40 902 резултата
  780 
/Едноактна пиеса по картина на Латинка Минкова/
https://otkrovenia.com/bg/kartini/tema-za-piesa-ili-razkaz-kakvo-se-e-sluchilo
Действащи лица:
ТЯ
ТОЙ ...
  2416  12 
Изсипаха се тези есенни дъждове – като от нищото, отгоре идат, свличат се, а земята с тях подръка върви, завлича всичко. Камъни, дърва, чували, тухли, тиня – надолу бесуват, към дерето. Там е и нашата къщица. Седим и се молим.
– Христос не ни е забравил – вика баба ми. – На Лена отгоре къщата ѝ вече ...
  625 
Глава четиринадесета
Планинари
В мрачната, беззвездна нощ, гъста есенна мъгла стисна в задушаващата си прегръдка спящото още село. Промъкналата се незабелязано слана, като гладен дух се разстла върху изсъхващата трева и ненаситно засмука от малкото останал и живец. Реката анемично се влачеше между д ...
  1745 
На В.
Сега трябва се появи В. Тя често се отбива на подобни събития и прави снимки за някакъв фотоалбум, също и публикации в социалните мрежи, което малко ме учудва, но си премълчавам. Като всяко хоби и в това си има определена доза лудост, но не съм се замислял по този въпрос. Обикновено ходя там, ...
  771 
Някой почука на вратата на офиса.
- Влезте!
- Ох, извинявам са – тя нахълта светкавично, тръшна дамската си чанта на бюрото и седна отсреща – Един път ще реша да пътувам с колата си, че и закъснях, че и точно днес, и точно за интервюто… Ама нищо де! То вие сте свикнали. Каква ли ви е на вас работата ...
  1268 
Всяка вечер, ние (т.е. homo sapiens) си лягаме със самодоволна усмивка... без да се изхрачим в лицето си когато застанем пред огледалото! Точно тогава, на секундата, пада перде пред иначе орловия ни поглед, но не, не защото сме били безгрешни през деня, а просто защото сме изразходвали всичките си с ...
  613 
Целият блок 46 и всички блокове около него в радиус от пет километра проклинаха дявола, който накара Калинка Коджабаджакова да мине не по обичайния си маршрут, а покрай новооткрития хипермаркет, (може пък там олиото да е на промоция!) а на двеста метра вляво от него се кипреше музикалният магазин.
К ...
  1296 
Профуча покрай него като побесняла котка. Личеше си, че е много ядосана. Блъсна грубо ръката му и разплиска горещата шкембе чорба по масата. Встрани го чакаше една прегоряла свинска пържола, която за негова радост, остана незасегната. Заведението беше задимено, неугледно, само за мъже с хищнически а ...
  883  13 
Представям си как някъде в бъдещето ще вечерям с дъщеря ми (ако Бог така отреди). Няма да промълви и думичка, ще гледа само в чинията и бързо ще си отиде в стаята. Майчиният инстинкт ще ми подскаже, че и тя преживява същото, през което минават почти всички момичета на нейната възраст. Ще я прегърна, ...
  1179 
Казано директно, лично аз, до ден днешен, не съм се срещал с нито един човек, който да се смята за по-глупав от мен. А вие срещнахте ли човек, който да се смята за по-глупав от вас? Много ми е любопитно, не че ме интересува, защото и аз се смятам за по-умен от вас – точно така, както и вие се смятат ...
  2152 
В началото на юли рано съмва. Дърветата са още спокойни, птичките не бързат да се будят, небето сивее, очертават се клонките, после листенцата, накрая жилките им... Рано излиза кучето на комшията. Пикае до дървото. Комшията пуши и пристъпя от крак на крак. И на него му се ходи до тоалетна и завижда ...
  906 
Нощта на шести юли беше прохладна. Юначният герой Момчил, бранителя на Родопите, стоеше загледан в месеца*. Той знаеше, че на следващия ден трябва да даде решително сражение на своя някогашен приятел Йоан VI Кантакузин. Героят до болка познаваше похватите на ромейски претендент за трона и очакваше д ...
  818 
Образец на възпитание
Станимир Ветков е много специален мъж. Като изваден от филм за едновремешните аристократи, които дори и да пръднат, го правят с финес и го докарват в съответната подходяща октава. На тези обноски го учеше от най-ранна възраст майка му Поликсена, която считаше доброто възпитание ...
