40 846 резултата
Когато се събуди в сумрачната стая, в първия миг си помисли, че завивките са твърде грапави за изискания хотел. Лявата половина на двойното легло беше с изгладени чаршафи, сякаш съпругата му не беше я докосвала. Сигурно е отишла до тоалетна, каза си, ала не се успокои. Имаше нещо нереално в това съб ...
1881
3
10
Каза на Ая, че отива на работа и затръшна вратата. Изобщо не тръгваше на работа, но трябваше да излезе. Беше летен ден, горещината ръфаше въздуха още в началото на деня. Мина покрай павилиона и си купи цигари. Повървя малко и от друг павилион купи кафе. Изпи го на екс. Това беше дажбата му за деня. ...
1834
7
14
Пробудих се за нов живот. Чувствувах се като оздравяла след тежка болест. Любовта ми даде крила, дори да звучи като изтъркано клише. Сърцето ми се отвори за Антоан. Чаках с нетърпение да се видя с него и да изживея няколко часа на любов. Следобедите ни бяха нашата тайна… и моят грях. Беше вълнуващо ...
782
2
3
- Караванюватата крава се сдоби с телето малко преди Коледата, та и то, като майка си е рогато. Ама те е подгонило, щото си сложила ей това на главата си. – и той протегна ръка към мен. Почти се сниших и все пак пред очите ми висна криво сплетения ми венец от тревите, които намерих до Старата чешма, ...
799
6
11
Автобусът спря пред мен. Сребрист, със син надпис - „Господарят на времето“. Вратата се отвори. Шофьорът, беловлас старец с тога на звезди ми кимна да се кача.
„Мамка му! Водката ми дойде в повече“ – помислих, качвайки се.
- Накъде? Напред или назад? – едва сега видях избелелите слепи очи на стареца ...
„Мамка му! Водката ми дойде в повече“ – помислих, качвайки се.
- Накъде? Напред или назад? – едва сега видях избелелите слепи очи на стареца ...
930
2
1
Усещането, че нещо се случи доби тръпчив вкус. Тя ми отговаря едносрично – предимно с „да” и „не”, а през останалото време телефонът мълчи и мониторът е тъмен. Нямам прогноза какво би могло да бъде, но се опитвам да отгатна, по-скоро заради амбицията да бъда наясно, а всъщност, вече почти се досещам ...
739
Една отворена врата и светлина. Изпълва ме надежда. Изненадващо е, че толкова просто нещо може да накара сърцето ми да препуска лудо. Седя притихнала в ъгъла и наблюдавам вратата. Кой ли би могъл да се появи точно в този миг? Аз знам кого очаквам, но дали?
Не, нямаме среща, поне не сега. Въпреки тов ...
Не, нямаме среща, поне не сега. Въпреки тов ...
396
Приближих се до сепарето и леко си докоснахме ръцете с Антоан за поздрав.
- Е, госпожо Аарон, как сте?
- Благодаря, ок съм. А вие господин Бандерас?
Антоан се захили гръмогласно и зъбите му се белнаха. Усмивката и смехът му са заразителни. И аз прихнах.
- На Бандерас ли ти приличам? Ехеее…поласкан съм. ...
- Е, госпожо Аарон, как сте?
- Благодаря, ок съм. А вие господин Бандерас?
Антоан се захили гръмогласно и зъбите му се белнаха. Усмивката и смехът му са заразителни. И аз прихнах.
- На Бандерас ли ти приличам? Ехеее…поласкан съм. ...
699
3
Видя пианото отдалеч. Сюрреалистична картина, но въпреки това то бе единственото смислено нещо, в цялата безсмислена ситуация. Нямаше никой наоколо, само той и безумието. Приближи се. Капакът на пианото лежеше до него, изкъртен и пречупен на две. Грозно стърчащите бели трески на дървото му напомниха ...
895
3
16
Лежа на плажа, а желанието да си снимам бирата, краката, или поне касовата бележка за шезлонга е по- силно от Митьо Крика на анаболи. На съседния шезлонг самотна хубавица снима гърдите си и се кикоти след всяко клипване за получено съобщение. Сигурно я цомбят виртуално. Вял гларус кълве баница с изв ...
660
2
5
Събранието на съкооператорите вървеше бавно и мудно. Тъкмо се скараха кой влиза и излиза по пет пъти на ден от входа, та хем лампите светват, хем асансьорът харчи ток, таман баба Йордана се приготви да изплющи злобна забележка по повод кучето на Петрови, че даже лаело, и Стоянов ритна нещо пред стъл ...
