40 901 резултата
Има много неща, които пораждат страх, но само смелия и безстрашния устоява на бурите и ураганите. В твоята природа е да не се боиш, но да бъдеш смел и да водиш битките в живота си със смело и честно сърце. Запомни, че по божията воля ти си свободен човек, човек със свободно сърце. Имай волята и кура ...
757
1
Това е нещо, което ми се случи наскоро, когато вървях към училище. Историята представлява едно истинско събитие, но въображението ми помогна за нереалните събития, за да може на вас да ви е по-интересно.
Беше поредната студена сутрин. Печката отдавна бе изгаснала, още през нощта, когато станах до то ...
Беше поредната студена сутрин. Печката отдавна бе изгаснала, още през нощта, когато станах до то ...
740
Мусала – първенецът! Едно специално място, където се срещат земята и небето, където земното ни битие се сблъсква с представите ни за божественото. Това е мястото, което е трудно да опишеш с думи, мястото, където дъхът ти спира не само от усилията на волята да го покориш, а и от благоговенито пред кр ...
510
2
Дядо Мраз
Беше прекрасна зима. Студена, с много сняг, както трябва да е зимата. Решихме да изкараме Коледа и Нова година на Боровец. Да покараме ски, да подишаме чист въздух и да празнуваме Новата година. Това беше преди доста нови години гледано от сега... още преди промените. Настанихме се в малко ...
Беше прекрасна зима. Студена, с много сняг, както трябва да е зимата. Решихме да изкараме Коледа и Нова година на Боровец. Да покараме ски, да подишаме чист въздух и да празнуваме Новата година. Това беше преди доста нови години гледано от сега... още преди промените. Настанихме се в малко ...
1395
2
13
Любов, една дума с много значения. За едни любовта е радост, щастие и спокоен живот. За други тя представлява болка, мъка, сълзи и много безсънни нощи. Но какво всъщност представлява любовта... Да кажеш на някого, че го обичаш? Да подаряваш цветя и подаръци или просто да бъдеш с някого? Тя е като ог ...
894
1
245. Никой сам по себе си не е съвършен.
246. Понякога в желанието да помогнеш, можеш да навредиш.
247. Не повтаряй на някого колко много го обичаш. Докажи любовта си!
248. Всичко минава по-леко, когато си усмихнат.
249. Яростта не бива да ни води винаги. Тя може да ни доведе или до триумфална побед ...
246. Понякога в желанието да помогнеш, можеш да навредиш.
247. Не повтаряй на някого колко много го обичаш. Докажи любовта си!
248. Всичко минава по-леко, когато си усмихнат.
249. Яростта не бива да ни води винаги. Тя може да ни доведе или до триумфална побед ...
551
1
/и разговор за любовта/
- Васке, разбра ли, Павел се е оженил?
- Време беше, та Донка няма цяла година да ходи сгодена. Само че аз нищо не съм чула, нито видяла, уж живея срещу тях - нито повече хора да влизат или да излизат, нито повече шум от обикновено.
- Ама той не за Донка, а за Виолетка се е о ...
- Васке, разбра ли, Павел се е оженил?
- Време беше, та Донка няма цяла година да ходи сгодена. Само че аз нищо не съм чула, нито видяла, уж живея срещу тях - нито повече хора да влизат или да излизат, нито повече шум от обикновено.
- Ама той не за Донка, а за Виолетка се е о ...
1952
1
2
623
239. Да прегърнеш познанието е като да прегърнеш слънцето. Ще извършваш велика постъпка, която ще те унищожи, а в съзнанията на хората ще бъдеш просто „лудия”.
240. Труден е пътят до звездите, без значение дали е физически или духовен.
241. В сънищата си ние можем да се докоснем до това, за което в ...
240. Труден е пътят до звездите, без значение дали е физически или духовен.
241. В сънищата си ние можем да се докоснем до това, за което в ...
