40 911 резултата
Защо и за какво имам тази болка? Така беше сгърчила гърдите ми, притиснала дишането ми до жалки хлипове. Скътан в един ъгъл на най-грозните ми мисли, моят страх пищеше неопределен. Жадно нагъваше от вътрешностите ми, облизваше разкривените си устни и дращеше по сърцето ми.
В тъмна малка стаичка аз б ...
В тъмна малка стаичка аз б ...
870
Глава 4 Саможертви
Мьонг-у изпита шок от неочакваната целувка на принца, но не помръдна, нито се опита да го отблъсне. И не защото това особено му харесваше... но принципно принцът беше господарят на Мьонг-у и в момента психически беше изнервен заради утрешната сватба и сигурно искаше да си го изкар ...
Мьонг-у изпита шок от неочакваната целувка на принца, но не помръдна, нито се опита да го отблъсне. И не защото това особено му харесваше... но принципно принцът беше господарят на Мьонг-у и в момента психически беше изнервен заради утрешната сватба и сигурно искаше да си го изкар ...
955
Глава 7: Контакт
Друго си беше човек да се изкъпе след толкова дни мизерстване. Последната им баня беше в Хоуп, а след това бяха пътували в какво ли не, търкаляли в тъмници, бити, и … Тръпки побиха Крон при мисълта за последното. Да можеше да му изтрият и спомените така както му се върнаха обратно п ...
Друго си беше човек да се изкъпе след толкова дни мизерстване. Последната им баня беше в Хоуп, а след това бяха пътували в какво ли не, търкаляли в тъмници, бити, и … Тръпки побиха Крон при мисълта за последното. Да можеше да му изтрият и спомените така както му се върнаха обратно п ...
1176
Било е в много древни времена когато е имало други небеса и друга земя.В едно далечно царство, там някъде накрая на света, векувала безкрайна и гъста гора.Толкова високи били в нея дърветата, че върховете им не се виждали. Дванадесет човека едновременно не можели да обхванат дебелите им стволове с р ...
643
2
Сред пясъците на Саркания. Част втора: Експедицията
Автор: Светослав Александров
Карта на света Саркания:
Днешната проповед се оказа футуристична и това напомни на Евелин за странната ѝ вчерашна разходка. Девойката се разстрои. Тя преминаваше през един от странните парадокси на религиозността – хем ...
Автор: Светослав Александров
Карта на света Саркания:
Днешната проповед се оказа футуристична и това напомни на Евелин за странната ѝ вчерашна разходка. Девойката се разстрои. Тя преминаваше през един от странните парадокси на религиозността – хем ...
633
2504
Борислав Ичев
Обожавам момента, в който всичко затихва, точно преди треньора ми да свирне и целият ми отбор пак да започне да тъпче земята като стадо говеда. Сякаш това е миг на съвършенство – пълна тишина, в която можеш да събереш мислите и да се отпуснеш. И естествено, докато се усетиш, мелет ...
Борислав Ичев
Обожавам момента, в който всичко затихва, точно преди треньора ми да свирне и целият ми отбор пак да започне да тъпче земята като стадо говеда. Сякаш това е миг на съвършенство – пълна тишина, в която можеш да събереш мислите и да се отпуснеш. И естествено, докато се усетиш, мелет ...
1680
1
На вратата се звъни. Отварям – усмихната натура, даже прекалено усмихната.
- Здравейте! Аз съм кандидат-депутатът от вашия район, приятно ми е – Бонев! Нашата партия Ж реши да ви подмени безплатно плочките в банята. А ако има нужда, ще ви изциклим и паркета. Безплатно, разбира се.
- Благодаря, но ня ...
- Здравейте! Аз съм кандидат-депутатът от вашия район, приятно ми е – Бонев! Нашата партия Ж реши да ви подмени безплатно плочките в банята. А ако има нужда, ще ви изциклим и паркета. Безплатно, разбира се.
- Благодаря, но ня ...
564
4
Глава осма
Майстор Минчо
Гъсто обсипаният със звезди безкрай нахлуваше през отворената врата на мазата, разстилайки бляскавия си килим пред прехласнатия поглед на блажено отпусналия се върху чувалите Минчо. Неизменната бутилка с червено винце изпълваше дланта на едната му ръка, а в другата стискаше ...
