40 852 резултата
Понякога, когато мислите ми ме задушават, когато динамиката на задълженията ми ме обърква, а възможността от провал ме хвърля в отчаяние, аз просто затварям очи. Пренебрегвам както кресливите гласове-мъчители в главата ми, които с обезумели очи и отворени уста се взират в мен, така и тлъстата им сам ...
  1372 
Тя стъпва бавно, сякаш никога не бърза.
Защо да бърза, щом даже времето е склонно да я чака?
Дори и то пред нея се прекланя. Годините – те, просто са заспали.
Очите й са топли, бурни.
Способни да те изгорят без огън. ...
  608 
Римските легиони, водени от Гай Юлий Цезар се бяха установили на северният бряг на река Рубикон. По това време тя беше естествена граница между Италия и нейната Северна провинция Цизалпийска Галия. Януарската вечер на 49 година пр. Хр. беше необичайно студена за тези места. Римските войници бяха зап ...
  1284 
-Скъсана! Аз съм скъсана!
Това бяха първите думи, които се отрониха от нежните устни на момичето с червените коси, което явно бе изпаднало в ступор след като ги изрече нервно, но почти недоловимо от колегите й. Стоеше на първата банка пред погледа на възрастния й преподавател по историческа лингвист ...
  1448  10 
Един от малкото спокойни дни зад щанда, вече следобед идва, а от сутринта всичко е гладко: доставчици, клиенти, заявките са дадени навреме, дори и ревизорката Гинка мина още сутринта през витрините без да намери нещо с изтекъл срок. След обедния пик настъпваше времето за почивка - прозорецът, когато ...
  492 
Голямо изпитание е да устоиш на трудностите.
Но понякога по-голямото изпитание е да посрещнеш сбъдването на мечтите си без да се уплашиш и да избягаш. Без да се скриеш в познатото, равното и удобното.
Някой ден, ако си с чисто сърце, ще се сбъдне - всичко, за което си мечтал.
Ще дойде изведнъж. Не в ...
  369 
Не знам откъде да започна! Така съм слисан от постъпката на моята обичана съпруга, която от любов не знам как да наричам!!! Затова, каквото име да чуете, все е за нея – Миличката, Душката, Бубулинче,Чоченце, Шушенце и прочие. Чудите се защо съм седнал да ви се оплаквам и за да разберете, ще раздипля ...
  1097 
Стамен Милионера седеше на уличната пейка пред своята къща и си мислеше колко несправедлив е живота. През всичките години, докато ходеше на работа, все се надяваше, че като се пенсионира един ден, ще тръгне с жена си по екскурзии и почивки, ще обиколи всички онези места, за които е мечтаел като млад ...
  783  15 
Елизабет искрено се надяваше, че стаята, в която влезе, е нейната, защото колкото и да се опитваше да сдържи сълзите си, вече нищо не виждаше от тях. Затвори вратата и опря гръб на нея, а познатият грак на Франк я поздрави. Беше кацнал на перваза. На перваза на отворения прозорец, от който трябваше ...
  904 
„Всяка сутрин е време да започнете живота си отначало.“
Това е мисъл, разпространявана в различни постове. Не мога да я приема като мисъл, а като мъдрост – въобще.
Всяка минута, всеки час, ден, година са продължение на предишните. Всяка мисъл е продължение на предишната, или свързана с нея. Всяка кр ...
  230 
Тази зима, въздухът миришеше на люляк и рози.
Запознахме се във форум за писатели. Разбъбрихме се и набързо се разбрахме да си редактираме взаимно романите. Аз му изпратих моя, той- неговия. Поправяхме по десетина страници, изпращахме си ги за коментари и продължавахме. Романите ни бяха различни по ...
  1090 
- Музиката, приятелю, е дом. Звуците и нотите, които се преливат с част от текста, създава усещане за комфорт на ума, тялото и въображението ни. Всеки, обаче, си има своя представа за "най-доброто'' и свой начин на изразяване. Все с това има толкова различни жанрове, които трябва да изслушаш първо и ...
  620 
Бе се постарала да изглежда перфектно за третата си среща с Филип. Прилепнала по тялото блуза, скъпо яке от агнешка кожа, пола със секси цепка отстрани, елегантни обувки с висок ток, фин чорапогащник с ръб. Дори си бе сложила грим, което по принцип рядко правеше. Когато се погледна в огледалото, си ...
