14 691 резултата
Десертът
Камелия Мирчева
Гледаше я.
Тя се движеше бавно. После спря и се озърна. Вдигна единият си крак и затанцува. Движенията й бяха грациозни. Тялото й ярко контрастираше на червения фон.
Беше като магия. Синхрон от движения. Ритъм – от бавни стъпки, минута покои и отново движение. ...
Камелия Мирчева
Гледаше я.
Тя се движеше бавно. После спря и се озърна. Вдигна единият си крак и затанцува. Движенията й бяха грациозни. Тялото й ярко контрастираше на червения фон.
Беше като магия. Синхрон от движения. Ритъм – от бавни стъпки, минута покои и отново движение. ...
838
Бягащите стени на една стая, изпълнена с дим и летящи разпръснати рими.
Между стените – бюро, а на бюрото поетеса – без муза, с разпилени рими и объркани мисли, пушеше цигара след цигара и отпиваше от възсладкото си сутрешно кафе...
Все започваше да пише някой стих, но като стигнеше средата, прочита ...
Между стените – бюро, а на бюрото поетеса – без муза, с разпилени рими и объркани мисли, пушеше цигара след цигара и отпиваше от възсладкото си сутрешно кафе...
Все започваше да пише някой стих, но като стигнеше средата, прочита ...
740
2
Моят свят
В една от онези загадъчни вечери, когато вятърът отронва първите жълти листа на дърветата и природата, загубвайки лятната си буйна красота, започва метаморфоза към омайната нежна прелест на есента, аз бях сама. Взирах се в белотата на топлото мляко, което чакаше да бъде изпито, както всяка ...
В една от онези загадъчни вечери, когато вятърът отронва първите жълти листа на дърветата и природата, загубвайки лятната си буйна красота, започва метаморфоза към омайната нежна прелест на есента, аз бях сама. Взирах се в белотата на топлото мляко, което чакаше да бъде изпито, както всяка ...
1814
2
Председателят се разхождаше по малката уличка покрай блока. В едната си ръка държеше пластмасова бутилка, до половината пълна с някаква жълта течност, най-вероятно ракия. Разбира се това заключение се потвърждаваше и от самото поведение и излъчване на председателя. Той беше доста мърляв и дори от не ...
617
1
Едно
Ко Та Рак се събуди рано сутринта към 11 часа преди обед, протегна се и отиде в кухнята, за да закуси нещо. Там завари Гар Ван и Но Щен Вълк да хапват филии намазани с някаква зеленикаква субстанция.
- Добро утро - поздрави той - Какво е това?
- Добро утро - отвърна на поздрава му Гар. - Филии ...
Ко Та Рак се събуди рано сутринта към 11 часа преди обед, протегна се и отиде в кухнята, за да закуси нещо. Там завари Гар Ван и Но Щен Вълк да хапват филии намазани с някаква зеленикаква субстанция.
- Добро утро - поздрави той - Какво е това?
- Добро утро - отвърна на поздрава му Гар. - Филии ...
560
2
Стефан внимателно слезе по стълбите на малкия минерален басейн. На фона на изкуственото осветление, басейнът изглеждаше призрачно със синкавия си цвят и бялата пара по повърхността му. От малките зарешетени прозорци се процеждаше сива есенна светлина, предвещаваща падането на нощта. Стефан се отпусн ...
1352
10
Точно този ден очаквах откакто го видях за последно. Бяха минали много години. Все пак откраднах живота на моята първа и единствена истинска любов. Нямах търпение да срещна Смъртта отново и да си побъбря за последно с него.
Отворих очи и като привидение той отново стоеше до леглото ми. Вярно стаята ...
Отворих очи и като привидение той отново стоеше до леглото ми. Вярно стаята ...
801
Късната вечер бе погълната слънчевите лъчи. Тъмното було на нощта се постилаше над града и постепенно всичко се сля в едно цяло. Мистика обхвана улиците, докато се разхождах по тях замислен и смълчан.
Минавах по поредната пресечка, заслушал се в градските шумове. Гледах просто и отчаяно към земята, ...
Минавах по поредната пресечка, заслушал се в градските шумове. Гледах просто и отчаяно към земята, ...
1298
2
Селцето спеше отдавна. Войниците се огледаха предпазливо и прескочиха оградата. Събота вечер беше, време за бира и визита при Марчето. Прекосиха тихата уличка и се отправиха към последната къща на селото. Там намираха евтино пиене и отпускащи ласки при селската любвеобилна спасителка. Първият влезе, ...