Майстор Минчо
Гъсто обсипаният със звезди безкрай нахлуваше през отворената врата на мазата, разстилайки бляскавия си килим пред прехласнатия поглед на блажено отпусналия се върху чувалите Минчо. Неизменната бутилка с червено винце изпълваше дланта на едната му ръка, а в другата стискаше ...
1212
1
3
"Ще те чакам след работа. Майка ми ще ми идва на гости, така че можеш да останеш само два часа." В отговор на екрана на лаптопа ми изскочи игриво изплезено човече.
Беше упорствал цяла седмица да се видим, за да се запозная с вездесъщия му език. Не спираше да ми пише по цял ден, за да рекламира умени ...
Беше упорствал цяла седмица да се видим, за да се запозная с вездесъщия му език. Не спираше да ми пише по цял ден, за да рекламира умени ...
1582
3
ужаси
***
Странностите са навсякъде около нас.
Няма човек да не е преживял или поне видял събитие, което не би могъл да обясни лесно, използвайки логиката и известните нам природни закони. Често губим безследно предмети, за които смятаме, че едва ли не са били пред очите ни; често чуваме неведоми зв ...
***
Странностите са навсякъде около нас.
Няма човек да не е преживял или поне видял събитие, което не би могъл да обясни лесно, използвайки логиката и известните нам природни закони. Често губим безследно предмети, за които смятаме, че едва ли не са били пред очите ни; често чуваме неведоми зв ...
732
9
ЗА КАБЕЛИТЕ, ПАРАТА И ЗАГОРЕЛИЯ БОБ
Аз нали ви казах, че от моя прозорец виждам морето. Виждам, ама вече само половината. Другата ми я скриха с една кооперация. Бях се ядосал и аха да се преместя в нея, и те построиха пред нея друга. Думата ми, обаче не е за това, а за туй що стана вчера подир обяд, ...
Аз нали ви казах, че от моя прозорец виждам морето. Виждам, ама вече само половината. Другата ми я скриха с една кооперация. Бях се ядосал и аха да се преместя в нея, и те построиха пред нея друга. Думата ми, обаче не е за това, а за туй що стана вчера подир обяд, ...
905
2
Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 28-ма последна част
Сряда, 10 септември 2014 година. Затвора в Пловдив.
Девет години! Толкова минаха от онази злополучна нощ, в която моя скъп и незабравим приятел беше убит. Толкова минаха, откакто бях заловен и арестуван. Девет години от момента от ко ...
вулгарен роман - 28-ма последна част
Сряда, 10 септември 2014 година. Затвора в Пловдив.
Девет години! Толкова минаха от онази злополучна нощ, в която моя скъп и незабравим приятел беше убит. Толкова минаха, откакто бях заловен и арестуван. Девет години от момента от ко ...
895
13
В лудницата затварят хора със способности. Не мислете, че са станали луди защото ги имат. О не. Те са си съвсем добре в ума, само че не го знаеха.
Но не и тя. Разхождаше се с уплашен поглед сред другите „луди”, бяха ги накарали да си мислят, че са такива, а тя знаеше, че е наред с главата, просто бл ...
Но не и тя. Разхождаше се с уплашен поглед сред другите „луди”, бяха ги накарали да си мислят, че са такива, а тя знаеше, че е наред с главата, просто бл ...
530
Седях на една пейчица в една градина и се наслаждавах на хубавата есенна сутрин и плъзналите хора, е всъщност на тях не чак толкова. Просто миришеше на прясно окосена трева и това ме кефеше неимоверно, нищо че косачката бичеше на метри от мен и можеше да изпили нервичките на всеки що годе нормален ч ...
1092
Тази история никога не се е случвала. Имената на хората са измислени и ако има съвпадение, то то, е напълно случайно!
1
Всеки има дни в които, ама нищо не върви както трябва. Днес ми е скапан, нервен ден. От сутринта не съм в час. Три пъти се връщах от долу пред входа до третия етаж, да проверя дали ...
