40 911 резултата
Денят си беше съвсем безличен – времето навън, както обикновено, беше „бързам от климатика в офиса към климатика в колата”. Помня, обаче, че докато чаках на светофарите, слагаха коледни украси по витрините на магазините, така че сигурно е било студено. Беше петък. Това помня. Изнервен, напрегнат, пр ...
1537
1
„Ще разбера, все някога ще разбера къде е връзката!” – мислеше си гневно Пако наум, докато за хиляден път прелистваше и препрочиташе копията от писмата между Карлос и Таня. Може да се каже, че ги бе научил наизуст, но ги беше взел със себе си дори сега, в самолета към София. Самолета скоро щеше да к ...
730
3
ОРИЕНТАЛСКА ЛЮБОВ
Разказ от Анна Вакарелова
Семейството на Лейла Фатих се премести от Истанбул в Лос Анжелиис когато тя беше на пет години, а брат й – Мурад на десет.
Родителите им – Осман и Медиха Фатих отвориха там малък магазин за хранителни стоки.
Минаха години и Лейла беше станала красива 20 – ...
Разказ от Анна Вакарелова
Семейството на Лейла Фатих се премести от Истанбул в Лос Анжелиис когато тя беше на пет години, а брат й – Мурад на десет.
Родителите им – Осман и Медиха Фатих отвориха там малък магазин за хранителни стоки.
Минаха години и Лейла беше станала красива 20 – ...
891
Прибираме се с леля Мита от репетиция.Отскоро тя е режисьор,а аз съм помощник-режисьор на театрална банда от пенсионери в кварталния им клуб.Подготвяме комедията „Ромео и Жулиета над седемдесет” създадена талантливо от местен автор.Тя е негов дебют в сатиричния жанр и това от километри си личи.Артис ...
834
2
3
Паула знаеше, че е все още жива. Усещането подухването на хладен ветрец и чуваше звук, наподобяващ говор. Обаче не можеше да долови отделните думи, те като че ли идваха от много далеч. След няколко неуспешни опита все пак успя да отвори очите си.
Към лявата й ръка бе прикрепена интравенозна тръбич ...
Паула знаеше, че е все още жива. Усещането подухването на хладен ветрец и чуваше звук, наподобяващ говор. Обаче не можеше да долови отделните думи, те като че ли идваха от много далеч. След няколко неуспешни опита все пак успя да отвори очите си.
Към лявата й ръка бе прикрепена интравенозна тръбич ...
832
1
ДЕН ЗА РАЗМИСЪЛ
Влязох и бях сюрпризиран. Никога в Кафенето на кварталните зевзеци не е царяла такава тишина: нито като абдикира Папата, нито кога се омъжи Дешка Дашната.
Всеки си беше подпрял главата с ръка и гледаше в небитието, а Митьо Семето си я беше подпрял и с двете, и май дремеше.
- Кво став ...
Влязох и бях сюрпризиран. Никога в Кафенето на кварталните зевзеци не е царяла такава тишина: нито като абдикира Папата, нито кога се омъжи Дешка Дашната.
Всеки си беше подпрял главата с ръка и гледаше в небитието, а Митьо Семето си я беше подпрял и с двете, и май дремеше.
- Кво став ...
802
4
тръгвам
изсулиха се дните ми
не изтърколиха
изсулиха
падаха по гръб ...
изсулиха се дните ми
не изтърколиха
изсулиха
падаха по гръб ...
537
Автор: Светослав Александров
**
ДВА МЕСЕЦА ПО-КЪСНО
**
Джоузеф и Евелин тихо разговаряха под навеса на епископския двор. Курабиите още не бяха изядени, а недопитият чай изстиваше. Но хапването и чаят бяха последна грижа на двамата, които сериозно се притесняваха за това, което бъдещето щеше да донесе. ...
**
ДВА МЕСЕЦА ПО-КЪСНО
**
Джоузеф и Евелин тихо разговаряха под навеса на епископския двор. Курабиите още не бяха изядени, а недопитият чай изстиваше. Но хапването и чаят бяха последна грижа на двамата, които сериозно се притесняваха за това, което бъдещето щеше да донесе. ...
