40 847 резултата
Реши, че ще остане край потока още ден-два. Пък може и повече. Мястото беше удобно – отдалечено от водопоя и пътеките на животните, донякъде открито, с удобно разположени дървета тук-там. Тоест – няма да го изненадат хищници, а в случай на появата им /те непременно щяха да дойдат, ново същество в ре ...
586
1
7
Глава XXIV
„ Ани, благодаря за всичко! Помогна ми много! Дано само аз да не съм те разочаровала, или наранила. Ако е така- извинявай, не е било нарочно. Но сега станахте трима- да, съдбата наистина взима,... но и връща. Скоро ще бъдете и четирима- двама братя и цялото семейство заедно. Връщам се там ...
„ Ани, благодаря за всичко! Помогна ми много! Дано само аз да не съм те разочаровала, или наранила. Ако е така- извинявай, не е било нарочно. Но сега станахте трима- да, съдбата наистина взима,... но и връща. Скоро ще бъдете и четирима- двама братя и цялото семейство заедно. Връщам се там ...
1126
4
8
Слънчев лъч се шмугва покрай вдигнатите ми на бюрото крака и се спира върху папка с гриф "Несвършено". От месец насам тя набъбва с темповете на външен дълг, но не това ме безпокои - безпокояг ме двамата типа на терасата отсреща. Единият е с телосложение на стик за снукър и лице на мишелов с хранител ...
664
1
4
„Точно сега ли трябваше да ми се обади Мария?“, мислеше си Теодор докато пътуваше към най-добрата си приятелка.
- Здравей, Тед. Исках просто да поговорим.
- Слушам те. – отвърна леко раздразнен Теодор.
- Какво стана със Стела?
- Какво да е станало? Тъкмо се засякохме в нейния квартал след работа, ко ...
- Здравей, Тед. Исках просто да поговорим.
- Слушам те. – отвърна леко раздразнен Теодор.
- Какво стана със Стела?
- Какво да е станало? Тъкмо се засякохме в нейния квартал след работа, ко ...
570
Смъртта е вълшебница. Нейните стъпки насищат сърцето със свободата да се отвори и да приеме децата си - чувствата, дори и да не са напълно негови. Танцът й върху жаравата омайва съвестта. Гласът на черната танцьорка връща, макар и за кратко, тази блудница при стопанина й. Песента й насища безводните ...
706
3.
Френцов пристигна пред внушителния дом на семейство Ганеви. Пространството пред къщата беше семпло, но поддържано. Имаше единствено райграс, без никакви цветя или храсти. Самата къща беше просторна, двуетажна, точно в центъра й бяха разположени мраморни стъпала, които водеха към двукрила врата с ...
Френцов пристигна пред внушителния дом на семейство Ганеви. Пространството пред къщата беше семпло, но поддържано. Имаше единствено райграс, без никакви цветя или храсти. Самата къща беше просторна, двуетажна, точно в центъра й бяха разположени мраморни стъпала, които водеха към двукрила врата с ...
774
1
7
На другия ден погребаха Станой. Каруцата с ковчега подрънкваше глухо по прашните улици, а кобилката смълчана преплиташе крака, сякаш и тя разбра какво е станало със стопанина и. Вела вървеше с малкото селяни след каруцата. Баба Параскева, комшийката и беше редом с нея и я подкрепяше в мъката и. Кога ...
1518
6
15
Написах разказ. Фантастичен разказ. Голяма измишльотина, но с малко реализъм. Или поне с възможна действителност в него. Или – може би – доста свободна фантазия. А тя при мен е като кола без спирачки и със свободно кормило. Тръгва без да врътнеш ключа, завива, където си ще, спира, когато си поиска. ...
493
1
15
Лерна се върна тъкмо когато навън звездата на планетата започваше да изгасва. Странно беше тук, на Земята. На Проксима Центавър Д7 нещата бяха далеч по-различни. Там, когато ти се приспеше, просто затваряш соларните панели на купола и вътре става тъмно. Хем си произвеждаш енергия докато спиш, хем на ...
437
1
8
Комитетът на българите в Чикаго се бе събрал на извънредно заседание. Дневният ред се състоеше от една единствена точка – обсъждане на ситуацията в България. Пръв взе думата председателят Харолд Карагьозов. Човекът изглеждаше доста притеснен. Прокашля се и каза:
– Боя се, че в нашата татковина се сл ...
