40 852 резултата
2
Прекрачвайки прага на старата къща, Павел бе обзет от спомени за онова време, което бе безвъзвратно отлетяло. Детството му, като че ли влезе в него в стаята, усещаше с ноздрите си дъхът на онези отминали времена. Унесен бе, но изведнъж усети как някой го дръпна за сакото.
- Добре дошъл, сине!
Блед б ...
  835 
Веднъж на една пейка в гората се срещнали баба Ю и дядо Чур. Двамата били стари виртуални познати, но наживо се видели за пръв път тъкмо тогава. Баба Ю се подпирала на дръжката на метлата си, за да спести някой лев за отънялата си пенсия, оти бастуните били доста скъпички, а и не вършели работа за н ...
  463 
Любовта е вятър, незнаещ своят път...
Не можеш да вържеш вятъра!
Не може да го затвориш!
Да му заповядваш!
Да го насочваш! ...
  438 
Няколко думи за детайлите. Сред които за туристите са местните жители. Да си признаем – целта на пътуванията ни най-често е да видим. Страната, музеите, забележителностите… А хората минават в миманса – екскурзоводи, сервитьори, магазинери, просто минувачи…
Е не твърдя, че съм опознал поляците. Не ги ...
  460 
РАЙЧО РУСЕВ (РАЙСЪН) – ПРОДАВАЧЪТ НА ИЛЮЗИИ
Никоя поезия не може да бъде силна и трайна, истинска и вярна, ако не докосне сърцата. Такава е поезията на Райсън. Обикновено той създава своите стихове в резултат на лични наблюдения и преживявания.
Стихотворенията му са със социален и граждански патос, ...
  1162 
То не беше чат, не беше чудо! И двамата бяха семейни с деца. Започнаха да си пишат от скука. Просто си допаднаха и си споделяха неща, които с никой друг не биха споделили. И неусетно се влюбиха. Още от началото започнаха с открити карти и не криеха недостатъците си. То беше нещо като полет на душите ...
  992  16 
Три работи винаги са ме ужасявали в живота - топлата бира, недопечената пържола и резултатите на националния отбор по футбол. Обаче, откакто се ожених, открих че има и по-страшни неща в житието и страданието на грешния мъж. Топлата бира поне можеш да я бутнеш във фризера, пържолата все ще я допечеш ...
  2814  13  26 
1
Жалко, че толкова рядко излизаше, иначе щеше да забележи прекрасния мъж от съседния блок. Не, че той не я беше забелязъл, стройна блондинка с пищен бюст. Трябваше им съвсем малко да се срещнат, някакво чудо може би. Чудото се оказа малко улично коте, а те двамата се гледаха и гледаха в очите...
  1078 
Затворих се в своето леговище
И премислих какво точно изживях
Крадейки окото на морско чудовище
Погледнах през него и с ужас видях...
Че носи белези и смахнати истории ...
  1045 
Глава XIV
Триград не беше никак далеч от Смолян и все пак- планински път с много завои- отнемаше си време. Тръгнаха с три коли нататък- Снежана и Орлин в едната, Ямурлийски с колега и още двама в третата.
Девет вечерта минаваше и нямаше много движение по пътя, което улесни и пътуването им. Орлин се ...
  1120 
– Нямам ти телефона дори.
Той бъзика ли се с мен? Не, подиграва се откровено. Как да изляза от ситуацията? Давам му самия телефон, а той се смее, вероятно мисли, че се шегувам.
– Не, на буквата М намери моя, аз не го помня. Ще проверя отвътре как се затваря.
Сигурно ще се свърже с мен да обсъдим про ...
  1119 
Докато разказваше, той усещаше, че Мая и Диди го слушат изключително внимателно. Беше съсредоточен в разказа си, защото се отнасяше сериозно към това, което им съобщаваше. Погледът му неволно се бе забол в палеца на десния крак, но за миг повдигна глава и усети, че в очите на Мая се бе настанило стр ...
  1937  11 
1
Всичко тръгна след вчерашното ми намръзване, докато обгрижвах един куфар „Premier”. Купих го преди доста време около едно пътуването до екзотична дестинация - отколешна моя мечта. При връщането кацам на летище София и ти да видиш един матов елемент взе, че си го припозна - бил неговия. Предполагам о ...
  999 
Гледам мъжът ми пак се е втренчил в компютъра. Хили се като идиот. Сигурно чете чата ми с онзи...Американеца. Няма какво друго да е! Знам, че ме „хвана”, а и това беше целта.
