40 900 резултата
Хареса му тук. Конната база беше в града. Имаше същата близо до покрайнините, където живееше, но тази беше по-уредена. Конюшните бяха чисти, всеки кон си имаше минало, вероятно и бъдеще. Дори имена им бяха дали. Имаше много треньори, всички бяха по-млади от него и това го убеди, че вече е време.
Поп ...
Поп ...
871
2
4
Глава XVIII
Калина се взираше през прозореца към улицата. Навън беше тъмно. Виждаха се само фаровете на преминаващите коли на фона на приглушеното улично осветление. Отмести се за момент, но остана все така с гръб към стаята. Ситуацията беше изключително неловка. На трапезарната маса леко по диагона ...
Калина се взираше през прозореца към улицата. Навън беше тъмно. Виждаха се само фаровете на преминаващите коли на фона на приглушеното улично осветление. Отмести се за момент, но остана все така с гръб към стаята. Ситуацията беше изключително неловка. На трапезарната маса леко по диагона ...
2696
6
7
***
Гледаш ме с големите си кафяви очи.
Гледаш ме, а аз падам в тях безпомощно, бавно и полека, а и не бързам за никъде…
Докосвам твоите румени бузи, усещам топлината, ръката ми тръпне в такт със сърцето.
Удавен съм в очите ти. ...
Гледаш ме с големите си кафяви очи.
Гледаш ме, а аз падам в тях безпомощно, бавно и полека, а и не бързам за никъде…
Докосвам твоите румени бузи, усещам топлината, ръката ми тръпне в такт със сърцето.
Удавен съм в очите ти. ...
807
В един мрачен декемврийски следобед хванах химикала и той затанцува по белия лист. Навън тъмнолилавите облаци се скупчваха, образувайки тънка линия, през която навлизаха плахите лъчи на Слънцето. Земята бе покрита от дебел слой сняг.
Вятърът затропа като неканен гостенин по прозорците на панелния ми ...
Вятърът затропа като неканен гостенин по прозорците на панелния ми ...
524
1
2
01. Юни. 2002 .
Централна гара София.
След няколко телефонни обаждания в определен ден и час, към хората с които се бях видял 6 месеца по-рано, най-после дойде дългоочаквания ден на моето заминаване. На гарата ме чакаха същите хора. Това бяха представителите на Испанската комуна за нарко-зависими „Р ...
Централна гара София.
След няколко телефонни обаждания в определен ден и час, към хората с които се бях видял 6 месеца по-рано, най-после дойде дългоочаквания ден на моето заминаване. На гарата ме чакаха същите хора. Това бяха представителите на Испанската комуна за нарко-зависими „Р ...
2177
3
5
265. Прегърни вятъра и се понеси напред.
266. Бъди началото и края, бъди мрака и светлината, бъди злодея и героя, бъди всичко... животът е кратък.
267. Да научиш нещо ново е като да се докоснеш до безкрайните звезди.
268. Една дума е способна да ни тласне напред или да ни унищожи за вечни времена.
2 ...
266. Бъди началото и края, бъди мрака и светлината, бъди злодея и героя, бъди всичко... животът е кратък.
267. Да научиш нещо ново е като да се докоснеш до безкрайните звезди.
268. Една дума е способна да ни тласне напред или да ни унищожи за вечни времена.
2 ...
587
1
1
Красотата вървеше преди нея – като сянка от слънце, залепило погледа си на гърба на младата жена; не беше само погледът на слънцето отзад, много други очи се бяха накачулили едно върху друго и следваха леката ѝ спокойна походка. И тази красота, изпреварила жената като легенда, правеше кордон: вятъръ ...
687
3
6
С периферното си зрение жената улови някакво движение, обърна главата си и видя как по крайчеца на желязната табла на леглото се разхожда малка кафява хлебарка. Не ѝ харесваше да пълзят, но пък знаеше, че това означава наближаване на деня на ПРЪСКАНЕТО ПРОТИВ ХЛЕБАРКИ – най-хубавия ден в живота ѝ, е ...
888
– Това твоето име ли е?
– Не, друго.
– Тогава защо сме тук?
– Защото е свободно. Собственикът отдавна е зад граница, но ми е преотстъпил адреса.
– Но защо не при теб? ...
– Не, друго.
– Тогава защо сме тук?
– Защото е свободно. Собственикът отдавна е зад граница, но ми е преотстъпил адреса.