  881 
– Мама и тати ти купиха братче ли, слънчице? Кака ли си вече, ох, на леля червените бузки. Дай леля да ги щипне...
Дари изгледа лошо сестрата, която посегна да я ощипе и се сгуши в Борил. Жената се обърна към нас с него:
– Много се радвам като видя млади баба и дядо. То сега каква е тая работа, на п ...
  1629 
  1647 
Прошка от отвъдното
Лятната жега така бе стиснала с горещите си пръсти малкото село Чолаковци, че сякаш се опитваше да го задуши в адския си пек. Всичко живо се беше скрило на сянка, над къщите бе увиснала дълбока тишина, дори пред кафенето на центъра липсваше обичайното суетене. Тук всички лета бях ...
  2268 
МОЖЕ ЛИ ЕДНА УСЛУГА?
По дяволите, как се прави винен кебап без вино? И защо, по дяволите, беше решила че май все пак има точно за една чаша в бутилката... тая същата бутилка от Мерло, която снощи бе докапчила и сега дъното й закачливо й намигаше от препълнената кофа за боклук...
Ванчето въздъхна, из ...
  1011 
„Магически реализъм“ в кубинското ежедневие
Едни от най-смешните ми спомени от Куба са хилядите неуредици, с които сме се сблъсквали там и оригиналните кубински методи за разрешаването им. Дори на испански, но само в Куба забележете, си има дума (mecaniquero) която се отнася за професията „човек, ко ...
  997 
Стоях между двата хълма. Хем ми се плачеше, хем... ох и аз не знам какво... Тука са нашите царе. Чувам стъпките на неспокойните им сенки. Вампирясали. Загдето над гробовете им се вдигат турски текета. А поганци славят чужд Бог върху честните им кости. Хайде оставете другите, само Калояна да е – стиг ...
  1086 
Вървиш бавно през лятото на своето сърце. Светлините на града угасват и само жълтите светофари мигат като светулки, блуждаещи в мрака. Стъпките ти отекват между стените на спящите сгради. Разпалваш с устни последната цигара, която ти прави компания в тази нощна разходка и жадно вдишваш всяка мисъл, ...
  864 
Кръстихме бебето Борислав. Използвах момента, когато бяхме насаме със Светла и сестра и, и ги попитах:
– Какво решихте за името?
Светла ме погледна:
– Казах ти, Александър.
Поклатих глава: ...
  866 
София – 2050 година. Всекидневието на старото време стана упражнение за новото. Трудностите се превърнаха в лекота. Настъпиха нови времена, в които жените завзеха света.
07:00 часа... Двадесет и пет годишната Александрина Божилова се буди в тристайния си апартамент, готова да се изправи срещу поредн ...
  1219 
Пътувах с Маргарита към Габрово. Вчера се обадих на майка ми, не бяхме се чували от лятото. Попитах я, може ли да им гостувам на Бъдни вечер. Мама отначало се притесни, обсипа ме с въпроси да не се е случило нещо лошо и трябваше да положа максимални усилия за да я убедя в обратното. Казах ѝ, че ще б ...
  755 
Дори болката от скръбта не е толкова мъчителна и тежка, колкото от загубата на любовта. От смъртта ни остава хубав спомен за човек, надгробна плоча, над която да поплачем и някой, който да ни пази духом... От любовта остават тежки спомени, които изгарят душата ни. Тлеят дълбоко в съзнанието ни и нак ...
  644 
Стана първи януари 2019 година и целокупният български народ забрави за отминалата Коледа, съвсем пропусна и Новата година. Имаше защо. Масово, спонтанно и възторжено в началото на този ден се изпълваха площади, космодруми, тоалетни и министерства, за да отпразнува нацията новата обединена мъдрост н ...
  808 
– Изкъпи се, хапни и ще отидем при бебето. По-бързо, защото най-късно в 11 и половина трябва да сме там.
– Защо го изписват днес?
– Не го изписват, Кристиане. Роди се само преди 3 часа.
– Тогава защо по дяволите ме накара да дойда днес?! Зарязах си важните работи защото Светла е решила да си играе н ...