1128
10
Сърцето ми така силно тупти в ушите ми, че ще се побъркам. Кръвта пулсира в слепоочията ми и заслепява очите ми. Туп-туп-туп-туп... Не издържам! Нищо друго не мога да чуя! А трябва. Как иначе да разбера дали идват? Дали вече на са тук? Дали вече са ме открили? Кошмар! Живея в кошмар от няколко седми ...
1521
2
Лара Хедония
"... Чукам на вратата на камъка:
- аз съм - отвори..."
Вислава Шимборска
Не успявам да се справя с този портрет и се завързвам в собственото си безсилие. Нищо не се получава. Лицето е същото, очите са същите, чертите - същите, но нещо не достига. Виждам я във въображението си, виждам я ...
"... Чукам на вратата на камъка:
- аз съм - отвори..."
Вислава Шимборска
Не успявам да се справя с този портрет и се завързвам в собственото си безсилие. Нищо не се получава. Лицето е същото, очите са същите, чертите - същите, но нещо не достига. Виждам я във въображението си, виждам я ...
1004
2
Ако е вярно, че човек, когато умира, вижда най-хубавите си мигове, хора и предмети от живота си, трябва ли да умра, за да те видя отново?...
Мислеше си тя и внезапно затвори очи...
Беше някъде далеч във времето... На място, различно от действителността... Различно време, различно място, различни хор ...
Мислеше си тя и внезапно затвори очи...
Беше някъде далеч във времето... На място, различно от действителността... Различно време, различно място, различни хор ...
1203
7
Горчиво кафе
Първи курс, първи семестър в МЕИ-то. Започва нещо ново, желано, очаквано. Заедно с амбицията и възможността да уча дойде и нещо което просто не е било в мислите ми последните месеци. Наоколо са новите лица, новите срещи, новите характери – новите колеги.
В първи курс няма специални дисц ...
Първи курс, първи семестър в МЕИ-то. Започва нещо ново, желано, очаквано. Заедно с амбицията и възможността да уча дойде и нещо което просто не е било в мислите ми последните месеци. Наоколо са новите лица, новите срещи, новите характери – новите колеги.
В първи курс няма специални дисц ...
914
1
Отново една малко странна компания заедно с няколко бутилки вино и само една купичка се е събрала на едно малко странно място... Един от тях каза:
- Не можем истински да опознаем другите и техните тайни - този един е Ко Та Рак, който отпи от купичката и я избута пред друг.
- Можем - не се съгласи с ...
- Не можем истински да опознаем другите и техните тайни - този един е Ко Та Рак, който отпи от купичката и я избута пред друг.
- Можем - не се съгласи с ...
664
4
Два часа откарахме, кротко седнали на пейките пред кабинета, аз и двамата пациенти от Шумен. За да не ми задават неудобни въпроси, се разхождах от време на време и звънях по джиесема на докторите, но знаех, че няма шанс, работата да се свърши както трябва.
Цяла нощ бяха пътували хорицата от Шумен до ...
Цяла нощ бяха пътували хорицата от Шумен до ...
943
Тази петък вечер се проведе голямото ежегодно есенно поркане на котешкото общество в Околията. Ко Та Рак, като уважаван член на обществото му се наложи да участва, въпреки резервите си, придобити на базата на минал опит с подобни събития.
Събота късно следобед Ко се появи в кръчмата на Хо, гледаше с ...
Събота късно следобед Ко се появи в кръчмата на Хо, гледаше с ...
720
2
- „Синьо виктори" - измъмри неясна фигура зад тезгяха.
Това ме разбуди от леката дрямка и ме върна в малката, притъмнена стаичка. Машинално посегнах и подадох пакета. Дори на Коледа хората се тровят с това. Но не е моя работа, аз не ги познавам, нито пък виждам, а единствено чувам техните поръчки, к ...
Това ме разбуди от леката дрямка и ме върна в малката, притъмнена стаичка. Машинално посегнах и подадох пакета. Дори на Коледа хората се тровят с това. Но не е моя работа, аз не ги познавам, нито пък виждам, а единствено чувам техните поръчки, к ...