575
1
2
Има много истории, за войни, за принцеси и много други. Аз ще ви разкажа една подобна история.
Имало едно време много красиво място. То било не само красиво но и тези които го управлявали, го управлявали със сила и почтеност. Това кралство се наричало Танбарун. В Танбарун живеело момичето с огнено ч ...
Имало едно време много красиво място. То било не само красиво но и тези които го управлявали, го управлявали със сила и почтеност. Това кралство се наричало Танбарун. В Танбарун живеело момичето с огнено ч ...
991
Глава XIV
Петя затвори телефона. Строполи се на пода, сви се на топка и се разплака неудържимо. Отбягваше я, месеци наред странеше от нея, не излизаха, не разговаряха, не се хранеха заедно. Не пътуваха.
Правеха единствено секс. Искаше да е с него, искаше да и е хубаво. Но магията беше изчезнала. Пон ...
Петя затвори телефона. Строполи се на пода, сви се на топка и се разплака неудържимо. Отбягваше я, месеци наред странеше от нея, не излизаха, не разговаряха, не се хранеха заедно. Не пътуваха.
Правеха единствено секс. Искаше да е с него, искаше да и е хубаво. Но магията беше изчезнала. Пон ...
1485
4
12
- Хоро! – викнах пак, май за последно беше. – Мъжко хоро, рамо до рамо, в три реда. На всеки ред – станеник. Първия ред – саби и щитове, втори ред – секири, трети ред – копия. Един до друг, никой да не отстъпя, никой да не се бои. Ние сме стопаните тука, ония са гъгрици, наготово дошли да ядат преко ...
1505
1
1
Прекрасно е да наблюдаваш хората по софийските улици. Гледам всички тези лица и си представям какъв ли живот живеят. Тази жена ми прилича на учителка, при това строга и несправедлива. Този мъж определено се занимава със спорт и не яде шоколад за закуска. Красивият младеж на бара със сигурност е имал ...
667
1
5
999
5
МНИМИЯТ МЪРТВЕЦ
Инспекторът вярваше в себе си. Толкова пъти нюхът му не го беше предавал. Много пъти. Може би два. Или повече. Кой да ги брои? И как? С коя ръка? С лявата? Или с дясната? Та ръцете често имат повече от два пръста. Те са напълно негоден инструмент за броене.
– Тук не е имало престъпле ...
Инспекторът вярваше в себе си. Толкова пъти нюхът му не го беше предавал. Много пъти. Може би два. Или повече. Кой да ги брои? И как? С коя ръка? С лявата? Или с дясната? Та ръцете често имат повече от два пръста. Те са напълно негоден инструмент за броене.
– Тук не е имало престъпле ...
777
2
3
ДÓБРА
Чу в съня си, че петелът пропя. Стана полека от леглото, да не събуди дъщеря си. Момичето спеше спокойно. Дори не трепваше в съня си. Зората още не беше се пропукала и хлад нахлуваше през отвореното прозорче на одаята. Дóбра заметна тъкания чаршаф и зави момичето. Така си живееха двете, откакт ...
Чу в съня си, че петелът пропя. Стана полека от леглото, да не събуди дъщеря си. Момичето спеше спокойно. Дори не трепваше в съня си. Зората още не беше се пропукала и хлад нахлуваше през отвореното прозорче на одаята. Дóбра заметна тъкания чаршаф и зави момичето. Така си живееха двете, откакт ...
648
1
3
Онези моменти, когато искаш да кажеш толкова неща, а думите са неуловими. Когато чувствата преливат от всеки съд, където си искал да ги побереш и давят гърлото ти. И се опитват да избият през очите те, но ги натикваш обратно, с усмивка, и слагаш огледалните си очила. А в тях не се отразява причината ...
487
1
1
Глава XIII
Лора бързаше по стълбите на училището. Баща и вероятно вече я чакаше в "Гренадин", кокетно дневно бистро на ул. "Шишман". Станимир често идваше тук да обядва. Беше много приятно, чисто местенце с очарователна декорация с романтичен привкус.