680
4
22
2776
4
57
В моргата санитарят привършваше с последния пътник, който му докараха преди час от Турция. Патологът му каза, че е получил удар на паркинг, докато си почивал в тира, а когато го намерили очите му още били отворени. От тялото на мъжа, положен в бял, плетен найлонов калъф сега се виждаше само главата. ...
822
3
14
***
И трите моми ги знаеше старицата. И трите хубавелки бяха, ма само едното беше сиротно и хранениче у чужди. Пенкината Грозданка си беше лика прилика с малето си – бузи и едра снага, пищна и засукана. Стайовата Марушка беше висока, като тополка, с кръшно тяло, издължено лице и опулени зеркала, а е ...
И трите моми ги знаеше старицата. И трите хубавелки бяха, ма само едното беше сиротно и хранениче у чужди. Пенкината Грозданка си беше лика прилика с малето си – бузи и едра снага, пищна и засукана. Стайовата Марушка беше висока, като тополка, с кръшно тяло, издължено лице и опулени зеркала, а е ...
706
5
8
ГРАВИТАЦИЯТА НА ПОЕЗИЯТА
Избрах за заглавие на книгата „Гравитацията на поезията”, поради самото привличане на поезията на младия босненец Ибрахим Османбашич. Той е автор на книгите „Портата на сенките” (2008 г.) и „Идеята – без фиксирано място на пребиваване (2008 г.). За него „думите са просто цеп ...
Избрах за заглавие на книгата „Гравитацията на поезията”, поради самото привличане на поезията на младия босненец Ибрахим Османбашич. Той е автор на книгите „Портата на сенките” (2008 г.) и „Идеята – без фиксирано място на пребиваване (2008 г.). За него „думите са просто цеп ...
983
1
2
Такава беше тя. Зла. Силна. Обичаше да ме кара да страдам. Но повече обичаше да ме гледа
как страдам. А помислех ли да си отида от нея тя си тръгваше първа. Преобръщаше всичко
след себе си. Като ураган. Но това харесвах в нея. Тя поне беше истинска. Не носеше грим
освен когато и се налагаше. Слагаше ...
как страдам. А помислех ли да си отида от нея тя си тръгваше първа. Преобръщаше всичко
след себе си. Като ураган. Но това харесвах в нея. Тя поне беше истинска. Не носеше грим
освен когато и се налагаше. Слагаше ...
608
Гръм да те удари
Алина и Елина... Аз бях втора родена, с първата буква кръстена. Е, втора- след седем минути, но все пак... Порастнах си щастлива... въпреки обстоятелствата, никак мирна бих казала- най-общо зодия „Дивак“. А тя? Боже, сякаш близначки не бяхме- по характер поне де- тя толкова примерна ...
Алина и Елина... Аз бях втора родена, с първата буква кръстена. Е, втора- след седем минути, но все пак... Порастнах си щастлива... въпреки обстоятелствата, никак мирна бих казала- най-общо зодия „Дивак“. А тя? Боже, сякаш близначки не бяхме- по характер поне де- тя толкова примерна ...
2091
3
9
ИЗ ЗАПИСКИТЕ НА КАРЛ МАЙ 2
Винету лежеше върху ложето от бизонски кожи във вигвама си, гледаше на марковия си смартфон "Гуявей" уестърн с Клинт Ийстууд и смучеше от неизменната бутилка с карнобатска огнена вода. Внезапно рахатът му беше нарушен от втурналия се при него двуметров началник на ПАНС*, и ...
Винету лежеше върху ложето от бизонски кожи във вигвама си, гледаше на марковия си смартфон "Гуявей" уестърн с Клинт Ийстууд и смучеше от неизменната бутилка с карнобатска огнена вода. Внезапно рахатът му беше нарушен от втурналия се при него двуметров началник на ПАНС*, и ...
1094
2
4
Огромна сиво-бяла лава се стичаше по склоновете на високия хълм и покриваше с дебелата си вехта дреха почти целия град. Този съвременен Помпей се гушеше под декемврийската мъгла, комините на по-високите същи важно стърчаха и изпускаха тънки дантели лепкаво бял пушек. От време на време някой слънчев ...
1514
1
4
― Настанихте ли се удобно?
― Да... тук е много приятно и предразполагащо! Имате хубав кабинет докторе!
― Благодаря Ви! Добре, значи може да започнем с това защо сте тук. Ще ми споделите ли?
― Имам проблем... с общуването... трудно започвам приятелства... напоследък са повече онлайн, а това ме притес ...
― Да... тук е много приятно и предразполагащо! Имате хубав кабинет докторе!
― Благодаря Ви! Добре, значи може да започнем с това защо сте тук. Ще ми споделите ли?
― Имам проблем... с общуването... трудно започвам приятелства... напоследък са повече онлайн, а това ме притес ...
965
1
14
- Are you religious ? - Nicolas asked.
