14 694 резултата
***
Дани премигна и застина. Не беше сигурен кое го шокира повече, това че колата им бе паркирана пред входа или свитата фигура на чичо Владо в ъгъла на полу-етажа. Беше облечен в пижама на райета и пушеше цигара. Светлината на уличните лампи течеше бавно през прозорците.
- Здрасти, Дани! – каза Вла ...
Дани премигна и застина. Не беше сигурен кое го шокира повече, това че колата им бе паркирана пред входа или свитата фигура на чичо Владо в ъгъла на полу-етажа. Беше облечен в пижама на райета и пушеше цигара. Светлината на уличните лампи течеше бавно през прозорците.
- Здрасти, Дани! – каза Вла ...
913
6
Бурята
Поле, простор, стичаща се капка роса... разбива се в замръзналото огледало на езерото... повърхността му - толкова нереално гладка като портал към един друг свят, вълшебен и потаен. А капката преминава през него, слива се, омагьосана от отражението на студеното зимно небе. От падането на капк ...
Поле, простор, стичаща се капка роса... разбива се в замръзналото огледало на езерото... повърхността му - толкова нереално гладка като портал към един друг свят, вълшебен и потаен. А капката преминава през него, слива се, омагьосана от отражението на студеното зимно небе. От падането на капк ...
885
1
- Ти си КАКВО?! - невярващо възкликна Ко Та Рак.
- Бяла мечка - спокойно отговори събеседникът му.
- Но... но... но... - заекна котакът и неопределено размаха лапа към мечката.
- А, това ли? - вдигна рамене тя. - Почернях от слънцето и сега имам тен...
- Аз съм черна пантера - нареждаше в този момен ...
- Бяла мечка - спокойно отговори събеседникът му.
- Но... но... но... - заекна котакът и неопределено размаха лапа към мечката.
- А, това ли? - вдигна рамене тя. - Почернях от слънцето и сега имам тен...
- Аз съм черна пантера - нареждаше в този момен ...
987
1
З а щ о?
Дъждът шибаше право в лицето ú. Но тя не усещаше нищо. Сълзите се смесваха с водните капки в една бърза река, която попиваше в душата ú. Искашеú се да потъне, да удави мисълта си, да не си спомня нищо... Тичаше и смесваше себе си с неизброимите дъждовни капки. Но болката не отминаваше.
Той ...
Дъждът шибаше право в лицето ú. Но тя не усещаше нищо. Сълзите се смесваха с водните капки в една бърза река, която попиваше в душата ú. Искашеú се да потъне, да удави мисълта си, да не си спомня нищо... Тичаше и смесваше себе си с неизброимите дъждовни капки. Но болката не отминаваше.
Той ...
1245
3
Беше топла пролетна вечер, луната грееше в небето - нито пълнолуние, нито новолуние, а точно по средата - магическото време. В една не съвсем обикновена горичка на една малко странна полянка имаше една съвсем обикновена дървена пейка, зелена на цвят. Един случаен наблюдател, ако въобще може да има н ...
871
2
Знак
Имаше едно забравено бунище накрай село. Какво ли не бе захвърлено там. Почти никой не бе стъпвал от години. Дори вече хората се бояха да минават покрай него. Разказваха, че някакъв странник живеел там от околността.
Беше края на месец септември и циганското лято радваше душите на хората. Ласка ...
Имаше едно забравено бунище накрай село. Какво ли не бе захвърлено там. Почти никой не бе стъпвал от години. Дори вече хората се бояха да минават покрай него. Разказваха, че някакъв странник живеел там от околността.
Беше края на месец септември и циганското лято радваше душите на хората. Ласка ...
727
3
Слънцето най-после проби облачния слой, който от седмица стягаше страната. Закъснялата пролет сякаш искаше да се реабилитира с един прекрасен ден.
Най-после той стигна прохода през Балкана и тръгна по пътя нагоре. Времето беше чудесно - приятно топло, с лек челен вятър. Цялата розова долина се беше ...
Най-после той стигна прохода през Балкана и тръгна по пътя нагоре. Времето беше чудесно - приятно топло, с лек челен вятър. Цялата розова долина се беше ...
