14 655 резултата
САМО СЛЕД МОМИЧЕТО НА ХЪМФРИ БОГАРД
Седях пред бялата пластмасова масичка на край вузовското кафе и реех поглед неопределено около себе си.
Още не можех да се освободя от напрежението обзело ме, докато чаках да приемат документите ми.
Пред мен и зад мен чакаха реда си млади хора и то доста по-младич ...
Седях пред бялата пластмасова масичка на край вузовското кафе и реех поглед неопределено около себе си.
Още не можех да се освободя от напрежението обзело ме, докато чаках да приемат документите ми.
Пред мен и зад мен чакаха реда си млади хора и то доста по-младич ...
1225
1
В памет на пострадалите от земетресението в Китай.
Тичаше, но сякаш пътят нямаше край, сълзите й се стичаха по бузите й, а някои бяха успяли да стигнат и до шията й. Цялото й тяло беше обляна от една студена вълна, беше изпотена, трепереше, земята се изплъзваше под краката й. Накъдето гледаха очите ...
Тичаше, но сякаш пътят нямаше край, сълзите й се стичаха по бузите й, а някои бяха успяли да стигнат и до шията й. Цялото й тяло беше обляна от една студена вълна, беше изпотена, трепереше, земята се изплъзваше под краката й. Накъдето гледаха очите ...
1429
3
ПОНЯКОГА
Събуждам се тази сутрин като животно - искрена прозявка и неопетнен от клишета възторг. Грабвам прозореца и го запокитвам в дълбочина - титаничен и неприсъщ жест, защото бих желал всички декрети и укази днес да пристигат при мен, за да ги накъсвам един по един и да ги изхвърлям карнавално н ...
Събуждам се тази сутрин като животно - искрена прозявка и неопетнен от клишета възторг. Грабвам прозореца и го запокитвам в дълбочина - титаничен и неприсъщ жест, защото бих желал всички декрети и укази днес да пристигат при мен, за да ги накъсвам един по един и да ги изхвърлям карнавално н ...
832
2
Поредната вечер пред компютъра. Пред тази гадна машина от кабели и пластмаса. Дали й харесваше? Не, просто така си губеше времето, за което едно време копнееше и за което се бореше с всички сили. Ани беше нормално момиче, което от малко беше разбрало, че приятелство няма и че всеки използва другия з ...
1421
ВОЙНИКЪТ ПРЕД ДРАВА
Анти-хитлеристката коалиция настъпваше напористо по всички фронтове.
Канонадата не бе спряла през целия ден.
Снарядите като ята птици прелитаха над българските позиции и се изсипваха като градушка над главите на германците.
Артилерийската подготовка бе извършена, позициите на про ...
Анти-хитлеристката коалиция настъпваше напористо по всички фронтове.
Канонадата не бе спряла през целия ден.
Снарядите като ята птици прелитаха над българските позиции и се изсипваха като градушка над главите на германците.
Артилерийската подготовка бе извършена, позициите на про ...
839
4
Сотира
Не знаеше какво трябва да направи. Нерешителни и объркани, мислите и се лутаха безпомощни, неоформени и самотни, отчаяни и безизходни. Поредната безсънна нощ. Даже няма и луна, най-красивото лунно затъмнение от три години насам. На кого ли му пукаше за нейните тревоги и безсъници. Хората си и ...
Не знаеше какво трябва да направи. Нерешителни и объркани, мислите и се лутаха безпомощни, неоформени и самотни, отчаяни и безизходни. Поредната безсънна нощ. Даже няма и луна, най-красивото лунно затъмнение от три години насам. На кого ли му пукаше за нейните тревоги и безсъници. Хората си и ...
910
1
(разказ в три погледа)
Действащи очи:
Ляво око
Дясно око
„Две хубави очи. Музика, лъчи.” (как пък се вмъкна този цитат на П.К.Яворов) ...
