40 866 резултата
-Тръгвай, защото опелото ще започне. Няма да чакат нас!
Гласът на моята домашна любимка отекваше като планинско ехо в огромния хол.
Надигнах си снагата от топлото легло и без никаква емоция зяпнах в ……..
Гласът на моята домашна любимка отекваше като планинско ехо в огромния хол.
Надигнах си снагата от топлото легло и без никаква емоция зяпнах в ……..
846
След фиаското със затвора, аз реших да ставам друг човек. Няма да крада , няма да пробутвам лъжи и измами. Има - няма и седмица лежа си аз на диванчето и к'во да видя. Вратата се отваря и в моята съборетина влиза не кой да е, а…..
842
Отворих с мъка единия си клепач. Лицето ми е подуто като плондер. Главата ми пулсираше като пробита сърдечна клапа. Съдраха ме от бой и като гледам пейзажа, не проумявам къде съм…
799
- Бате, ще правиш ли любов? - дочу зад гърба си женски глас човекът с шапката. Сам не разбра, как се остави мургавото момиче да го хване за ръка и поведе към неосветената част от парка.
- Имаш ли пари?
- Имаш ли пари?
1093
3
Тук Диди припряно го прекъсна: Излиза, че Дхармакая е обиталището на абсолютната Истина. Имам ли право да си я представям по този начин?
- Донякъде добре се ориентираш - с леко одобрителна интонация кимна Алфонсо. Само че терминът "абсолютна" не е много уместен. Няма много истини, за да има една абс ...
- Донякъде добре се ориентираш - с леко одобрителна интонация кимна Алфонсо. Само че терминът "абсолютна" не е много уместен. Няма много истини, за да има една абс ...
1480
11
4
Я.М.Р.
-Запретнете ръкава на удобна за вас, ръка!
-Ще направим вливане на контрастно вещество.
-Може да усетите лек дискомфорт и в случай, че нещо Ви притеснява -
натиснете бутона, който ще държите, докато трае изследването. ...
-Запретнете ръкава на удобна за вас, ръка!
-Ще направим вливане на контрастно вещество.
-Може да усетите лек дискомфорт и в случай, че нещо Ви притеснява -
натиснете бутона, който ще държите, докато трае изследването. ...
934
2
Аная спеше леко - толкова леко, че и най-малкият звук би я събудил. Отново сънуваше онова тъмно място, от което всеки път се страхуваше. Сепна я неочакван шум. Сърцето ѝ запрепуска като изгладнял гепард, гонещ своята жертва. В празната къща нещо се движеше в стените.
959
2
3
- Слушай, струва ми се ... не, сигурен съм, че кучката ме краде! Усещам го, разбираш ли ме? Като ѝ гледам хитрите очички и ми е ясна. Не е вчерашна, не мога да разбера как го прави, но съм сигурен!
1132
7
- Няма място за Сульо и Пульо!
- Ще трябва да си промениш мнението – измънка Цветелин неубедително.
- Никаква Нели! В качеството си на каква смята да присъства на сватбата?!
- Ще трябва да си промениш мнението – измънка Цветелин неубедително.
- Никаква Нели! В качеството си на каква смята да присъства на сватбата?!
801
1
Някога много, много отдавна хората живеели спокойно и щастливо. От сутрин до вечер се трудели и били радостни и доволни от щедрото отплащане на земята за труда им. Сеели най-различни неща, с които се прехранвали. Отглеждали животни. Нямало още злоба, завистта не съществувала и всички били задружни и ...
1050
2
Аз съм тайна, себе си не разгадала.
Може би някой ден ще бъда друга. Ще намеря себе си и ще се разбера.
Ще се разнищя като като кълбо от прежда. Или от нерви.
Може би ще знам защо чувствата ми са непостоянни като вятъра.
Не зная що аз искам. Но искам, и обичам да го искам. Като малко и разглезено де ...
Може би някой ден ще бъда друга. Ще намеря себе си и ще се разбера.
Ще се разнищя като като кълбо от прежда. Или от нерви.
Може би ще знам защо чувствата ми са непостоянни като вятъра.
Не зная що аз искам. Но искам, и обичам да го искам. Като малко и разглезено де ...