656
ИЗНЕВЯРА
Разказ от Анна Вакарелова
Миранда Райли подреждаше масата за вечеря. Тя сипа супата, постави купите с картофите, месото и салатата, наряза хляба, подреди чиниите. Съпругът й, Стивън Райли се върна от престижната архитектурна фирма, в която работеше. Той бе един от главните архитекти на комп ...
Разказ от Анна Вакарелова
Миранда Райли подреждаше масата за вечеря. Тя сипа супата, постави купите с картофите, месото и салатата, наряза хляба, подреди чиниите. Съпругът й, Стивън Райли се върна от престижната архитектурна фирма, в която работеше. Той бе един от главните архитекти на комп ...
945
1
Звуци! Траурни звуци! Ехтят! А сълзите ми се ронят. Плача за хора, които не познавам, но знам, че вече не са между нас. Но Те ще останат. Техните души ще брулят камбаната на нашата съвест.
Те са си отишли унищожавайки снаряди, предвидени да убиват хора. Хиляди снаряди! Стотици хиляди снаряди! И заги ...
Те са си отишли унищожавайки снаряди, предвидени да убиват хора. Хиляди снаряди! Стотици хиляди снаряди! И заги ...
774
1
Развихри се страшна буря, невиждана буря, буря, каквато дори историята не помни. Панелните блокове вибрираха, дърветата се огъваха, а във въздуха летяха какви ли не предмети – като се почне от вестници, найлонови пликчета и дамски пликчета, изтръгнати от просторите, та се стигне до отломки от ламари ...
530
1
Автор: Светослав Александров
Тази нощ във вътрешността на Силабор за пръв път стъпи човешки крак от времето, когато човекът, известен като Светлия пророк, бе ходил по неизвестните пътищата на Саркания.
Пазачите-Исполини ги нямаше. Дали бяха загинали, лутайки се в слепотата си, дали се спотайваха няк ...
Тази нощ във вътрешността на Силабор за пръв път стъпи човешки крак от времето, когато човекът, известен като Светлия пророк, бе ходил по неизвестните пътищата на Саркания.
Пазачите-Исполини ги нямаше. Дали бяха загинали, лутайки се в слепотата си, дали се спотайваха няк ...
535
1
СРЕЩА С КАНДИДАТ ЗА ПРЕМИЕР
Както се разхождахме в Южния парк с моя приятел, от храстите изскочи един младеж на около 30-35 години и изкрещя:
- Искате ли ме за министър-председател?
Решихме, че е луд и понечихме да го заобиколим и да си вървим по пътя. Денят беше хубав, летен, а слънцето още не прип ...
Както се разхождахме в Южния парк с моя приятел, от храстите изскочи един младеж на около 30-35 години и изкрещя:
- Искате ли ме за министър-председател?
Решихме, че е луд и понечихме да го заобиколим и да си вървим по пътя. Денят беше хубав, летен, а слънцето още не прип ...
595
1
3
-Аз съм Петьо.Не се бой.Кака ти Мария съм.Подай ми ръка,братче и да вървим.
Беше безплътна сянка.Моята кака, моята какичка...Тя ми беше повече майка,отколкото сестра. Мама била на 45 години когато ме родила. Чувствувала се психически нестабилна и много малко се грижела за децата си.Како,ти си с 15го ...
Беше безплътна сянка.Моята кака, моята какичка...Тя ми беше повече майка,отколкото сестра. Мама била на 45 години когато ме родила. Чувствувала се психически нестабилна и много малко се грижела за децата си.Како,ти си с 15го ...
555
ГАРГАМЕЛ
Туй не е сценарий за нов сезон на „Смърфовете”, а една случка с трима герои. Най-главният от тях е един гларус. Този гларус се отличаваше с невероятно голям клюн, заради който го кръстих Гаргамел. Отличаваше се и с още нещо – разбираше чужди езици. За да не стане грешка, още тук ще уточня, ...
Туй не е сценарий за нов сезон на „Смърфовете”, а една случка с трима герои. Най-главният от тях е един гларус. Този гларус се отличаваше с невероятно голям клюн, заради който го кръстих Гаргамел. Отличаваше се и с още нещо – разбираше чужди езици. За да не стане грешка, още тук ще уточня, ...