– Боя се, че в нашата татковина се сл ...
1567
1
3
Още един ден беше отметнат от работните, до почивните два дни оставаше само един. Лили доволно си мислеше какво ли ѝ е приготвил Пиер за вечеря и нямаше търпение да се прибере и отпусне в прегръдките на новия им дом. Под дърветата беше съвсем тъмно, но от четири месеца Лили минаваше по тоя маршрут н ...
2942
15
68
1. Вкусът на „Какво ще направиш?”
Силната миризма на антибактериален разтвор така се беше сраснала с въздуха, който вдишваше, че му се струваше невъзможно косъмчетата в носа му да са оцелели, след подобен род предозиране. Тялото му вече изпитваше непоносимост към този тежък, наситен дъх на медицинск ...
Силната миризма на антибактериален разтвор така се беше сраснала с въздуха, който вдишваше, че му се струваше невъзможно косъмчетата в носа му да са оцелели, след подобен род предозиране. Тялото му вече изпитваше непоносимост към този тежък, наситен дъх на медицинск ...
659
6
12
На вратата се позвъни. Той отмести поглед от компютъра, върна се в реалния свят и на второто позвъняване вече беше при входа. Погледна предпазливо през шпионката. Времето беше такова… Абе, пенсионер човек – не му идваха гости, не чакаше нищо от никъде, кой ли може да е? И поне 50 на сто е сигурно, ч ...
621
9
22
Мъжът ми прописа. По едно време, възторжено: “Защо на Ежко му е тежко?!? Защото му е много жешко!! “Викам: „Ъъ... как така?“ А той: „Кое, как така?“ Аз: „Ами, ти си „Кози Рог“. Мъж, зодия „Кози рог“, „фиксва“ проблемите, тоест оправя ги, а ти се опитваш да създадеш такъв в момента..." Той, с апломб ...
660
4
7
“Всички са еднакви...”- мислеше си Марина,докато се взираше с празен поглед във въртящия се вентилатор на тавана над леглото си. Закри лицето си с ръце - не искаше да гледа повтарящите се движения на перките,които само й напомняха за кръговрата от любовни разочарования,в който се намираше от известн ...
2664
1
3
Зелон беше потомствен неудачник - още дядо му бил един от първите, които не одобрили за междупланетно пътуване, а по онова време това било почти равносилно на смърт. Човекът просто бил с очила тип "лупи". Баща му пък изкарал толкова високи резултати на приемните изпити, че решили че е излъгал и прос ...
1405
2
36
- Хайде, обади му се. Нищо няма да ти стане. – посъветва я най-добрата и приятелка.
- Не мога да му звънна. Какво ще му кажа? Аз съм Стела, с която се запозна на партито и с която прекара нощта. Исках просто да ти кажа, че те харесвам. Да, да. Ти луда ли си? – започна да се самоиронизира.
- Не, разб ...
- Не мога да му звънна. Какво ще му кажа? Аз съм Стела, с която се запозна на партито и с която прекара нощта. Исках просто да ти кажа, че те харесвам. Да, да. Ти луда ли си? – започна да се самоиронизира.
- Не, разб ...
638
1.
Беше средата на юни. Инспектор Дамян Френцов седеше на пейката в градината и се любуваше на хубавото време. Розите изглеждаха вълшебно, окъпани в слънчева светлина. Чемширените храсти и цветни лехи покрай чакълените алеи го пренасяха сякаш в друг свят. Леля му Ваня обичаше своята градина и полага ...
Беше средата на юни. Инспектор Дамян Френцов седеше на пейката в градината и се любуваше на хубавото време. Розите изглеждаха вълшебно, окъпани в слънчева светлина. Чемширените храсти и цветни лехи покрай чакълените алеи го пренасяха сякаш в друг свят. Леля му Ваня обичаше своята градина и полага ...
694
1
2
Невежият човек е жалък, за жалост, той не заслужава съжаление... И да искам, и да мога - аз не мога да го съжаля, защото той ще ме разбере погрешно!
686
Не сте забравили Нилге, нали? Спомняте си сигурно, че тя имаше две сестрички близначки, които доскоро бяха почти бебета, но вече май са достатъчно пораснали за да ходят и да се опитват да говорят. Казваха се Ейла и Дайра и много обичаха да играят с по- голямата си сестра.