1072
1
1
Пол Сезар съсредоточено нанасяше с четката отсечени сини мазки върху платното. След това се отдръпна и доволен от крайния резултат, полегна на леглото да почине. В стаята звучеше ,, Голдберг - вариации" от Й. С. Бах в изпълнение на Глен Гулд. Обичаше да рисува на тази музика. Телефонът звънна, Светл ...
797
2
4
Слънцето почти се бе скрило зад големия хълм накрая на селото, само няколко лъча все още се прокрадваха по върховете на царевичната нива, която се полюшваше бавно от вечерния ветрец, а наоколо се носеше някакво чудно ухание, което беше познато само на хората живеещи там – трева, сено, билки. В далеч ...
2203
6
15
Докато произнасяше последните си думи, Алфонсо неволно погледна към Мая. Очите й сякаш казваха: Прекалено се отегчих. Може би е най-добре вече да си тръгнеш.
Затова той се надигна от стола и промълви: Време е да се прибирам. Злоупотребих с гостоприемството ви, дами. Някой друг път ще продължим да си ...
Затова той се надигна от стола и промълви: Време е да се прибирам. Злоупотребих с гостоприемството ви, дами. Някой друг път ще продължим да си ...
2135
10
5
Часовникът е огромен. Отдавна е спрял. Вътре, върху циферблата му, се виждат пожълтели петна. Има умрели мухи. Черният метален кръг, с който е обшито стъклото, е изписан с цифри, едри и разкривени, сигурно е датата на производството. Цифрите не се четат, а числото на годината е просто драсканица.
Мъ ...
Мъ ...
492
4
6
Глава втора
В новия свят
Това наистина бе различен свят. Като огромен жив организъм, който никога не спира. В България няма какво да се сравни с това. Дори цялата ни страна, ако се събере в една точка, няма да функционира така, както самият NYC. Кое бе накарало тези хора да изградят системата си так ...
В новия свят
Това наистина бе различен свят. Като огромен жив организъм, който никога не спира. В България няма какво да се сравни с това. Дори цялата ни страна, ако се събере в една точка, няма да функционира така, както самият NYC. Кое бе накарало тези хора да изградят системата си так ...
802
5
8
Наближава един велик духовен празник, който се чествува от цялата християнска общност по света. А според мене, той би трябвало да се празнува и от всички останали религиозни общности. Защото Великден е Вселенски празник с общочовешко значение. На Голгота е разпънат най-великият колос на човешката съ ...
434
***
- Коя? – опулих очи срещу навляклата нафталинови музейни експонати, вместо нормални дрехи, наборка. Горе-долу, де! Така, като я гледах, беше почти на моята възраст.
- Лето 1932. – повтори ми тя. Гледаше ме така, все едно аз, а не тя, съм облечена в бабешки дрехи и съм отишла на голям рапърски ку ...
- Коя? – опулих очи срещу навляклата нафталинови музейни експонати, вместо нормални дрехи, наборка. Горе-долу, де! Така, като я гледах, беше почти на моята възраст.
- Лето 1932. – повтори ми тя. Гледаше ме така, все едно аз, а не тя, съм облечена в бабешки дрехи и съм отишла на голям рапърски ку ...
877
5
7
Някога, в стари времена, живеел един цар със своята царица, които имали трима сина. Синовете им били храбри, силни и непобедими воини. Били снажни и красиви момци. Когато момчетата станали на възраст за женене, царят ги извикал един ден при себе си и им казал:
— Вече сме много стари и скоро ще умрем ...
— Вече сме много стари и скоро ще умрем ...
618
2
5
Тръгвам си и казвам „Довиждане“ на роднина, работеща в един магазин. Бивша жена на един братовчед, ама си останаха в добри отношения, пък и ние се разбираме. Не е по нашенските нрави, ама…
Пътем пожелавам успех сред момчетата на помощничката й – младо дребосъче. А то вика: „Какви момчета? Няма вече ...
Пътем пожелавам успех сред момчетата на помощничката й – младо дребосъче. А то вика: „Какви момчета? Няма вече ...
