40 858 резултата
Сещаш ли се кой съм аз? С лека ръка би ли могла да захвърлиш крехкия спомен за човека, който те целуваше по врата и в чиито ръце се разливаше? Обърни се и разбери за какво ти говоря. В очите ти напират сини сълзи, меки и невинни като самата теб в близкото минало. Не мога да забравя мелодията на люби ...
494
/черна фантастика - съкратен вариант от 2015 г. Всякакви алюзии и съвпадения са случайни. Много случайни.../
1.
Тълпата наближаваше...
Глъч, неразбираеми викове, размахани юмруци...
Човешко цунами, което помиташе по пътя си всеки, не успял овреме да се скрие зад огради или в близките улички... ...
1.
Тълпата наближаваше...
Глъч, неразбираеми викове, размахани юмруци...
Човешко цунами, което помиташе по пътя си всеки, не успял овреме да се скрие зад огради или в близките улички... ...
903
3
10
> Що трябва да стори човек,
>
> за да добие силите на Мага?
>
> Николай Райнов („Богомилски легенди“) ...
>
> за да добие силите на Мага?
>
> Николай Райнов („Богомилски легенди“) ...
1003
3
2
Не слушай мълчанието –
огледало е само на твоите мисли.
„Защо е потрябвало?“ –
съдържа в себе си истината.
* ...
огледало е само на твоите мисли.
„Защо е потрябвало?“ –
съдържа в себе си истината.
* ...
645
4
Из "Няколко писма до теб"
Последно и неизпратено
Видях те...Случайно стана...Седях до прозореца в трамвая и неочаквано присъствието ти се сгромоляса върху мен-седеше сам на любимата си маса на тротоара в любимото ти кафене. Пред теб беше дежурната чаша с кафе и ежедневните вестници-сутрешния ти риту ...
Последно и неизпратено
Видях те...Случайно стана...Седях до прозореца в трамвая и неочаквано присъствието ти се сгромоляса върху мен-седеше сам на любимата си маса на тротоара в любимото ти кафене. Пред теб беше дежурната чаша с кафе и ежедневните вестници-сутрешния ти риту ...
970
1
Един от най-ярките ми спомени от детинство е как с часове седях на брега на морето и го наблюдавах. Бях силно впечатлен от размерите и от богатата гама цветове, които предлагаше всяка секунда. Вълните се разбиваха в краката ми, а аз не спирах да съзерцавам огромното синьо море. То ме караше да мечта ...
639
Убиха го, да им изсъхнат костите, убиха го. Лежи захвърлен на една страна и не помръдва. Проснат гнил чувал в сос от евтина лютеница. Дръгливо чучело захвърлено по средата на мазето, никому ненужно и същевременно тежест за всички. Десетки очи бягат край бетонните стени, изплашени да преминат край зл ...
679
1
Веднага я позна, макар че бе много тъмно заради изпочупените улични лампи. Позна я по походката и веещата се на вятъра дълга коса. Наричаше я Онази красивата, просто защото не й знаеше името. Изтръпна, страх го бе от нея. Тя го бе взела на мушка, искаше да го разкара от изоставения москвич комби, ко ...
907
3
5
Хората, раздаващи демокрацията като топъл хляб... винаги водят хорото, размахвайки шарена кърпичка! А веселбата я плаща народът, разбира се!!!
568
Домоуправителката искаше да се увери, че Николина си е отишла; безшумно я последва в сенките на високите кипариси край блока и видя как бялата ѝ блуза изчезна зад ъгъла на съседната кооперация. Изчака малко, защото се опасяваше, че ще изиграе някой от поредните си номера – ще реши, че е забравила не ...
840
2
4
Всичко започна тогава когато беше пълнолуние. Балтак организираше поредния купон у тях, кой е Балтак ли? - той е най-добрият ми приятел. Двамата с него се знаем още от деца. Пък нали знаете, младежи, често се чудим как да се веселим, ама и той има една голяма къща, една такава просторна на два етажа ...
1030
Животните усещаха, че ще се завихри силна и страшна буря: черни гарвани издаваха грозните си звуци, грижливи женски котки прибираха малките си в задблоковите пространства и в изоставени мръсни кашони, за да ги предпазят. Светлосиньото небе над градчето мигом притъмня в лилаво и силен вятър атакува т ...