761
Гаднярът
Навярно съм гадняр. Един долен гадняр почти на Христова възраст. „Навярно" ли казах? Хм... Повече от сигурно е, че съм такъв. Но не мога да спра да го правя. То е по-силно от мен. Може би е болест? Някаква нова и непозната болест, която още не е открита и изследвана? Само да помириша свежия ...
Навярно съм гадняр. Един долен гадняр почти на Христова възраст. „Навярно" ли казах? Хм... Повече от сигурно е, че съм такъв. Но не мога да спра да го правя. То е по-силно от мен. Може би е болест? Някаква нова и непозната болест, която още не е открита и изследвана? Само да помириша свежия ...
1866
17
Мина година, откакто господин Цигулков се събуждаше всяка сутрин с мисълта, че ако се беше родил мравка, щеше да е по-щастлив. Дори не искаше да бъде някаква голяма мравка, термит например. Защото термитите обитават саваната, а той обичаше родината си. Харесваше природата и климата с четирите годишн ...
625
2
Вихрушка, като сиво бяла фуния понесе прах и листа, стрелна се някъде и изчезна в небитието. Слънцето, което вече не топли, бавно се стопи на запад. По изпочупените и олющени пейки няма хора, само там накрая е седнала стара жена с прокъсана забрадка. Изглежда като част от пейката.
Той крачи бързо, н ...
Той крачи бързо, н ...
648
Хипер-маркетът бе най-отвратителното място, на което Дани бе стъпвал. Той стоеше в центъра на малко „площадче” на първия етаж и трескаво се оглеждаше. „Мразя неделите... определено мразя неделите. Защо не си типична бабка и не ходиш на църква в неделя? Хипер-маркети, не знам си какво... глупости”. Т ...
853
1
Имах лампа. Малка нощна лампа. Всъщност историята започва с това, че нямах нощна лампа. И понеже бях общо взето много сербез детенце, опищях орталъка, докато майка ми не кандиса за нощна лампа. Но понеже и пари нямахме, тя постъпи малко йезуитски - каза, че няма нищо против да имам нощна лампа, стиг ...
975
2
"Господи Иисусе Христе, помилуй мене грешния! Господи, помилуй и спаси! Господи помилуй!"
Напуканите устни едва помръдват. Бялата брада, покрита с бял скреж попива тихия стон.
Кръста, който сам си направи, се влачеше по снега и чертаеше сивкава диря, сякаш описваше свой собствен живот. Той му бе нам ...
Напуканите устни едва помръдват. Бялата брада, покрита с бял скреж попива тихия стон.
Кръста, който сам си направи, се влачеше по снега и чертаеше сивкава диря, сякаш описваше свой собствен живот. Той му бе нам ...
766
Когато се срещнаха, той се впечатли не от нея, а от едно нейно единствено движение.
Срещнаха се на едно приятелско събиране и в момента, в който тя влезе в коридора, дали от това, че беше зима и беше мокро от обувките на гостите, дали от притеснение, се подхлъзна на теракота в коридора, залитна наст ...
Срещнаха се на едно приятелско събиране и в момента, в който тя влезе в коридора, дали от това, че беше зима и беше мокро от обувките на гостите, дали от притеснение, се подхлъзна на теракота в коридора, залитна наст ...
879
3
(по мотиви от народния фолклор)
Слънцето притихна. Отпусна хилядите си ръце, за да си почине и отстъпи място на лунните страсти. Червеният нощен фенер се огледа, преброди наоколо, търсеше пристан за поредната си оргия. Накрая на малко селце, срамежлива, бе скрита една широколистна компания. Множеств ...
Слънцето притихна. Отпусна хилядите си ръце, за да си почине и отстъпи място на лунните страсти. Червеният нощен фенер се огледа, преброди наоколо, търсеше пристан за поредната си оргия. Накрая на малко селце, срамежлива, бе скрита една широколистна компания. Множеств ...
1894
6
Ная. Жена на Харис. Била е много, много красива като млада, вероятно е била и добра. Сега, след третото дете приличаше на размазано руло Стефани, имаше огромни пъпки по цялото лице, обличаше се смешно за килограмите и за длъжността си. Защо тези жени слагат прашки на такива задници не знам. Баща ù К ...