482
4
11
2016-та година. Още прясно загаджена на няма и 2 месеца връзка, предложих на възлюбения си да отидем в Индия и той взе, че се нави. Ей, това честно не го очаквах и даже лекинко се притесних, защото не си спомням от кога не бях имала 2 месечна връзка, пък да не говорим за 4 месечна... Ехее, а до пъту ...
911
5
5
Гледам играта на котетата, невинни и свободолюбиви... Притварям очи и мечтая... За пролетното лято и за онова чувство за безгранично докосване на сетивата от любовта... Телефонен звън прекъсва летящото ми Аз и ме връща в реалността. Поредният клиент, вечно оплакващ се от несправедливостта на живота. ...
882
1
1
Има едни такива цветенца – нисички и пухкави, с разтворени венци и надиплени листа, има ги в жълто, в червено и в смес между тези две багри. Поне само такива беше виждал Кирил. На терасата на Дора имаше жълти. Тях той харесваше най-много. Всяка пролет майката на Дора засаждаше тези цветенца и като п ...
501
5
5
Вече трети ден не спираше дъждът да се изсипва като из ведро. Черни облаци се бяха скупчили в небето и сякаш искаха да удавят селските къщя. Дворовете се бяха напълнили с вода, щото земята повече не можеше да поеме. Всички посеви, дето селяните бяха направили миналия месец, умираха под тежката водна ...
1280
2
8
Герасим бавно подреди новите саксии за цветята, които щяха да пристигнат утре. Дълги години се грижи за тях в ботаническата градина. Цветя бяха неговия живот и по-точно – кактусите. Някой се чудеха – какво толкова намира в тях – в едни бодливи топки, но те бяха различни. Много от тях цъфтяха с прекр ...
641
1
Мая вече си беше намерила работа в някакво списание в Ню Йорк – спортно списание. Отначало не спирах да се смея, някак не можех да събера Мая и спорт в едно изречение, камо ли в един офис, а съвсем не можех да си представя името ѝ под такава статия. Всъщност баща ѝ беше съдействал, той живееше там о ...
1072
6
2
Сервизът тъне в обичайното си апатично състояние. От обяд никой не е влизал. Не че преди това бе много оживено. Ако не броим Венко Пърпора с вечно спуканата предна гума на балканчето друг клиент нямаше. Антон ядно захвърли вехтия телефон и се изтегна като скъсан ремък от юмезе на протритата дамаска. ...
867
2
Една вечер, докато чаках на спирката, до мен седна млада и красива жена. Дали имаше и 30 години?! Беше облечена с официален костюм и бяла риза, с коса прибрана на кок и прилежен грим.
- Каква класа, какво ли работи? -зачудих се.
Любопитство ми надделя над срама и реших да я попитам.
- Добър вечер, м ...
- Каква класа, какво ли работи? -зачудих се.
Любопитство ми надделя над срама и реших да я попитам.
- Добър вечер, м ...
1269
3
8
Тези имат непоклатими тези*,
но на маса, докато се мези.
Снощи сваляха властта,
днес боли ги пък глава.
Сред пишман революционери ...
но на маса, докато се мези.
Снощи сваляха властта,
днес боли ги пък глава.
Сред пишман революционери ...
591
2
6
- Желаеш ли чай?
Кимнах, изненадана от предложението. Възрастната, учудващо пъргава за своите 70 години жена, се изправи от другата страна на масата и влезе в къщата си. Свободното място на пейката, което бабичката остави след себе си, бързо бе заето от яркостта и блясъка на смелото мартенско слънце ...
Кимнах, изненадана от предложението. Възрастната, учудващо пъргава за своите 70 години жена, се изправи от другата страна на масата и влезе в къщата си. Свободното място на пейката, което бабичката остави след себе си, бързо бе заето от яркостта и блясъка на смелото мартенско слънце ...
1966
3
8
През 2003 – та година‚ реших да се омъжвам за художник от Перник. Беше луда любов с Дани, впрочем коя ли е нормална, но тогава бях на деветнайсет и тая дивотия така ме беше превзела, че ходех като член на секта и не се бях прибирала в Кюстендил при нашите, от цяла година. В онзи следобед обаче, най- ...
783
8
28
Късно е
> ...Късно е. Няма обратен път назад...