Действащи очи:
Ляво око
Дясно око
„Две хубави очи. Музика, лъчи.” (как пък се вмъкна този цитат на П.К.Яворов) ...
2429
12
„Да се поразходим? – попита Катрин.
„Единият крак пред другия – отвърна той – през поляни и мостове...”
„Дългият път към вечността”,Кърт Вонегът
Плисъкът на вълните
Почукване? В този час? Тя отметна завивките на леглото си и с мудна и сънена крачка тръгна към врата на стаята си. Живееше в един малък ...
„Единият крак пред другия – отвърна той – през поляни и мостове...”
„Дългият път към вечността”,Кърт Вонегът
Плисъкът на вълните
Почукване? В този час? Тя отметна завивките на леглото си и с мудна и сънена крачка тръгна към врата на стаята си. Живееше в един малък ...
1359
1
Приказка
Една история преживях... и със сигурност бях там.
Това е приказка, но не като други, а... една такава...
Живя човек... така, както можеше... така, както животът го водеше...
И той от всичко най-обичаше да е сред хората. ...
Една история преживях... и със сигурност бях там.
Това е приказка, но не като други, а... една такава...
Живя човек... така, както можеше... така, както животът го водеше...
И той от всичко най-обичаше да е сред хората. ...
1090
3
Жив е животът.
Оставаха няколко минути до започването на следващата сутрешна прожекция.
Вниманието на неколцината ученици в партера бе привлечено от хъркането на възрастен възпълен мъж, настанил се по средата на последния ред.
Младите момчета често обръщаха глави назад и се шегуваха.
- Гледай го тоз ...
Оставаха няколко минути до започването на следващата сутрешна прожекция.
Вниманието на неколцината ученици в партера бе привлечено от хъркането на възрастен възпълен мъж, настанил се по средата на последния ред.
Младите момчета често обръщаха глави назад и се шегуваха.
- Гледай го тоз ...
878
2
Част от по-дълъг разказ, който за момента съм оставил настрана. Мисля, че би се получило по-добре, ако проуча някои неща преди да продължа.
На тази земя съществуват няколко възможни състояния на духа във всеки един момент – или си луд, или си влюбен, или просто не знаеш какво искаш. Поне така смятах ...
На тази земя съществуват няколко възможни състояния на духа във всеки един момент – или си луд, или си влюбен, или просто не знаеш какво искаш. Поне така смятах ...
1310
5
Един неприет разговор
Струваше му се, че пътува от години. Край него профучаваха къщи, дървета, пътищата се сливаха и се разделяха, криволичеха или се опваха прави като игла. Вече не помнеше откога не е спирал, откога не е сменял дума с друг. Съмваше и се мръкваше с неумолима безпощадност. Добре, че ...
Струваше му се, че пътува от години. Край него профучаваха къщи, дървета, пътищата се сливаха и се разделяха, криволичеха или се опваха прави като игла. Вече не помнеше откога не е спирал, откога не е сменял дума с друг. Съмваше и се мръкваше с неумолима безпощадност. Добре, че ...
923
Безсъние
Красивата лилава лунна светлина се стичаше от прозореца ми и образуваше малки многоцветни локвички на дървения под. Тази вечер имаше пълнолуние, а аз лежах на няколко сантиметра от бълбукащата повърхност на леглото ми и отчаяно се опитвах да заспя. Из стаята шареха най-различни цветни сенки ...
Красивата лилава лунна светлина се стичаше от прозореца ми и образуваше малки многоцветни локвички на дървения под. Тази вечер имаше пълнолуние, а аз лежах на няколко сантиметра от бълбукащата повърхност на леглото ми и отчаяно се опитвах да заспя. Из стаята шареха най-различни цветни сенки ...
2418
3
Е К С К У Р З О В О Д
В петък започнаха подготовката за посрещането на испанската група.
