14 693 резултата
Здравейте,
Става въпрос за един приятел, който има сериозни проблеми. Изпращам това писмо тук, защото се надявам, че ще попадна на хора, които са достатъчно начетени и ще ми дадат съвет. Не е нужно да са професионалисти в тази област, просто се надявам, че ще ме насочат в правилната посока. Твърдо с ...
  2038 
Беше студен юнски ден. Дъждът валеше като из ведро и гърмеше толкова силно, сякаш на небето се водеше война.
Госпожица Лили се прибираше с лимузината си от урок по изобразително изкуство.
- Тони, спри! – изкрещя на шофьора си тя. На една пейка в градската градинка седеше момченце със скъсани дрехи, ...
  984 
В закъснял поглед догаря пак димът от поредната цигара...
Жаркото слънце вече се бе скрило някъде зад перестите черни облаци
и надничаше срамежливо. Те поглъщаха лъчите му и отнемаха жарката му мощ. Вятърът пееше своята тъжна песен.
Небето ронеше черни сълзи... зашумя. След миг настана тишина.
Чуха ...
  993 
Не мога да си спомня датата, когато се случи, но ясно в съзнанието ми се е запечатало съобщението, което получих.
Казваше,че бил впечатлен от стиховете, които пиша. Стилът ми го вдъхновявал. Все още не разбирам какво толкова красиво намираше в тях, но в онзи момент почувствах някаква непозната топли ...
  871 
- Но - обърна се онзи ден към вълка Сянка. - Ще правим ли крос в гората днес?
- Ох - тежко въздъхна Но Щен Вълк, който блажно се беше излегнал на дивана. - Мързи ме.
- Радвам се да го чуя - ухили се Сянка. - Защото и мен много ме мързи.
- Добре тогава - махна с лапа вълкът. - Хайде да тръгваме.
- ОК ...
  491 
Каруцата спря на площадчето в непознато село. Като котенца, двете със сестра ми се притиснахме една в друга. Плашеше ни намръщеният човек, който говореше ядосано с мама и размахваше ръце като перки на вятърна мелница. Тя притискаше пръсти към лицето си и отстъпваше ту крачка напред, ту назад.
- Как ...
  1198  23 
КЪСА СИНЯ ПОЛА
(Из цикъла "Неочаквано тропически нощи")
Часът бе 9 вечерта, но времето не даваше никакви признаци за разхлаждане. Душният тропически ден бе преминал в душна тропическа нощ, която обвиваше като плътна пелена разхождащите си по Кокусай-доори – главната улица на Наха, най-големия град н ...
  1139 
Да бъдем истински
История по действителен случай...
Нека ви разкажа за едно момиче, което толкова обичаше да пише, че оставяше думите да я оплитат в красиви словосъчетания, оставяше живота настрана и беше истински щастлива само когато пише.
Пишеше само заради себе си, пишеше всеки ден - стихове, раз ...
  1850 
Да пътуваш далече, толкова далече отвъд времето и пространството, и да се озовеш там, където толкова силно желаеш, че би било трудно и необяснимо за другите, които не те разбират. Да вземеш машината на времето и да преминеш през много светове, а времето да бъде относително, даже да не съществува, за ...
  862 
Стояхме от часове в мълчание. Беше обичайно удобно да се обвиним един друг за несполучливата среща. А в мълчанието и двамата си признавахме собствената безкомпромисност и егоистична нагласа.
***
Бяхме от породата "вълк единак" и тайно се възмущавахме на противоположната ни порода - "социално зависим ...
  1575 
… Денят беше мрачен. Слънцето, което жареше кожата ми предния ден, днес се инатеше и отказваше да изгрее. Дъждът биеше с жестока ярост по напуканата от топлина земя, а студен вятър брулеше клоните и откъсваше зелените листа от родният им дом. През нощта почти не спах, както и предната нощ, както и п ...
  920 
Беше Април. Прохладен и студен ден се очертаваше. Едно момиче седеше на леглото и размишляваше. Косите му бяха сресани и добре прибрани, като прилежно бяха сплетени в красива плитка. Очите ù гледаха към земята. Сякаш беше потисната или наранена от нещо. С никой не ù се говореше. Погледът ù беше съср ...
  1013 
Появяването му разбуди духовете в градчето. Беше един от известните, по онова време, артисти. Отдавна е излязъл от тук. Завръщаше се рядко, по за ден, два и пак заминаваше. Играеше в най-големия театър и от неговата сцена беше стигнал висините. Стана легенда. Сега се задържа тук по-дълго. Заживя в н ...