425
3
6
Рано е. Нощта премина отдалеко по върховете на нервните ми окончания. Заспах си рано сутринта, и се пробудих със зората. След втора чаша със кафе, приседна ми от чернотата, но уви, събудена не бях! Умислена, сънлива и летлива, се мушнах просто в „хигиенната кутия”, за да се измия. ”Дали ще ме събуди ...
587
4
9
Десквамацията е една от промените в структурата на кожата и представлява олющване и загуба на повърхностния слой на епидермиса. Обикновено кератиноцитите живеят около 14 дни, след което се отделят незабележимо от кожата. А с това се изтрива и твоят допир по мен. Сякаш те е нямало. Остават само субек ...
614
Каква чудна планина e Родопите! Няма човек, веднъж сблъскал се и навлязъл в дебрите на този планински масив да не остане омагьосан от чудноватостта и привидната непристъпност на тези извисяващи се почти до небето върхари. А заиграе ли се вечерникът, зелените борове и ели, листенцата по храстите, тре ...
1012
6
13
Два лева и шестдесет и две стотинки. Толкова му дадоха в тото пункта.
– И тройките не са това, което бяха – съобщи унило Ставри Ставрев, когато прибираше стотинките. – Но пак е нещо.
– Късмет е – подкачи го касиерката. – Не се мръщи. Другият път – повече!
„Друг път може и да няма“, измърмори под нос ...
– И тройките не са това, което бяха – съобщи унило Ставри Ставрев, когато прибираше стотинките. – Но пак е нещо.
– Късмет е – подкачи го касиерката. – Не се мръщи. Другият път – повече!
„Друг път може и да няма“, измърмори под нос ...
853
2
8
В мен пърхаха милиони пеперуди. Обожавах това усещане. Нямах търпение да дойде следващия ден, за да го видя.
Както винаги той ме чакаше на спирката. Целуна ме и всичко в мен изтръпна. Взехме си бира от магазина и отидохме на морска гара. Това се беше превърнало едно от любимите ни места. Вече всичко ...
Както винаги той ме чакаше на спирката. Целуна ме и всичко в мен изтръпна. Взехме си бира от магазина и отидохме на морска гара. Това се беше превърнало едно от любимите ни места. Вече всичко ...
719
1
1. Тишината помага да чуваш мислите си.
2. Житейските уроци имат един съществен недостатък, че носят твърде много болка на учениците си.
3. Няма полза и от най-добрите уроци, ако не се приложи наученото в практиката.
4. Безмислено е да се вземат прибързани решения, на следващия кръстопът пак трябва ...
2. Житейските уроци имат един съществен недостатък, че носят твърде много болка на учениците си.
3. Няма полза и от най-добрите уроци, ако не се приложи наученото в практиката.
4. Безмислено е да се вземат прибързани решения, на следващия кръстопът пак трябва ...
610
1
2
Просто неделя
Работна неделя.Скучен ден пълен с разговори за книги и филми. Остават ми още само 9 дни до края на предизвестието и започвах отначало в друга фирма. Миленка си беше взела книга и към един часа започна да я чете. Аз също опитах да почета от една,която бях започнала да пиша, но двете чух ...
Работна неделя.Скучен ден пълен с разговори за книги и филми. Остават ми още само 9 дни до края на предизвестието и започвах отначало в друга фирма. Миленка си беше взела книга и към един часа започна да я чете. Аз също опитах да почета от една,която бях започнала да пиша, но двете чух ...
715
Денят за мен беше свободен от служебни задачи. Чувствах се като млад тигър, поел да обходи своята империя. Дори ранното ставане и студът не помрачиха настроението ми. Изпитвах голямо желание да се гмурна в огромната смълчана гора и да се радвам на свежия въздух, на мириса на дървесина, на полъха на ...
930
Лято. Горещ юнски ден. Елена поливаше цветята в градинката. Поглеждаше към двора и се чудеше, как да свърши всичката работа, като е сама жена. Колко работа имаше в един дом на село. А къщата беше като стара мома, накипрена, нагласена, но си личеше, че бе строена преди много години. На места имаше пу ...
751
В днешно време много хора чакат sms от Бог, без да са контактували с Него, без да са запаметили номера Му...