Влезе запъхтяна от тичането. Видя го в най-далеч ...
Лора бързаше по стълбите на училището. Баща и вероятно вече я чакаше в "Гренадин", кокетно дневно бистро на ул. "Шишман". Станимир често идваше тук да обядва. Беше много приятно, чисто местенце с очарователна декорация с романтичен привкус.
Влезе запъхтяна от тичането. Видя го в най-далеч ...
1285
4
6
Доблестния мъж е като лъв, който брани своите си и никога не ги оставя, дори и смърт да има насреща! А смъртта и страха от нея са подлост за него и той върви все напред, безстрашен и готов, като агне водено на заколение. Той е като вълк, който води напред глутницата си и не се бои да влезе в битка и ...
761
2
- Мършав живот, мършаааав!....
Беше ранна есенна сутрин. По каменните стълби, които водеха от малката рекичка до мегдана на селото се затътрузиха стъпки. Бавно и с отегчение бялата глава на дядо Пею се показа от сянката на старите върби, расли току до реката. Селският мегдан беше почти празен, само ...
Беше ранна есенна сутрин. По каменните стълби, които водеха от малката рекичка до мегдана на селото се затътрузиха стъпки. Бавно и с отегчение бялата глава на дядо Пею се показа от сянката на старите върби, расли току до реката. Селският мегдан беше почти празен, само ...
952
1
2
Моя обична и пресияйна Б. ,
пиша ти тия редове, обзет от небивали мъки, които мъчно бих могъл да опиша с думи. Въпреки че ти отдавна реши да напуснеш безвъзвратно живота ми, аз все още те пазя в сърцето си, и все още ревниво крия мили спомени от нашето кратко, но въпреки това, неописуемо красиво, по ...
пиша ти тия редове, обзет от небивали мъки, които мъчно бих могъл да опиша с думи. Въпреки че ти отдавна реши да напуснеш безвъзвратно живота ми, аз все още те пазя в сърцето си, и все още ревниво крия мили спомени от нашето кратко, но въпреки това, неописуемо красиво, по ...
1019
КЛЕТВА
Тренът от Русе пристигна по разписание. В есенната вечер оживлението на гара Трапезица беше голямо: носачи и файтонджии предлагаха услуги, посрещачи викаха радостно, други разпалено разговаряха в движение, работници в омаслени дрехи почукваха с дълги чукове по спирачките... Не след дълго се ч ...
Тренът от Русе пристигна по разписание. В есенната вечер оживлението на гара Трапезица беше голямо: носачи и файтонджии предлагаха услуги, посрещачи викаха радостно, други разпалено разговаряха в движение, работници в омаслени дрехи почукваха с дълги чукове по спирачките... Не след дълго се ч ...
1749
9
14
Патрик Финли се събуди в стаята си в горещ ден на месец септември през две хиляди и седемнадесета година. Осемнадесетгодишното момче живееше в тристаен апартамент на улица ,,Вали 2’’, която бе главната в град Тантър – спретнато място, населявано от зли хора.
Патрик разтри очите си с длани, прилагайк ...
Патрик разтри очите си с длани, прилагайк ...
643
1
4
1 Този живот ми е даден, за да живея.
Не казвам, че нещо кой знае какво
умея. Но все пак ще гледам аз
поне в нещо да успея.
2 Толкова ли е трудно да си откровен. ...
Не казвам, че нещо кой знае какво
умея. Но все пак ще гледам аз
поне в нещо да успея.
2 Толкова ли е трудно да си откровен. ...
522
Глава XII
Пролетното слънце блещукаше в обемните надписи на "BluEfficiency" Ltd. В огледалните прозорци на последния етаж се отразяваше почти целият градски силует на високите, новостроящи се сгради на булевард "България" в близост до "Околовръстен път".
Огнян тъкмо беше излязъл от банята, когато чу ...