- Depends. - Leslie laughed - Long, long ago we were all. We had different religions, and we fought in their name, because the prophets wanted us to do so. We started killing one another because of these so called “Gods”. Every holy book was interpreted accordi ...
- Depends. - Leslie laughed - Long, long ago we were all. We had different religions, and we fought in their name, because the prophets wanted us to do so. We started killing one another because of these so called “Gods”. Every holy book was interpreted accordi ...
2080
На бензиностанцията във Велико Търново една муха влетя в колата и се настани удобно за пътуване на страничното стъкло. Опитах се да я изгоня, но тя ловко ме отбягваше, бъждеше сърдито и отказа да се върне на бензиноколонката - или беше надрусана от изпаренията, или искаше да става столичанка в повеч ...
583
- Та, да знаеш, феите си ги има! Живеят си сред нас. Такива едни.... Различни!
- Как, бе тате? Ти виждал ли си?
- Да! И ти си виждала.
- Къде? Какви са?
- Ами, те са насекоми. Хвъркат си, кацат по цветя, по маси, по нас... Някои хапят! После много сърби! Някои са много красиви! Като пеперуди, калинк ...
- Как, бе тате? Ти виждал ли си?
- Да! И ти си виждала.
- Къде? Какви са?
- Ами, те са насекоми. Хвъркат си, кацат по цветя, по маси, по нас... Някои хапят! После много сърби! Някои са много красиви! Като пеперуди, калинк ...
520
1
2
Попитали еднодневката, коя е
най - съкровената ѝ мечта.
Тя отговорила:" Да живея още един ден!"
най - съкровената ѝ мечта.
Тя отговорила:" Да живея още един ден!"
298
1
6
Ето ни и нас белите роби, скитници по чуждите страни. Бродим като сираци незнайно на къде, далеч от родината, далеч от семейството. Ах колко боли да си скитник по чужди странни в странни, които не си приет и те имат за бездомник. Затова ли се бореха нашите предци да сме далеч от Родината и да робува ...
641
2
Оглеждах се за последно в огледалото и сложих малко гланц на устните си. Косата ми беше пораснала и падаше тежко върху рамената ми. Кичурите с меден цвят леко се полюшкваха под гребена. Сресах се бавно и си мислех за Антоан. Бях решила да отида при него. Ще хапнем в едно ресторантче за обяд. И после ...
825
1
- Госпожо, ама от маса години хората ползват компютър…
- Алооо, аз чакам от час вече…
- Вие подигравате ли се с тая папка?
- Мале, ама се пипка…
- Ей, на вас тук, ако ви броят загубените часове за работно време, за мен е пропиляно… ...
- Алооо, аз чакам от час вече…
- Вие подигравате ли се с тая папка?
- Мале, ама се пипка…
- Ей, на вас тук, ако ви броят загубените часове за работно време, за мен е пропиляно… ...
656
3
9
Очите му вече нищо не различаваха в мъглата през прозореца на къщата, но си спомняше, че като малък събираше пеперуди. Ловеше ги там, на още незастроените ливади, докато пъстрокрилите създания, вкопчили хоботчето си в сладостта на прашеца се унасяха и забравяха, че ги дебнат опасности. Тогава той се ...
559
15
25
Беше останала само една възглавница и децата усърдно ровеха в нея с надеждата да открият за какво се разказва в последната приказка. Но нищо не намериха.
- Бабо, тук няма нищо, да не би приказката да е избягала?
- Може да ни се е разсърдила , че я оставихме последна... - предположи Виктор.
- Ама нал ...
- Бабо, тук няма нищо, да не би приказката да е избягала?
- Може да ни се е разсърдила , че я оставихме последна... - предположи Виктор.
- Ама нал ...
1382
Тя лежеше в леглото си и премисляше отново всичко. Беше както винаги сама- сама със себе си. Нямаше кой да пречи на мислите ѝ, които се изливаха в главата ѝ като порой. От къде ли идваха тези мисли? Защо ли отново се терзаеше за нещо, което не е станало или е станало, или пък е трябвало да стане, а ...
1804
2
11
Времето сякаш летеше. Осъзнаваше, че едва ли ще я види някога пак. „Птичето каца веднъж на рамото, момче” спомни си думите на дядо си. Сега или никога! Тя седеше на спирката на „Тримонциум” и чакаше нетърпеливо. Вятърът галеше нежно гъстата ѝ руса коса, стелеща се покрай слабата и атлетична снага на ...
757
1
1
Вали, вали... Снегът като с магическа пръчка скрива грозното и калното. И светът става красив, искрящ, параден...
Вървим двама. Ръката ти е в джоба на шубата ми, а аз съм я обгърнал с моята. Имам широки джобове. Усещаш ли как преминава топлината ми към теб?