То пък един чат?! Пълна скука и тъпотия. Наблягам на иконките с цветя, сърчица и глупави усмивки. Ама нали това искат мъжете? ...
  2319  34 
Поглед навътре. Там, където съзнанието чува желанията на сърцето. Там, където то запаметява нуждите и започва да ги търси. Какво исках да открия в Мария? Към какво се стремях в тази „връзка“? Бях ли изплашен? Изплашен заради това, че възрастта ми напредва, а аз не бях изпълнил дълга. Бях ли изгубен? ...
  971 
Хванах жена ми, че си чати с един. Тя не знае, че съм я хванал. Пратих файла с целия им чат в пощата си и си го чета вечер, преди заспиване.
Жена ми все ме пита, защо се хиля като идиот, а аз ѝ казвам, че си чета вицове. Свалките им са по всички правила на играта, с много усмивки, целувки и сърчица. ...
  1122  11  37 
1 - Начинаещ поет (Н.П.)
2 - Утвърдена поетеса ( У.П.)
Н.П. : Чуй ме Мила, Днес ме обиждат!
Сигурно на талантът ми завиждат?!
Бил съм само стихоплетец!... ...
  563 
Сава работеше много, искаше да е ангажиран за да не мисли за Неда, въпреки, че това бе най-натрапчивата мисъл през последните няколко седмици.В необичайно слънчевият февруарски ден, той се отправи към една от сладкарниците на завода за почивка и се наслаждаваше на свежестта, която много рядко можеше ...
  741  16 
Тъмнина - страшна и гъста като лепкав катран. Небето чернееше, сякаш бе решило да обрисува с най-дребните щрихи, на които бе способно, какво е библейски мрак. Въздухът в стаята бе тежък и неподвижен и всяко вдишване, караше дробовете да се напрягат. Тя стоеше изправена до масата. Гледаше навън. Драс ...
  1407  37 
ДОМ КУЛЬТУРЫ
Комендант Дома Культуры городских профтехучилищ Сергей Иванович Запорожец повесил на большом, выходящем на Манежную улицу окне объявление, что Культуре нужен ночной сторож.
Он имел привычку впустую двигать губами и время от времени мять мочку уха, когда его должностная обязанность упира ...
  1365 
Добре, ще тръгвам вече. Май се заседях повече от колкото трябваше...
Да, да... всичко си взех, можеш да бъдеш спокоен. В един куфар успях да побера всичките си чувства към теб. Ето тук, до тази стара и овехтяла любов, която за нищо не става вече, но още ми е жал да изхвърля, грижливо съм сгънала и н ...
  661 
Чувствам се в безизходица. Толкова е трудно да продължаваш да вярваш, когато пред теб е една бездна. И от глътката въздух-боли. И тялото- боли... Наранено егото се бори за надмощие. Желае да му угодиш. Чувствата са вълни от променящи се сезони. Радостта е като гларус, появява се само през лятото.
А ...
  970  13 
Тази наша любов извира от дълбините на времето.
Усещаш ли я? Колко е... извечна?!
Не зная кога е започнала, може би още със Сътворението, или пък винаги е съществувала. Кой казва, че задължително трябва да има начало?! Може би има неща, отвъд нашите възприятия, които нямат начало, нямат край, просто ...
  523 
Найлоновият чувал се вееше вече цяло денонощие в късия тупик между къщите. Не пречеше на никого и за това никой не го махаше. Пространството беше малко – две огради, високи над два метра, от три места къщи, а вятърът го избутваше ту наляво, ту надясно, но все не беше достатъно силен, за да го надигн ...
  526  10 
Стресна се насън и се събуди от собственото си изхъркване на кривия диван, надигна се и затътри още заспалите си крака към банята на мигащата светлина на телевизора, леко се бутна във фотьойла с дремещата му жена, банята го посрещна отворена и осветена, и изведнъж се вцепени пред размазаните кървави ...
  600  13 
Брат ми е идиот! Понякога върши изключително глупави неща. Например, ще вземе да покани приятелите си, аз като сестра ще ги нагостя, ще донеса нещо за хапване и някое друго сокче, а той ще пръдне и ще ме обвини, а глупавите му приятели всеки път се пръскат от смях. Ще тръгна да се оправдавам, ала ця ...
  555 
Малцина сигурно знаят, а още по-малко си спомнят за тези подземия на една от емблематичните болници в София, чието име не ще спомена, за да не всявам излишен смут. Огромни, почти нереално дълги тесни коридори, осветявани с икономично тук-таме светещи крушки, люлеещи се на дълги кабели, здраво омотан ...
