40 846 резултата
Тя лети бавно и величествено. С леки махове разцепва съпротивата на въздуха и отново отпуска криле – уверена, горда и спокойна. За нея няма разстояния, няма недостижими места. Тя черпи силата си от слънцето, нали лети толкова близо до него. Затова е така ефирна, лека и бърза като мисъл.
Бих искал да ...
  660 
- От теб ли е този медальон? – с изненада и объркване попита госпожа Христова.
- Да – усмихна се Ленка Владова – не Ви се вярва, че имам такъв вкус, а?
- О, Ленка, много ти благодаря!
- Съжалявам, че не ми остана време да купя и картичка, но поне надписах листче.
- КАКВО? – госпожа Христова се беше ...
  955 
1. На необитаем остров се озовали няколко корабокрушеница. Видяли те, че там няма нищо за ядене и се разбрали всеки ден да си разказват вицове​ свързани с професията им. Който разкажел най-тъп такъв, него щели да изяждат.
Съответно, след това настъпил момента и на запознанството​...
- Аз съм Бил и р ...
  2000  30 
Беше му скучно, затова понякога се въртеше в креслото. Но веднага се стягаше и си налагаше да е сериозен и заинтересуван. Вперил поглед в майка си, той слушаше отдавна познатия й разказ. Да, знаеше го наизуст, помнеше и самата постановка – ето, тук ще вдигне ръка за клетва, сега ще погледне към покр ...
  611 
Последните стенещи желания бяха оставили само следите от резултата си. Две голи тела. Унесени в сладките тръпки на оргазма. Всяко в собственото си изживяване от върха на удоволствието. И двамата не отстъпваха. Измъчваха се, сякаш си отмъщаваха за нещо. Тя беше дива, ненаситна. Искаше още и още. Свър ...
  1697  14 
Вървeше към къщи. Мислеше си и усещаше вкуса на шоколад и първата ѝ цел преди дома беше магазинът за хранителни стоки.
Беше изморена, не ѝ се мотаеше из магазина, не и се мъкнеха торби с продукти. Взе кутийка шоколадчета от рафта и се запъти да ги плаща. Пред касата някой беше оставил препълнена кол ...
  514 
Слънчево лято. Прекрасно лято. Жега. Времето е чудесно. Светло и слънчево, дълги летни дни. А вечер.. вечер -луната голяма , звездите безброй.
Беше дошло време за жътва. Чуваше се шум от сърповете. Всеки бързаше да прибере реколтата.
Баба Куна и дядо Петко бързаха да пожънат посятото.
Те бяха на око ...
  708 
Една година и осем месеца ми бяха достатъчни, за да разбера, че светът е достатъчно сложен, за да бъде интересен. Всяко нещо си има причина, а всяка причина си има нещо, което остава неизяснено или поне недоизяснено. Е как ще е интересен този свят, щом в него всичко се дължи на друго нещо? Няма мяст ...
  646 
ЗАЕДНО
Николай стои на брега и се взира в хоризонта. После бавно отмества поглед от точката, в която морето среща небето и поглежда към момичето, което е влязло във водата. Със русата си коса, която се спуска почти до кръста прилича на русалка. Иска да запомни този момент, когато времето е спряло и ...
  2918  12  49 
3.
Госпожа Христова си сложи новия медальон, както я беше посъветвал инспектор Френцов. Облече си блуза с подходящо деколте, за да се вижда бижуто по-добре.
След половин час се срещна с инспектора на ъгъла на улица „Живописна“ и улица „Омая“ и се отправиха към агенцията за недвижими имоти на семейст ...
  1047 
Някъде между втория лешник и третата стафида от овесените му ядки, в главата на Песимиста окончателно се затвърди налудничавата идея, че е крайно време да излезе от "зоната си на комфорт" и да се срещне лице в лице с клишето.
Обърна лъжицата, с която ядеше и се загледа в далечното си размазано отраж ...
  1297  14 
1.
Госпожа Аделина Христова седна на креслото и въздъхна с облекчение. Най-накрая празненството беше приключило и всички гости се бяха разотишли. Ненавиждаше рождените си дни! Време за равносметка, за поглед в огледалото, за срещи с хора, с които отдавна нямаше какво да си каже.
Шестдесет и три! Зву ...
  1232 
Василена пожела да празнуват рождения му ден с братовчеда ú Филип, той нямаше нищо против, макар че не му беше все едно с кого точно ще бъде. Искаше му се да пийнат някъде по ракия, ама този път не плодова, а от перловата, после да хапнат нещо печено с пържени картофи – Мишо обожаваше картофите, да ...
  790 
Най-после… Покой… След земното напрежение, след трудностите и несгодите, след труда и борбите, след несбъднатите мечти и трупащите се гадости, след… След всичко това – покой…
Раят е… Как да ви го опиша? Просто човешките сетива не стигат за това. Дори усещанията са слаби. Раят е Рай…
Спокойствие, тиш ...
