим, злосторник, нарушител
Грях е постъпка, действие, к ...
Разказ за това как да постъпваме, когато не знаем как
ОПРЕДЕЛЕНИЕ за Грешник:
Грешник - човек, на който постъпките му могат да се квалифицират като грехове. Като синоними в речниците са дадени виновник, провинен, престъпник, подсъдим, злосторник, нарушител
Грях е постъпка, действие, к ...
1114
1
Лазар вървеше най-отпред. След него бяха майка му и баща му, а зад тях вървяха майката и бащата на Елена. А след тях още стотици стъпки отъпкваха снега. Цялото село искаше да изпрати момичето.
Вятърът бе тъй силен, че черното палто на Лазар се вееше зад него и му придаваше един страшен вид. По гъста ...
Вятърът бе тъй силен, че черното палто на Лазар се вееше зад него и му придаваше един страшен вид. По гъста ...
995
2
Посветено на
на всички паднали героини в тази обречена битка
Запознайте се с Калина. Жена на 43 години, хубавка, по-скоро сочна, не дебела. Неомъжена, не че нямаше кандидати, просто личен избор. Работата ú носеше добър доход. Приятели малко, но качествени.
Та нашето момиче веднъж се докосна до социа ...
на всички паднали героини в тази обречена битка
Запознайте се с Калина. Жена на 43 години, хубавка, по-скоро сочна, не дебела. Неомъжена, не че нямаше кандидати, просто личен избор. Работата ú носеше добър доход. Приятели малко, но качествени.
Та нашето момиче веднъж се докосна до социа ...
1886
11
И друг път съм преразказвала спомените на майка ми. А тя е една сладкодумна, пък и разказва много картинно, та понякога, аха, и да усетиш как наоколо ти замирисва на нещо, случило се преди 60-70 години. Така и сега. Идат празници и тя се сеща за Бъдни вечери Коледа.
- Да, ама тогава ги празнувахме п ...
- Да, ама тогава ги празнувахме п ...
824
2
- Мамо! – попита ме малката. – Ти вярваш ли, че дядо Коледа е истински?!
Сам по себе си въпросът ù не ме учудва. Тя е на осем и половина години и вече, съвсем нормално, има своите съмнения.
От известно време слуша какво говорят другите деца, обмисля и току ми зададе някой въпрос.
Онзи ден разглеждаш ...
Сам по себе си въпросът ù не ме учудва. Тя е на осем и половина години и вече, съвсем нормално, има своите съмнения.
От известно време слуша какво говорят другите деца, обмисля и току ми зададе някой въпрос.
Онзи ден разглеждаш ...
2360
2
Трябваше да ù кажа още когато се запознахме, но не очаквах, че ще хлътне толкова по мен.
Красиво момиче, много жизнена и все усмихната, пък аз бях просто един обикновен тип на средна възраст.
Освен това, когато се запознахме, тя си имаше приятел, по-късно разбрах, че са се разделили, чак когато ми к ...
Красиво момиче, много жизнена и все усмихната, пък аз бях просто един обикновен тип на средна възраст.
Освен това, когато се запознахме, тя си имаше приятел, по-късно разбрах, че са се разделили, чак когато ми к ...
779
2
– Всички системи са в изправност, двигателите работят нормално.
– Радиовръзката е чиста, радарът – също.
– Чудесно. Провери ли кислорода, Джон?
– Да, всичко е наред.
Двамата изследователи погледнаха назад към кораба-майка, който незабелязано се смаляваше и се превръщаше в бяла люспа, повдигана и спу ...
– Радиовръзката е чиста, радарът – също.
– Чудесно. Провери ли кислорода, Джон?
– Да, всичко е наред.
Двамата изследователи погледнаха назад към кораба-майка, който незабелязано се смаляваше и се превръщаше в бяла люспа, повдигана и спу ...
669
5
Вървеше из полето, отвъд последните къщи на Браунау ам Ин, където беше далеч от своите земляци и където обикновено дишаше някак по-леко. Слаб, съсухрен и сив, побелялата му неподстригвана скоро рехава като на старец коса се вееше на хладния ноемврийски вятър, а беше едва на четиридесет и три. Тежък ...
731
4
Ето я. Да, точно тя, момичето с чашата. Допряла я съвсем леко до устните, но
не отпива. Погледът й е вперен някъде в пространството, никой не знае къде точно.
Наоколо звучат весели ритми от 90-те. Вдигат се тостове и наздравици.
Но защо ли тя не се включва във веселбата...
Наближаваше 00:00 и някой ...
не отпива. Погледът й е вперен някъде в пространството, никой не знае къде точно.
Наоколо звучат весели ритми от 90-те. Вдигат се тостове и наздравици.
Но защо ли тя не се включва във веселбата...
Наближаваше 00:00 и някой ...