Един ден трите бяха на поля ...
Един ден трите бяха на поля ...
1717
Минало е толкова много време, че математиците не могат да измислят достатъчно големи числа, за да го обозначаваме. Какво значение има тогава в кой период точно ще те пратят? Важно е настроението на епохата, което ще преобладава, когато отидеш там.
Надписът светеше със ситни златисти издълбани букви ...
Надписът светеше със ситни златисти издълбани букви ...
1394
8
8
По наследство от дядо ми и баба ми имам част от къща в с. Жеравна. От малка през лятото прекарвах незабравими дни сред красивото планинско селце. От чардака на старата ни над 100 г. Къща се открива прекрасна гледка на юг към Стара Планина, на изток към Добромерица. Така се нарича боровата гора. Първ ...
725
1
1
Ето ме! Накрая пристигнах! Избягах от онзи ужасен, мъртъв град! Още щом прекосих градските порти на новия град, повярвах в думите изписани на прага: " Вие, които пристъпвате тоз праг, нещастието тука оставете!" Дойдох, видях и повярвах.
Още от градските порти усетих и чух празника на живота, който к ...
Още от градските порти усетих и чух празника на живота, който к ...
590
1
Пътуваме за да забравим..
Разказваме лъжи,за да забравим за реалното "лошо"случващо се около нас...
Мислим за лъжите, и истините всеки ден....Накрая осъзнаваме,че сме попаднали в опасният лабиринт,но твърде късно...
Разказваме лъжи,за да забравим за реалното "лошо"случващо се около нас...
Мислим за лъжите, и истините всеки ден....Накрая осъзнаваме,че сме попаднали в опасният лабиринт,но твърде късно...
536
Склонността на човек да се саморазрушава най-силно го разграничава от животинския свят.
Ако маймуната някой ден се сдобие
с интелект равностоен на нашия
и обвзета от любознателност попита
“защо осъзнавате, че си вредите ...
Ако маймуната някой ден се сдобие
с интелект равностоен на нашия
и обвзета от любознателност попита
“защо осъзнавате, че си вредите ...
926
2
4
Има ли по-лошо наказание от това да помниш? Не мисля!
Най-трудното нещо, което остава от една любов, раздяла, рана.. е споменът.
Така сме наказвани ние, онези които не загърбват с лека ръка хората, които се борят до момента, в който видат че няма надежда.
И аз така се борих до край за една любов, из ...
Най-трудното нещо, което остава от една любов, раздяла, рана.. е споменът.
Така сме наказвани ние, онези които не загърбват с лека ръка хората, които се борят до момента, в който видат че няма надежда.
И аз така се борих до край за една любов, из ...
738
1
Сара се надигна от земята с треперещи ръце. Всичко я болеше, а енергията в нея я задушаваше. Нямаше представа как ще се научи да владее такава сила. Опита се да се изправи, но краката не я държаха и падна назад.
На около два метра от нея се надигна брат ѝ, кашляйки и държейки се за гърдите. За разли ...
На около два метра от нея се надигна брат ѝ, кашляйки и държейки се за гърдите. За разли ...
1040
1
Стела си направи кафе. Главата още я болеше след снощното парти. Спомените започнаха да я удрят като стрели. „Поне си заслужаваше сега да се мъча.“, мислеше си тя докато пиеше кафето си. След това се погледна в огледалото. Красивата и кестенява коса, не приличаше на нищо, а лешниковите и очи, изглеж ...
628
1
Сприятелили се лъвът и зайчето. Хищникът се отнасял надменно с всички, но към зайчето бил мил и дружелюбен. Веднъж му казал:
– Ти си най-беззащитното същество в гората и аз винаги ще те закрилям.
Дългоушко заподскачал около него щастлив.
Друг път му заявил:
– Ти си най-наивното животинче, но аз нико ...
– Ти си най-беззащитното същество в гората и аз винаги ще те закрилям.
Дългоушко заподскачал около него щастлив.
Друг път му заявил:
– Ти си най-наивното животинче, но аз нико ...
2203
3
10
Когато се зачетеш потъваш дълбоко, дълбоко и забравяш за околният свят. Навлизаш в друг, неразбираем за останалите, които са в този момент около теб и необезпокоявани от никого навлизат в личното ти невидимо пространство. Ти си там за тях и не си там за себе си. Десетки погледи се впиват в теб, изме ...