2320
1
5
Юнска Разходка
Току-що беше чела разказите му - толкова зловещи и все пак нежни. Напомняха й тази убиваща, но истинска любов, която я изгаряше... ала можеше ли да забрави? Обичаше го истински, но сега той не се и сещаше за нея. За миг тя затвори очи и си спомни онази тежка нощ, в която чу думите: "Ф ...
Току-що беше чела разказите му - толкова зловещи и все пак нежни. Напомняха й тази убиваща, но истинска любов, която я изгаряше... ала можеше ли да забрави? Обичаше го истински, но сега той не се и сещаше за нея. За миг тя затвори очи и си спомни онази тежка нощ, в която чу думите: "Ф ...
776
Един слънчев есенен следобед малкият дракон Дра Кон Чо си лети безгрижно и си пее:
Жжж... жжж... жжж
Аз съм дракон велик,
ще ставам политик.
Жжж... жжж... жжж ...
Жжж... жжж... жжж
Аз съм дракон велик,
ще ставам политик.
Жжж... жжж... жжж ...
739
1
ТЯ НОСИ ПОКОЙ
Откакто поех първия си дъх, баща ми ме учи, както неговия баща и така от незапомнени времена. Той ми казваше: "Сине, човек винаги има избор. Истинският мъж сам прави избора, а не чака някой да избере вместо него. Истинският мъж избира да бъде този, който трябва да бъде и прави това, ко ...
Откакто поех първия си дъх, баща ми ме учи, както неговия баща и така от незапомнени времена. Той ми казваше: "Сине, човек винаги има избор. Истинският мъж сам прави избора, а не чака някой да избере вместо него. Истинският мъж избира да бъде този, който трябва да бъде и прави това, ко ...
877
1
АЙДЕ НА БАС...
Щеше да ми е първия рейс на този кораб, не че не съм плавал и с други, ама си бях новобранец .
Общият ми плавателен стаж бе скромен, малко повече от година.
Корабът се казваше - мк "МУРГАШ", бе сравнително нов кораб, модерен - 13500 тона дедвейт, за насипни товари.
Тръгвахме за Аржент ...
Щеше да ми е първия рейс на този кораб, не че не съм плавал и с други, ама си бях новобранец .
Общият ми плавателен стаж бе скромен, малко повече от година.
Корабът се казваше - мк "МУРГАШ", бе сравнително нов кораб, модерен - 13500 тона дедвейт, за насипни товари.
Тръгвахме за Аржент ...
1982
Иван затвори конвулсивно мътнозелените си очи и потъна в топлите прегръдки на привидно красивия и илюзорен свят на мечтите си.
Той Е обикновен човек. Обикновен като името му. Не че всички с това име са обикновени... но просто той беше човек, който с нищо не се отличаваше от другите. По света имаше м ...
Той Е обикновен човек. Обикновен като името му. Не че всички с това име са обикновени... но просто той беше човек, който с нищо не се отличаваше от другите. По света имаше м ...
1061
1
Щастието е в малките неща
Беше краят на декември, но нямаше сняг. Сухият пронизващ студ прибираше хората по-бързо вкъщи, всеки гледаше да бъде на топло и сигурно. Идваше Коледа, а хората сякаш бяха забравили за това - толкова грижи и мисли има в едно ежедневие, че то ни поглъща и нямаме време да се ...
Беше краят на декември, но нямаше сняг. Сухият пронизващ студ прибираше хората по-бързо вкъщи, всеки гледаше да бъде на топло и сигурно. Идваше Коледа, а хората сякаш бяха забравили за това - толкова грижи и мисли има в едно ежедневие, че то ни поглъща и нямаме време да се ...
1476
1
Пропих се. Пропих се и изгубих всичко. Семейството си, приятелите, работата и дори дома си. Стоя тук до тази полуразрушена ограда и не знам на къде да поема...
Преди две години бях съвсем нормално двадесет годишно момче. Имах си приятелка, добри приятели, и хубава работа.
Но този пуст алкохол... та ...
Преди две години бях съвсем нормално двадесет годишно момче. Имах си приятелка, добри приятели, и хубава работа.
Но този пуст алкохол... та ...
762
1
3
ОПИТ ЗА ПИКНИК
Понякога правим неща, за които не ставаме. Понякога правим неща, за които после съжаляваме, а често правим и двете едновременно т.е. правим неща, за които не ставаме, за което после съжаляваме. Абе, просто казано, от всяко дърво свирка не става, както го е казал народът. Сложно го зап ...