Пролетното слънце блещукаше в обемните надписи на "BluEfficiency" Ltd. В огледалните прозорци на последния етаж се отразяваше почти целият градски силует на високите, новостроящи се сгради на булевард "България" в близост до "Околовръстен път".
Огнян тъкмо беше излязъл от банята, когато чу ...
1050
4
1
Зър-р-р-р-р-р!
Ей, пак са обажда оная вампирка, родителката на жена ми. Не мога да я понасям вече! Се ма пита кога смятам да отида по дяволите. Откакто станах заврян зет и са наложи тя да са изнесе от апартамента, се са обажда и иска да встъпи в собственост. Обаче ако не вдигна телефона, ще се жалва ...
Ей, пак са обажда оная вампирка, родителката на жена ми. Не мога да я понасям вече! Се ма пита кога смятам да отида по дяволите. Откакто станах заврян зет и са наложи тя да са изнесе от апартамента, се са обажда и иска да встъпи в собственост. Обаче ако не вдигна телефона, ще се жалва ...
1047
2
5
Здравей, Насе!
Не мислих, че пак ще ти пиша. Помниш ли войнишките писма?
Колко години изминаха оттогава? Бяхме още деца, непознаващи болката и страха, следвахме пътя си смело. Ти – отракан хлапак, а аз – мъжко момиче!
Много те измъчих, нали? Всичко помня, а ти? Началото беше в края на едно лято. Пом ...
Не мислих, че пак ще ти пиша. Помниш ли войнишките писма?
Колко години изминаха оттогава? Бяхме още деца, непознаващи болката и страха, следвахме пътя си смело. Ти – отракан хлапак, а аз – мъжко момиче!
Много те измъчих, нали? Всичко помня, а ти? Началото беше в края на едно лято. Пом ...
1307
2
9
232. Една постъпка казва много повече от хиляди думи.
233. Душата може да види това, което очите не могат.
233. Това, че ние не можем да видим нещо не означава, че това нещо не съществува.
234. Слънцето е само, но дава светлина на всички ни. Има какво да научим
от него. ...
233. Душата може да види това, което очите не могат.
233. Това, че ние не можем да видим нещо не означава, че това нещо не съществува.
234. Слънцето е само, но дава светлина на всички ни. Има какво да научим
от него. ...
619
1
Долетях с бежанската вълна кръвопийци и инсекти от Сирия, мечтаейки да кацна в Германия и на воля да си посмуча немска кръв. Всички познати комари-гастарбайтери, отлетели в емиграция, разказваха, че немската кръв е най-сладка – с високо съдържание на пивка мюнхенска бира, вкусен баварски холестерол ...
817
2
Разхождах се сам по студентските улици, а времето бе тъй прекрасно. Зимата все повече започваше да се усеща и това създаваше едно празнично настроение в иначе сивото ми ежедневие. Луната отново бе тъй ярка, а небето червенееше, което ме навеждаше на мисълта, че скоро отново ще се борим с ярко билият ...
574
1
1
Тя беше странна жена. Не говореше. Ако някой я попиташе нещо, отговаряше само с да и не.
Един ден кметът се ядоса и се развика:
– Жено, ти други думи не знаеш ли?
Тя съжалително се вгледа в него и отговори:
– Другите думи са от дявола. ...
Един ден кметът се ядоса и се развика:
– Жено, ти други думи не знаеш ли?
Тя съжалително се вгледа в него и отговори:
– Другите думи са от дявола. ...
669
2
4
Крал Артур стана рязко, изтегли блестящия меч и, след красив полукръг за поздрав, го изпъна пред себе си. Заобиколилите трона рицари на Кръглата маса последваха владетеля…
Капитан Немо, Робинзон Крузо, Гъливер и капитан Блъд прекъснаха оживения разговор, свалиха шапки /а Робинзон кожения калпак/ и п ...
Капитан Немо, Робинзон Крузо, Гъливер и капитан Блъд прекъснаха оживения разговор, свалиха шапки /а Робинзон кожения калпак/ и п ...
