40 858 резултата
Глава петнадесета
Продължение на историята за влюбените от две разминаващи се звездни системи
- И? – каза припряно Мил Итса, придвижвайки по пясъка това, което при другите момичета е дупе...
- И – системите се разминали и си заминали по своя път... Виола видяла за мигове своя любим, зърнала на гърди ...
Продължение на историята за влюбените от две разминаващи се звездни системи
- И? – каза припряно Мил Итса, придвижвайки по пясъка това, което при другите момичета е дупе...
- И – системите се разминали и си заминали по своя път... Виола видяла за мигове своя любим, зърнала на гърди ...
643
1
5
***
Чудеса! Чудеса по света колкото щеш! Обрати, още повече, човек може да види по широката и пъстра земя и за съдби тежки да чуе, а най - хубавото е, когато човек сам усети красивото върху себе си, сладкото в устата си, и да му стане пълно и нежно на душата. Това правеше доброто с хората, а любовта ...
Чудеса! Чудеса по света колкото щеш! Обрати, още повече, човек може да види по широката и пъстра земя и за съдби тежки да чуе, а най - хубавото е, когато човек сам усети красивото върху себе си, сладкото в устата си, и да му стане пълно и нежно на душата. Това правеше доброто с хората, а любовта ...
685
6
12
Глава тринадесета
За света без наука и учени, за хората, спасяващи се от модерна цивилизация
Драгон – във вид на тежък космически търговец /доста тежък – дори като човек не можеше да се хване в по-малко от два центнера плът/ - пиеше само безалкохолни напитки. При това специално производство, скъпи, ...
За света без наука и учени, за хората, спасяващи се от модерна цивилизация
Драгон – във вид на тежък космически търговец /доста тежък – дори като човек не можеше да се хване в по-малко от два центнера плът/ - пиеше само безалкохолни напитки. При това специално производство, скъпи, ...
683
1
3
Да срещнеш любовта на живота си не е много лесно в днешно време. Живеем в свят в който главно се гледа външността на човека, а не неговата истинска същност. Трябва да ценим хората които мислят за нас и които ни обичат, а не тези които просто се възползват от тялото или красотата ни. Хората които си ...
1260
1
5
Тук почвата не беше тъй рохка. Отдавна не беше копано. Плевелите се бяха впили в розите, а около тях – шипки, ялови, с кафяви връхчета.
– Язък за хубавия корен – кахъреше се и плюеше на дланите си. – Трябва всичко да се окопае.
Огледа другите растения. Има много работа. Нищо. Лека-полека ще ги оплев ...
– Язък за хубавия корен – кахъреше се и плюеше на дланите си. – Трябва всичко да се окопае.
Огледа другите растения. Има много работа. Нищо. Лека-полека ще ги оплев ...
819
5
9
Моята Самота
Моята госпожица, моята Самота,
отдавана е при мен, тя ми е съдба.
Вървим е заедно,заедно в живота,
един до друг, прегърнати, ръка за ръка.. ...
Моята госпожица, моята Самота,
отдавана е при мен, тя ми е съдба.
Вървим е заедно,заедно в живота,
един до друг, прегърнати, ръка за ръка.. ...
747
3
- Имаш красива цветна градина!
- Така е, полагам много грижи за нея. Всяко цвете ме дарява с радост. Погледни тези мили теменужки, а ето там виждаш ли червената роза ухае невероятно!
- Прекрасни са, но това бяло цвете, изглежда различно и защо е единствено?
- Не зная от къде се появи, не зная дори и ...
- Така е, полагам много грижи за нея. Всяко цвете ме дарява с радост. Погледни тези мили теменужки, а ето там виждаш ли червената роза ухае невероятно!
- Прекрасни са, но това бяло цвете, изглежда различно и защо е единствено?
- Не зная от къде се появи, не зная дори и ...
1111
2
Глава единадесета
За човека със стоте живота и досадата на безсмъртието
Учителят стои на терасата, гледа нейде далеч на север, разумът и душата му се носят над високите върхове, нейде в облаците, Мил Итса и Ник Кол Ай-ай тихо подмърчат и пият чай…
В този момент се чува звън. Лек, приятен, носещ пове ...