908
Вярвате или не... 9
Никой за чест и слава
днес не ще да управлява,
а за власт, богатства и пари.
Народа кучета го яли, ...
Никой за чест и слава
днес не ще да управлява,
а за власт, богатства и пари.
Народа кучета го яли, ...
610
1
Пилотът се извърна назад и се ухили на Паула и Ноеле.
– Как сте, момичета? – попита той.
– Почвам да се отегчавам – отвърна Паула и се отпусна назад в седалката си.
Ноеле изхъмка, после извади гребена си и започна да реше къдравата си кестенява коса. ...
Пилотът се извърна назад и се ухили на Паула и Ноеле.
– Как сте, момичета? – попита той.
– Почвам да се отегчавам – отвърна Паула и се отпусна назад в седалката си.
Ноеле изхъмка, после извади гребена си и започна да реше къдравата си кестенява коса. ...
829
СТАРИ ПРИЯТЕЛИ
Старите приятели седнаха да починат. Дълги и тежки години бяха споили дружбата им като бетон, познаваха много хора, помнеха много събития – толкова много, че повече от тях вече бяха забравили.
Връщаха се от пазара и чантите им бяха пълни.
- Аз си купих осем потребителски и един жилище ...
Старите приятели седнаха да починат. Дълги и тежки години бяха споили дружбата им като бетон, познаваха много хора, помнеха много събития – толкова много, че повече от тях вече бяха забравили.
Връщаха се от пазара и чантите им бяха пълни.
- Аз си купих осем потребителски и един жилище ...
724
1
Вчера ми се случи нещо невероятно. Мислех си за нея, защо ли, и аз не знам. Може би цяла година не беше се отбивала в параклиса. Тогава бяхме си поговорили малко, вече бях написал нейния разказ…
Излязох навън около книжарницата и я видях. Толкова е млада. Говореше по телефона си, мина покрай мен, бе ...
Излязох навън около книжарницата и я видях. Толкова е млада. Говореше по телефона си, мина покрай мен, бе ...
1385
2
Късичък разказ за доброто начало
Човекът протегна ръце към Небето и замечтано промълви:
- Как искам да стигна до Теб!
Пропастта застана пред мечтателя и лукаво го подкани:
- Направи крачка напред и веднага ще се изкачиш дотам. ...
Човекът протегна ръце към Небето и замечтано промълви:
- Как искам да стигна до Теб!
Пропастта застана пред мечтателя и лукаво го подкани:
- Направи крачка напред и веднага ще се изкачиш дотам. ...
1340
8
фантастика, ужаси
***
- Лунен модул, тук капитан Нийлс!
- Лунен модул слуша. Капитан Антоний на линия.
- Изрично ви повтарям, че трябва да наблюдавате всеки един от работниците! Не бива да се допуска излизане извън обсега на обекта, защото сроковете трябва да бъдат спазени! ...
***
- Лунен модул, тук капитан Нийлс!
- Лунен модул слуша. Капитан Антоний на линия.
- Изрично ви повтарям, че трябва да наблюдавате всеки един от работниците! Не бива да се допуска излизане извън обсега на обекта, защото сроковете трябва да бъдат спазени! ...
764
6
Беседите на сенките
Сянка#1:
-Толкова по-красиво е било да умреш навремето.
Биеш се за кауза. Ако умреш, ще знаеш за какво е било, имало е полза от смъртта, а сега, хората не стига, че няма за какво да умрат, те нямат за какво да живеят. Няма велика кауза. Няма саможертва. Няма по-гоямо добро. В цен ...
Сянка#1:
-Толкова по-красиво е било да умреш навремето.
Биеш се за кауза. Ако умреш, ще знаеш за какво е било, имало е полза от смъртта, а сега, хората не стига, че няма за какво да умрат, те нямат за какво да живеят. Няма велика кауза. Няма саможертва. Няма по-гоямо добро. В цен ...
864
2
очите виждат кораловите спомени в скъпоценното сърце на мидата
очите, които сплитат в молитвени слова прозрачните жилки на листата
като предупреждение
на мъртвите деца
ГРАДИНАТА НА СМЪРТТА ...