1063
7
13
Бай Георги стоеше на стола, поклащаше се, цъкаше с език и се усмихваше. Но нали си беше сам у дома на никого това не правеше впечатление. А това му състояние си имаше причина и тази причина беше комшийката Радка. И тя беше сама като него. Половинките им си бяха отишли преди време. Нейният от много п ...
1003
1
3
Разговорът беше неизбежен и щеше да го изкарам извън нерви. Освен това още не знаех какво ме чака, но сигурно нямаше да е цветя и рози. Влязох в банята и написах едно съобщение на Сара, че ще се разправям с Боб и ако не се появя утре да съобщи в полицията. Взех предпазни мерки.
Боб се къпеше и подсв ...
Боб се къпеше и подсв ...
733
2
4
Предложението за този излет дойде от сестрите. Идеята беше да измъкнат мъжете си от дома. Ако останеха, щяха да се напият като предишните два почивни дни. Такъв запой стана тогава, че в понеделник и двамата закъсняха за работа.
Не беше за сефте. Особено като решиха, че виното е вече готово. Тази год ...
Не беше за сефте. Особено като решиха, че виното е вече готово. Тази год ...
1418
1
11
А колко хубаво е в тъмното навън. Току-що е спряло да вали. Тротоарите са мокри. Въздухът е чист. Като гъби след дъжд хората са излизат навън да се порадват на хладното време. Денят беше жарък, влажен, не се търпеше, а сега е толкова приятно. Ето ме и мен, щастливо се разхождам. Всичко ми е наред. И ...
843
2
11
Не всеки "опит за летене" е индивидуален стил,
често "индивидуалният стил" всъщност е липса на стил!
Да посъветваш лудия да следва мечтите си е все едно да хвърлиш недогорял фас в сеновал!
Новата застраховка "Муза" ви гарантира редовно хлопане на дюшемето и безплатен доживотен абонамент за нашия бюл ...
често "индивидуалният стил" всъщност е липса на стил!
Да посъветваш лудия да следва мечтите си е все едно да хвърлиш недогорял фас в сеновал!
Новата застраховка "Муза" ви гарантира редовно хлопане на дюшемето и безплатен доживотен абонамент за нашия бюл ...
727
4
8
Това беше. Достигна дъното. Официално вече нищо не го задържаше на този свят. Замисли се за момент- как успя да стигне до тук, къде беше сбъркал по пътя на живота си. Или пък беше един от късметлиите, чиято съдба беше предупределила всичко случило му се още преди да се роди. Не беше сигурен. А и веч ...
722
1
1
Вече трето десетилетие обстрелът не спира. Димът пълзи над изораното от снаряди поле и влиза през всяка пора. Цари оглушителна слепота.
Аз и моята нервна система сме залегнали зад стена от романи на Джон Гришам, очаквайки всеки момент прикритието ни да се срути от някой точен откос. Опитваме се да н ...
Аз и моята нервна система сме залегнали зад стена от романи на Джон Гришам, очаквайки всеки момент прикритието ни да се срути от някой точен откос. Опитваме се да н ...
675
4
4
― Добро утро, красавице! Наспа ли се? Ела при мен, защо си чак в другия край на леглото? ― усмихна ѝ се той и я притегли към себе си.
― Мммм аз да, но ти ми изглеждаш някак недоспал. Много съм гладна ― и тя се протегна и се потърка в ръката му ― какво има за ядене? Мръдни малко да се понаместя, че м ...
― Мммм аз да, но ти ми изглеждаш някак недоспал. Много съм гладна ― и тя се протегна и се потърка в ръката му ― какво има за ядене? Мръдни малко да се понаместя, че м ...
918
6
13
От два месеца не падна и капка дъжд. Господ се подсмихваше от високо и гледаше сеира на грешниците, дето не зачитаха повелите му. Селяните сториха голям грях и сега се пържеха като в ада. Огън и жупел се сипеше от небето, ни едно облаче не се показа, ни ветрец да повее. Имаше едно момче Ивко в селот ...
1595
2
7
На сиромах Пешо му се отели волът. Е, и той отначало не повярва – по широко ухилената муцуна на добичето помисли, че пак росният му брат е опушвал обора с трева, но сетне... Сетне зърна врящото под корема на вола глава теле, търсещо да бозае, видя и намусените този път физиономии на останалите живот ...
777
5
16
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