За човека със стоте живота и досадата на безсмъртието
Учителят стои на терасата, гледа нейде далеч на север, разумът и душата му се носят над високите върхове, нейде в облаците, Мил Итса и Ник Кол Ай-ай тихо подмърчат и пият чай…
В този момент се чува звън. Лек, приятен, носещ пове ...
738
1
1
Затварям очи. Пиша ти писма. Но не с химикал,не на лист от тетрадка. Пиша с мисли върху вътрешната страна на клепачите си. Те трептят. Използвам само главни букви. Ръкописни. Много удивителни знаци. Въпросителни. Многоточия... Често греша. Задрасквам написаното. Бъркам "Обичам" с "Отричам". "Остани" ...
1100
7
6
Месец май, прекрасен пролетен следобед. Зеленина облята от слънчевата светлина. Синьо безоблачно небе. Птици, които се гонят безгрижно. Иван стои в стаята си и замислено гледа през прозореца.
„ Какво време, само за игра. Проблема е , че все още не съм си си научил уроците за утре”. Той въздъхва мъчи ...
„ Какво време, само за игра. Проблема е , че все още не съм си си научил уроците за утре”. Той въздъхва мъчи ...
1237
1
В България няма нито Холивуд, нито пък Боливуд, но всички до един играят най-различни роли: едни са УЖ депутати, други - доктори, трети - учители, дори и работниците не са работници, а - екзистенциални философи/терапевти, които от ВСИЧКО разбират, но в НИЩО не са професионалисти!
740
1
Гинкини тегоби
Едри житни класове се поклащаха тежко под лекия напор на вятъра. Слънцето печеше на лазурносиния небосвод, а весели лястовици прелитаха, устремени в шеметен танц, догдето огласяваха тази красота с нежните си трели. Тясна бара разделяше ширналите се житни ниви от пасищното поле.
Гинка ...
Едри житни класове се поклащаха тежко под лекия напор на вятъра. Слънцето печеше на лазурносиния небосвод, а весели лястовици прелитаха, устремени в шеметен танц, догдето огласяваха тази красота с нежните си трели. Тясна бара разделяше ширналите се житни ниви от пасищното поле.
Гинка ...
868
РАННЯЯ БАХЧА.
Самое ласковое поле в степи – созревающий баштан, местами заросший высокой травой, куда любят прятаться большие полосатые кавуны; и нежный ветер шевелит тишину пахучими соцветиями. Это когда выстрелы одностволки осыпают искрами и дробями наглых ворон, выклёвывающих воронки в спелых арб ...
Самое ласковое поле в степи – созревающий баштан, местами заросший высокой травой, куда любят прятаться большие полосатые кавуны; и нежный ветер шевелит тишину пахучими соцветиями. Это когда выстрелы одностволки осыпают искрами и дробями наглых ворон, выклёвывающих воронки в спелых арб ...
1288
1
КЪМ ВЕЧНОСТТА
Вече разбираше, усещаше, че е жива. Чуваше шумове. Тялото й потрепваше.
Можеше да движи пръстите на ръцете и краката си. Но не искаше да отвори очите си. Устните й мълчаха стиснати. Съзнанието й възвръщаше способностите си постепенно с отслабването въздействието на упойката. Появи се у ...
Вече разбираше, усещаше, че е жива. Чуваше шумове. Тялото й потрепваше.
Можеше да движи пръстите на ръцете и краката си. Но не искаше да отвори очите си. Устните й мълчаха стиснати. Съзнанието й възвръщаше способностите си постепенно с отслабването въздействието на упойката. Появи се у ...
356
Има една специална емоция и тя най-добре се предава по един специален начин. Тази емоция е страстта а начинът и на визуализиране е танцът. Колкото по-силна е тази емоция толкова по-красив е танцът, който я олицетворява. Колкото по-дълго е сдържана, толкова по-буен е начинът и на осъществяване чрез д ...
773
3
Благоговението й към магията продължи доста дълго – цели две минути, след като осъзна, че пътува в един от онези омагьосани студени шкафове, които наричаха хладилници, и е силно вероятно да не доживее да стъпи на твърда земя отново. Талашът беше облицовал двете ледени пейки, но не изолираше кой знае ...
1141
1
1
ТАЙНА...
Къде е, къде е???