очите, които сплитат в молитвени слова прозрачните жилки на листата
като предупреждение
на мъртвите деца
ГРАДИНАТА НА СМЪРТТА ...
715
Изпратих те и теб,моя несподелена любов.
Виждам как си отиваш и как сърцето ми си свива от болка.
Сбогом,аз няма да ти кажа любов, защото ти си моето есенно момче.
Аз те обичам с толкова сърце, след всяка пристъпена крачка напред, стреляш куршуми... след куршуми.
Сърцето ми страда до болка неописуем ...
Виждам как си отиваш и как сърцето ми си свива от болка.
Сбогом,аз няма да ти кажа любов, защото ти си моето есенно момче.
Аз те обичам с толкова сърце, след всяка пристъпена крачка напред, стреляш куршуми... след куршуми.
Сърцето ми страда до болка неописуем ...
638
1
Няколко лета подред пропускам планираната за цялата фирма ваканция в края на юли и началото на август. Работя в онова звено, което всички натоварват преди отпуск и поставят срокове за изпълнение, съвпадащи със завръщането им от почивка. Естествено мениджмънтът реагира по предвидим начин, като под фо ...
1313
1
1
Тази история никога не се е случвала. Имената на хората са измислени и ако има съвпадение, то то, е напълно случайно!
18
- Не удивляйтесь! Мы знаем все о вас. Не случайно, моя кличка „ново сибирская крестная мать” – засмя се рускинята на протягащия се под завивките до нея Юри, който в този момент се ...
18
- Не удивляйтесь! Мы знаем все о вас. Не случайно, моя кличка „ново сибирская крестная мать” – засмя се рускинята на протягащия се под завивките до нея Юри, който в този момент се ...
1322
3
Глава десета
В немилост
Изминаха три дни,а кака Яна все още не можеше да прежали любимите си червени рози,лежащи погребани в Минчовия алпинеум, за който единствено напомняше голямата купчина втвърдяваща се кал, залепена за оградата. Нищо друго не можеше да я разведри, освен представата за натопения ...
В немилост
Изминаха три дни,а кака Яна все още не можеше да прежали любимите си червени рози,лежащи погребани в Минчовия алпинеум, за който единствено напомняше голямата купчина втвърдяваща се кал, залепена за оградата. Нищо друго не можеше да я разведри, освен представата за натопения ...
1155
1
2
- Ей, защо си кахърен, мой човек? Гемиите ли ти са потънали?
- Как да не съм кахърен? Булката кривна, па ела да видиш!
- Какво да видя, Димка?
- Ами, хванах ги дибюдис, голи, на наща спалня.
- Как тъй? ...
- Как да не съм кахърен? Булката кривна, па ела да видиш!
- Какво да видя, Димка?
- Ами, хванах ги дибюдис, голи, на наща спалня.
- Как тъй? ...
764
Здравейте, драги читатели!
Много искам да споделя с вас как преминава един мой творчески ден в търсене на рими – шедьоври.
Ставам, поглеждам се в огледалото и си казвам: „Боже, какъв талант се е пръкнал насреща ми, единствен в цялата Галактика!” (и това всяка сутрин, без изключения и грим), след кое ...
Много искам да споделя с вас как преминава един мой творчески ден в търсене на рими – шедьоври.
Ставам, поглеждам се в огледалото и си казвам: „Боже, какъв талант се е пръкнал насреща ми, единствен в цялата Галактика!” (и това всяка сутрин, без изключения и грим), след кое ...
1468
39
Познавах един тип, който цяла седмица звънеше на вратата ми, предлагаше разни неща и само се наливаше с виното ми. Беше досаден тип и аз се опитвах да го разкарам, но той звънеше на вратата, раздразнен и жаден. Всеки път, когато излизах, подвикваше едно и също:
- Ей, драги, имам нещо точно като за т ...
- Ей, драги, имам нещо точно като за т ...
865
4
Калници /разказ по действителен случай/
Знаех, че ще вали. Тази дълга и тежка зима си отиваше без никакво желание. Тежките облаци там горе, бяха готови да атакуват с отчаяното настървение на отстъпващ узурпатор, самотен и нежелан.
И аз се чувствах самотен. По-самотен от онази голяма комета, която пр ...
