6 635 резултата
Глава 6, част 1
Вечерята...
POV Фийби
Касиан беше прав - свиренето наистина измести мисълта за Ловеца на заден план. В девет часа започнах да се чудя защо се паникьосах толкова. Но чувството, че все още не съм в безопасност, не ме напусна. Обаждането на Тенебръс по-рано ми даде допълнителна уверенос ...
  905 
Тя просто дойде вкъщи при нейната любов.
И реши днес да не се държи както друг път. Този път от нея се излъчваше една детска кротост. Усмивката й беше кратка и невинна.
Тя реши да се впусне във всеки негов детайл.
Тя се съсредоточаваше върху това, което говори.
Но веднага с нейна воля забравяше. ...
  469 
Лъжицата в ръката ми караше тъмно-кафявата смес в купата да се завихря. Нямаше нужда да я гледам, за да знам кога е готова, след толкова години практика го усещах по съпротивлението, което оказва. Мислите ми неволно се върнаха към случилото се тази вечер.
Фирменото парти на „Валънтайн Ко“ беше в раз ...
  667  10 
В материала си "Нови признаци за делимост":
https://otkrovenia.com/bg/proza/novi-priznaci-za-delimost
ви изложих как да намирате признаци за делимост на едно нечетно число К, което не окончава на 5. Ключова роля в тези признаци играе едно ключово число X /простете ми играта на думи/, което намирате ...
  749 
В този материал ще стане дума за това как да познаем дали едно цяло положително число се дели на друго цяло положително число, което е нечетно и не окончава на 5, без да осъществяваме процеса на деление.
И така, нека имаме едно предварително избрано цяло положително число N и едно друго положително ...
  1083 
Изкарах бидона за зеле. Ще го мия. Пускам водата – бе, уж топлих, ама… Студена тече?!
Пак включвам бойлера. Отивам след половин час. Студена.
Ми – сега?
И се сещам – бе, аз защо въртя крана надясно, като лявата страна е за топла вода?
Почвам да пълня кофа и пренасям. Внезапно спирам. Боже, а тоя душ ...
  462  15 
Разбърканата ú от вятъра коса беше паднала пред лицето ú и го скриваше, така че сега той си спомняше само очертанията му.
Клифърд Саймък, "Царството на злото"
Бергамо, Свят Гама, февруари 2020
– Тази история е толкова невероятна, че съм склонна да я приема за истинска – Лаура навлече якето си и погл ...
  531 
В кодирани слова е вложен символ.
Ключът, отваря чувствена врата.
Мишкуват мисли, търсят идол.
Над Дух пируват тленни сетива.
Липсата на основание /подкрепено с факти действие/ за безнравствено поведение, променя съдържанието на думите ...
  396 
Приказка без край. Градина без хризантеми. Залез, недокоснал се до очарованието на изгрева. Нощ без звезди. Лято без слънце. Дъжд без дъга.
Тишина, тишина...
Чувства, пропити с мълчание. Мъртви пеперуди. Угаснали пламъци. Ледена вода.
Досети ли се?...
Хартиената любов доставя ли ти онзи екстаз? Перо ...
  1308 
Послевкусът на любовта ни нагарча. Тениската, с която спя все още пази аромата на кожата ти, но още няколко обличания и ще мирише на мен.
Нощта е тичала с ефирната си нощница през дърветата и част от звездната бродерия се е заплела в клоните им. Вдишвам натежалия от дъжд въздух през отворения прозор ...
  553 
Притискам устни.
Погребвам усмивката.
Поглед – наляво... и надясно...
А после се спускам по алеите на тишината.
Така да бъде. Така да е. ...
  698 
Хубавите неща стават неочаквано и не планирано. Изживяването е - незабравимо, трайно и щастливо.
  410 
Толкова пъти съм виждала смъртта в очите…
В различните очи… застинал ужас или изненада…
обич или тъга… надежда или отчаяние…
Дори в очи с блестящи точици смях!
В очи… пълни с благодарност, че болката вече я няма… ...
  591 
"Смъртта не идва, когато я очакваш. Тя идва, когато слизаш в кухнята за мляко." - беше казал един злодей от филм.
Знаеш, че идва...Очакваш я. И все пак... идва неочаквано. Но, когато главата ти вече пуши, нямаш право на сълзи. Когато поемаш товара, нямаш право на сълзи. Когато пазиш тези, които зави ...
