40 900 резултата
С добро държание бързо бях успял да спечеля доверието на моята сянка. След няколко дни вече ме оставяше да ходя сам до стаята през деня, а през нощта отивах сам до тоалетната. При поредната удобна възможност, сложих дрехите с които мислех да избягам, под завивките на леглото. Бяло-сив камуфлажен пан ...
  2053 
282. Не спирай там, където трябва да продължиш.
283. Скъпоценностите са тези предмети, които сме решили да приемем присърце.
284. Най-страшното винаги се крие в сенките.
285. Сърцето ми все още тупти. То надживя всички мои химери.
286. Не бъди стомана. Бъди нещо още по-силно.
  563 
Дипломати
Тези случки са от осемдесетте години. Работила съм няколко години като преводачка в едно латиноамериканско посолство. Тъй като историите, които искам да разкажа са малко сатирични, ще спестя името на страната.
Бях преводачка на посланика на малка страна. В задълженията ми освен да пиша кор ...
  909  12 
Глава XX
- Бабо, извинявай, че не ти се обадих. Случиха се толкова много неща. Не знам откъде да започна.
- Лори, очаквах да звъннеш след онази среща. Кажи сега какво стана? Първо за онзи Огнян ми разкажи!
- Понеделник вечер, когато ти звъннах, той дойде вкъщи да ме вземе, запозна се с Игор. После о ...
  1371 
Първият ми истински допир с красотата на България бе, когато бях на 8 години (лятото през 1982 г.) и за първи път видях морето – синьозеленият му цвят ми подейства успокояващо и въпреки, че бях дете, с часове се взирах във водата (от идването ни на плажа до тръгването ни).
За първи път отивах на лет ...
  1699 
Втора част
„Декларация за Нов Ред и Сигурност. Натиснете ТУК.“ Последната дума е в приятен син шрифт и е подчертана. И за най-големия компютърен балама това означава, че трите букви са връзка. Път към ада. Скок в бездна без да ѝ се вижда дъното. Трябва съвсем без мозък да съм останал, за да се хвана ...
  518 

– Амара, имаш ли много работа?
Сестра ми току-що се бе появила в библиотеката и бе застанала до бюрото ми. Дългите ѝ тънки пръсти нервно дърпаха и усукваха дръжката на чантата, устните ѝ потръпваха.
– Какво има? Добре ли си? – вдигнала очи от древния ръкопис на лински, който трябваше да преведа, а ...
  700 
3.
И, въпреки скептицизма си, Кръстев спря, за да изчакат кмета. Спряха и другарите му. Не бяха чак приятели, но вече двадесет години живееха комшийски в селото, помагаха си, разбираха се, най-важното – научиха се на взаимотърпимост. Щото какво е животът в едно малко селище? Скука…
Да, има работа, и ...
  774 
Оня ден ми се наложи да пътувам с градския, уж по-бързо. Само че в бързината си забравих портфейла и нямах как да си купя билетче. Осъзнавам го чак като съм в автобуса. Ами сега какво правим, ако дойде контрола? Оглеждам се за някой приятел или познат, никой няма. Оглеждам под седалките, над седалки ...
  746 
Краят на лятото е точното време за Уреждачите. След двумесечното мъртвило, из коридорите все по-често се мяркат техните фигури, чукащи от врата на врата, и, успявайки да намерят отключена някоя, се промъкват, потъват в заветния кабинет. Сега е точното време за записване на студенти за есенната попра ...
  1303 
Старецът и момчето.
(Една приказка за вярата и любовта)
- Добра среща, момче! Накъде си тръгнал по тая жега? Виж, че камък се пука..
- Аз ли, ами тръгнал съм си по пътя, чух че след туй село имало една пещера и от нея извира вода, та падала от най-високото в това плато, има ли такова нещо, дядо?
- К ...
  1337 
Ето го старият Синигер. Лежи на смъртно ложе. Около него бдят синове, снахи и внуци. В къщата, която той сам строи. Доведе всички от Бесарабия. Обеща им бъдеще в родината. Лежи старият Синигер. Само сините очи са останали от него. Завит с одеяла той чака известие от Отвъдното. Унесен вижда пътят до ...
  633 
Най-хитрият манипулатор не е този, който не дава да го манипулират, а този, който така дава да го манипулират, че той (винаги) да има изгода от това!