Знаех, че ще вали. Тази дълга и тежка зима си отиваше без никакво желание. Тежките облаци там горе, бяха готови да атакуват с отчаяното настървение на отстъпващ узурпатор, самотен и нежелан.
И аз се чувствах самотен. По-самотен от онази голяма комета, която пр ...
1007
5
Какво трябваше да направи? Какво, какво, какво?? Да бяга? Да се скрие? Не, не и не, нищо нямаше да помогне. Трябваше просто да продължи да... да продължи да какво? Да държи ножа? Да стои над тялото? Да гледа как кръвта се стича към обувките му?
Как се стигна дотук?
Не искаше да го направи, никога не ...
Как се стигна дотук?
Не искаше да го направи, никога не ...
406
1
593
1
Това станало една пролет, но не за пръв път. Били неколцина набедени рибари. Те живеели в една палатка близо до рекичка. По цял ден ловели риба. Но наближила зима, застудяло и задухал един такъв резлив ветрец. Та те решили да построят къща. Отишли при един мъдър строител и той им дал точен план и те ...
623
2
С болка разбрах, че:
1. Най-близките ти хора могат да бъдат най-жестоки с теб.
2. Когато правиш добро, не получаваш благодарност.
3. Когато мислиш за някого, той те пренебрегва.
4. Хората гледат повърхностно и дават оценки, без да вникват в нещата. ...
1. Най-близките ти хора могат да бъдат най-жестоки с теб.
2. Когато правиш добро, не получаваш благодарност.
3. Когато мислиш за някого, той те пренебрегва.
4. Хората гледат повърхностно и дават оценки, без да вникват в нещата. ...
1096
6
Липсва ми времето,
в което бях малко човече,
на всеки се усмихвах безгрижно
и някак си дните отминаваха
бързо и леко. ...
в което бях малко човече,
на всеки се усмихвах безгрижно
и някак си дните отминаваха
бързо и леко. ...
1063
Сега, когато ви пиша, отново сме с Бозов в Еленския балкан, Бай Ангел е жив, машината му за разкъсване на континууми е прибрана на сухо с переспектива, а аз знам неща, които вие не предполагате, но тогава не ги знаех.
Тоя свят, хора, нищо не може да ни даде. Това съм проумял за своите трийсе и три г ...
Тоя свят, хора, нищо не може да ни даде. Това съм проумял за своите трийсе и три г ...
1823
5
Глава десета- Кеворк и Ева 1935
Мартенничките по реверите и блузките на софиянци придаваха особено пролетно настроение на града. Слънцето весело си играеше заедно с децата по тихите улички около Женския пазар. Момчетата ритаха топка или се гонеха играейки на “стражари и апаши”, а момичетата си разме ...
Мартенничките по реверите и блузките на софиянци придаваха особено пролетно настроение на града. Слънцето весело си играеше заедно с децата по тихите улички около Женския пазар. Момчетата ритаха топка или се гонеха играейки на “стражари и апаши”, а момичетата си разме ...
884
Ти накара надеждата в мен да се роди и в мен да угасне.
Ти превърна безчувственото ми сърце в огромен океан от бури,
заливащи радостта ми с тъга и тъгата ми с радост.
Ти, мое неизживяно бъдеще и мое незабравимо минало.
Ти ме преобрази по всички възможни начини, показа ми приказни чудеса, магия и раз ...
Ти превърна безчувственото ми сърце в огромен океан от бури,
заливащи радостта ми с тъга и тъгата ми с радост.
Ти, мое неизживяно бъдеще и мое незабравимо минало.
Ти ме преобрази по всички възможни начини, показа ми приказни чудеса, магия и раз ...
1082
Сред пясъците на Саркания. Част четвърта: Сблъсък и примирие
Автор: Светослав Александров
Архиепископът окончателно призна качествата на дромеквините, след като в продължение на почти десет часа (според усещането на Геофрей) тичаха в тръс или галопираха неуморно. Даже Загзъг сподели, че това е вероя ...
Автор: Светослав Александров
Архиепископът окончателно призна качествата на дромеквините, след като в продължение на почти десет часа (според усещането на Геофрей) тичаха в тръс или галопираха неуморно. Даже Загзъг сподели, че това е вероя ...
600
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