– Но защо не при теб? ...
540
1
1
Беше спокойна и изглеждаше дори щастлива, колкото и на мен да не ми се вярваше. Явно беше постигнала свое вътрешно равновесие след всичко преживяно. С познатата лека усмивка и топлина в погледа. Седеше в края на пейката, а до нея беше инвалидната количка на млад мъж, поставил нежно ръката си върху н ...
2033
1
3
Нощта напредва, хралупките отсреща гаснат една по една. Разкош.
Децата ги няма, котките похъркват. Седя си на перваза, смуча бира и се наслаждавам на щурците. Пукнала съм си на котлона дузина люти чушки, накиснала съм ги обилно в мазнотийки и чесън, миш-машът ми е готов, както и половинка хляб, преп ...
Децата ги няма, котките похъркват. Седя си на перваза, смуча бира и се наслаждавам на щурците. Пукнала съм си на котлона дузина люти чушки, накиснала съм ги обилно в мазнотийки и чесън, миш-машът ми е готов, както и половинка хляб, преп ...
1974
2
5
Почти всички работодатели в България гледат да те използват като "швейцарско ножче" на работното място, а да ти плащат – като на "каменна брадва"!
582
Бяха го кръстили със странното име Фъкълбери Фин. Може би в името му бе кодиран един от най-срамните глаголи, както и бъдещите му умения да си служи с изящните си дълги пръсти, защото "Фин" идваше като съкращение от Finger /в превод - Пръст/. Впоследствие животът му щеше да се развие много бамбашка ...
1598
2
4
Мъчно мога да опиша с думи желанието си да пътувам през времето и пространството. Искам да можех просто да прегърна вятъра и да се озова там, където всичко е различно. Искам да можех да беседвам до безкрай със своя брат, слънцето, и със своята сестра, месечината. Искам да можех да протегна ръката си ...
459
- Митрееее, Митреее. Къде се бре?
- К`во си се развикала, ма Пено.
- Ела бре, котката отмъкна една риба. Ей га на покрива.
- И к`во искаш? Да се кача на покрива да взема рибата от котката ли?
- Уплаши я, бре, да пусне рибата. ...
- К`во си се развикала, ма Пено.
- Ела бре, котката отмъкна една риба. Ей га на покрива.
- И к`во искаш? Да се кача на покрива да взема рибата от котката ли?
- Уплаши я, бре, да пусне рибата. ...
1199
3
4
Слънцето изгря в 06:40 сутринта, малкият Георги отвори очичките си бавно, прозя се, стана от леглото и отиде да събуди баща си.
- Тате, тате събуди се, тате
- Не сега Георги, остави ме да поспа.
Георги отиде в стаята си и се разсърди. Майка му Мая стана от леглото, сложи халата си и слезе долу в кух ...
- Тате, тате събуди се, тате
- Не сега Георги, остави ме да поспа.
Георги отиде в стаята си и се разсърди. Майка му Мая стана от леглото, сложи халата си и слезе долу в кух ...
692
Спуках гума на колелото си, а трябваше да ходя на едно място и ми беше нужно някой да ми я смени. Помолих приятелката си за помощ, тя ме успокои, че ще смени гумата и така, въоръжена с лепенки, нова гума и друг инструментариум, тя чевръсто и за около пет-шест минути я смени, напомпа, прегледа колело ...
933
1
- Замълчи! Не! Не си прав, грешиш, глупецо. Не е така!
- Напротив, Замисли се! Като кон с капаци си и оставаш сляп за реалността и все пак знаеш, че съм прав!
- Пфф, нищо не знаеш, идиот! Заминавай пак на някъде, не ми трябваш!
- Така и ще направя...
- Иди по дяволите! ...
- Напротив, Замисли се! Като кон с капаци си и оставаш сляп за реалността и все пак знаеш, че съм прав!
- Пфф, нищо не знаеш, идиот! Заминавай пак на някъде, не ми трябваш!
- Така и ще направя...
- Иди по дяволите! ...
989
2
1
Като сън. Така усещаше живота си. И не искаше да се събужда. Не искаше да става от леглото, да пие кафе, да се къпе, да ходи на работа. Не искаше нищо такова.
Искаше да спи. Така животът му се струваше по-пълноценен.
Но между желанията и действителността има разлика. Стана, включи машината за кафе д ...
Искаше да спи. Така животът му се струваше по-пълноценен.