  846 
Гарата все още пустееше. Беше хладно. Старият фенер примигваше от закапалия дъжд, защото влизаха капчици вода и даваше леко на късо. Още тъмнееше. Оставаше половин час до седем. Но влакът беше готов. Да, беше стар, изминал хиляди километри, пресичал безброй граници, но винаги беше готов за нови спом ...
  1326  10 
- Мила, трябва да тръгвам, не ме чакай, сутринта трябва да сме в Букурещ - се провикна към жена си в спалнята и тръгна към банята. След няколко минути се върна в хола, изгаси лампата, приглушено затвори вратата и излезе.
Мила стана, така се казваше жена му, много удобно и за обръщение, и поименно, и ...
  507  20 
1. Който търси принцеса, няма да намери и слугиня.
2. Големите обещания дават малки резултати, големите резултати стават с малки обещания.
3. Неблагодарността е белег за къса памет.
4. Лекарството лекува тялото, а думите - душата.
5. Разнообразието е солта на живота.
  773 
***
Преди да си отидете от този Свят,
побързайте да му оставите нещо
от вас. Хубав спомен...
  448 
- Защо?
Тежки сълзи политат от височината на очите ми, минават през празнотата на настоящето и с всичка сила се забиват в кожената седалка. Звукът от сблъсъка е оглушителен. Чувам как времето се изплъзва през пръстите ми като горещ пясък. Усещам смирение в страха.
Поглеждам го сякаш го виждам за пър ...
  1270 
Липсваш ми.
***
– А ти? Кажи нещо за себе си. Има ли жена в живота ти?
Този й внезапен въпрос ме накара да оставя приборите си встрани. Взех салфетка, с което си осигурих малко време за подготовка на отговора. Може би тази информация вълнуваше не толкова нея, отколкото мен...
*** ...
  1014 
Вече изгаряше от нетърпение да го заприказва. Зодия Лъв, тя работеше на самия плаж в една дървена къщичка - пункт за реанимация. А извън летните месеци беше лекар във Варна. В малкото градче Бяла съчетаваше реаниматорската професия с морския курорт. Мая се беше развела преди години, но още проклинаш ...
  2219  12 
/Както казва Алеко – „Безделица без претенции за художественост“… Просто опит за разказ – една възможност. Нито е документално, нито е доказано, нито е истинско. Но е реално… Прекалено реално… Извън подробностите…А самата история чух пак в градската баня, но не видях от кого. Беше пълно с пара, мног ...
  689  14 
***
Не стъпвайте тежко по пръстта!
Не я ровете! Не я мърсете!
В нея са починалите ви близки!
Тя е бъдещият ви вечен дом!
  286 
разказът е публикуван в сборника "Мечове във времето"
Времето и Пространството са безкрайно малки точки във Вечността и Безкрайността.
Е.Ф Бенсън.
***
Времето е съвкупност от варианти - милиарди, трилиони, квадрилиони - колкото е броя на дилемите на всяко живо същество. Един вариант се различава от ...
  1848 
Преди да изрие последната глътка кафе, Брадислав Братанов се сети, че не е нагледал магнолиите. Тези дни бяха нацъфтели и час по час ходеше да им се радва, да заснема цъфтежа им, та после да се изфука във Фейса. Остави чашата и се запъти към споменатите дървеса. От кафето го напъна и почувства повик ...
  991 
Глава IX
Невзрачна музичка създаваше фон на това място. Само ритъмът ѝ, който се пронизваше през краката, стола, че и задните ти части, подсказваше, че я има и не позволяваше да заспиш, освен разбира се, ако не се отцепиш безпаметно с алкохол. Беше бар все пак. Димната цигарена завеса беше достатъчн ...
  1181 
Тази вечер щеше да бъде безгрижна, волна и свободна. Беше облякла любимата си червена рокля – тясна и къса. Очертаваше идеално гъвкавото й тяло. Беше неустоима.
Телефонът в дамската й чанта звънеше упорито. Елегантните й токове весело тактуваха по песента на Шакира. Не искаше да го вдигне. Знаеше ко ...
  1645  16 
Хитър Петър трябвало да отиде по работа в града. Било ясна лятна утрин и той решил да вземе внука си – Асенчо за компания. Вместо да тръгнат по широкия и равен път, по който всички селяни минавали, хитрецът избрал другия път през гората.
Вървели, вървели и видели големи отпечатъци от мечи лапи.
- Дя ...