1741
2
Той седна напречно на леглото и се отпусна назад. Подпря гърба и главата си на стената и се опита да издърпа одеялото, върху което се бе излегнал. „Определено трябва да спя. Оффф, ама защо не махнах това одеяло преди да легна... няма значение...”. Възглавницата бе хладна и приятна. Вестибуларният му ...
967
2
Никога не съм очаквала, че „животът” е способен да ми поднесе подобно нещо.
Той дойде едно лято при баба си на гости в малкото провинциално градче. Беше висок, мускулест – най-прекрасното нещо създавано от големия взрив насам. Очите му бяха черни, а миглите големи и гъсти. От него се излъчваше по-ск ...
Той дойде едно лято при баба си на гости в малкото провинциално градче. Беше висок, мускулест – най-прекрасното нещо създавано от големия взрив насам. Очите му бяха черни, а миглите големи и гъсти. От него се излъчваше по-ск ...
964
2
Совата изписука в тъмнината. Листата на явора, в двора на Лазаринкини, шушнеха тихичко. До плета зад навеса се промъкна сянка. Очите на совата любопитно следяха движенията и. Тя утихна и зачака...
Лазаринка безшумно премина край нацъфтелите нарциси и лалета, които спяха непробудно. Бялата ръчица, пр ...
Лазаринка безшумно премина край нацъфтелите нарциси и лалета, които спяха непробудно. Бялата ръчица, пр ...
1829
20
Този ден апартаментът щеше да се сбогува със своето минало. Това дълго време му се струваше невъзможно, все пак близо петдесет години минаха от деня, когато го построиха. Израсна в тих квартал, почти в края на София тогава. Сега си е направо център. Старият учител, който го построи казваше - отивам ...
916
3
Котаракът подгони малкото, сиво мишле и в момент, когато кръжеше из полупразната стая, с овехтели мебели, се появи Мизерников. Прегърбен, с позакърпен тук-там халат, обут в домашни пантофи, които всеки момент щяха да предадат Богу дух.
Мишлето уплашено, неусетно прескочи през десния му крак и продъл ...
Мишлето уплашено, неусетно прескочи през десния му крак и продъл ...
691
1
Телефонът звънеше... Вдигнах слушалката и чух гласа и да казва:
- Ела веднага до нас, ако не дойдеш, аз тръгвам...
Отговорих механично:
- Добре... Как съм стигнала до тях и сама не разбрах. Посрещна ме с много обич и състрадание, което се четеше в очите й. Премахна снопчето коса, паднало и закрило з ...
- Ела веднага до нас, ако не дойдеш, аз тръгвам...
Отговорих механично:
- Добре... Как съм стигнала до тях и сама не разбрах. Посрещна ме с много обич и състрадание, което се четеше в очите й. Премахна снопчето коса, паднало и закрило з ...
1321
4
На мойте приятели Харалампи и Румен
На седемнадесет всичко е прекрасно. Както бе прекрасен денят в началото на май, когато аз, Хари и Роко се натоварихме на влака за Лакатник, щяхме да ставаме пещерняци. Бяхме взели една дебела черга, фенер, въже и малко сандвичи. Искахме нови емоции, колко му е да ...
На седемнадесет всичко е прекрасно. Както бе прекрасен денят в началото на май, когато аз, Хари и Роко се натоварихме на влака за Лакатник, щяхме да ставаме пещерняци. Бяхме взели една дебела черга, фенер, въже и малко сандвичи. Искахме нови емоции, колко му е да ...
1019
Живял някога мъж, наречен Йов. Йов бил най-щастливият човек на изток от Обеля. Гордеел се със своите десет деца и несметни богатства. В огромната му ферма работели множество хора, а Йов бил щедър със заплатите, защото не му липсвали пари.
Всяка година Йов правел тържества, за да отпразнува със семей ...
Всяка година Йов правел тържества, за да отпразнува със семей ...