772
3
Една глупава маймунска история
(Може да има и други, но аз измислих само тая)
Драги читателю, не обръщай внимание на заглавието. То си е чиста измислица на автора, която не заангажирва никого с нищо. По-важното е да се запознаете със съдържанието на разказа, та затова, ако имате време и търпение, пр ...
(Може да има и други, но аз измислих само тая)
Драги читателю, не обръщай внимание на заглавието. То си е чиста измислица на автора, която не заангажирва никого с нищо. По-важното е да се запознаете със съдържанието на разказа, та затова, ако имате време и търпение, пр ...
1381
3
НА СЦЕНАТА
И така. Реши Бог, който беше изоставен и нещастен, ангел да ме направи и го стори. Не знам защо – за добро ли за зло ли, ама така стана. Сигурно да не е сам в бедите си, да има кой да му каже добра дума, когато остарее. Ама неговите години не се измерват с времето на земните хора и никой ...
И така. Реши Бог, който беше изоставен и нещастен, ангел да ме направи и го стори. Не знам защо – за добро ли за зло ли, ама така стана. Сигурно да не е сам в бедите си, да има кой да му каже добра дума, когато остарее. Ама неговите години не се измерват с времето на земните хора и никой ...
737
8
Яна е на 16. Има синя коса и големи, детски очи.
И както всеки човек, който излъчва невинност, и нея избягват да я гледат в очите, защото си мислят, че кирливите им ризи ще излязат наяве. Те, човеците, най се страхуват от лошото мнение за тях.
И бездруго нея рядко някой я заговаря. А стане ли дума з ...
И както всеки човек, който излъчва невинност, и нея избягват да я гледат в очите, защото си мислят, че кирливите им ризи ще излязат наяве. Те, човеците, най се страхуват от лошото мнение за тях.
И бездруго нея рядко някой я заговаря. А стане ли дума з ...
827
Това, което ще Ви разкажа, се случи преди няколко години. Не е за хора със слаби сърца. Предупредени сте!
Денят беше осми март. С приятелки решихме да се забавляваме в произволен бар. Нямахме резервация никъде, а сами разбирате, че в ден като този шансът е минимален. За наш късмет намерихме свободно ...
Денят беше осми март. С приятелки решихме да се забавляваме в произволен бар. Нямахме резервация никъде, а сами разбирате, че в ден като този шансът е минимален. За наш късмет намерихме свободно ...
1164
14
В градинката зад гимназията съм. Онази – грозната, в която само уличните кучета и наркоманите ходят. Небето е сиво и тежко. Иззад някакво дърво се показва Тошко. Никога не съм го харесвал – кльощавите хора винаги са ми изглеждали злобни. Той ми се хили ехидно и нищо не казва. Сигурен съм, че е намис ...
1041
1
2
Уважаеми Господине!
Да, да! Вие! С втренчените синьозелени очи, зачервено лице и розовочервена тениска! Да, Вие, който ни срещнахте онази вечер на гара Церово! (Церово ли беше?). Да, Вие, който седнахте безцеремонно да си допиете джинчето на нашата маса и много държахте да си поговорим! Ама само как ...
Да, да! Вие! С втренчените синьозелени очи, зачервено лице и розовочервена тениска! Да, Вие, който ни срещнахте онази вечер на гара Церово! (Церово ли беше?). Да, Вие, който седнахте безцеремонно да си допиете джинчето на нашата маса и много държахте да си поговорим! Ама само как ...
653
1
Не разбрах точно кога се е нанесла отсреща.
Не съм от тези, дето се заглеждат по съседните балкони и прозорци, имам си достатъчно ангажименти, пък и гледам да отделя всяка свободна минута на приятелката си. С нея се познаваме от осем години, а живеем заедно от около две. Разбираме се чудесно, имаме ...
Не съм от тези, дето се заглеждат по съседните балкони и прозорци, имам си достатъчно ангажименти, пък и гледам да отделя всяка свободна минута на приятелката си. С нея се познаваме от осем години, а живеем заедно от около две. Разбираме се чудесно, имаме ...
922
5
Имало едно време едно кралство. В него живеела неземно грозна принцеса. Тя никога не излизала навън, но не заради това, че била много грозна, а защото кралството било изключително малко. То било толкова малко, че хората в него се чудели как да се сместят. Да излезеш на улицата се приемало за истинск ...
769
1
Снимка
Часът минаваше седем вечерта. Тъй като беше месец декември, нощта вече беше обвила земята с тъмната си прегръдка. Времето беше облачно и нито една звезда не се виждаше.
По заледения път от София към Сандански се движеше сама кола. Бяха ù пуснати дългите фарове, за да се вижда по-добре пътя. В ...
Часът минаваше седем вечерта. Тъй като беше месец декември, нощта вече беше обвила земята с тъмната си прегръдка. Времето беше облачно и нито една звезда не се виждаше.
По заледения път от София към Сандански се движеше сама кола. Бяха ù пуснати дългите фарове, за да се вижда по-добре пътя. В ...
1318
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