Ангелов направи съобщението, че групата ще нощува в хотел “Ален Мак”. И тъй като нямат екскурзовод, а момичето преводач е на първи тур и не познава града, ще се наложи Лъчезар да отиде в 10 часа, да потърси прев ...
В петък започнаха подготовката за посрещането на испанската група.
Ангелов направи съобщението, че групата ще нощува в хотел “Ален Мак”. И тъй като нямат екскурзовод, а момичето преводач е на първи тур и не познава града, ще се наложи Лъчезар да отиде в 10 часа, да потърси прев ...
1080
3
Ще останеш ли за закуска?!
Влюбена съм! До болка! Ах, как лудо го искам! Трябва да го задържа по-дълго за себе си, ако може завинаги!
Седя и разлиствам едно женско списание. „Десет съвета как да задържите мъжа до себе си", „Без страст връзката не издържа", „Тайната на романтичната любов". Изчитам вс ...
Влюбена съм! До болка! Ах, как лудо го искам! Трябва да го задържа по-дълго за себе си, ако може завинаги!
Седя и разлиствам едно женско списание. „Десет съвета как да задържите мъжа до себе си", „Без страст връзката не издържа", „Тайната на романтичната любов". Изчитам вс ...
1611
22
Виктор вървеше бавно по тихата улица в неделния ден, а душата му бе изпълнена с пролетно настроение. Единствено вятърът шумеше в раззеленилите се листа на кестените и липите. Беше влюбен в едно необикновено момиче, заради което си заслужаваше винаги да е весел. То го обичаще също и всеки миг, прекар ...
870
3
----------------------------------------------------------------------------------
Резюме: След развода си с Лора Борис се жени за Кали и имат две деца.
----------------------------------------------------------------------------------
2007 г. След четири години си купихме ранчо близо до гр. Драгома ...
Резюме: След развода си с Лора Борис се жени за Кали и имат две деца.
----------------------------------------------------------------------------------
2007 г. След четири години си купихме ранчо близо до гр. Драгома ...
773
Художник:
Любовта е обсесивно-компулсивна депресия.
Сънищата – врата към един друг свят или способ за убиване.
Джейн лежеше в леглото си. Бе заспала преди няколко часа, изтощена до припадък след един особено натоварен ден в офиса. Новата й работа – помощник на ръководителя на външнотърговския отдел ...
Любовта е обсесивно-компулсивна депресия.
Сънищата – врата към един друг свят или способ за убиване.
Джейн лежеше в леглото си. Бе заспала преди няколко часа, изтощена до припадък след един особено натоварен ден в офиса. Новата й работа – помощник на ръководителя на външнотърговския отдел ...
1384
Разказ за момчето и кометата
Имало едно време, както разказват в големите томове с приказки... Едно приказно начало - на една не толкова приказна история. Всъщност, тя е съвсем истинска, толкова, колкото е и смъртта, история, която всеки от нас изживява поне веднъж през екзистенциалния си път. Тя е ...
Имало едно време, както разказват в големите томове с приказки... Едно приказно начало - на една не толкова приказна история. Всъщност, тя е съвсем истинска, толкова, колкото е и смъртта, история, която всеки от нас изживява поне веднъж през екзистенциалния си път. Тя е ...
1058
3
Посветено, на който я иска
Разговаряли ли сте с вятъра? И аз не съм. Той никога не говори. Ако го попитате защо не говори, няма да ви отговори, разбира се. Мисля, че е заради гордостта му. Но вятърът не е ням. Той може да говори. Е, да, направил го е само веднъж, но може. Тази история ми я разказа м ...
Разговаряли ли сте с вятъра? И аз не съм. Той никога не говори. Ако го попитате защо не говори, няма да ви отговори, разбира се. Мисля, че е заради гордостта му. Но вятърът не е ням. Той може да говори. Е, да, направил го е само веднъж, но може. Тази история ми я разказа м ...