Но между желанията и действителността има разлика. Стана, включи машината за кафе д ...
699
3
8
929
2
Глава XVII
- Ирина, моля ви звъннете на г-н Карабулев. Обещах му днес да се срещнем, но имаме... по-важни неща. Кажете му, че ще се радвам да го видя в четвъртък следобяд, когато му е удобно.
- Г-н Бойчев, тъкмо исках да ви съобщя, че той звъня преди около 20 минути, за да предупреди, че е възпрепят ...
- Ирина, моля ви звъннете на г-н Карабулев. Обещах му днес да се срещнем, но имаме... по-важни неща. Кажете му, че ще се радвам да го видя в четвъртък следобяд, когато му е удобно.
- Г-н Бойчев, тъкмо исках да ви съобщя, че той звъня преди около 20 минути, за да предупреди, че е възпрепят ...
1549
5
5
Снегът – плътен и мек – сякаш пареше очите му, а под него къщите приличаха на мъртъвци с изкорубените си очи-прозорци. Нито куче, нито глас в призрачното село... Само една дребна фигура бавно крачеше напред. На гърба й, изпод шала на червени и зелени цветя, се полюшваше дълга руса плитка.
– Мамо... ...
– Мамо... ...
1083
2
1
Картината изникваше пред очите ми - прекрасни багри в лилаво, бяло, жълто, зелено и синьо, страхотни нюанси. Скочих, прегърнах приятелката си, за да изразя възхищението си пред нейното творчество. В следния момент върха на четката мацна носа ми и горната устна с жълта боя. Бях забравила, че приятелк ...
976
1
2
259. Не гледай очите. Гледай душата.
260. Не можеш да прегърнеш своята любима, ако тя не съществува.
261. Колкото повече си спомняш за миналото, толкова повече искаш да върнеш стрелките на часовника назад и започваш да страдаш още повече, защото опитите ти не се увенчават с успех.
262. Слънцето грее ...
260. Не можеш да прегърнеш своята любима, ако тя не съществува.
261. Колкото повече си спомняш за миналото, толкова повече искаш да върнеш стрелките на часовника назад и започваш да страдаш още повече, защото опитите ти не се увенчават с успех.
262. Слънцето грее ...
551
1
616
1699
4
Глава XVI
Лъчезар се протегна назад на стола си и разтри с две ръце клепачите на зачервените си очи.
- Не знам братле, не е истина. Всичко е изпържено здраво.
Двамата седяха вече над три часа пред мониторите и от снимките не се различаваше нищо повече от силуети. Станимир гледаше отчаяно, беше си по ...
Лъчезар се протегна назад на стола си и разтри с две ръце клепачите на зачервените си очи.
- Не знам братле, не е истина. Всичко е изпържено здраво.
Двамата седяха вече над три часа пред мониторите и от снимките не се различаваше нищо повече от силуети. Станимир гледаше отчаяно, беше си по ...
1080
5
6
Идеята на всеки човек за своето "аз" е досущ идентично на Айфеловата кула, а за "аз"-а на другите хора – копие на наклонената кула в Пиза!...
558
1
Студено отмъщение
в памет на Нечка
Застанала до облегнатия на плочата избелял кръст, гледах поставения до купчината пръст простичък талашитен ковчег, в който лежеше свекърва ми с изкривено, измъчено лице – сякаш все още я мъчат кошмарите. Цялата се тресях от неудържими тръпки на възторжена наслада.
...
в памет на Нечка
Застанала до облегнатия на плочата избелял кръст, гледах поставения до купчината пръст простичък талашитен ковчег, в който лежеше свекърва ми с изкривено, измъчено лице – сякаш все още я мъчат кошмарите. Цялата се тресях от неудържими тръпки на възторжена наслада.
...
2322
11
15
Мнозина изпитват небивал страх от самотата. Техните разбирания за мъдролюбието* са твърде тесни, за да осъзнаят благолепието на болката. Те просто биха казали, че не могат да продължат напред сами и дълго биха оплаквали своята участ.
Слънцето също е само, но то дава светлина на всички ни. Както глас ...
Слънцето също е само, но то дава светлина на всички ни. Както глас ...
616
1
1
– Дечооо, Дечоооо! Къде си, бре?
– К’во си се развикала сутринта рано-рано, Стоилице? Къде може да съм!