Звъни проклетникът, обаче не мога да го намеря със затворени очи... Ще трябва да отворя поне едното. И тъй , успявам да изключа алармата на телефона, пак затварям отвореното око и се опитвам да продължа интересния сън, който бях започнала да сънувам.
Докъде бях стигнала... ...
Къде е, къде е???
Звъни проклетникът, обаче не мога да го намеря със затворени очи... Ще трябва да отворя поне едното. И тъй , успявам да изключа алармата на телефона, пак затварям отвореното око и се опитвам да продължа интересния сън, който бях започнала да сънувам.
Докъде бях стигнала... ...
982
2
4
Ей вече маса години прехождаме. Накъде - не знаем.Опитахме се да попитаме, но ни обясниха, че по време на движение с шофьора не се говори. Още повече, че нашите водачи са отдавна на дистанционно управление
Знаем - там, където отиваме, от чешмите ще тече мед и масло. И няма да има с какво да се измие ...
Знаем - там, където отиваме, от чешмите ще тече мед и масло. И няма да има с какво да се измие ...
583
2
9
Глава девета
За омайничето, женските фигури и Въздуха на свободния избор
Тъкмо са хапнали от марковата боб чорба на планетата. При това подобрена с билки, докарани от Мир-О. И яденето е станало такова… Абе, и двете момичета са с подути кореми. Слава Богу, от хапването…
Отгоре надничат звездите, отдо ...
За омайничето, женските фигури и Въздуха на свободния избор
Тъкмо са хапнали от марковата боб чорба на планетата. При това подобрена с билки, докарани от Мир-О. И яденето е станало такова… Абе, и двете момичета са с подути кореми. Слава Богу, от хапването…
Отгоре надничат звездите, отдо ...
590
2
3
В старaта част на Стокхолм се намира автентичния квартал Гамла Стан, който заемаше остров Стадсхолмен и части от няколко по-малки островчета. В него сякаш времето беше спряло преди няколко века, запечатано в невероятни сгради, заведения и кафенета. Старинните каменни улички пазеха от съвремената мод ...
470
3
2
Глава седма
За философските беседи и за истината – все далеч от женските интереси теми
- Такааа… - отронват се тежко звучащи думи, придружени от ехото на падащи камъни…
Учителят, Ник Кол Ай-ай и Мир-О дори не поглеждат към ронливия сипей в дъното на пещерата. Свикнали са. Замразеният бог също. Пък и ...
За философските беседи и за истината – все далеч от женските интереси теми
- Такааа… - отронват се тежко звучащи думи, придружени от ехото на падащи камъни…
Учителят, Ник Кол Ай-ай и Мир-О дори не поглеждат към ронливия сипей в дъното на пещерата. Свикнали са. Замразеният бог също. Пък и ...
656
1
3
Пост фактум...
Ела... Премини през мрака...! Смело разкъсай тишината и потопи лице в сребристата ми аура...! Дай ръка и стисни моята...!Вдишай дъха ми, за да поема въздух от теб и аз...! Ела...Втечни погледа си и го слей с моя... Повикай вятъра, за да избухне в косата ми и да я разпилее по раменете ...
Ела... Премини през мрака...! Смело разкъсай тишината и потопи лице в сребристата ми аура...! Дай ръка и стисни моята...!Вдишай дъха ми, за да поема въздух от теб и аз...! Ела...Втечни погледа си и го слей с моя... Повикай вятъра, за да избухне в косата ми и да я разпилее по раменете ...
1085
2
3
- Ти си свЕня! - и се хили глуповато.
Харесва ми изтънчеността, с която навлиза направо в деловата тема. Без любовна игра!
П. е нещо като по-млада моя версия. Не му пука за Европейското – на мен също.
Мъжете знаели Защо, но ние не харесваме Каменица - пием Ариана. Склонен съм да се съглася, че не зн ...
Харесва ми изтънчеността, с която навлиза направо в деловата тема. Без любовна игра!
П. е нещо като по-млада моя версия. Не му пука за Европейското – на мен също.
Мъжете знаели Защо, но ние не харесваме Каменица - пием Ариана. Склонен съм да се съглася, че не зн ...