Не я изваждай! Тази топлинка е най важното ...
Вървим двама. Ръката ти е в джоба на шубата ми, а аз съм я обгърнал с моята. Имам широки джобове. Усещаш ли как преминава топлината ми към теб?
Не я изваждай! Тази топлинка е най важното ...
1015
4
15
Внезапно Диди осъзна, че пътешествието й е завършило и тя е достигнала вече Сириус C-D. Двойната светлинна спирала се бе разплела, а синкавите лъчи се бяха изправили и трансформирали в синкави наметала. Видя своя земен образ и този на Алфонсо, наметнати от тези сини наметала. Всъщност тя беше придоб ...
1437
8
3
Сънуваше поредният си кошмар свързан с фалита на фирмата, която управляваше, когато вълна от неземно блаженство му подсказа, че не е лошо да се събуди. Очите му с мъка си пробиха път под подпухналите клепачи, а главата, сякаш скърцайки, се отлепи от неудобната възглавница. Погледът му се насочи към ...
686
3
18
16.
Четирите дами играеха белот доста съсредоточено. Ленка сновеше наоколо с кани кафе и чинии с бисквити и кекс, които свършваха за кратко време.
Френцов внимателно слушаше разговора им, но си даваше вид, че чете вестника, който беше купил. Преглеждаше небрежно статията за Иван Мавродиев. Изведнъж ...
Четирите дами играеха белот доста съсредоточено. Ленка сновеше наоколо с кани кафе и чинии с бисквити и кекс, които свършваха за кратко време.
Френцов внимателно слушаше разговора им, но си даваше вид, че чете вестника, който беше купил. Преглеждаше небрежно статията за Иван Мавродиев. Изведнъж ...
827
4
6
На вратата се звъни. Отварям - предразсъдък.
- Ти от кои си, какво искаш?
- Аз съм от предразсъдъците за ромите, искам само да поговорим...
- Марш оттук, шарлатанин! Ако беше истински, щеше да кажеш "за мангалите"!
Той подвива опашка и се изнася на подскоци. Сядам да си догледам филмчето за Ку- клук ...
- Ти от кои си, какво искаш?
- Аз съм от предразсъдъците за ромите, искам само да поговорим...
- Марш оттук, шарлатанин! Ако беше истински, щеше да кажеш "за мангалите"!
Той подвива опашка и се изнася на подскоци. Сядам да си догледам филмчето за Ку- клук ...
633
1
5
Утрин. Гореща, слънчева и лепкава. Протяга се по хоризонта. Улиците започват да се пълнят с рояци от хора забързани в своето ежедневие.
Една муха пълзи по ръката на все още спящият младеж. Поспря, отвори крилцата си и започна да се почиства. Ритуалът не продължи дълго. Започна да изследва отново све ...
Една муха пълзи по ръката на все още спящият младеж. Поспря, отвори крилцата си и започна да се почиства. Ритуалът не продължи дълго. Започна да изследва отново све ...
1332
2
14
Себ и необичайният му живот
Как започна всичко
Здравейте. Аз съм Кромуел, Себастиан Кромуел. Едно обикновено момче с необичаен за мен живот, доколкото може да се каже. На 15 години съм и се запознах с моето семейство едва когато ги видях за първи път. Ако живеете моя живот, ами какво да ви кажа, ще ...
Как започна всичко
Здравейте. Аз съм Кромуел, Себастиан Кромуел. Едно обикновено момче с необичаен за мен живот, доколкото може да се каже. На 15 години съм и се запознах с моето семейство едва когато ги видях за първи път. Ако живеете моя живот, ами какво да ви кажа, ще ...
710
2
1
Автобусът, стара германска машина, останала още от войната, поглъщаше бавно, но сигурно километрите един след друг. Зад него дълго време се стелеха облаци прахоляк. От двете страни на разбития междуселски път се редяха една след друга ниви, засети с жито, царевица, слънчоглед... Беше юни месец. Усил ...
834
1
11
Глава XXIII
Асиана прекара тежко нощта. И трудно. Главата ѝ не можеше да побере всичко случило се до тук- изведнъж и сега, от случайно запознанство, зародила се връзка, оказала се силна с този човек по обстоятелства незнайни и какво? Тя знае за нейния любим, знае, че е жив! И пожелава да говори с бр ...
Асиана прекара тежко нощта. И трудно. Главата ѝ не можеше да побере всичко случило се до тук- изведнъж и сега, от случайно запознанство, зародила се връзка, оказала се силна с този човек по обстоятелства незнайни и какво? Тя знае за нейния любим, знае, че е жив! И пожелава да говори с бр ...
1174
4
2
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