  839 
Казвам се Мария. Като Божията майка. Ама нищо не ми е божие. Ни мислите, ни чувствата. Защото знаеш ли, психиката като ти замине и си до там... A моята, моята отдавна е заминала - генетично, исторически и фактически...Само аз мога да се търпя! Защото знам колко струвам...
Дойдох, да ти кажа нещо. .. ...
  1466  13 
Автобусът се движеше по разписание. Разстоянието между двата съседни града не бе голямо. Шофьорът караше бавно, спираше на всяка пешеходна пътека, където весели деца пресичаха, за да стигнат до училище. На една от спирките, в автобуса се качи възрастна жена. Тя се подпираше на бастун и предпазливо с ...
  324 
Сам прекосяваше двора към конюшнята, където го чакаше поредния бокс за почистване, но мислите му изобщо не се въртяха около това как да изрине на конете и да ги изчетка. Не, че не харесваше животните – даже напротив. По някаква неясна на никого причина, всъщност му харесваше да се занимава с тях. Ощ ...
  1030 
Чушмелий село большое и богатое. Буджакскии край многими сёлами богатый. Даже село с названием Богатое есть, - у озера Катлабуг обосновалось. Не такое известное, как Чушмелий.
Само озеро чушмелийское Ялпуг, длиннее богатством: огороды прибрежные вдоволь орошает, поит стада сбитые, рыба постоянно в н ...
  1117 
Ако сте пътували с кораб по фиордите или по някоя голяма река, сигурно сте видели едни стари, останали от миналото знаци, които показват къде има плитчини или скали. Поставяли са ги за улеснение на капитаните и кормчиите на лодките и корабите , защото тогава не е имало такива точни и съвършени уреди ...
  653 
От малък живея в малко градче, граничещо с тежката присъда за съвремието - "село". Някои чувстваха тази дума като окови, стягащи ги чак до болка. Вероятно не си представяш защо може подобно съществително да оказва такова голяма внимание на съществуването на някой. Вероятно си от големия, шумен град. ...
  1407 
Катя се взираше в прозореца. Гледаше, но не виждаше. Беше потънала в пустота и безвремие. Не си даваше сметка за това. Умът ѝ тотално отсъстваше. Майка ѝ надникна.
- Кате! Какво правиш? Трябваш ми! -никаква реакция.
- Кате, чуваш ли ме? - пак мълчание. Ма, ти добре ли си? Проблем ли имаш?
След като ...
  1871  12 
***
Звън на чанове огласяше ранното утро. Хладната свежест на едва напъпилия пролетен ден, чертаеше въздушни картини от топлият дъх на устните. По дворовете тук –там бяха разцъфтели ранни иглики, златни минзухари се усмихваха на първите слънчеви лъчи,а лалетата клатеха нежно зелените си гушки, върху ...
  1012  12 
Реаниматорката Мая се запозна с него на плажа в Бяла. Съзря го как излиза от водата като морски бог. Беше по-красив от всички мъже, които бе виждала през живота си. Строен, с безкрайногъста гарвановочерна коса, през която не би могъл да мине нито един гребен. С особена - загадъчна и аристократична у ...
  2377  10  10 
По пладне, лятото напича по върховете планинското родопско село, облаците са бели и тежки – ръка да вдигнеш, ще ги пипнеш, а тревата е сочна и стига чак до кръста. Там в тишината цъфтят най-красивите цветя; безброй бръмчащи насекоми поят хоботчета в тях, а вятъра разнася жуженето като песничка. Дъбр ...
  529  12  21 
Ще ви разкажа една истинска история, случила се в село Урумбеглий (село Лесово), която неведнъж съм слушал от 95-годишния си баща Ангел Ханджиев. История, която е достойна да бъде описана от великия Йордан Йовков.
Тази сутрин Чираков Митър малко се беше поуспал, не че кой знае колко, но вече се разв ...
  2323  12 
Господи,
Дай ми спокойствие да приема нещата, които не мога да променя.
Смелост да променя онези, които мога да променя.
И мъдрост да виждам разликата между тях.
(Молитва от Франциск Азиски) ...
  805  23 
Имаше малка аптека и бедна клиентела. Помещението приличаше на офис пред ремонт. Рафтовете му бяха почти празни. Работеше предимно с поръчки. Събираше заявки за лекарства, които впоследствие доставяше до ден-два.
- Може ли такова безхаберие!? Хората се чудят как да свържат двата края, а те заеми тег ...
  751 
Предложения
: ??:??