719
Цял ден колата не спря да лъкатуши по черните селски пътища. Сивата магарица отдавна се беше уморила, ама Илия я припираше да върви, че трябваше до вечерта да са стигнали. Още не беше толкоз горещо, както друга година в края на май. Даже днеска облаците се бяха скупчили в небето и скриваха слънцето ...
1710
4
5
Събуди се хъхреща и с ръка на гърлото си. Още можеше да усети болката и вкуса на кръвта, но дори докато се мъчеше да запомни съня и разговора с фигурата, той избледняваше. Накрая остана единствено подскачащият й пулс и усещането, че току-що е забравила нещо важно. Елизабет изпуфтя раздразнено, изтри ...
1116
1
Бяха женени от петдесет години, но още я виждаше като девойката, която обикна. Неговото момиче с топли кафяви очи, които винаги го гледаха с възхищение. С дългите коси, сплетени на дебела плитка и длани, губещи се в ръката му.
– Лека нощ, булка! – въздъхна старецът и прегърна жилетката ѝ.
Само това ...
– Лека нощ, булка! – въздъхна старецът и прегърна жилетката ѝ.
Само това ...
784
2
4
– И днес мина...
Каза през дълбока въздишка, докато облягаше мършавия си гръб на елегантно-кафявата облегалка, стърчаща, като разпятие от ореховия стол.
Изпъна кокалести пръсти по дължината на хилавите си бедра и зачака, а погледа му, един измъчен се разхождаше бавно из хладния бетон, като от време ...
Каза през дълбока въздишка, докато облягаше мършавия си гръб на елегантно-кафявата облегалка, стърчаща, като разпятие от ореховия стол.
Изпъна кокалести пръсти по дължината на хилавите си бедра и зачака, а погледа му, един измъчен се разхождаше бавно из хладния бетон, като от време ...
660
Още щом го видя да влиза в сградата от прозореца на кабинета си, отец Стайнов знаеше кой е. Сърцето му заби в накъсан, неравен ритъм. Никога не беше забравял тази висока, лесно запомняща се фигура, тъмния, като че ли от рождение безрадостен поглед. Познаваше го от преди четиринадесет години, когато ...
581
Седиш, чакайки поредното писане или звън от някого, но той вече не те дири.
Седиш отново отчаян и търсиш го за едното "Как си?"...
Просто защото имаш нужда от него, но той явно от теб вече не...
За к'во си му? Нали му помогна за сложното нещо.
Заблудата останала в теб, че той ти е верни авер за няко ...
Седиш отново отчаян и търсиш го за едното "Как си?"...
Просто защото имаш нужда от него, но той явно от теб вече не...
За к'во си му? Нали му помогна за сложното нещо.
Заблудата останала в теб, че той ти е верни авер за няко ...
696
1
Глава пета
За любовта /пак ли, бе!/, за интелекта и съотношението между физиката и акъла, за Страшната планета Земя на най-дребните джуджета във вселената
И така – след няколко минути тримата бяха навели глави към капсулата, много старателно дишащи настрани… А за кихане дори не смееха да помислят…
В ...
За любовта /пак ли, бе!/, за интелекта и съотношението между физиката и акъла, за Страшната планета Земя на най-дребните джуджета във вселената
И така – след няколко минути тримата бяха навели глави към капсулата, много старателно дишащи настрани… А за кихане дори не смееха да помислят…
В ...
696
1
7
Като сантиментална натура все съм се заслушвала в славеевите песни и чуруличканията, а не в кукуригането и магарешките ревове. И затова допреди няколко минути наивно вярвах, че петлите кукуригат на разсъмване – нали така и по приказките пише, и по всичко, първи петли и т.н.
Та кибя си тука аз, в пок ...
Та кибя си тука аз, в пок ...
1058
3
Връщайки се от небитието винаги присъства един възхитителен момент, когато човек не помни абсолютно нищо. Нито един бит информация. Безметежно съществуване на сезонен зеленчук, който, може би, се чувства като физическо тяло и това осъзнаване е напълно достатъчно. Тогава разумът започва да си задава ...
1133
Не за първи път човек обединява ни
и ни дели, на лагери - едно, две, три!
Не го познавах, толкова добре, но зная за огромното сърце, душа която иска да лети
и осмелих се неговата , памет, да почета в'ъв този полустих.:(
Дано по пътя му натам и все по-нагоре, ...