>
> Живко Колев
Беше петнадесет минути преди полунощ. Тя седеше на терасата, втренчила поглед в пълната луна. Очите ѝ бяха пълни, но нито една сълза не смееше да се отрони. Цялото ѝ тяло беше стегнато. Раменете ѝ леко потръпваха от летния нощен полъх. ...
> ...Късно е. Няма обратен път назад...
>
> Живко Колев
Беше петнадесет минути преди полунощ. Тя седеше на терасата, втренчила поглед в пълната луна. Очите ѝ бяха пълни, но нито една сълза не смееше да се отрони. Цялото ѝ тяло беше стегнато. Раменете ѝ леко потръпваха от летния нощен полъх. ...
1301
1
2
Стисках чашата с кафе в мразовитата утрин, опитвайки се да открадна част от топлината ѝ за посинелите си от студ пръсти. Можех да се измия и с топла вода, но студената ме разсънва, опъва кожата на лицето и веднага отрезвява от всеки остатък на последния сън. Честно, точно тази сутрин предпочитах да ...
2051
6
7
Автобусът от Плевен за Бяла Слатина. Питам: „Колко е да отидеш?“. Шофьорът казва, че е 6 лева…
„А да излезеш от Бяла Слатина?“…
„Пак толкова…“
Съмнявам се… Май е много, мног по-скъпо. И не се заплаща само с пари…
хххх ...
„А да излезеш от Бяла Слатина?“…
„Пак толкова…“
Съмнявам се… Май е много, мног по-скъпо. И не се заплаща само с пари…
хххх ...
552
3
14
Всяка прилика с действителни лица, места и събития е напълно случайна. Или... не...
Христофор се събуди в линейката, след като явно някой го е видял как лежи в локва кръв на злополучната отбивка.
-Няма страшно, господине! Ранен сте лошо. Прободната рана е дълбока и има мускулни разкъсвания, но по-ва ...
Христофор се събуди в линейката, след като явно някой го е видял как лежи в локва кръв на злополучната отбивка.
-Няма страшно, господине! Ранен сте лошо. Прободната рана е дълбока и има мускулни разкъсвания, но по-ва ...
616
3
10
Глава XII
Слави отвори очи. Главата го болеше. Чувстваше се странно. Тялото никак не му се подчиняваше. Не виждаше съвсем ясно. Изправи се, все още залитайки. Липсата на спомен- защо, какво и как се е озовал тук и в това състояние, го плашеше. Не му се бе случвало подобно нещо до сега.
- Защо съм ту ...
Слави отвори очи. Главата го болеше. Чувстваше се странно. Тялото никак не му се подчиняваше. Не виждаше съвсем ясно. Изправи се, все още залитайки. Липсата на спомен- защо, какво и как се е озовал тук и в това състояние, го плашеше. Не му се бе случвало подобно нещо до сега.
- Защо съм ту ...
1255
5
1
Тя живееше в малка скромна къща с малък спретнат двор. Понякога излизаше навън и ядеше нещо права и някак скришно. Когато беше малко момче, той не й обръщаше особено внимание. Само усещаше острия аромат на риба, защото я мразеше. Незнайно защо човек забелязва по-лесно нещата, които ненавижда, отколк ...
840
4
25
Елена и Стоян се познаваха едва от месец, но и двамата имаха усещането, че животът ги бе срещнал отдавна. С всеки изминал ден, те се привързваха един към друг и приятелските чувства, неусетно се бяха превърнали в обич. Вълнуваха ги едни и същи неща, но характерите им бяха различни. Затворен в себе с ...
313
Свечерява се. И си на терасата. Заслушана в трафика, допиваш изстуденото бяло вино. То те отнася там, където искаш да бъдеш. На някой топъл остров. С широка ивица и лек полъх между листата на палмите. В ярък залез от онези, които винаги се помнят. Отпиваш и отпускаш глава. Оставяш се монотонността н ...
627
4
5
Накара ме да мина през Ад-а, вече знам какво е там. Бях разбита на малки парченца, бях съсипана. Сълзите ми бяха най-добрите приятелки, тъжните мисли бяха мои братовчедки. Бях забравила какво е сън, забравих как да се усмихвам. Казах си, че това не се случва на мен, че е само кошмар. Така и беше, бе ...
508
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