Понякога правим неща, за които не ставаме. Понякога правим неща, за които после съжаляваме, а често правим и двете едновременно т.е. правим неща, за които не ставаме, за което после съжаляваме. Абе, просто казано, от всяко дърво свирка не става, както го е казал народът. Сложно го зап ...
2142
1
5
Една вечер
Наближаваше 6 часа. Мариана се приготвяше за поредната вечер навън. Беше тежка седмица. В училище беше затрупана от работа. На всичкото отгоре Иво, „красивото” момче от горния клас се мотаеше с „оная курва”, което я натъжаваше изключително много. Тя все още беше онова наивно детенце, отно ...
Наближаваше 6 часа. Мариана се приготвяше за поредната вечер навън. Беше тежка седмица. В училище беше затрупана от работа. На всичкото отгоре Иво, „красивото” момче от горния клас се мотаеше с „оная курва”, което я натъжаваше изключително много. Тя все още беше онова наивно детенце, отно ...
772
1
с весел поздрав, за Ани!
Гарвани изпълват зимното небе и напомнят на белия сезон, че е време да се проявява.
Странно топло е обаче и лекият бриз повдига красиво буклите й...
Тя просто седи на канарата и погледът и се плъзга по вълните, но къде ли е Мисълта й?
Опитвам се да си спомня последните ни ду ...
Гарвани изпълват зимното небе и напомнят на белия сезон, че е време да се проявява.
Странно топло е обаче и лекият бриз повдига красиво буклите й...
Тя просто седи на канарата и погледът и се плъзга по вълните, но къде ли е Мисълта й?
Опитвам се да си спомня последните ни ду ...
1253
2
Съдба
Дъждът се сипеше с такава сила, все едно Господ го бе заплашил с уволнение при най-малката издънка и сега определено даваше всичко от себе си, за да запази работата си. Едрите капки сякаш се изстрелваха нейде от черното небе и стремглаво се разбиваха в мократа земя със звучното "Цоп!". Беше то ...
Дъждът се сипеше с такава сила, все едно Господ го бе заплашил с уволнение при най-малката издънка и сега определено даваше всичко от себе си, за да запази работата си. Едрите капки сякаш се изстрелваха нейде от черното небе и стремглаво се разбиваха в мократа земя със звучното "Цоп!". Беше то ...
1442
2
Love is when you look in someone's eyes and see everything you need.
Не е ли достатъчно банално просто да кажеш на някого, че го обичаш и да не си мислиш какво ще стане по-нататък, а просто да замълчиш, да го целунеш и да застинеш в сладкия момент?
С всеки изминал ден се убеждавам колко са сложни чу ...
Не е ли достатъчно банално просто да кажеш на някого, че го обичаш и да не си мислиш какво ще стане по-нататък, а просто да замълчиш, да го целунеш и да застинеш в сладкия момент?
С всеки изминал ден се убеждавам колко са сложни чу ...
1534
6
Слизам. Долу. Възможно най-долу, там където огънят е най-голям.
Дяволът ме чака. Днес вече ще е мой. Не ме вика, но знам, че ме желае.
По-надолу... по-надолу. Но къде са червеите?!
Те са горе, не обичат цинизма, не обичат пошлостта. Те са просто червеи... затова ги няма. Тук тунели няма. Няма светли ...
Дяволът ме чака. Днес вече ще е мой. Не ме вика, но знам, че ме желае.
По-надолу... по-надолу. Но къде са червеите?!
Те са горе, не обичат цинизма, не обичат пошлостта. Те са просто червеи... затова ги няма. Тук тунели няма. Няма светли ...
1001
1
Няколко години по-късно Варшава бе частично възстановена след германската окупация. По сградите още личаха дупките от куршумите, за да напомнят за събитията, случили се неотдавна. Шатърът на нечестивите бе рухнал, но прахът му още душеше полското население.
- Казвам се Давид Фитерман и съм доктор по ...
- Казвам се Давид Фитерман и съм доктор по ...
1525
29
"... да можеш да летиш, като цял живот си лазил..."
Случи се преди повече от година, но случката на гарата остави дълбок спомен в съзнанието ми. Беше при едно от последните ми пътувания за София. Ден като ден. Студен, декемврийски, изпълнен с бързащи хора. Едни си отиват, други се прибират за празни ...
Случи се преди повече от година, но случката на гарата остави дълбок спомен в съзнанието ми. Беше при едно от последните ми пътувания за София. Ден като ден. Студен, декемврийски, изпълнен с бързащи хора. Едни си отиват, други се прибират за празни ...