1
Всеки има дни в които, ама нищо не върви както трябва. Днес ми е скапан, нервен ден. От сутринта не съм в час. Три пъти се връщах от долу пред входа до третия етаж, да проверя дали ...
1098
4
- Здравейте, аз съм Антон. Жена ми ме напусна, детето се отчужди от мен, а съседите ме тормозят със силна музика. Казаха ми, че спасението е в груповата терапия, затова съм дошъл да ме изслушате, пък и аз да изслушам вас.
- Здравейте и от мен, аз съм Тодор. Антоне, братко, ти си направо цвете, а как ...
- Здравейте и от мен, аз съм Тодор. Антоне, братко, ти си направо цвете, а как ...
564
2
Не искам аз да съм бягството от реалността. Искам аз да съм реалността. Не искам аз да съм онзи излишният. Искам аз да съм този, от когото се нуждаят. Не искам аз да съм онзи, който вечно им е крив. Искам аз да съм този, с когото се усмихват. Не искам аз да съм онзи, който се опитва да открадне част ...
1047
2
Знаете ли какво е инфаркт?
Всички знаем какво е инфаркт... Но за децата и неуките, все пак да поясня - инфаркт е, като се изненадаш до смърт. Това го научих, както се казва, от първа ръка (лявата). После жена ти вика едни мъже, които по филмите са с черни костюми и сериозни лица, а в реалност са с ч ...
Всички знаем какво е инфаркт... Но за децата и неуките, все пак да поясня - инфаркт е, като се изненадаш до смърт. Това го научих, както се казва, от първа ръка (лявата). После жена ти вика едни мъже, които по филмите са с черни костюми и сериозни лица, а в реалност са с ч ...
956
6
„Все трябва да има някакъв начин“ – мислеше Киро Киселото от 223-та килия. От известно време идеята за бягство се бе загнездила под раираната му шапка и не му даваше покой. Вярно, бай Ставри беше строг, но справедлив, и все пак животът навън мамеше Киро с хилядите си изкушения. От присъдата му остав ...
573
3
Гората самотна, от суша се дави,
а сърцето ми,празнотата прегръща...
Душата ми тиха, запалена, става на жарави,
океана дълбок,в пустош се превръща.
а сърцето ми,празнотата прегръща...
Душата ми тиха, запалена, става на жарави,
океана дълбок,в пустош се превръща.
929
Глава девета
София 1935 – Кеворк
Първите дни на февруари напомняха за настъпващата пролет. Слънцето, макар и все още срамежливо, беше започнало да облича столичани с по-леки дрехи. Преспите сняг по улиците бяха се стопили и почерняли . Тук там бяха останали купчини мръсен сняг, колкото да напомнят з ...
София 1935 – Кеворк
Първите дни на февруари напомняха за настъпващата пролет. Слънцето, макар и все още срамежливо, беше започнало да облича столичани с по-леки дрехи. Преспите сняг по улиците бяха се стопили и почерняли . Тук там бяха останали купчини мръсен сняг, колкото да напомнят з ...
823
Глава 2
Лицето с пунктирни и векторни очертания
Маги беше много развълнувана покрай своето решение. Гледаше да бъде търпелива, но това много не й се отдаваше и постоянно си намираше нови и нови теми за разговор с Тейт. Очарова се когато разбра, че в сиропиталището са го учили как да прави рамки на г ...
Лицето с пунктирни и векторни очертания
Маги беше много развълнувана покрай своето решение. Гледаше да бъде търпелива, но това много не й се отдаваше и постоянно си намираше нови и нови теми за разговор с Тейт. Очарова се когато разбра, че в сиропиталището са го учили как да прави рамки на г ...
906
През целия път си мислех за мястото, където отивах. Когато се реших да дойда тук, бях доста объркан и любопитен, но сега, не знам защо, се чувствах главно притеснен. Колкото повече приближавах, толкова повече ме превземаше чувството, че вече не желая да съм тук, че има нещо, което отблъсква пришълци ...