  991 
Първо, искам да поясня, че не става въпрос за някоя африканска страна или Австралия. Нито пък за Австрия с валсовете на Йохан Щраус!
В дивата природа на нашата България няма щрауси, поне не сега! Да, птици няма, но има хора-щрауси, по-скоро повечето хора ужасно напомнят в поведението си на щрауси! А ...
  1024  11 
2
Мъжете изплуваха като призрачни сенки от мъглата над блатото. Едва стъпили на твърдата земя, бързо свалиха мокрите си дрехи, извадиха от промазаните брезентови торби нови съветски военни униформи, облякоха ги, а своите избелели куртки, бричове и кепета прибраха по торбите.
- Вили, с този колан на Ве ...
  1484 
Глава пета
Само сърцето знае
Оглеждам се за таксита, но не виждам. Прохладният въздух ми действа добре. Къде ли има спирка за автобус, изобщо има ли наблизо? Озъртам се за табели, но забелязвам Джеферсън – мъжа, който ме наблюдаваше горе. Тръгвам в посоката, в която ми се струва, че е по-близкото кр ...
  1103 
2
Непоносимата жега и некадърния проектант на градския площад, който беше решил да го покрият с бели мраморни плочи, бяха единствените причини, поради които седях в кантората в този юлски следобед. Залъгвах се, че вентилаторът вътре малко ме разхлажда и лениво разгръщах сутрешния вестник, когато попад ...
  2756  12 
А синът ми проведе бързи преговори с един собственик на корабче и двамата се качихме на „Портокал“, така се превежда името на съдината. Час по Висла…
Впрочем, по реката се носят поне десет туристически кораби – различни по вид и размер, даже ресторанти на вода има. Най-голямо впечатление ми направих ...
  570  28 
"Изпаднал е сигурно някъде до дивана", втурна се в хола и затърси с очи друг.
Нито на масата, нито до дивана намери.
"Ха, и спалнята!" - и тя беше с отворена врата.
Започна малко по малко да намества мислите си: значи другият джиесем трябва да е под възглавницата, си помисли след като не чу от стаци ...
  1129  16 
Отворих леко вратата. Иванина си беше легнала. Навсякъде бе тъмно. Виеше ми се свят. Оставих тихо багажите ни до леглото. Беше ми много зле. Така не се бях напивал и аз не знам от кога. Закачих якето си на един стол и съблякох тениската си.
– Чука ли я? – Иванина се размърда.
– Не съм чукал никого. ...
  934 
„ Аз те обичам не заради това, което си ти
а заради това, което съм аз, когато съм с теб“
Габриел Гарсия Маркес
Педро отвори очи и се огледа. Лусия я нямаше. Сигурно беше излязла вън. Стана бавно, облече бялата риза подарък от нея. Широка, памучна, с бродерии от страни. С малки кокалени копчета и ши ...
  4416  33  106 
Младият мъж побърза да вдигне телефона си, който вибрираше дразнещо в джоба му.
– Ало? Красимир Монев търся – каза приятен женски глас.
– Да, на телефона.
– Взех номера от моя позната. Желая да ползвам услугите ви.
– Добре – отвърна той и обясни какви са финансовите му изисквания. Гласът на жената м ...
  1373 
Днес просто не ѝ беше ден. Не стига, че се успа и изтърва всички за закуска, ами после интернета ѝ предложи най-гадната и твърда хрупанка, на която можеше да попадне.
След задължителната сутрешна баня, винаги първо си проверяваше пощата и социалните мрежи, за да бъде в крак с информацията за лайфста ...
  734  19 
Карах обратно към София. Мислите в главата ми течаха спокойно, бавно и ясно нареждах събитията пред себе си.
Погледнах седалката вдясно – все още не можех да повярвам кой стоеше на нея и какво щеше да направи за мен. Тя ме погледна, трудно ми бе да свикна с празния ѝ поглед, но му се радвах.
-Летя в ...
  736 
Никой не помнеше кога се появи в компанията. От самото начало седеше, мълчеше и само слушаше. Почти не пиеше. И беше чешит.
Винаги съм че чудил защо поетите си дружат с художници, но така е било открай време и ще бъде докато има поети и художници. Е, той не беше художник, а скулптур, но поне аз не в ...
  790 
Мама рядко ме моли за нещо и за това реших да не откажа. Каза ми да отида до аптеката, която се намираше в края на квартала ни. Мислих си, че това ще бъде приятна разходка, а и времето беше слънчево, но и прохладно. Предупреди ме да взема телефона си с мен, за да се обадя, когато стигна до аптеката. ...
  438 
Предложения
: ??:??