40 911 резултата
Малката Лия беше хубаво момиченце... порасна в красива млада жена. В косата ù блясък задържаха звездите, в усмивката й дишаше чистота.
Но какво стана, какво се случи?
Малката Лия в музиката си сгреши нотите, всичко започна да звучи фалшиво, хармонията се изгуби. В очите ù повехнаха поляни от цветя, ...
Но какво стана, какво се случи?
Малката Лия в музиката си сгреши нотите, всичко започна да звучи фалшиво, хармонията се изгуби. В очите ù повехнаха поляни от цветя, ...
1265
4
Краката ми тупкат. Тази вечер е сравнително спокойна, но аз имам странното усещане, че в коленете и глезените ми пирува цяла колония термити. Още два часа. Само два часа! Ох, още цели два часа...
Заведението е удостоено с посещение от развеселена компания. По закона на Мърфи пред двете свободни маси ...
Заведението е удостоено с посещение от развеселена компания. По закона на Мърфи пред двете свободни маси ...
1151
1
Атанас Атанасов, по прякор Наското, простира прането на балкона. Не, че е мъж под чехъл, просто няма кой – жена му излезе с любовника си на кино, а чистите гащи на детето свършиха. Не, че е рогоносец - просто Наското е модерен мъж. Днес жена му му изневерява, утре ще дойде неговият ред. Животът е сл ...
637
4
Тръгна да я търси. Мама. Рошава, шарена, като дъга след буря, с аромат на росни треви, лавандула и дива мента по меката лъскава козина, и очи, потъмнели от вторачване в тъмното, оттатък Балкана. Понякога я сънуваше нощем, понякога за миг имаше усещане, че миризмата й на тънички нишки нежност се търк ...
870
Здравей, сестра!
Дано пристигне при теб това писмо, че последния адрес, дето го имам е от много отдавна. И тъй, реших да ти пиша, щото мама умря и я погребах бързо, бързо, че беше престояла три дни преди да я намерят.Не можах да ти се обадя, нямах ти телефона, а адреса после го намерих. Аз бях в Авс ...
Дано пристигне при теб това писмо, че последния адрес, дето го имам е от много отдавна. И тъй, реших да ти пиша, щото мама умря и я погребах бързо, бързо, че беше престояла три дни преди да я намерят.Не можах да ти се обадя, нямах ти телефона, а адреса после го намерих. Аз бях в Авс ...
942
16
Нещата, които ме погубваха, спряха да ме погубват. Разбираш ли, и те се нуждаят от движеща сила. Нещо, което ти пàри, от което те боли и посиняваш целият. Белези от пръсти по сърцето. Достатъчен е един поглед, една дума, едни пръсти, за да лумнеш като кибритена клечка. После, колкото и да звъниш на ...
505
1
МОТИВЪТ
Слизам си рано вчера за вестници и гледам камион пред 3-ти вход на нашата панелка – багаж товарят. Зарязах аз вестниците за после и се курдисах на пейката, сейр да гледам и кой се изнася да разбера. Е, разбрах го – наборът ми, Сандю Мускула.
Викат му Мускула, не защото е културист, напротив ...
Слизам си рано вчера за вестници и гледам камион пред 3-ти вход на нашата панелка – багаж товарят. Зарязах аз вестниците за после и се курдисах на пейката, сейр да гледам и кой се изнася да разбера. Е, разбрах го – наборът ми, Сандю Мускула.
Викат му Мускула, не защото е културист, напротив ...
703
5
днес реших
да съм бясна
на живота
да ми е писнало
от всичко ...
да съм бясна
на живота
да ми е писнало
от всичко ...
468
1
Котката и вълкът са от различни семейства, носят различни черти.
Тя има прекрасни очи, но в тях има нещо, в погледа й има саркастичност, когато се говори за любов, но чака само да седнеш на канапето и веднага се гушва в скута ти за да почувства топлина.
Той обаче е самотник. Той е неуморен и винаги ...
Тя има прекрасни очи, но в тях има нещо, в погледа й има саркастичност, когато се говори за любов, но чака само да седнеш на канапето и веднага се гушва в скута ти за да почувства топлина.
Той обаче е самотник. Той е неуморен и винаги ...
1572
Можем ли да обичаме? И знаем ли как да изразяваме любовта си? Защо, вместо да пишем любовни писма, идващи право от сърцето, цитираме банални балади в скайпа си? Защо ни е по-лесно да напишем в някой форум "Обичам те, мило!", отколкото да докажем това?
Че мрежата отдавна е станала най-(без)полезната ...
Че мрежата отдавна е станала най-(без)полезната ...
