40 852 резултата
Вратата изскърца и се отвори рязко. Съпругът на Полина Саралиева Мариян влетя в спалнята. По бузите му бе избила нездрава червенина, очите му гледаха трескаво. Пристъпи до леглото и скръсти ръце на гърдите си, очевидно се канеше да каже нещо важно.
– Поли, имам проблеми в работата. Днес трябва да пъ ...
  822 
Аз и Дечката сме братовчеди и приятели. Живеем наблизо
един до друг в махалата. Заедно с него съм от както сме се пръкнали на този свят. Нямаме тайни един от друг. Заедно ходим да тарашим дърва от гората, заедно се наливаме с бира по Гергьовден, и на сватби и кръщенета сядаме един до друг. Научиха н ...
  1331  12 
Дядо ми – бащата на майка ми, беше тъжен и деликатен човек. Той много рядко се усмихваше и като се напиеше, казваше на баба, че някоя сутрин ще го намери обесен на асмата в двора. Всяка вечер, той напиваше болката си с Мавруд, приготвен от лозето на двора. Спомням си, че през студентските години бях ...
  765  13  30 
Това не е точно история, нито пък разказ, който заслужава някакво особено внимание, това просто е лично преживяване, което реших да споделя.
От известно време живея в Белгия и полагам някакви усилия да се справя с местния език, в моя случай – нидерландски, можеше да е и френски!
Езиците никога не са ...
  692  21 
Из цикъла "На турне"
Аз съм най-красивият тон на вселената – фа диез! Чуйте само как звучи името ми – фа - ди - ез, като ангелска музика, гали ухото, истински балсам за душата. Аз съм Божествен тон – светя със златиста светлина, разпръсквам прелест, съвършенство и благодат! Ако надникнете на пианото ...
  1477 
Из цикъла "На турне"
Краварят на село Добряково – Нестор – ходеше винаги мълчалив, намусен, със свъсени вежди и рунтави мустаци. Чeшит си беше Нестор, бамбашка човек, както казваха по тези места. Ако някой го попиташе нещо, той винаги отговаряше с мълчаливо поклащане на глава – „да” или „не”.
По-въз ...
  1108 
България понастоящем е трагикомична гледка. Напикаващи се баби и дядковци с потропващи ченета, които при първото покашлюване изпадат или на масата или на неравно асфалтираните пътища на БойкоБориСе. За бабите както и да е. Ще приемем, че това им е едно предимство, предвид меките венци, за мечтано фе ...
  422 
Чуваше се моторът на готовата за потегляне кола. Валеше ситно, на дребни капки.
– Къде си понесъл тази чаша с вода, татко? Навън е мокро, след дъжд.
– Небето плачи дъще, като душата ми! А водата в чашата е за вас, да е на хаирлия, за където тръгвате, да са ви отворени вратите- възрастния мъж ливна с ...
  1221  19 
Когато тръгнете по пътят от Пловдив за Смолян, който лъкатуши по гръдта на Родопа планина, по някое време, ще забележите табела, на която пише "ЗАБЪРДО". Не се колебайте да завиете на дясно и да посетите това приказно място.
Точно там накрая на селото живееха Минчо и Минка. Току-що се бяха върнали о ...
  1174 
За каква ме мислиш?! Гледаш ме! Следиш с поглед движенията ми…Как вдигам чашата с кафето, как долепям устни до ръба, надигам и отпивам. Топлата течност се стича в гърлото ми. Преглъщам. Знам, че си впил немигащ поглед в същността ми и дълбаеш, търсиш зад стената на тленното. Това ме притеснява и дра ...
  442 
Глава X
Слънцето тъкмо започваше да позлатява листенцата и да приплъзва капчиците между боровите иглички. Сега ароматът на смола беше най-силен, направо лепкав. Мъгла този път не скриваше горската красота, но беше и по-студено. Тук-таме се виждаха и първите запалени комини. Сгушен на такова местенце ...
  1240 
***
Избягвайте да дърпате крокодила за опашката,
защото след секунда може да се окаже,
че той ви дърпа!
  511 
Ленчето - първа публикация
От толкоз мислене как да се регистрирам направо ми изпуши главата. Е и накрая взех, че си писах името – Ленчето. Ама... малко постно звучи. И току да се измъдря в сайта като Ленчето ми идва вдъхновение. Ленчето – фенчето. И рима има. А пък сайтът е поетичен, няма да е зле ...