  662 
Свежа, ранна лятна утрин. Слънцето трепетно се провираше с игривите си лъчи между короните на многобройните дървета. Влажната от скорошното поливане трева тъмнееше, внасяйки хлад и спокойствие в Борисовата градина, истинска наслада за по-ранобудните кучкари. Четириногите весело и живо изразходваха н ...
  703 
Пред входа на блока мъжът спокойно се взираше в пощенските кутии. Върху тях бяха изобразени само цифри и числа – нямаше данни на кого принадлежи пощенската кутия и на кой етаж се намира апартаментът. Той обаче се досети: погледна вдясно, към копчетата на домофонната система, разгледа надписите внима ...
  1343 
2.
Брадатият излезе последен от салона заедно с двамата си другари. На вратата спокойно ги изчакваше кметът, леко потраквайки с връзката ключове. Беше нов – избраха го преди половин година. И още млад. Поне като за селото – гонеше шейсетака. Но не му личеше – безбрадо лице с бръчици от вечната усмив ...
  777 
„Мислех си, че знам какво искам. Мислех, че съм това, което искам и роптаех. Вдигах шум до небесата, пушек излизаше от главата ми…“, не спираше да се оплаква параходът на вълните. Пътуването беше толкова дълго, а на него му беше толкова скучно, и добре, че бяха вълните малко да си побъбри,защото фак ...
  775 
Първа част
Тая вечер маркерът мига някак странно. Сякаш ми намига непозната. Харесвам го, но предпочитам хаотичното и безритъмно примигване на стария ми приятел. А тоя сякаш ритмично ми напомня, че в главата ми не се ражда нищо оригинално.
Писна ми. Тъкмо се пресягам да затворя лаптопа, когато на ек ...
  1196 
Разговори с огледалото...
Знаеш ли, че сънят отдавна ме е напуснал? Напоследък дори избягвам да заспивам, защото кошмарите ми обикновено се сбъдват, а аз не сънувам друго... Превърнах се едно творческо зомби, което не плаши никой а просто се отдало на влюбените си терзания. - Никой не ти е виновен, ...
  579 
Ако имаше Фейсбук през Социализма, сигурно статусите щяха да звучат също толкова пресилено патетично и дебилно, както агитационно - идеологическите партийни лозунги от това време...И може би щяха да са такива:
"Да преизпълним дневната норма от лайкове!"
"Фейсбук е извор на прогресивни идеи!"
"25 год ...
  950 
Глава XIX
Сутринта беше дъждовна, ръмеше от полунощ. Мая се въртеше все още сънена в леглото. Когато отвори очи и погледна през огромния френски прозорец на стаята си, направи кисело изражение. "Голям късмет, Федя щеше да бъде разочарован". Плановете им бяха доста по-различни. Беше тук само за два д ...
  1173 
275. Ти си там, където са мислите ти.
276. Не е задължително любимата песен да ни накара да се усмихнем. Същото е и с хората, които познаваме.
277. Щом накараш някого да се усмихне истински, ти достигаш до безкрая на света.
278. Това, че някой е ранèн не означава, че не може да се изправи и да побед ...
  681 
Първа глава
1.
- Толкова сме – каза мъжът, закопчавайки якето си…
Наистина, студено си беше в голямата зала. Край стените бяха разположени стари чугунени радиатори, но по тръбите много отдавна не минаваше пара. Сега кметът беше домъкнал няколко електрически нагревателя – духалки, радиатори, печки и ...
  1651 
С очи като котка
Посветено на моята баба
Събуждам се късно и виждам над главата си дантеленото перде, сложено като москитеро в тропическа страна над мен, за да не ме събуди някоя нахална муха. Мама Тана, моята баба, го е преметнала с любов, за да се наспи внучката ѝ. На десет години съм. От кухнята ...
  1078  19 
***
– Трябва ли винаги да ям толкова бързо и да гълтам като невидял – си мислеше той, докато поглъщаше храната лъжица след лъжица, независимо, че се случваше да пада по масата и по дрехите, просто се налагаше бързо да яде. Не бързаше за работа, нямаше семейство, при което да се прибере. От време на врем ...