953
1
Как се раждат и умират чувствата
Малко след края на часовете те се срещнаха. Ник, както винаги с ентусиазъм, разказваше какво му се беше случило през деня. Той умееше да разказва. Влагаше и в най-обикновените и скучни думи живот, и добавяйки и чара на усмивката си, създаваше у хората около себе си ч ...
Малко след края на часовете те се срещнаха. Ник, както винаги с ентусиазъм, разказваше какво му се беше случило през деня. Той умееше да разказва. Влагаше и в най-обикновените и скучни думи живот, и добавяйки и чара на усмивката си, създаваше у хората около себе си ч ...
1427
1
Подземна одисея
Лъчезар стъпи на две напречни лопатки между веригата на машината, за да се извози по наклона.
Лампата му осветяваше напред и встрани черните стени на минната галерия. Светлината присвяткаше от дирек на дирек и потъваше в тъмните, тук-там пробляскващи, кафяви каменни въглища.
Краят на ...
Лъчезар стъпи на две напречни лопатки между веригата на машината, за да се извози по наклона.
Лампата му осветяваше напред и встрани черните стени на минната галерия. Светлината присвяткаше от дирек на дирек и потъваше в тъмните, тук-там пробляскващи, кафяви каменни въглища.
Краят на ...
1324
10
МЕЧЪТ
"Мястото е словото..."
Ангелус Силезиус
Първо е необходимо да избера, да уточня думите, с които да започна, да се помиря и после да се примиря с тях, докато престана да ги забелязвам поотделно, дори в редица, докато всъщност се предам доброволно и безизходно изцяло във властта им, в необятната ...
"Мястото е словото..."
Ангелус Силезиус
Първо е необходимо да избера, да уточня думите, с които да започна, да се помиря и после да се примиря с тях, докато престана да ги забелязвам поотделно, дори в редица, докато всъщност се предам доброволно и безизходно изцяло във властта им, в необятната ...
867
4
Намерих си нова приятелка, тя се казва САМОТА. Отначало:
- Ти си великолепна, ти си искрена, ти си честна, ти си, ти си... - ми нареждаше тя. Казах и:
- Тогава питам те: Защо съм толкова сама? Защо само ти си ми приятелка, а не други? Защо не преставаш да ми правиш комплименти, не са ми нужни, когат ...
- Ти си великолепна, ти си искрена, ти си честна, ти си, ти си... - ми нареждаше тя. Казах и:
- Тогава питам те: Защо съм толкова сама? Защо само ти си ми приятелка, а не други? Защо не преставаш да ми правиш комплименти, не са ми нужни, когат ...
1859
3
До следващия празник
Пролетното слънце спусна палещите си лъчи и затопли изстиналата земя. Веселите песни на птиците от ранни зори огласяха притихналите улици. Природата се съживяваше за нов живот. Наближаваше голям празник, най-светлият за християните – Великден.
Този ден Калина се събуди много ран ...
Пролетното слънце спусна палещите си лъчи и затопли изстиналата земя. Веселите песни на птиците от ранни зори огласяха притихналите улици. Природата се съживяваше за нов живот. Наближаваше голям празник, най-светлият за християните – Великден.
Този ден Калина се събуди много ран ...
863
1
Големият град, потънал е в мрак и бледи светлини. Величествени сгради се издигат все нагоре и нагоре. С напрежение се мъчат да достигнат небето. Лек пролетен вятър навява, но е още февруари. Още е студено. Безцветно. Сиво.
Една мелодия се прокрадва измежду тишината.
Един флейтист самотен свири... зв ...
Една мелодия се прокрадва измежду тишината.
Един флейтист самотен свири... зв ...
991
3
П Р О Д А Д Е Н А Н Е В Е С Т А
А животът си течеше.
Жените и децата копаеха земята, а мъжете вървяха по балканите за сухи дърва или да пасат добитъка, а вечер се заседяваха все повече в кръчмите, за да пооплакнат гнева си.
След един такъв разговор в кръчмата с приятеля си Петър, младият момък Русан ...