  723  12 
– Искаш ли да ти покажа една дупка? – попита ме вълшебната фея.
– Не! Остави ме да спя! – отвърнах.
– Ти спиш. Аз съм в съня ти.
– Няма значение! Къде ще ме влачиш сега, да ми показваш дупки?
– Тази е вълшебна! Заради нея се водят войни, мъжете се трепят, жените я обожават, тя води към един невероят ...
  786 
"Къде съм? Какво е това място? Да не би...? О, не, не, не, не!!! Не може да съм мъртъв, как по дяволите се случи?"
Всичко около него беше бяло- нямаше сгради, нямаше къщи, нямаше жива душа. Съществуваше единствено той, макар че и това не беше сигурно. Чувстваше се все едно е част от въздуха, все едн ...
  642 
Първият, който е окопити, бе баща ѝ. Пусна останалото от камшика си, насочи се към Сара и хвана протегнатата ѝ ръка. Гледаше я право в очите.
-Изглежда съм горд баща не само с изкусен боец, но и на дъщеря, която е една от надарените. Въпреки че се очакваше да няма способности, тя надмина многократно ...
  938 
Къш, да ставаш да ми се мащаш от оградата, перверзник с перверзник! Видиш ли я тая брадва, дето я държа? Да не ти я нахлупя на кратуната! Научил се той по чужди дворове да наднича, чуждите булки да заглежда! Що не земеш да ми нацепиш малко дръвца, а, да не блъскам, както водопроводчик в немски филм, ...
  1030  13 
Ангел толкова се беше вживял в ролята си, че мина през преобразувателя, като само промени размера си, без да снема връчените му срещу подпис бели криле. Нервно размахвайки ги, влетя през прозореца на шефския кабинет и шумно изстреля новината:
-Шефе, в лаборатория 3 има проблем!
-А?... Да?... Какъв? ...
  691 
/Авторска детска приказка на 8-годишната Стефи Митева/
Живяло някога малко слонче на име Беми, което много обичало да се разхожда край морето, но не се цамбуркало, защото го било страх. Затова и никога не се оглеждало във водата. Един ден мама Слонка и тати Слонко завели малкото слонче край една рек ...
  962 
1.
Госпожа Петринска бавно и разсеяно режеше лука. Готвенето обичайно беше любимо нейно занимание, но не и когато имаше нещо по-интересно за правене. А какво по-интересно от това да наблюдава през прозореца новопристигналото семейство в старата къща на ъгъла! Госпожа Агнеса Петринска не се смяташе з ...
  1095 
Тъй както шуми и кипи, разплитат мислите и утрото.
Кипва като нещо ценно, разнасящо аромата на стара приказка.
Затваря се кръгът, а цикълът е тъй безкраен. Луда скитница, обиколила дните и нощите ми. В бяло, но с пролята кръв, изляла курбана пред краката ми. Дали ще е така и занапред? Или с магическ ...
  846 
Оправи възела на вратовръзката си, облече сакото и отново се погледна в огледалото. Всичко трябваше да е перфектно, до последната гънка на панталона и ризата. Сакото му стоеше добре, подчертаваше елегантната му фигура, която култивираше от много години. Приглади косата си, подстригана по последна мо ...
  712 
Седях на брега и гледах как вълните се разливат до краката ми. Слънцето току-що бе надникнало над хоризонта. Плажът бе съвсем пуст. Наболяваше ме главата от снощното препиване, обаче свежият въздух бързо възстановяваше силите ми. Не мислех, само изпълвах сетивата си с красотите на морето. Беше ми ма ...
  793 
Първите лъчи на утрото докосват свежата утринна роса по върховете на стръкчетата трева. Лекият полъх на вятъра ги кара да заплачат тихо в уединението си. Красивата прегръдка на сутринта не предвещава нищо друго освен мир и спокойствие, но уви. Беше война. Една от многото. Зловеща и всеобхватна. Като ...
  713 
Ей, едвам се събудих тази сутрин! Едвам си отлепих очите! Вчера се прибрах от работа, хапнах и седнах да си цъкам на компютъра. Както си сърфирах, външната врата се тресна. Синът влиза така. Обикновено се забива направо в банята, но този път дръпна стола и седна до мен.
– Ей, браво, бе! Сети се! – з ...
  775  14 
Сега хапчетата… Тези са за преди тренировката, тези на почивката, тези след всичко… Така, така… Я да погледна пак… Ихха, какво тяло… Но ми се струва, че този бицепс… Момент… Добре е, но можеше… Абе, може и по-вече да изпъква… Още едно завъртане… Дааа… Ще поработя днес върху него…
А коремът е добре. ...