  1225  11 
Колкото всичко по-лесно става, толкова душата по без душа остава...
Добре, че е нетът, за да могат много хора да "покажат" инкогнито възможно повечето си лица!
За да си профил, не е задължително да имаш лице!
"Бъдете себе си!" - и всички се занадпреварваха да излеят насъбралата се "в себе си" мръсот ...
  596 
Сега ще ви разкажа за един град, който беше известен надлъж и нашир по четирите посоки на света и никой не знаеше истинското му име, дори най-възрастните хора вече не си го спомняха. Но как така, ще попитате, как нещо може да е известно, без да се знае дори името му? Ами така, всички му казваха Слън ...
  1273 
- Не знаех това - усмихна се Мая. Винаги съм мислила, че брустът е най-лесният и най-малко уморителен стил. Така и не научих кроула.
- О, не! - реагира Алфонсо. Брустът е труден и много изморяващ стил. При него движенията са силно насечени и дишането е спазматично. Анаеробното дишане при този стил е ...
  1884  10 
Ивета седеше замислена – нейният бал наближаваше скоро. Семейство ѝ не бе богато, даже никак. От година мечтаеше как ще отиде на бала с една красива рокля, грим, прическа – цялото училище щяха да видят колко е хубава. Тя и сега беше хубава. Понеже нямаше по-лъскави дрехи и самата тя мислеше, че не я ...
  719 
За първи път го нямаше притеснението пред срещата с непознат, или както казваше той, непознатият, "ние не сме познати"! От три месеца и нещо имаха връзка в нета, както му се казва сега, комуникацията още на втората седмица премина в общуване и по телефона. И това караше Соня да си мисли, че всичко в ...
  612  15 
Малчуган пита баща си:
Тате, какво означава думата политик?
- Политик, сине, е човек, който не работи и получава множество тикове!
  665 
– Какво правиш?
Да чуе нисък, почти ръмжащ и определено човешки глас, беше последното нещо, което Лизи очакваше. Да види Сам Казра, гол до кръста, зад себе си беше дори по-стряскащо. Толкова, че да изпусне ножа, за да покрие очите си с ръце. И пак не достатъчно бързо. Беше убедена, че гледката се бе ...
  907 
1. Изкуството не ще здрав разум, а болна душа.
2. Най-голямата мъдрост на живота е да си щастлив с това, което имаш.
3. Алкохолът е най-приятния начин за получаване на частична амнезия.
4. Богатството на езика е свобода за мисълта.
5. Довери болката си - ще откриеш лек, сподели мъката си - ще намери ...
  809 
Спри да бягаш от настоящето,
така се спъваш в миналото
и удряш се по бъдещето,
накрая болят мечтите
  843 
***
Мага влетя в покоите си. Лъскавата, рееща се в светлото пространство и приличаща на кристална водна капка стая на Висшата беше неприкосновен неин пристан. Тук, тя знаеше, че дори големият и син, наследник на баща си, не би имал достъп, без тя да му разреши. Жрицата се завъртя няколко пъти, за да ...
  817 
Хлапакът се тресеше от шока. Лицето му беше изпито, бледо и набраздено от сълзите. Момчето постоянно си гледаше треперещите ръце, сякаш не бяха част от него, а нещо чуждо и отвратително. Нещо, което беше изникнало, без да бъде търсено и без да има нужда от него. От време на време погледът му поглежд ...
  679  12  15 
Иглика си играеше на улицата в калта с другите деца от циганския квартал. Повечето от децата живееха бедно, нямаха много радости. Играеха си с каквото намериха.
- Мамо - каза тя - ще ми купиш ли нова рокля за великден?
- Ако ми помогнеш. Ще вземем свещи и ще продаваме до църквата на великден и ако с ...
  1102 
Терзанията на един бъдещ потребител
Падам си читател.
Искам да чета, ама защото ми се ще от време на време и да изкажа някоя умна мисъл за прочетеното, да дам акъл на някой й друг автор, ще трябва да се регистрирам. И понеже съм само читател и фен, реших потребителското ми име да е фен.
Ххм - фен на ...
  1537  12 
Всички в града говореха за Змея.
Мнозина го бяха виждали – едни в сънищата си, други във въображението, ала никой наяве. Мълвата за него се разпространяваше от къща на къща и от уста на уста. Майките прибираха децата си рано, още преди слънцето да залезе. Страхуваха се да не би Змеят да ги подлъже с ...