А животът си течеше.
Жените и децата копаеха земята, а мъжете вървяха по балканите за сухи дърва или да пасат добитъка, а вечер се заседяваха все повече в кръчмите, за да пооплакнат гнева си.
След един такъв разговор в кръчмата с приятеля си Петър, младият момък Русан ...
1379
10
Болката
"Обичам да ме боли - искам да ме боли".
Мога да бъда издръжлив, но не и красив.
Болката е
вътре в мен. ...
"Обичам да ме боли - искам да ме боли".
Мога да бъда издръжлив, но не и красив.
Болката е
вътре в мен. ...
1446
2
Х А Р А М И Я Т А
Случваше се понякога малките банди от харамии да попаднат на преминаващата редовна, въоръжена войска на падишаха и тогава върлите, мустакати, въоръжени мъже биваха разпилявани като пилци по околните скали и чукари и не малко от тях оставяха главите си, които по-късно биваха набиван ...
Случваше се понякога малките банди от харамии да попаднат на преминаващата редовна, въоръжена войска на падишаха и тогава върлите, мустакати, въоръжени мъже биваха разпилявани като пилци по околните скали и чукари и не малко от тях оставяха главите си, които по-късно биваха набиван ...
1462
5
Ръцете ми напипват тънката мембрана между световете. Пръстите ми докосват нежната материя. Стискам. Завесата поддава. Разкъсва се. От разкъсаните места излиза мрак, който се стича по стените на реалността. Накъдето и да се обърна виждам само този свят. Той е изпълнен с изкуствени цветове и звуци. Пъ ...
813
1
Андромеда
Понякога, когато животът ме изчерпи до краен предел, когато светът се накъса на безброй дребни парченца и се разпръсне хаотично в непрогледния мрак, когато всички врати се залостят с трясък пред мен и не знам накъде да поема, ме спасява морето.
Морето е нещо велико! Непонятно, всевластно, ...
Понякога, когато животът ме изчерпи до краен предел, когато светът се накъса на безброй дребни парченца и се разпръсне хаотично в непрогледния мрак, когато всички врати се залостят с трясък пред мен и не знам накъде да поема, ме спасява морето.
Морето е нещо велико! Непонятно, всевластно, ...
656
ПОКАЯНИЕ
Слухът, че през целия ден из града тичала някаква жена и викала със силен глас „Покайте се!", обикаляше улици, площади, кафенета и кантори. Репортерите от някои вестници се опитали да вземат от нея интервю, но тя им казала само да се покаят, както и отбелязали с няколко реда вечерните издан ...
Слухът, че през целия ден из града тичала някаква жена и викала със силен глас „Покайте се!", обикаляше улици, площади, кафенета и кантори. Репортерите от някои вестници се опитали да вземат от нея интервю, но тя им казала само да се покаят, както и отбелязали с няколко реда вечерните издан ...
821
4
М А Й К А
Баба Спаса слизаше накуцвайки надолу към бобището край реката. В едната си ръка носеше цинкова паница с варен боб, загърната в тъкан месал, в другата стомна с вода.
Оглеждаше се и размишляваше.
,,Такива времена са. Трябва да се свърши и тази работа.
Сина, големият, Атанас я бе предупредил ...
Баба Спаса слизаше накуцвайки надолу към бобището край реката. В едната си ръка носеше цинкова паница с варен боб, загърната в тъкан месал, в другата стомна с вода.
Оглеждаше се и размишляваше.
,,Такива времена са. Трябва да се свърши и тази работа.
Сина, големият, Атанас я бе предупредил ...
1712
4
Аре карай бе, цървул
Или как да оцелеем в маршрутката
Делник. Сутрин. София. Всеки бърза нанякъде, бяга по задачки, чуди се как и къде да се набута. Вдигам ръка с надеждата, че шофьорът на маршрутката ме е видял. Спира. Ох, мамооооо, пълно е. Нищоооо, има място и аз мен, все пак колкото повече (хора ...