1166
5
За правотата
След няколко минути наставнически приказки, на които На Хал Че чинно кимаше в съгласие, леля На Ка Жи Ма завърши словото си с думите:
- Ти си отговорно хлапе, сигурна съм, че ще постъпиш така, както си казвам...
- Тя наистина ли си вярва? - шепнешком попита Кух Че Реп колегата си. Двама ...
След няколко минути наставнически приказки, на които На Хал Че чинно кимаше в съгласие, леля На Ка Жи Ма завърши словото си с думите:
- Ти си отговорно хлапе, сигурна съм, че ще постъпиш така, както си казвам...
- Тя наистина ли си вярва? - шепнешком попита Кух Че Реп колегата си. Двама ...
821
2
Продължение на
1945 година, Някакво Супер Тайно Място
Тримата вестоносци се появиха в мрачната зала. В центъра на помещението стоеше човек, който не се обърна, когато сияйните личности се появиха.
- Известихте ли рождението на Краси? – тихо попита човекът. Лицето му беше в сянка, за да бъде изненада ...
1945 година, Някакво Супер Тайно Място
Тримата вестоносци се появиха в мрачната зала. В центъра на помещението стоеше човек, който не се обърна, когато сияйните личности се появиха.
- Известихте ли рождението на Краси? – тихо попита човекът. Лицето му беше в сянка, за да бъде изненада ...
1213
2
През големите прозорци на класната стая, тъй без позволение, се промъкна един слънчев лъч. Настанил се удобно на черната дъска, той се зае с шпионаж. На учителския стол, както той предположи, седеше госпожата. За да разбере какво прави тя (такава му беше мисията), той с усилие се извъртя и някак си ...
1258
1
Беше слънчев, но студен, късен февруарски ден, когато Лора отиде за пръв път там. Заведоха я съвсем случайно. Не знаеше много за нея, освен че е възрастна жена, която гледа на кафе и всички я обичаха като собствена баба. Когато отидоха, не знаеха дали ще им отвори. Позвъниха по някакъв специален нач ...
952
След като наблюдавал десетина минути как едно малко кутре се върти в кръг, опитвайки се да захапе собствената си опашка, има сведения, че Мър Мър изказал следния коан:
- Колкото и да се въртиш, опашката ти винаги остава отзад.
Няма сведения кутрето да е спряло да се върти.
Има сведения, че един дъжд ...
- Колкото и да се въртиш, опашката ти винаги остава отзад.
Няма сведения кутрето да е спряло да се върти.
Има сведения, че един дъжд ...
649
Усещане за любов
V част
- Илияна... съжалявам - рече с тъга Павел - не мога да се върна при теб. Ти нарани душата ми. Нека бъдем само приятели.
- Павел, толкова бързо ли ме забрави? Нима любовта ни не бе истинска?
- Моля те!... Аз ще си вървя! ...
V част
- Илияна... съжалявам - рече с тъга Павел - не мога да се върна при теб. Ти нарани душата ми. Нека бъдем само приятели.
- Павел, толкова бързо ли ме забрави? Нима любовта ни не бе истинска?
- Моля те!... Аз ще си вървя! ...
685
1
Тази година зимата закъсня. Високо в планината това беше добре за младия хижар. От половин година той живееше сам горе, бе си поставил амбициозната задача до пролетта да приключи с ремонта. Малкият заслон от години се рушеше, нямаше кой да посреща замръкналите туристи, а те не винаги можеха да разче ...
835
4
Подаръкът
Ето ме и мен. Седя във фотьойла и се взирам невиждащо в часовника на масичката. Телефонът до него не е звънял от много време. Точно в този момент, в този ден, заслушан в ритъма на стрелките, мисля, че чувам смеха му. Подигравателния му смях, насочен към мен. Не, не съм луд, просто много са ...
Ето ме и мен. Седя във фотьойла и се взирам невиждащо в часовника на масичката. Телефонът до него не е звънял от много време. Точно в този момент, в този ден, заслушан в ритъма на стрелките, мисля, че чувам смеха му. Подигравателния му смях, насочен към мен. Не, не съм луд, просто много са ...