812
1
7
- Ставай, дрипло! Още вчера ти казах да се махнеш от тук! Тровиш въздуха и гониш клиентите! До пет минути да те няма! Ако не изчезнеш ще те подпаля жива да изгориш! Чу ли ме добре?!
Мъжът с костюма подритна купчината кашони. Очите му бяха зли. От там изхвръкна едно малко куче квичейки. Полека-лека к ...
Мъжът с костюма подритна купчината кашони. Очите му бяха зли. От там изхвръкна едно малко куче квичейки. Полека-лека к ...
1442
1
4
Не говорим и не можеш да чуеш интонацията на гласа ми.
Не виждаш нито болката в изражението ми, нито очите ми и влагата в тях, когато ти пиша.
Когато ти задавам някои въпроси.
Нито пък бодежа в гърдите, от ляво.
Или огромната буца заседнала в гърлото, която не ми позволява да дишам. ...
Не виждаш нито болката в изражението ми, нито очите ми и влагата в тях, когато ти пиша.
Когато ти задавам някои въпроси.
Нито пък бодежа в гърдите, от ляво.
Или огромната буца заседнала в гърлото, която не ми позволява да дишам. ...
733
2
1
Притъмня. Притихна. Посивя въздухът и се уплаши. Сниши се ниско и натисна клоните на дърветата – още зелени, свежи, омърлушени.
Кавгата на небето едва започваше. Сега само пригърмяваше. Тътените идваха сякаш от едно място, но като ехо огласяха небосвобода – тъмен, строг, внушителен.
После сигурно ще ...
Кавгата на небето едва започваше. Сега само пригърмяваше. Тътените идваха сякаш от едно място, но като ехо огласяха небосвобода – тъмен, строг, внушителен.
После сигурно ще ...
1029
7
8
Колко болка има по света, колко бедност и нищета. В калта пада човек и всеки го подминава, въздигне ли се всеки му вярва и го следва безропотно. Ако паднеш някога в калта приятелю, не забравяй нито за миг кой си и от къде си тръгнал. Нека това ти дава винаги сили по пътя ти! В битките и в огъня се к ...
1489
4
1
Седя на един от неудобните столове пред болничната стая на майка си. Чакам лекарят да излезе и да ми каже дали тя ще живее, или не. Обикновено бих си играл на телефона, убивайки времето, но сега е сериозно. Макар че, ми е приемна майка аз я обичам като родна. Тя е единственият човек в живота ми. Но ...
464
Прохладен летен ден. Улиците са пълни с майки с деца, с велосипеди, тротинетки и купища забави. Децата тичат, носят сладолед и се молят на родителите си за само още една фуния с онзи шоколадовия с орехи.
Цялата тази идилия, Андрей наблюдава през прозореца на болничната си стая. Андрей е около петдес ...
Цялата тази идилия, Андрей наблюдава през прозореца на болничната си стая. Андрей е около петдес ...
798
Беше година 6968 (1460). Остарелият Фружин лежеше на своя смъртен одър. Вече месеци наред сънуваше божии вестители*, които подсказваха, че краят му наближава. Още в ранни зори, той извика синовете си и им предаде своето наследство. Децата и внуците му дълго оплакваха думите на беловласия старец, но ...
690
1
Кръчмето беше препълнено, но се сместих на ъгловата маса, откъдето се носеше откровен мирис на сяра и мухъл.
- Ако си хремав, ще издържиш – рече сервитьорът и отиде за поръчката ми. Заедно с нея донесе и шише „каменарка” за седящия вече там мургав тип, който веднага си наля от ментето. Две капки пад ...
- Ако си хремав, ще издържиш – рече сервитьорът и отиде за поръчката ми. Заедно с нея донесе и шише „каменарка” за седящия вече там мургав тип, който веднага си наля от ментето. Две капки пад ...
897
7
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