513
Не трябва да плача, ти си само някой, който аз измислих в съня. Някой, който всяка вечер идва, като гостенин. Не ме вини за моя зов, когато падне мракът. Цялата от обич изгоряла, чужда денем, нощем твоя. Белези на ум оставям, сърцето с мисли наранявам. Не искам да се будя, ти и тази вечер... мой гос ...
681
Пролет. Парк. Птички песни пеят. Прелестна пътечка с пейки. Първа пейка - първовлюбени. После - пейка с пенсионер. Последна - пак първовлюбени. Погледи, потопени в пролетния простор, подмятат помежду си.
- Прекрасно пиленце - прошепват на първа пейка.
- Пухкаво патенце - промълвят на последната.
Пен ...
- Прекрасно пиленце - прошепват на първа пейка.
- Пухкаво патенце - промълвят на последната.
Пен ...
613
2
11
В купето на влака – няколко души. Тиха жена, която не се обади до края, един градски, студентка, мъж, който има мнение по всички въпроси, макар половината да не знае какви са, и детска учителка. Възрастна, дребна, кротка… От ония, на които се крепи светът, робството, гнетът. С четири чанти, две найл ...
831
1
6
Винаги съм твърдяла, че шофирането не ме привлича. То отнема част от
вниманието ми, което иначе насочвам към красотите край пътя. А те винаги са ме интересували и привличали. Обичам да гледам пейзажа и да си измислям истории…Но ето че една награда, спечелена от мен бог знае как (по принцип никога ни ...
вниманието ми, което иначе насочвам към красотите край пътя. А те винаги са ме интересували и привличали. Обичам да гледам пейзажа и да си измислям истории…Но ето че една награда, спечелена от мен бог знае как (по принцип никога ни ...
719
1
2
Съпричастност - тази дума, в своята най-дълбока и съкровена същност, означава "Бог", но повечето хора по света (незнайно защо) я възприемат не като еманация на Бог, а като разновидност на Дявол/Сатана!!!
574
ИЗЧЕЗНАЛИЯТ ШПЕРЦ
Инспекторът потъна в размисъл. И се удави.
Стресна се – беше кошмар. Той никога не потъваше така. „Сънищата са отрицание на нашето величие”, каза си. И се поправи – „На моето величие всъщност.”
Трябваше да побърза. Вкъщи го чакаше хубава вечеря. Стана от работното място и заключи в ...
Инспекторът потъна в размисъл. И се удави.
Стресна се – беше кошмар. Той никога не потъваше така. „Сънищата са отрицание на нашето величие”, каза си. И се поправи – „На моето величие всъщност.”
Трябваше да побърза. Вкъщи го чакаше хубава вечеря. Стана от работното място и заключи в ...
447
3
7
Беше топъл неделен ден. Павел излезе от дома си и се запъти към кафенето на центъра на града. Той обичаше да пие кафе през уикенда някъде навън. Усещаше колко умора се бе натрупала в тялото му и се опитваше да си почива. След като изпи кафето си, той тръгна бавно по уличка, която водеше към парка. С ...
446
1
1
>
>
> „Ще спра да те обичам, когато глух художник успее да нарисува звука от листенце на роза, падащо върху стъкления под на замък, който никога не е съществувал.“
>
> Джим Морисън ...
>
> „Ще спра да те обичам, когато глух художник успее да нарисува звука от листенце на роза, падащо върху стъкления под на замък, който никога не е съществувал.“
>
> Джим Морисън ...
416
2
Глава двадесет и първа
За новите технологии, за Боговете и Децата им
На сутринта шестимата са се разположили на голямата тераса. Изнесли са столове, отпуснали са се, припичат се на слънчевите лъчи. А Слънцето, излязло за пръв път след снежните бури, е ласкаво, ласкаво… Като опитен донжуан на първа с ...
За новите технологии, за Боговете и Децата им
На сутринта шестимата са се разположили на голямата тераса. Изнесли са столове, отпуснали са се, припичат се на слънчевите лъчи. А Слънцето, излязло за пръв път след снежните бури, е ласкаво, ласкаво… Като опитен донжуан на първа с ...
1065
1
5
Глава деветнадесета
За пътешествениците във времето и пространството
Зимата се вихреше със страстта на някогашна госпожица, изведена на първи бал… Тя танцуваше по земята, разрошваше оголелите клони на дърветата, замеряше случайните минувачи със сняг – независимо дали бяха излезли на лов хищници, тър ...