1000
7
Валеше. И сякаш не беше 9 сутринта в понеделник, 20 април, а късно през нощта.
Беше мрачно. Локвите бяха навсякъде. Малкото провинциално градче не бе виждало толкова дъжд от близо 20 години. Улиците, на свой ред, бяха задръстени от автомобили, карани от шофьори, надуващи клаксоните, изнервени от без ...
Беше мрачно. Локвите бяха навсякъде. Малкото провинциално градче не бе виждало толкова дъжд от близо 20 години. Улиците, на свой ред, бяха задръстени от автомобили, карани от шофьори, надуващи клаксоните, изнервени от без ...
1468
3
Стоиш на масата и музиката тихо свири, светлината е приглушена и всички около теб са, като че ли, изпаднали в някакво странно състояние. Те спят, те сънуват. Само ти си буден и виждаш какво става.
Стоиш на масата и срещу теб е Тя, а до нея е Той.
Лигавят се, казват си мили думички и Тя чува него, а ...
Стоиш на масата и срещу теб е Тя, а до нея е Той.
Лигавят се, казват си мили думички и Тя чува него, а ...
1132
Бях глупачка! Позволих ти да влезеш в живота ми така неусетно и ти се превърна в нещо толкова ценно за мен. За съвсем кратко време ние разбрахме, че става нещо между нас... дори и другите го виждаха. Политахме във въздуха, забравяйки, че ще трябва все някога да спрем. Ти... ти ми показа какво е любо ...
1009
Скоро ще се навърши една година, откакто сме заедно. Преминахме през толкова перипетии. Лятото бяхме в различни градове. Направихме всичко, за да се виждаме доколкото е възможно повече. Изживяхме и изчувствахме по веднъж всеки сезон-в студената зима сгрявахме сърцата и телата си, цветната пролет беш ...
717
1
Есен. Мъгла. Борова гора като нарисувана с детски пастели от другата страна на прозореца...
Навремето бях смотан. Много смотан. Или поне се смятах за много смотан. Сега определено не съм. Може би порастнах, може би някой дойде в живота ми и неусетно извърши промяната, може би няма причина... не знам ...
Навремето бях смотан. Много смотан. Или поне се смятах за много смотан. Сега определено не съм. Може би порастнах, може би някой дойде в живота ми и неусетно извърши промяната, може би няма причина... не знам ...
1173
1
Нали има такава приказка: Да се събуждаш като петгодишно дете.
Петък вечер, със Симона гледаме по телевизията детския филм „Русалките". Вече е време за сън и точно тогава й се прияжда нещо по така, пие й се сок. О, да си доиграе играта на компютъра. Десет пъти ходим до тоалетната, зъбите се мият до ...
Петък вечер, със Симона гледаме по телевизията детския филм „Русалките". Вече е време за сън и точно тогава й се прияжда нещо по така, пие й се сок. О, да си доиграе играта на компютъра. Десет пъти ходим до тоалетната, зъбите се мият до ...
3160
24
МОРСКИ ВЪЛЦИ
- Морски вълци били моряците, а другите - сухоземни плъхове. Как ли пък не.
Новият ми познат унило мърмореше под носа си и яростно триеше цигарата между пръстите си.
Дали ги отказваше и това бе вид терапия, или нещо по-сериозно го ангажираше, та бе забравил за нея.
- Никакви вълци не см ...
- Морски вълци били моряците, а другите - сухоземни плъхове. Как ли пък не.
Новият ми познат унило мърмореше под носа си и яростно триеше цигарата между пръстите си.
Дали ги отказваше и това бе вид терапия, или нещо по-сериозно го ангажираше, та бе забравил за нея.
- Никакви вълци не см ...
1075
Някъде в Ирак. Омиротворителна база на НАТО. Два часа и тридесет минути сутринта.
Млад войник обхожда за пореден път външните стени на крепостта. Висок, здрав, изправен, смело крачещ, стиснал силно своето оръжие „АК – 47”, като държи палеца на дясната си ръка върху предпазителя, а с лявата стиска ко ...
Млад войник обхожда за пореден път външните стени на крепостта. Висок, здрав, изправен, смело крачещ, стиснал силно своето оръжие „АК – 47”, като държи палеца на дясната си ръка върху предпазителя, а с лявата стиска ко ...
1477
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