  1045 
Два дни минаха за Елизабет като в мъгла. Всичко беше някак притъпено и заглушено и така й харесваше. Това бе и една от причините упорито да отказва да заспи, което само засилваше усещането й, че се намира в някакъв странен сън и нищо не се случва наистина. Онзи мъж още се разхождаше жив там някъде, ...
  1436 
Лошата новина винаги идва неочаквано, освен ако не си песимист. Тогава си подготвен за нея като куче за кокал. Дойде ли подскачаш доволно, въртиш опашка и си казваш „знаех си, че ще се случи“. И едно приятно задоволство те изпълва, сякаш си ударил петдесет градусова, тройно препечена ракия, която за ...
  2349  11  38 
Една пролет ме е налегнала... остава само китката да си бодна! Пее ми се, а то e да ревеш и да не спираш. Чула съм, че било нормално като почнат да ти се местят хормоните. Голямо местене и преместване пада...! Лошо ми е, стяга ме отвътре, тресе ме отвънка, натиска ме отгоре... докторът все се майтап ...
  681  16 
И отново се вторачи в мъничките разкривени буквички от тефтерчето. Прочете:
Когато искаме да вървим по пътеката на познанието, трябва да постъпваме като мореплавателя:
неоходимо е да се знаят само крайбрежията на материците, а не тяхната вътрешност, за да бъде плаването успешно.
А малко по-надолу в ...
  2178  11 
Добър вечер, мила! Как си, как я караш? Дали ти липсвам още нощем, когато останеш сама с мислите си, изпила поредната бутилка вино, гледайки звездите? Пълнят ли се със сълзи още големите ти сини очи, почервенели от алкохола и дима в стаята? Минаваш ли нощем покрай нас, да видиш свети ли?
Сигурно, не ...
  2297  18 
Дядо ми беше много интересна личност. Всеразвит талант. Изключително голям джентълмент, направо жонглираше с думите. Толкова беше добър. Винаги казваше каквото искаше да се чуе. Винаги на място, винаги кратко и ясно. Просто пускаше по някоя небрежна дума в хода на разговора. На пръв поглед лекомисле ...
  1098 
Стоя във външната, футуристично заградена с найлони част на кафене. Чакам приятелка. Не си губя времето докато дойде. Отворила съм телефона и чета предложения за работа. Регистрирана съм в няколко електронни трудови борси. Защо ли? Ами според психолозите, човек трябва да сменя работата си през около ...
  703  10 
Той спи до мен. Хубаво е. Хубаво е, защото усещам топлината на тялото му и гъделичкащия му дъх върху рамото си. В главата ми се мержелее споменът за целувката преди лягане, мека и сочна, а в края нежна като пърхащите крила на пеперуда. Той ме целуна и заспа, а аз се унесох едва сутринта. Малко му за ...
  685 
Бай Георги явно стоеше там с часове. Само в най-студените дни оставаше вкъщи покрай печката. Обичаше да бъде сред хората и да им продава радост. Там в парка движението не спираше, животът си течеше такъв, какъвто е - пъстър, точно като неговата стока.
- Животът е като моите въртележки, момиче! - ми ...
  693 
Забърза се този свят, сякаш искаше да надбяга себе си!
Само селото на баба Мѝлица, все още непокътнато от времето, дремеше сгушено в подножието на една планина, като че ли бе изостанало в някой от миналите векове и не възнамеряваше да се връща в тази действителност. Баба Мѝлица живееше сама, бе овдо ...
  571  10  16 
Лили държеше за ръка чичо си.
Ходеха из морската градина.
- Чичо - каза тя - разкажи ми за Бог! Ти нали си поп?
До нея вървеше мъж малко над 40,немного висок, с расо.
- Сигурно знаеш всичко за него? ...
  788 
Плачеш без глас, смееш се без глас, говориш без глас... и докато се усетиш, си се превърнал в безгласна буква!
Сивотата в творчеството му беше обратно пропорционална на мозъчната му!
Свалка в чата:
- На колко години си?
- Достатъчно зрял. ...
  600 
Анотация: Какво е да попаднеш в двуизмерен свят (като нарисуван върху плоскост).
И толкова ли е прекрасен този плосък, плосък всемир?
Предупреждение: Разказът съдържа сцени, наситени с брутални и натуралистични елементи
– направо си е чист “траш”, “жесткач” или... или както щете го наречете.
Да не с ...
  1253 
Предложения
: ??:??