  578 
- Не може да бъде! - възкликна Но Щен Вълк и невярващо разтърка очите си, а после отново се взря в летящия розов слон, който жизнерадостно пърхаше с уши над главата му. - Все се чудех, кога ли съвсем ще откача...
След това пак разтърка очи, но невероятното зрелище си остана там.
- Хъм - замислено из ...
  712 
Тримата мъже пред вратата имаха заплашителен вид. Женицата за миг се поколеба, но после се отлепи от шпионката и отвори.
- Ние сме от ВиК – каза брадясалият.
От представянето нямаше нужда. И тримата носеха сини фанелки с надпис “ВиК” на гърдите си.
- Трябва да ви спрем водата – с известно неудобство ...
  882 
1 ден
Още един ден изтича между пръстите на Дявола. Поредната магия на изгубеното. Изгубено какво? Бръщолевене, емоции, кал, злоба, фантазия, крясък на Его, думи ненужни откровения, срам, унижение. Защо е всичко? Какъв е смисъла, потресаващо разбиване на надежди? На кого е нужно?
Всепоглъщащото око ...
  826 
Баба Дока наближаваше стоте. До деветдесет и шестата беше учудващо подвижна. Не се спираше на едно място. Почукването на тояжката ù непрекъснато се чуваше отнякъде. С нея не се разделяше, защото тя крепеше кръста ù. Той се беше изкривил на дъга и все повече я притискаше към земята. Когато главата ù ...
  685 
Мър Мяу беше мислил и планирал как точно да действа в ситуация като тази:
- Как можа да направиш такова нещо?! - за пореден път недоумяващо нареждаше Ко Та Рак. - Кажи ми с каква глава мисли, преди да я свършиш тая?!
- С моята глава - напълно спокойно отговори малчуганът, а после почуквайки леко по ...
  556 
Шията й дали ще може да го носи? Толкова е нежна, белотата й ще отстъпва на силно червеното и дали няма да се загуби. Сокът от напуканите плодове ще оцвети ръбчето на деколтето и дали ще се изчисти после? Ами тънките клонки няма ли да одраскат кожата й. Как не можа да купи подарък, времето не достиг ...
  762 
- Да играем на "Мълчанка" - предложи Сянка.
- Скукааа - махна с лапа Ко Та Рак. - Правили сме го!
- Тогава не играехме - уточни Но Щен Вълк. - А провеждахме експеримент.
- Хайде - каза сянката. - Който проговори, шамар ще го събори.
- Едно, две... - започна да брои вълкът, но котакът го прекъсна с д ...
  664 
Не бях докосвал пияното от години.
Изведнъж, като че ли изгубих онова желание, което ме караше да свиря. Винаги съм избягвал да говоря за това и до днес не мога да разбера защо. Когато бях малък, още в детската градина майка ми казваше, че съм бил музикант по душа. Тогава си спомням как вземах две п ...
  930 
ПРИМЕРИ ИЗ АНТИЧНОСТТА
(из цикъла "Неочаквано тропически нощи")
- Никос, уморих се!
- Да се прибираме ли, Елени?
- Да, пък и нали знаеш… в стаята те чака тежък труд! ...
  892 
Беше Август. Двамата влюбени току-що се бяха отделили от шумната компания на своите приятели. Те останаха в малката, уютна хижа в подножието на хълма, където пред светлата камина водеха някакъв шумен и общо взето безсмислен спор. Един от онези спорове, които младите хора водят просто така и го съпро ...
  1294 
Времето препускаше и бързо отминаваше разноцветните поляни на годините. Не можеше да спре, нито да се върне назад. Накъде препускаше? Защо бързаше? Нали някъде там на брега на най-шарените мигове го чакаше смъртта... И къде щеше да го отведе?...
Мама и татко се сближиха малко повече след като тя изл ...
  915  15 
Посветено на Селена - една истинска приятелка!
Лейла беше едно много красиво и добро петнадесетгодишно момиче.
Откакто се помнеше, винаги беше център на внимание, беше обгрижвана от всички и - нещо рядко срещано - уважавана. В училище беше любимка на учителите, отличничка, но никой не я мразеше или ...
  1533 
Бялото кокиче
Времето беше студено и мразовито, но това е типично за началото на годината. Типични бяха и малките пърхащи снежинки, които леко се разбиваха в черната земя. Светът бе замрял. Хората не излизаха, стреснати от минусовите температури, не се интересуваха от нищо друго, освен от това да са ...
  1399 
2 част
Погледна я. Беше облечена със синя рокля, впита в тялото ù със страстта на юноша. Подчертаваше всичките ù извивки красноречиво като велик оратор. Сините обици само внасяха нотка екстравагантност, а сините обувки слагаха началото на един дълъг крак, върху който Господ беше поработил дълго и пр ...