  520  10 
***
Мдааа, трябва да си призная, че въобще не е лесно да се бориш срещу невидима съперница, та и моята нямаше как да се справи. По вероятно бе, ако въобще и станеше ясно, да си вгорча живота повече, отколкото си ми беше горчив. Та, всичкото това, пак защото беше тя, моето момиче, Мария.
- Наистина н ...
  710  16 
Тези слова, такива слова, може би всяка жена би искала да чуе от своя мъж. И аз също бих искала да ги чуя от моето момче. Онова момче – единственото за мен в целия свят, което ме е искало. Онова момче, чиито думи „После ще ти пиша“ са се забивали като нож в сърцето ми. Някога той ме попита: „Какво и ...
  561 
“Трябва да помните, че ако в държавата няма... достатъчно свобода за народа, такава държавна уредба не може да остане непроменена.”
Марк Тулий Цицерон, За държавата и законите, С., 1994, Софи-Р, стр. 64
Четеше Цицерон, беше намерил тази тънка стара книга на баща си в библиотеката, на необичайно и ст ...
  835 
Пораснах и пак не ми стигна ума! Това си е, както казваше бившата ми: „ Мъжки му инат, граничещ с глупостта.”. Смея се. Мам…! Ай, да му се не види! Да не повярваш, че човек, като загуби това онова от иначе, уж подреденото си съществуване, му олеква! Също като след подстрижка първи номер – ставаш с г ...
  746 
Те дойдоха в края на първия учебен срок. Високи, стройни и с чудесни пропорции. Красавици! От далеч си личеше, че са от онези готини момичета, които винаги бяха душата на тайфата. За едни бяха „готини” за други - ”лоши”. Както и да ги погледнеш – просто момичета, но по-голямата част от класа, плюс о ...
  660 
Тя се събуди. Майка й стоеше на близката кушетка близо до леглото й, срещу отсрещната врата.
– Мамо? – чу прегракналия си глас. – Какво стана?
– Претърпяхме злополука, в момента сме в болницата. Не се тревожи, вече всичко е наред. Как се чувстваш?
– Амии.. – мисълта й бе прекъсната от изскърцващия з ...
  665 
Глава XXII
- Истина ли ми говорите, момчета?- повтори невярващо още Орлин.
- Явно е истина, Страхилов!- каза Снежана и го дръпна встрани, като му кимна леко към Ирина- Искам да говоря насаме с теб, когато това стане възможно! И нека е по-скоро, защото наистина е важно!
- Добре!- прошепна той.
- Здра ...
  1068 
– На Земята, най-красивото цвете кое е, кажи ми? Едно ли е, или са много, има ли име? Ароматът му, в разказ, облечен в рими, прочети го, а после на мен сподели ми.
Отдавна, преди много години, когато светът се превръщал в модерен. От пръстта се родило цвете без име, а до него дивял бурен наперен. От ...
  543 
КОРЧМА «СТАРА ХАТА»
«Стара хата» называется этот ресторан, а едва ли можно рестораном назвать; так корчма, просто харчевня. Обозначение, правда, старинными буквами написано, - из выпиленных кривых плодовых кореньев, клонов и обрезных сучьев составлена большая вызывающая надпись, каждый поймёт, что в ...
  1224 
12.ТРИНАДЕСЕТТЕ ВЪЗГЛАВНИЦИ : ВОЙНИКЪТ И ЛИСИЦАТА
– Какво си намерихте пак?- попита внуците си бабата на Виктор и Русалия- Май останаха само две възглавници, така че нямате голям избор!
– Ето, това!- Виктор държеше в ръката си малка пухкава лисичка с малко пооскубана опашка и хитри копчета- очи.- Ли ...
  533 
5.
Петър Иванов спря за кратко и разсъди: с кого разговаряше? Дали Живко разбираше и дума от изреченото? И защо ли пък трябваше да разбира? Примерно това, което му дойде наум:
– Когато си въобразиш, че си нещо повече от себе си, ти вече нямаш цел, Живко. Така мисля. Най-висшата цел е да се намериш. ...
  649 
Дори т.нар. търсачи на Истината, всъщност, търсят Изгодата. Повечето от тях търсят материалната Изгода, по-малкото – духовната. Едните искат да си уредят живота на Земята, другите – в Рая. Алчността си е Алчност, независимо от аспекта –бил той материален или духовен. Странно е, но е така... за жалос ...
  694 
“Праведният, който отстъпва пред нечестивия е като мътен извор и развален източник“, Притчи 25:26 .
В друга редакция стихът гласи: „Както мътен извор и замърсен кладенец, така е праведният, който се поклаща пред безбожния.*
Праведният е човек, който се старае да спазва Божите изисквания. Нечестивият ...
  855 
Предложения
: ??:??