  495 
Едно едва доловимо движение, оставено от четката, един технически похват на художник, който създава видимо трептене, сякаш там има нещо веществено, блещукащо, което в един миг се вижда, а в следващия почти не се забелязва…
Оптическа измама или не, но тя лесно се разпознаваше от всеки, видял призрачн ...
  654 
Ще разкажа няколко лични истории, без елементи на украса.
От доста време се обучавам в една школа в Пловдив, която я има в целия свят. В един момент бях спрял (заради несериозност). Реших да замина на гости при майка ми в Атина. През първите дни реших да посетя националният им исторически музей. Раз ...
  693 
Когато чакаш, виждаш времето. Реално. Не като спомените, чието нахлуване те пренася назад, за да откриеш колко си напред в един единствен скок. Очакването е изживяване на всеки изтекъл миг, събирането му със следващия, броенето на всички заедно и складирането им по вид емоция. Да чакаш някого е пред ...
  417 
Криех се зад прозореца. Мълчах. Копнеех да видя онова, от което най-силно бягах. Сякаш този прозорец беше екран, който прожектираше миналото ми. Изпълнено с недоизказаност. Неразкрити карти. Тайни погледи. Миналото ми, изпълнено с...
Погледнах златистата светлина на нощната лампа. Наблюдавах прашинк ...
  1572  15 
Пропуснах хиляди залези. Загубен между паралела и реалността. Между примамливия сън, в който усещах косите й около лицето си, и стотиците километри, които ни деляха. Между „тук и сега“ и „никога повече, защото...“. Между мечтаното и заслуженото, между пътя и пропастта.
А тя спеше до избраното, а вре ...
  697 
(1) Събуждането
Шайилиел
Днес се събудих и реших, че ще се самоубия. Ето вече чувам: ама как така, ама защо? Целият проблем е в ангелските тръби. Да, да, същите онези, които причиняват бедствия и катаклизми на Земята. Представете си как действат на бедната ми глава, когато звучат точно над мен. Ами, ...
  594  10 
С полъх на свежа прохлада
е февруарският ден.
Нови мечти не ми трябват,
щастие бивше – съвсем.
Валерий Брюсов, „Февруари“ ...
  740 
ЩЕ ПОМНЯ ВИНАГИ
на Росица Копукова с огромна признателност
Аз помня винаги доброто.
И злото помня в този грешен свят.
Два бряга длан към мен протягат - ...
  1690  16  14 
Нощта се спусна. Аз се прибирах, както обикновено по тъмно и както обикновено през парка с красивата горичка. Но тази нощ беше различна. Луната почти не се появяваше зад мрачните облаци. Вървях пеш и почти сам по пътя си. Покрай мен профучаваха отвреме навреме закъснели автомобили. Постепенно се поя ...
  554  26 
Глава 5, част 2
Един скок и хладната вода го погълна. Въпреки че беше краят на септември в града беше горещо като в пещ. Адриан изплува на другия края на басейна и се облакъти на ръба. Водата като малки прозрачни змии се стичаше от косата по гърба му. Погледът му беше привлечен от светлините на град ...
  696 
Глава 5, част 1
Облаците носят новини
Тя знаеше, че някой я наблюдава. Усещаше как нечии очи я следват неотлъчно. И това не беше Кас. Фийби познаваше усещането, когато се намира в полезрението му – сякаш се намираше зад дебела непробиваема стена. Той беше винаги на точното разстояние, за да може да ...
  1413 
Действащи лица: Ариадна (Тя) – крехка и красива жена, Анатоли (Той) – як българин, с басов глас, Гардероб (гардероб, голям, двукрилен, говорящ).
Анатоли, влиза рязко в спалнята и отива до гардероба: „Чу-чук-чук!“
Гардероб (леко притеснен): „Здравейте, но няма да кажа: Влез! Хващате ме в неудобен мом ...
  465 
Глава 4, част 2
Емпатията не винаги е нещо хубаво
Ейдриан погледна часовника на нощното шкафче – пладне. Беше спал около пет часа, но това беше повече, отколкото му се случваше обикновено. Плътните завеси с наситен, тъмно-червен цвят, служеха, за да го предпазват от слънчевите лъчи, но също така съз ...