681
1
С животинки ще прекараме и днес
Със стотинки си печелиме късмет
С умора и тревога загърбвам дни
За някой чуваме че са прогресирали сами
А някой други чакат на съдба и слуги ...
Със стотинки си печелиме късмет
С умора и тревога загърбвам дни
За някой чуваме че са прогресирали сами
А някой други чакат на съдба и слуги ...
481
Изненадана си, че те поканих? Не повече от мен. Срещата на аерогарата преди седмица след петнайсетгодишна пауза, дойде от небето. Минути, след като се разделихме знаех, че искам да говорим..., да говоря. Поколебах се - нетипично за мен - но и случаят е шантав. Да става каквото ще. Както и да приключ ...
1268
13
ОБЕЦИТЕ
Откакто забраниха цигарите, секнаха и завзеклъците в кафенето. Та кой ще се зевзечи на сухо, а пък мастиката без цигарка, не върви. По тази причина, а и зарад туй че по е завет и има пейка, се изместихме на отсрещния тротоар, пред заложната къща.
То, преди това не беше заложна къща, а книжар ...
Откакто забраниха цигарите, секнаха и завзеклъците в кафенето. Та кой ще се зевзечи на сухо, а пък мастиката без цигарка, не върви. По тази причина, а и зарад туй че по е завет и има пейка, се изместихме на отсрещния тротоар, пред заложната къща.
То, преди това не беше заложна къща, а книжар ...
635
9
Някога отдавна, в най-обикновено ателие, погрешка била създадена една средностатистическа картина. Мислела си тя, че живее, а всъщност просто си съществувала. Била млада, неопитна и наивна, и вероятно малко глупава. Но не чак толкова, че да не вижда колко е несъвършена. Не се харесвала картината, ам ...
602
1
Ранена душа. Тъга. Сълза. Самота. Да, това е поредната любовна история. Поредните счупени сърца и още една тъжна съдба. Дали всеки няма да разпознае в нея част от своя собствен живот? Може би... не зная.
Вървя по улицата приведена, замислена. Разминаваме се с някакъв човек. Спира ме: "Извинете, колк ...
Вървя по улицата приведена, замислена. Разминаваме се с някакъв човек. Спира ме: "Извинете, колк ...
496
1
Евангелие според Матей 5:38-39: „Чули сте, че е било казано око за око, зъб за зъб”. А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.”
В ресторант „Реката“ обедното меню беше изсред най-приемливите в града и затова, Давид Михайлов избра ...
В ресторант „Реката“ обедното меню беше изсред най-приемливите в града и затова, Давид Михайлов избра ...
575
И последната капка легна тежко върху плочиците на пътеката. Паркът, тъй красиво озвучен от марша на дъжда, замлъкна, за да даде свобода на някой друг. Клоните на върбите се докосваха плахо и свенливо под допира на напева на славеите, а те изпълняваха нейния валс. Вятърът протягаше хладката си длан к ...
692
1
Глава осма – Гъхмес и Кеворк
През есента дните бяха къси. Стъмваше се рано. . В градинката на черквата Света Троица, по пейките седяха млади влюбени двойки. Тъмнината правеше разговорите им по романтични и често биваха прекъсвани от някоя открадната целувка. Какво да правиш, младост!
В края на лятот ...
През есента дните бяха къси. Стъмваше се рано. . В градинката на черквата Света Троица, по пейките седяха млади влюбени двойки. Тъмнината правеше разговорите им по романтични и често биваха прекъсвани от някоя открадната целувка. Какво да правиш, младост!
В края на лятот ...
663
Записки от Синята луна
Синята луна е едно от тези неща-планета,спътник, звезда, комета, астероид или нещо друго. Тя е паралелна на Земята, но и идва от самото и ядро. На Синята луна животът не е естествен, а свръхестествен,физиката е метафизика, а химията-алхимия. На Синята луна живее Великият дух. ...
Синята луна е едно от тези неща-планета,спътник, звезда, комета, астероид или нещо друго. Тя е паралелна на Земята, но и идва от самото и ядро. На Синята луна животът не е естествен, а свръхестествен,физиката е метафизика, а химията-алхимия. На Синята луна живее Великият дух. ...
1028
1
Глава седма
Поетът
Кака Яна гледаше “Дискавъри чанел”. Толкова бе погълната от интересното предаване, че не усети кога Минчо се бе разположил под прозореца ù. Там, на масата под асмите, си пийваше кротко и тихо, докато не реши да напомни за себе си с мощен, ароматен букет от звучни чувства, откъснал ...