792
Зимна мизантропия
Цареше люта зима. Навсякъде бе много студено. Цялата гора беше замръзнала. Аз също треперех от студ. Намирах се тук, насред бялата пустош, напълно вледенен и объркан. Бях загубен, сам и вкочанен от студ. Беше много, много студено. Зад гърба ми се простираше гората. Може би, ако се ...
Цареше люта зима. Навсякъде бе много студено. Цялата гора беше замръзнала. Аз също треперех от студ. Намирах се тук, насред бялата пустош, напълно вледенен и объркан. Бях загубен, сам и вкочанен от студ. Беше много, много студено. Зад гърба ми се простираше гората. Може би, ако се ...
495
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕТО
Мозъкът му обработваше трескаво тази идея, когато стъпи на пешеходната пътека. Току що беше прочел съобщението за конкурс за кратък фантастичен разказ и мислено чертаеше сюжетната линия: нещо за свършека на света, за пророчествата, предупрежденията, поличбите за неизбежен край.
По-с ...
Мозъкът му обработваше трескаво тази идея, когато стъпи на пешеходната пътека. Току що беше прочел съобщението за конкурс за кратък фантастичен разказ и мислено чертаеше сюжетната линия: нещо за свършека на света, за пророчествата, предупрежденията, поличбите за неизбежен край.
По-с ...
761
7
Меко слънце! Любопитни гларуси на палубата гледат с ококорени очи. Стомахът ми – свит на кравайче. Нетърпението е добило форма на зелено петно в края на погледа ми. Плъзгаме се елегантно. Дойде ми един спомен от стар руски филм, който се казваше " Бягаща по вълните". Кеят е съвсем наблизо. Пристанищ ...
706
6
Имах една кутийка. Всъщност още я имам, но се правя, че това не е така. Просто искам отново да съм нормален. Искам да се будя сутрин и да си пусна небивалиците на Люба Кулезич. Да ям не каквото си пожелая и да карам шкода. От старите, дето двигателят е отзад, а отпред багажникът. Това е от малкото к ...
801
2
Велика Природо!
На колене съм пред Теб и Те моля! Пощади ни! Мен и всички хора по Земята.
Скланям глава пред невероятното Ти величие и знам, че аз и всичките седем милиарда човеци сме много, много виновни пред Теб. С нашата дейност ние вървим против Теб. А Ти, това сме ние. Значи ние вървим против с ...
На колене съм пред Теб и Те моля! Пощади ни! Мен и всички хора по Земята.
Скланям глава пред невероятното Ти величие и знам, че аз и всичките седем милиарда човеци сме много, много виновни пред Теб. С нашата дейност ние вървим против Теб. А Ти, това сме ние. Значи ние вървим против с ...
891
4
в кварталното магазинче
има зайо байо
бонбони черноморец
ментови цигари
и от онази твоя немска бира ...
има зайо байо
бонбони черноморец
ментови цигари
и от онази твоя немска бира ...
571
2
Сега, когато съм натиснала вече спусъка и гледам как куршумът лети право към главата ми, а душата ми се намира в онази тръба, насочена под наклон към хоризонта, която всички предсмъртно описват, а в края ù виждам онази бяла светлина, най-после ще разбера дали има Бог. Пътувам назад във времето със с ...
539
2
Сънувах грозен свят. Единствено огромният човешки череп на върха на хълма вдъхваше величественост и по някакъв свой начин беше красив – капката бяло сред океана от черна, катранена мръсотия.
Ние бяхме там – в катранения свят. Всяка сграда, всяко цвете и дърво, всички пейки, пътища и автомобили бяха ...
Ние бяхме там – в катранения свят. Всяка сграда, всяко цвете и дърво, всички пейки, пътища и автомобили бяха ...
1099
1
Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 27-ма част
Селото беше разположено в подножието на Родопите, на един много стръмен откос на планината и се разпростираше на изток. Беше много по-различно от Чуреково, но също така китно и привлекателно. Не беше точно тип планинско село. По-скоро бих го ...
вулгарен роман - 27-ма част
Селото беше разположено в подножието на Родопите, на един много стръмен откос на планината и се разпростираше на изток. Беше много по-различно от Чуреково, но също така китно и привлекателно. Не беше точно тип планинско село. По-скоро бих го ...