– Че знам ли те бре, Дечо? Ти си като вятъра. Айде не придиряй. Ела да ми помогнеш, че козата ражда, а пък козлето обратно.
– Само жена не са ме викали още да израждам. Ама къде млади жени тука? В ...
– К’во си се развикала сутринта рано-рано, Стоилице? Къде може да съм!
– Че знам ли те бре, Дечо? Ти си като вятъра. Айде не придиряй. Ела да ми помогнеш, че козата ражда, а пък козлето обратно.
– Само жена не са ме викали още да израждам. Ама къде млади жени тука? В ...
1225
1
4
***
Мяташе се в леглото, сънят избяга от очите, болката го връхлетя с пълна сила, пролазвайки по левия му крак – пулсираща и обсебваща, изгаряше го жажда. Скочи от леглото, не можеше вече да издържи, стъпи на пода и изведнъж светът се обърна пред очите му. Падайки на пода си спомни за отрязания ляв ...
Мяташе се в леглото, сънят избяга от очите, болката го връхлетя с пълна сила, пролазвайки по левия му крак – пулсираща и обсебваща, изгаряше го жажда. Скочи от леглото, не можеше вече да издържи, стъпи на пода и изведнъж светът се обърна пред очите му. Падайки на пода си спомни за отрязания ляв ...
851
1
4
На път за застрахователната компания отбих да налея бензин. Докато плащах, видях в кафенето Боби – моя съученик. Остарял ми се стори и се уплаших, че това се е случило и с мен. Зад касиерката имаше огледало. Грозно огледало.
Махнах с ръка на Боби, той ме видя, доближих се.
– Да те почерпя ли едно ка ...
Махнах с ръка на Боби, той ме видя, доближих се.
– Да те почерпя ли едно ка ...
670
2
5
От малък постъпвах егоистично към всичко. Може би, защото бях единствено дете и нямаше с кого да се съобразявам. В момента ми се иска да разкъсам душата си и да се превърна в прах. Ако поискаш причина защо постъпих така с теб, по-добре ще е да замълча. Пред себе си дори не мога да измисля. Не бях са ...
1235
2
6
2845
1
8
Беше краят на лятото, страшна жега мореше всичко наоколо. Тя беше от онези момичета скромна, стеснителна и твърде зависима от хората около нея. За крехката си възраст тя беше далеч по-осъзнато дете от останалите. Нея не я вълнуваха новите играчки, нито белите в които всички на нейната възраст се заб ...
1447
1
4
Разказ от Генка Богданова
Бурята вилнееше като полудяла. След тягостната черна нощ градът се беше свил унило в мокрите обятия на дъждовния ден. Вятърът яростно връхлиташе дюните и заграбил пълни шепи морски пясък, заслепяваше очите на единствения човек, дръзнал да излезе насреща му. Разгневен от явн ...
Бурята вилнееше като полудяла. След тягостната черна нощ градът се беше свил унило в мокрите обятия на дъждовния ден. Вятърът яростно връхлиташе дюните и заграбил пълни шепи морски пясък, заслепяваше очите на единствения човек, дръзнал да излезе насреща му. Разгневен от явн ...
2082
3
9
252. Не се мъчѝ да бъдеш Ромул... Опитай се да бъдеш Константин Хl Палеолог...
253. Бъди едновременно Август, Хадриан и Константин Велики.
254. Калигула беседваше с луната, а някои наши съвременници - с извънземните...
255. Нека не забравяме, че Марк Антоний беше победен от един младок.
256. Рим беш ...
253. Бъди едновременно Август, Хадриан и Константин Велики.
254. Калигула беседваше с луната, а някои наши съвременници - с извънземните...
255. Нека не забравяме, че Марк Антоний беше победен от един младок.
256. Рим беш ...
511
1
Графинята се плъзгаше като призрак по мраморния коридор. Полите на дългата й тъмнозелена рокля се влачеха зад нея, прошумолявайки леко. Гледката бе толкова странна, че се стреснах и отстъпих назад към входната врата. Сърцето ми забумка в бърз ритъм, започнах да се потя. Тя ме изгледа изпитателно и п ...
1550
2
3
Има много неща, които пораждат страх, но само смелия и безстрашния устоява на бурите и ураганите. В твоята природа е да не се боиш, но да бъдеш смел и да водиш битките в живота си със смело и честно сърце. Запомни, че по божията воля ти си свободен човек, човек със свободно сърце. Имай волята и кура ...
754
1
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