  693 
Всички ние носим белезите си. Понякога се стараем да ги прикрием, да ги заровим сякаш никога не е било.
Друг път избираме да ги дамгосаме, открито признавайки:- "Да случи се, да оцелях. Това е моята болка, но и моята сила!"
Аз съм от вторите, избрали дамгосване за цял живот. И това е така, защото ня ...
  866  17 
или "Поредният обикновен ден на обикновения човек в условията на най-обикновена пандстресия"
Так-так-тик, напред-назад; сутрин всичко е аларма, за 15 минути макар! Докато с бързината на хамстер във въртележка маневрираш от стая в кухня, от кухня в баня, препъваш се в чехли в антрето, най-после жадно ...
  618  29 
Ухан, Свят Гама, 13 февруари, 2020 г.
В кабинета на инспектор Фън времето като че ли беше спряло. Нищо не се беше променило от последния им разговор. Все същите металносиви мебели и грапави бели стени, имитация на тухли; с китайското знаме над мекото кожено кресло; семплото желязно бюро, с празен пе ...
  629 
Тъмнината ги поглъщаше, димът и миризмата на потни тела желаещи близост придаваше усещане за още по-задушевна обстановка. Алкохолът си казваше думата и хората ставаха все по жадни. Гърлата им изгаряха, но не за вода, не, те жадуваха страст. Жените мятаха съблазнителни погледи на този и онзи и се над ...
  590  15 
Глава 4, част 1
Не винаги мойрите решават...
Касиан спря пред огромната сграда и погледна нагоре, където върхът й се губеше в облаците. Въздъхна и се настрои психически за предстоящата среща. Премина през фоайето, качи се на асансьора и въведе специалния код на контролното табло. Там, където отиваше ...
  759 
Някога много отдавна имало едно езеро. То се казвало Парлабáмба. Неговите обитатели били мирни и сговорчиви. Но ето, че един ден неприятностите започнали. Водачът на раците Боколáмба, който се бил възвеличал, се скарал с предводителя на рибите Славобáмб. Не можели да си разделят властта и туй - то.
...
  293 
Музиката е лъчи от светлица проектирана в прозореца.
Пианото е сребърно и матирано блести в нощта.
Аз пиша песен стигаща в небето.
Спасението ми е вдъхновено от жена.
Рисувам с молив графитна красота. ...
  242 
ГЕРБ – БСП води…
Написала нощес една явно заспиваща фитка. Но е била права – необявената коалиция временно води. Което не е изненада.
Както не е изненада слагането за водачка на листата в един град на местната партийна ръководителка. Нещо, което изненада и нея. Но тая сутрин разбра – ами партийните ...
  459  25 
Отправих платен вот. Както винаги. Понеже не ми се ходи ей така – да създавам видимост за демокрация, плащат ми за гласуването.
„Почна се преди години. Тогава жена ми ме подкупи с „История на Средиземноморието“. На следващите избори беше една енциклопедия…
И тръгна меркантилността и корупцията. Е, н ...
  297 
Глава 3, част 3
Hey, brother
Макс стоеше до леглото с дамска чанта в устата, от която звучеше песента на Авичи „Hey Brother”. Фиби отлепи глава от възглавницата и протегна ръка да вземе чантата си от кучето, бръкна и извади свирещия мобилен. След това прие повикването и като положи устройството на у ...
  701 
Предупреждение #1: Не обещавам, че няма да има продължения. Все пак каква сага ще е от половин страница?
Предупреждение #2: Моля, върлите кулинари и почитатели на пастата да НЕ четат, че ще се хванат за главата!
​​​​​​Предупреждение #3: Аааабеее, аз кво съм захванала да ви предупреждавам? Я четете! ...
  798 
Избори – Денят на живите мъртви…
хххх
Макаренко превъзпитавал като поверявал на крадците да ръководят финансите на колонията.
У нас дават на мошениците да броят бюлетините…
хххх ...
  363  16 
/„Вълко на война“ – народопсихологията в един разказ/
Що ми хрумна този разказ? И то баш след 1 април и преди 4 април? А е стар, има го в събраните съчинения на големия писател. И не би трябвало да е свързан с днешния ден.
Не се изучава в училище. Навремето – защото героят се проявяваше в победоносн ...
  336 
Предложения
: ??:??