845
8
Глава 3 Последствия
Мьонг-у, магьосникът съветник на принц Мартин Савахов, наблюдаваше господаря си мълчаливо от ъгъла. Негово височество в момента трескаво обикаляше покоите си, без да може да заспи – очевидно го тревожеше утрешната сватба, въпреки че не искаше да си го признае и се оправдаваше с н ...
Мьонг-у, магьосникът съветник на принц Мартин Савахов, наблюдаваше господаря си мълчаливо от ъгъла. Негово височество в момента трескаво обикаляше покоите си, без да може да заспи – очевидно го тревожеше утрешната сватба, въпреки че не искаше да си го признае и се оправдаваше с н ...
895
Тогава хората вярваха в това, което им бяха разказвали..Любовта беше болест.
Промъква се тихо през очите ти, обсебва съзнанието ти, протяга безжалостно ръце към сърцето ти и край... ти си безнадеждно изгубен. Губиш реалност, създаваш нова. Рушиш пясъчни кули - строиш замъци от морска пяна. Опитваш с ...
Промъква се тихо през очите ти, обсебва съзнанието ти, протяга безжалостно ръце към сърцето ти и край... ти си безнадеждно изгубен. Губиш реалност, създаваш нова. Рушиш пясъчни кули - строиш замъци от морска пяна. Опитваш с ...
551
- Спри! - извика ми гневно ти, видях, че ме гледаш накриво, сърдито, мрачно, дори злобно, с пламък, с огън, с пожар, с пороен дъжд, със свиреп вятър.
Натиснах спирачката с хъс – за надпревара, състезание, караница, викове и бой. Теб сигурно те стегна колана, защото го дръпна като змия, захапала врат ...
Натиснах спирачката с хъс – за надпревара, състезание, караница, викове и бой. Теб сигурно те стегна колана, защото го дръпна като змия, захапала врат ...
1658
4
Транспортният кораб „Рейвън” се рееше на пет километра височина с включени на минимално мощност двигатели. Беше стар и доста грозен, с черен титаниев корпус, по-който ясно личаха следи от ремонти. Хората долу обаче го гледаха с копнеж в очите, защото той превозваше помощи, които можеха да спасят мно ...
642
"Не оставяй днешната работа за утре"
(Еклесиаст, или де да знам)
Ако някой ви рече, че болонките и въобще манечките кученца са безопасни, не му вярвайте. Да знаете. Не вярвайте на подобен гений. От мен да знаете, опасни са и то смъртоносно. Въобще зад всяко безобидно наглед нещо, като една нищо и ...
(Еклесиаст, или де да знам)
Ако някой ви рече, че болонките и въобще манечките кученца са безопасни, не му вярвайте. Да знаете. Не вярвайте на подобен гений. От мен да знаете, опасни са и то смъртоносно. Въобще зад всяко безобидно наглед нещо, като една нищо и ...
811
5
Имало две мишлета, които толкова се обичали, че решили да заживеят заедно. Намерили си една хубава топла хралупа под едно голямо повалено дърво и започнали да си събират мъхчета и тревички да обзаведат къщичката си. Ходели заедно да търсят храна, пазили се едно друго от хищния свят, който ги заобика ...
898
2
Беше зима, студена като теб, студена като сърцето и чувствата ти.
Обичах те и ти давах всичко, а накрая останах сама и празна. Оставена само с моите чувства, в този свят празен и пуст.
Държах ръката ти, когато имаше най-голяма нужда от подкрепа, давах ти опора. Бях мразена от много хора, за това, че ...
Обичах те и ти давах всичко, а накрая останах сама и празна. Оставена само с моите чувства, в този свят празен и пуст.
Държах ръката ти, когато имаше най-голяма нужда от подкрепа, давах ти опора. Бях мразена от много хора, за това, че ...
752
някои безкрайности са по-големи от други
в някои се обичаме по-дълго
понякога сме късметлии
срещаме се и знаем
дори да е за миг ...
в някои се обичаме по-дълго
понякога сме късметлии
срещаме се и знаем
дори да е за миг ...
579
2
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