  939  15 
"Хубавите ябълки свинете ги ядат" - за пореден път тази мисъл се прокрадваше в съзнанието й. Разсърди се на себе си, беше си обещала повече да не се самонаранява. Поне не и тази вечер. Полупразната чаша я накара да се замисли за празния си живот. А малкото останало вино, сякаш олицетворяваше надежда ...
  1105 
БЕЛИТЕ РИБИ
Бели риби, точно толкова бели. Сънувах ги миналата есен. Беше дъждовен период, валеше така, сякаш никога преди това не бе започвало. Дърветата оглозгани стърчаха като надгробни плочи. Земята прогизнала повръщаше и навсякъде имаше огромни локви. Бялото бе изчезнало като цвят.
Тогава тези ...
  734 
Дворът е запустял. Буренясал.
На поляната пред къщата стърчи един лилиум. Крещящо хубав. Ухаещ... но отровен.
Не може да не погледнеш към тоя двор. Хубост!
Отдавна не съм идвал тук. Идвам само като мине зимата и се стопли. Преди не можех да отмина тоя двор. Не можех да не спра. Залепвах се на ограда ...
  1372 
Гледачката надникна през прозореца. Опашката беше огромна. Въздъхна и отпи глътка ароматно кафе. Денят се очертаваше тежък. Дано нямаше хора за някаква магия днес. Не я практикуваше, обикновено прехвърляше случаите към ходжата в съседното село. Мъжете пó са на “ти” с тъмните сили.
Застана зад пердет ...
  2639  23 
- Това е човекът – мъжът с металния глас и още по-студените очи сложи на масата пред нея снимка.
Изтръпна. Надяваше се да е успяла да прикрие ужаса си. Това беше той. Нейният мъж, единственият и неповторимият. Този, който успя да разтопи огромната буца лед в тялото ù, замразявана години, докато трае ...
  947 
Професионалистът
Втори опит за сериозен любовен разказ
(всяка прилика с истински лица и събития е случайна)
Nellnokia & Greg
1 част ...
  930  24 
Дойде една привечер.
Ръст - среден. Възраст - средна. Физиономия - смачкана. Прегърбен. Ръцете висят до колената. В тях стиска пластмасов плик. И той смачкан.
Стои пред портата и мълчи.
-При мен ли идваш?
Мълчи. ...
  777 
Непознат ангел
Нощта красива ме погъделичка нежно по нослето. Погледнах надясно и видях - до мен лежеше очарователно погълната от сънища, невероятно красива госпожица с черна, дълга и миришеща на сладко коса; с изящни, сочни устни; не виждах очите ù, но миглите ù със сигурност бяха гъсти и дълги. Сп ...
  837 
Беше лято... Някъде към края на юли... Временцето таман се бе поразхладило... Голяма заслуга за последното имаха пухкавите облачета, които лениво се размотаваха в небесната синева... Точно тях зяпаха Ко Та Рак и Но Щен Вълк. Двамата приятели се бяха излегнали на меката зелена трева около Не Чак Толк ...
  822 
СНАХА
Не хареса Пенка снаха си и това си е. Коя пък ли ù харесваше. Колкото и момичета да бе довел Краси у дома, тя все им намираше недостатъци и ги смяташе за леки жени, само и само да остави сина си за себе си. Досега бе успяла да прогони всяка, но тая, тая се оказа костелив орех. Упорита. Какво л ...
  2018 
Полите на роклята ми се развяваха от хладния вятър, проникващ през отворената балконска врата. Нощта отдавна бе спуснала своето було върху света и пред мен се разкриваше единствено тъмнината на градината отпред, граничеща на запад с необятни полета. В далечината примигваха, сякаш разлюлени от вятъра ...
  805 
- Хей, куче! - извика досадникът.
- Аз съм вълк - не без основание уточни Но Щен Вълк.
- Кучи-кучи-кучи - не обърнаха внимание на уточнението му отсреща.
- Но аз съм вълк! - възмути се Вълк.
- Кученцеее - продължаваше да се лигави досадникът. ...
  634 
ІІІ част
Великият Могал
Скулптурът разговаряше със статуята. Бахар се заслуша в разговора.
- Не успях да завърша статуята, трябва да заемеш нейното място и утре!
- Принцът ме видя и възхвали изкуството ти! - каза статуята, която всъщност бе красиво момиче, дъщеря на бедната жена, донесла вестта на и ...
  1336  16 
Предложения
: ??:??