и ни дели, на лагери - едно, две, три!
Не го познавах, толкова добре, но зная за огромното сърце, душа която иска да лети
и осмелих се неговата , памет, да почета в'ъв този полустих.:(
Дано по пътя му натам и все по-нагоре, ...
1103
Най-после среща с него!
Вече не помнеше откога беше влюбена в Борис. Със сестра му станаха приятелки още от първи клас. Живееха наблизо – от двете страни на реката. Харесваше им да стоят на дървеното мостче и да гледат водата. През пролетта тя беше буйна и стръвно подкопаваше бреговете от двете стра ...
Вече не помнеше откога беше влюбена в Борис. Със сестра му станаха приятелки още от първи клас. Живееха наблизо – от двете страни на реката. Харесваше им да стоят на дървеното мостче и да гледат водата. През пролетта тя беше буйна и стръвно подкопаваше бреговете от двете стра ...
1220
-Хайде, на бар довечера, отдавна не сме излизали заедно.
Това не беше молба а направо заповед. В очите му си личеше, че няма да се оттърве. Обаче направи опит:
-Стига бе човек, тъпо ми е не ми се ходи никъде.
-Още ли се депресираш заради оная...-изплю се за да не каже името и или нещо по-лошо. То ка ...
Това не беше молба а направо заповед. В очите му си личеше, че няма да се оттърве. Обаче направи опит:
-Стига бе човек, тъпо ми е не ми се ходи никъде.
-Още ли се депресираш заради оная...-изплю се за да не каже името и или нещо по-лошо. То ка ...
709
1
1. Фóрмата ограничава твореца, затова не е ли по-просто да се твори безформено?
2. Подай ръка на омразата и тя ще се стопи в нея.
3. Всички хипотези са неосъществими. Погрешна ли е идеята?
4. Трябва да преминеш през всичко, за да осъществиш мечтата си. В противен случай си просто един... мечтател.
5 ...
2. Подай ръка на омразата и тя ще се стопи в нея.
3. Всички хипотези са неосъществими. Погрешна ли е идеята?
4. Трябва да преминеш през всичко, за да осъществиш мечтата си. В противен случай си просто един... мечтател.
5 ...
589
3
Глава трета
За планетата Земя GK 4747-13, вълшебните космически повеи, особеностите на особеното
Планетата Земя GK 4747-13 е в края на мегавселената. Точно зад ъгъла, където става бая прохладно за реалността – оттам минават куп космически течения, преплитат се, завихрят се, отнасят и донасят какви л ...
За планетата Земя GK 4747-13, вълшебните космически повеи, особеностите на особеното
Планетата Земя GK 4747-13 е в края на мегавселената. Точно зад ъгъла, където става бая прохладно за реалността – оттам минават куп космически течения, преплитат се, завихрят се, отнасят и донасят какви л ...
667
1
6
- Тате, тате, ти да не си мислиш, че кадърните управници избягаха от България и се пръснаха по всички посоки на света! Неее, кадърните работници имигрираха - ВСИЧКИ КАДЪРНИ УПРАВНИЦИ СА СИ ТУК, защото ТЕ милеят за Родината си... за разлика от работническата класа!!!
558
“Обичаш ли ме така, както аз обичам теб?”
“Да, обичам те.”
“Но ти всъщност не знаеш колко те обичам, за да прецениш.”
“Но го чувствам, разбирам го, когато ме докосваш с устни.”
Този разговор Мая водеше всяка седмица, по-точно всяка неделя. Когато се срещаше с Андрей в един малък хотел, частен, извън ...
“Да, обичам те.”
“Но ти всъщност не знаеш колко те обичам, за да прецениш.”
“Но го чувствам, разбирам го, когато ме докосваш с устни.”
Този разговор Мая водеше всяка седмица, по-точно всяка неделя. Когато се срещаше с Андрей в един малък хотел, частен, извън ...
1340
2
1
Искало ли ви се е някога да напуснете държавата, в която живеете, и да отидете в друга? Мария никога не бе мечтала да стане eмигрант. Обичаше работата си, чувстваше се добре в България. Да, животът навън изглеждаше по-уреден, но дали това е достатъчно условие да успееш и да се чувстваш щастлив? Спор ...
801
1
4
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