  1669 
  693 
Малко преди полунощ е. Отново настъпи това време от денонощието, в което липсата ти се усеща най-силно. Взирам се в звездното небе през прозореца, защото знам, че и ти правиш същото в този момент. Гледаме една луна, едно небе, едни звезди и това ме кара да те почувствам по-близо до мен. Вече е полун ...
  977  10 
Имаше времена, в които и аз бях щастлив, преди болестта да ме хване в безмилостната си хватка. Бях млад, бях отличен спортист, да не кажа най-добрият. Често хората казваха, че няма такъв като мен в цялата околия. Бях малко по-различен от другите. Докато моите приятели обичаха купоните и забавленията ...
  2292  19 
Учител по неволя
Страх и омраза в училището[1]
Но за какво е този труд, кажи ми...[2]
Джефри Чосър
Г-н Многознаев се беше запътил към училището, в което работеше вече трета година. В началото му се струваше, че е прокълнат с неблагодарна професия, която дори не можеше да упражнява нормално, защото б ...
  1307 
Добра къщовница е тя. Постоянно се мърда, движи, шета, никога не може да си намери място като че ли има игли в обувките. Подскача, заиграва и трепти с жизненост и енергия, които слънчевата жар и лунните прегръдки ѝ отдават. Несломим е нейният дух и вечна е песента ѝ. Работи и пее, а гласът ѝ заразяв ...
  711 
ВЪГАРЕЦ
Обещаха утре да ме изпишат. Вече съм по-добре. Зашиха ми раните на главата, гипсираха ми ръката... Изследванията са добри.
За първи път влизам в болница. Ако искате ми вярвайте. Не ми се е налагало до сега.
След малко ще има визитация и мисля да попитам докторите... Правиха ми снимки на глав ...
  2229 
СТРУВА СИ ПАРИТЕ
Йонко Пъздерката, от Костена могила, удържа на обещанието си и на другия ден, в понеделник преди обед, отиде да изоре картофището на поп Илия в Салапиите.
Беше краят на октомври, седмицата преди Архангелова задушница, облачно и ветровито. На талази прелитаха жълто-червени вихрушки о ...
  1190 
Таня се събуди в ужасно настроение. Мразеше рождените си дни, а какво оставаше сега, когато навършва 55. Не искаше да става от леглото. Единственото ѝ желание беше да проспи целия си ден и като се събуди вече да е утре. А как мразеше да отговаря на обажданията с честитки, колко ненавиждаше да ѝ прип ...
  2750 
Както стоманата се калява докато е гореща, така и мъжът се калява в битка и огън. Бъди винаги, приятелю, с добро и честно сърце, бъди свободен човек! Братството между хората се калява с огън, братът скача в огъня за брат си и не пита и не се мае страх ли го е или не, но пази честа на кръвта си. Мног ...
  783 
В часовникарското ателие бе тихо… или почти. Защото времето никога не се измерва в пълна тишина. Чуваше се леко тиктакане, проскърца дъска, малка мишчица с тънка опашчица пробяга по работната маса, обсипана с очарователни наглед чаркове, механизми и странни инструменти, и сякаш отнейде долетя детска ...
  3012 
– Бори... Бори, събуди се...
Погалих Борил по рамото и той отвори сънено очи.
– Хайде да се преместиш при Дари, защото аз трябва да изляза.
Спяхме в различни стаи от известно време. Дари ни правеше диви и щастливи, ако не спи с мен, а Борил се прибираше по нощите пиян и я събуждаше. След доста дълга ...
  1555 
"Късият разказ е нещо съвсем различно – късият разказ е като целувка в мрака от непознат"
Стивън Кинг
Сълзите на Баба
Има едно място на земята, където се срещат пръст и Небе. Въздух и вода. Където Слънцето винаги топли, а вятърът сякаш гали. Там дори дъждът е желан.Облаците ни носят в рехавата си па ...
  740 
Ударът не беше силен. Имаше здрава и добре оформена тежка ръка. Сви я в юмрук и го нацепи точно в средата на лицето. Обаче се подхлъзна и силата на замаха му драстично намаля. Беше откровен, целенасочен и прав удар.
За секунда жертвата остана на мястото си. През това време собственикът на тежката ръ ...
  704 
Предложения
: ??:??