Или как да оцелеем в маршрутката
Делник. Сутрин. София. Всеки бърза нанякъде, бяга по задачки, чуди се как и къде да се набута. Вдигам ръка с надеждата, че шофьорът на маршрутката ме е видял. Спира. Ох, мамооооо, пълно е. Нищоооо, има място и аз мен, все пак колкото повече (хора ...
1008
5
На Росица...
А виждаше пеперуди в очите ми, красотата на деня, истинската привързаност, силната обич, нямаше нужда от думи, очите ти казваха всичко, а ако те мълчаха, аз усещах думите през призмата на твоята душа...
За тази, която ме остави, там, в нищото, там, където има само тишина и болка, аз - ф ...
А виждаше пеперуди в очите ми, красотата на деня, истинската привързаност, силната обич, нямаше нужда от думи, очите ти казваха всичко, а ако те мълчаха, аз усещах думите през призмата на твоята душа...
За тази, която ме остави, там, в нищото, там, където има само тишина и болка, аз - ф ...
1466
5
"... Тогава славеят се притисна по-силно към шипа, шипът допря неговото сърце и жесток пристъп на болка го прониза от глава до крака. Все по-люта и по-люта беше болката и все по-буйна и по-буйна ставаше неговата песен, защото той пееше за любовта, която постига съвършенство чрез смъртта, за любовта, ...
1129
3
Ромео и Жулиета в една дъждовна есен
Любовка приседна да допише последните редове на писмото, чакащо я от няколко дни, върху горната полица на шкафа.
Когато привърши, въздъхна дълбоко, прочете го отново и отдолу дописа домашния си адрес. Облиза с език капачето на плика и го притисна с коравите си въ ...
Любовка приседна да допише последните редове на писмото, чакащо я от няколко дни, върху горната полица на шкафа.
Когато привърши, въздъхна дълбоко, прочете го отново и отдолу дописа домашния си адрес. Облиза с език капачето на плика и го притисна с коравите си въ ...
1079
6
Първата дума на любовта е мълчанието
....
Той жадно затърси нейния поглед. Искаше на всяка цена да го улови.
Думите не му достигаха, за да изкаже емоциите, които го владееха...
Тогава ...
....
Той жадно затърси нейния поглед. Искаше на всяка цена да го улови.
Думите не му достигаха, за да изкаже емоциите, които го владееха...
Тогава ...
1192
10
К О М И Т А Т А
Дядо Петър Щърбев се клатеше равномерно, с изкривен гръб върху самара на вече остаряващата бяла кобила.
Преди години, млада буйна и капризна, сега изпосталяла, но с все още красиво падаща, с леко сив оттенък, прилягаща и грива, приличаща на косите на запазена млада булка, стъпваше вс ...
Дядо Петър Щърбев се клатеше равномерно, с изкривен гръб върху самара на вече остаряващата бяла кобила.
Преди години, млада буйна и капризна, сега изпосталяла, но с все още красиво падаща, с леко сив оттенък, прилягаща и грива, приличаща на косите на запазена млада булка, стъпваше вс ...
1107
1
РАКЛАТА И СЛАВЕЯТ
Мразех да ходя на село. Колкото и пъти да отидех със семейството ми, винаги валеше дъжд. Такъв един ситен, мокрещ и ироничен: „Ето на - дойде и аз завалях. Стой си сега в къщата и се ядосвай!" На всичко отгоре и дъщеря ми (на 13г.), която едва бях убедил да дойде с нас, се цупеше в ...
Мразех да ходя на село. Колкото и пъти да отидех със семейството ми, винаги валеше дъжд. Такъв един ситен, мокрещ и ироничен: „Ето на - дойде и аз завалях. Стой си сега в къщата и се ядосвай!" На всичко отгоре и дъщеря ми (на 13г.), която едва бях убедил да дойде с нас, се цупеше в ...
1205
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