За пътешествениците във времето и пространството
Зимата се вихреше със страстта на някогашна госпожица, изведена на първи бал… Тя танцуваше по земята, разрошваше оголелите клони на дърветата, замеряше случайните минувачи със сняг – независимо дали бяха излезли на лов хищници, тър ...
580
2
– Пак ли излизаш с приятелки? – попита с тъга в очите Иван.
– Да – отвърна сухо съпругата му Кристина и се наведе да се обуе.
– Мислех да те заведа на ресторант тази вечер…
– Уговорила съм се вече. А ти защо сега се сети, като разбра, че имам среща!
– Успях да се измъкна по-рано от работа… ...
– Да – отвърна сухо съпругата му Кристина и се наведе да се обуе.
– Мислех да те заведа на ресторант тази вечер…
– Уговорила съм се вече. А ти защо сега се сети, като разбра, че имам среща!
– Успях да се измъкна по-рано от работа… ...
2050
6
4
Всяко селище си има свой облик и Караново не правеше изключение. Погледнато от птичи поглед приличаше на гигантска змия, която е промушена през средата от река Мочурица, сякаш с копието на свети Георги. Главата на това влечуго гледа на изток, а опашката сочи на запад. „Маджурската махала“ се намираш ...
470
2
Не се колебай, любов моя, не мисли...! Щом не обичаш, значи не обичаш... Едностранната любов умира полека, като не поливано цвете в лятната жега... За да се съхрани, то трябва да бъде внимателно притиснато между страниците на любима книга, да изсъхне и стане част от хербарий или да бъде оставено да ...
954
2
„СЪНУВАМ ЮЖНА НОЩ...
В съня ми южен мрак,
Жарава златна, лумнала в сърцето ти-
Силен ореол, съдбовен знак,
Ваяние от огън покорен и страст.... ...
В съня ми южен мрак,
Жарава златна, лумнала в сърцето ти-
Силен ореол, съдбовен знак,
Ваяние от огън покорен и страст.... ...
529
Писахме си по интернет в продължение на повече от две години, без да се видим на живо; нищо, че бяхме от един и същи град. Всъщност „писахме“ е силно казано. Просто се бяхме добавили във фейсбук и веднъж на два-три месеца си изпращахме по едно вяло „здравей, как си“. И аз не бързах за среща, тъй кат ...
968
Урок #1 – научих се да се наслаждавам на собствената си компания.
Не бях самотна, дори напротив! Обаче изкривяването ми ме попита:
- Някой ден ще останеш сама, нали знаеш?
Реших, че е права, защото се страхувах да остана сама със себе си.
Започнах да оставам по често сама на сила, за да се науча да ...
Не бях самотна, дори напротив! Обаче изкривяването ми ме попита:
- Някой ден ще останеш сама, нали знаеш?
Реших, че е права, защото се страхувах да остана сама със себе си.
Започнах да оставам по често сама на сила, за да се науча да ...
1298
5
Вместо предговор
Ако някой ми беше казал преди време, че за седем дни (всъщност шест, защото нощувките бяха седем) ще успея да напиша седем кратки разказа, щях да му се изсмея. Та горе-долу толкова бях написал през последната година. Но нещо се случи и немислимото е факт. Дали открих на онзи гръцки ...
Ако някой ми беше казал преди време, че за седем дни (всъщност шест, защото нощувките бяха седем) ще успея да напиша седем кратки разказа, щях да му се изсмея. Та горе-долу толкова бях написал през последната година. Но нещо се случи и немислимото е факт. Дали открих на онзи гръцки ...
1761
3
2
Глава седемнадесета
За бизнеса, монопола и пазарните роби
Навън пак валеше… Есен… Дъжд… Влага навред… Сумрачно… Възкисело всичко – настроението най-напред…
А Чек тръгваше тази сутрин към своята Земя. И пътем щеше да мине близо – на няколко светлинни години, от Земята на Мил Итса и Ник Кол Ай-ай…
Мил ...
За бизнеса, монопола и пазарните роби
Навън пак валеше… Есен… Дъжд… Влага навред… Сумрачно… Възкисело всичко – настроението най-напред…
А Чек тръгваше тази сутрин към своята Земя. И пътем щеше да мине близо – на няколко светлинни години, от Земята на Мил Итса и Ник Кол Ай-ай…
Мил ...
640
1
3
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