  866 
Последователка съм на принципа, че всяко нещо в нашия живот е целенасочено, носещо ни важна и ценнаи нформация. Информация, която само и единствено ние избираме да видим или не. В даден момент можем да не си даваме сметка за случващото се около нас. Обвиняваме нашия неуспех, лош късмет, лош урока и ...
  985 
Коги Генов бе достолепен селски лекар. Навремето талантлив медицински работник, бе подхванал здраво хазарта и това го разсипа. От водеща софийска болница, където всички го уважаваха, му се наложи да се пресели в най-глухата провинция. Ала въпреки падението си, Коги не падаше по гръб. Роден бе с маса ...
  949 
Посветено на Лили Вълчева (Kalia1117)
18 април, 1971
До Якоб Берковиц
Тел Авив, Израел
Шалом, братко! Нека Бог, нашия Всевишен е винаги с теб и семейството ти! Мир и сполука нека винаги намират пристан в дома ти! Избрах да ти пиша в този ден, защото днес е Пасха и както нашия народ на този ден се е ...
  1549  14 
K
„Ако купувах нещо всеки път, в който се сещам за нея, сега щях да съм беден и потънал в дългове.”
Фантасмагоричното „любов от пръв поглед” ме дразни, човърка душата ми тази небивалица. Но аз като всеки пълноценен мъж изпитвах някакви чувства към жените. Думата „чувства” също ме отегчава и по-подходя ...
  968 
КАРТИНИТЕ НА ЖИВОТА
Ирина стоеше пред прозореца вгледана в далечината, но всъщност се рееше в миналото без да знае какво търси. Ровеше с един въпрос надявайки се отговора сам да се разкрие. Павел още беше в спалнята си. Спяха разделени, не защото нямаха желание да са заедно. Решението дойде спонтанн ...
  1093 
270. Не всичко тайно трябва да се разкрие. Има много неща, които трябва да се пазят встрани от човешките нрави.
271. Ако успееш да намериш лъча светлина в нашия сив и пуст свят, ти можеш всичко...
272. Когато си обзет от ярост и искаш да превърнеш всичко в прах, си помисли за евентуалните последици. ...
  585 
  1681 
В спокойното село Могила живееше седемнадесетгодишната Мария, която бе единственото младо момиче в околността. Всички я имаха за прелест, никой не смееше крива дума да и́ каже – хубостта само хубост заслужава.
Девойката бе по-красива от всички блудници, които присъстваха в сънищата на отрудените мъж ...
  628 
“Животът е жесток, но понякога за майките е особено жесток. Няма по – лошо нещо от това, да погребеш децата си” – помисли си Любо, докато гледаше как леля Бонка бе коленичила до гроба на сина й Петьо и скубейки косите си, плачеше сърцераздирателно. Свещеникът беше приключил със заупокойните молитви ...
  2056 
Пред Портите Господни
Попитали един, а той казал:
– За мен живота е ядене,пиене и жени.
Друг казал:
– За мен живота е разходки. ...
  509 
– Хей. Спиш ли? Имам добри новини.
Отворих бавно очи и я видях надвесена над мен. Лицето ѝ грееше озарено от огромна усмивка.
– Мъртъв ли съм? Това ли са добрите новини? – отвърнах аз.
– Не глупчо. Разбира се, че не си мъртъв. – тя се засмя с коприненият си глас.
– Тогава ме събуди, когато умра. – о ...
  830 
Живяла някога в едно царство-господарство чудно красива принцеса. Тя била толкова хубава, че дори красотата се чувствала засрамена в нейно присъствие. Слънцето изгрявало и залязвало заради нея, луната лунеела с цялата си сила в нейна чест, а реките били готови да потекат наобратно, стига принцесата ...
  1054 
Взирам се в небето и разсъждавам върху всички тези вселенски теми, които останалите хора или презират, или просто отбягват по неведоми и необясними в моите очи причини. У мен се заражда въпроса кой всъщност е лудият? Дали това съм аз, двадесет годишния младеж, когото всички оприличават на шестнадесе ...
  460 
БУКОВ ДОЛ
Тъжни са нашите разкази, защото идват издълбоко, от душите ни. Те дишат и живеят от нашите въздишки, от нашите най-съкровени спомени. Стоплят ни далеч от роден край. Дават ни сили да продължим напред. Ние знаем, че там винаги има едно място, една частица от космоса и неспирно вървим към не ...
  699  13 
  787 
Предложения
: ??:??