742
1
Невъзможната любов
Алено червената луна бе изгряла на небосвода и покриваше всичко с нежна, пурпурна светлина. Той стоеше на любимото им място, откъдето се виждаше целият град и я чакаше. Гледаше хилядите светлини пред него и бе потънал в мислите си, сякаш нищо не би могло да го откъсне от тях. Изве ...
Алено червената луна бе изгряла на небосвода и покриваше всичко с нежна, пурпурна светлина. Той стоеше на любимото им място, откъдето се виждаше целият град и я чакаше. Гледаше хилядите светлини пред него и бе потънал в мислите си, сякаш нищо не би могло да го откъсне от тях. Изве ...
1143
4
Понякога сравнявам щастието с висока стълба. И виждам там как на първите стъпала обилно се разлива нискокачествен алкохол, придружен с примитивно задоволени страсти и натъкмени за тях чалги.
Погледна ли нагоре, докъдето ми стигат очите, го оприличавам на съвършената музика. Но за жалост, тя се твори ...
Погледна ли нагоре, докъдето ми стигат очите, го оприличавам на съвършената музика. Но за жалост, тя се твори ...
612
2
Tой имаше зелено тяло – красиво като тръстиките в тихото езеро. Всичко бе толкоз равномерно изваяно, сякаш един скулптор бе сънувал най-прекрасния си сън в нощта преди да го създаде. Осанката му се издигаше над другите растения грациозно и дори малко горделиво, но никой не обръщаше внимание на това, ...
917
4
БЕЗОПАСНА ИГЛА
Бе отдавна, тъй отдавна, че си спомням само това...
С К. се запознахме на един езиков курс. Тя пишеше прилежно в тетрадката си, безупречно изправила гръб, облечена в бяло поло и пола шотландско каре. През междучасието успях да забележа, че полата е закопчана с голяма безопасна игла. К ...
Бе отдавна, тъй отдавна, че си спомням само това...
С К. се запознахме на един езиков курс. Тя пишеше прилежно в тетрадката си, безупречно изправила гръб, облечена в бяло поло и пола шотландско каре. През междучасието успях да забележа, че полата е закопчана с голяма безопасна игла. К ...
1056
3
Един слънчев следобед Дърт Пън седеше на брега на Не Чак Толкова Големия Вир, клатеше си краката над водата и цамбурваше камъчета вътре. Така го завари На Хал Че, който се разхождаше в гората, за да му слегне обядът.
- Какво правиш, учителю Пън? - полюбопитства хлапето, след като го наблюдава няколк ...
- Какво правиш, учителю Пън? - полюбопитства хлапето, след като го наблюдава няколк ...
599
5
Хората, за които работих през последните десет месеца:
Такис - собственик на King's Café, King's Hotel (работих и в двете), Mosaics Plaza - сувенирен магазин и Paphos Aquarium. Такис ме обичаше, обичаше всички жени с изключение на собствената си. Мисля, че беше един от малкото кипърци, които имат за ...
Такис - собственик на King's Café, King's Hotel (работих и в двете), Mosaics Plaza - сувенирен магазин и Paphos Aquarium. Такис ме обичаше, обичаше всички жени с изключение на собствената си. Мисля, че беше един от малкото кипърци, които имат за ...
1446
2
В ранната септемврийска утрин автобусът разклати едрата си снага и тромаво потегли към далечния Мармарис.
Седалката до мен беше празна и клепачите ми набързо закриха гледката с безсмислените брътвежи на екзалтираните пасажери.
Дрямката започна да ме замотава, когато шофьорът завъртя някакъв диск и п ...
Седалката до мен беше празна и клепачите ми набързо закриха гледката с безсмислените брътвежи на екзалтираните пасажери.
Дрямката започна да ме замотава, когато шофьорът завъртя някакъв диск и п ...
818
В парка беше росно, охлювено и просторно. Денят все още не бе облизал челата на пристрастените към неделно кафе сънливци. Два гълъба важно се разхождаха покрай следите от снощни обувки и с аристократична небрежност клъвваха по някоя случайна троха.
Седях на обичайния стол - с тънко гравирани женски ...
Седях на обичайния стол - с тънко гравирани женски ...
1236
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