Поетът
Кака Яна гледаше “Дискавъри чанел”. Толкова бе погълната от интересното предаване, че не усети кога Минчо се бе разположил под прозореца ù. Там, на масата под асмите, си пийваше кротко и тихо, докато не реши да напомни за себе си с мощен, ароматен букет от звучни чувства, откъснал ...
1187
2
8
Аааа, ето те днес! Внимавай! Тревата е висока! Никой не я коси. Никой не реже бурените. А тук, знаеш, почвата е плодовита. Остани! Носиш цветя? Хайде, разчисти малко! Знаеш, че ги обичам! Сложи ми ги по-близо. Така.
Сега казвай! Къде се изгуби? В началото идваше всеки ден! Но така е в началото. Посл ...
Сега казвай! Къде се изгуби? В началото идваше всеки ден! Но така е в началото. Посл ...
539
Промъкнах се в старата заглъхнала стая, превърнала се в силует зад слънцето. Димеше от стари пожари, по стените чертаели са някога диви животни в подобие на хора. Влязох вътре непоканен и когато пристъпих през поредната изгнила врата, видях в сенките изправеното тяло на мъж. От откъртения зад гърба ...
1133
5
СЛУЧАЙНОСТ
Йоана привършваше работа в градината малко преди обяд на топлия септемврийски ден. Слънцето беше се вдигнало високо и вече прежуряше силно. Не беше за работа в градината вече, трябваше да се прибере на сянка под широката асма пред къщата, където можеше да се стои по цял ден, дори и в най- ...
Йоана привършваше работа в градината малко преди обяд на топлия септемврийски ден. Слънцето беше се вдигнало високо и вече прежуряше силно. Не беше за работа в градината вече, трябваше да се прибере на сянка под широката асма пред къщата, където можеше да се стои по цял ден, дори и в най- ...
894
3
В природата ни... или по-точно в "генетичния ни код" е заложено... или по-скоро написано да сме убийци.
Вече трети месец живея в мрак. Будя се-тъмно е, възцарява светлина-слагам черни очила, присмивам се на деня и злорадо го наблюдавам зад стъклата, с любимото ми и най-старателно подобие на ехидна у ...
Вече трети месец живея в мрак. Будя се-тъмно е, възцарява светлина-слагам черни очила, присмивам се на деня и злорадо го наблюдавам зад стъклата, с любимото ми и най-старателно подобие на ехидна у ...
620
1
Съвременна история.
Всички говорят за материалното. И аз осъзнавам, че то започва да ме влече. Да, мен, която казвах, че не е най-важното. И все още мисля така. До някъде. И тогава ти идваш, падаш на колене и ми предлагаш брак. Аз отказвам. Красив си, но не и финансово. А аз имам мечти и желания, ко ...
Всички говорят за материалното. И аз осъзнавам, че то започва да ме влече. Да, мен, която казвах, че не е най-важното. И все още мисля така. До някъде. И тогава ти идваш, падаш на колене и ми предлагаш брак. Аз отказвам. Красив си, но не и финансово. А аз имам мечти и желания, ко ...
930
2
Анелия си поръча поредната отвертка* и се загледа в чашата пълна с портокалов сок и водка. Това беше петата поредна за вечерта и тя се чудеше дали на другия ден ще си спомня за този момент или не. Тя винаги досега беше слушала с недоверие пиянските истории на нейни познати, които твърдяха, че толков ...
551
2
Да се разберем сега и завинаги. Не те искам повече в живота си - нито теб, нито нещо, свързано с теб. Тръгвам си. Знам къде е вратата, вече няколко пъти съм излизала през нея. Но този път ще ти оставя ключа и няма да пускам камъчета, за да бележа пътя си назад.
Не струваш. Не си струва и да се проме ...
Не струваш. Не си струва и да се проме ...
1007
3
Разказчето по-долу го открих в тетрадката си по български език за 4-ти клас. Реших да го споделя, защото ми навя прекрасни спомени от детската литература. Признавам, че идеята за пътуване около света с магически помощни средства я изплагиатствах от Мери Попинз. Също така мама ми помогна много с офор ...
871
Подариха ù го, когато беше на седем. Тя искаше сестричка, в краен случай братче, но родителите ù предпочетоха този вариант.
На кутията пишеше „Автономен Мобилен Изкуствен интелект, хуманоиден робот - тип Многофункционален”. Тя веднага го нарече Ами, и станаха неразделни. Беше най-добрият й приятел и ...
На кутията пишеше „Автономен Мобилен Изкуствен интелект, хуманоиден робот - тип Многофункционален”. Тя веднага го нарече Ами, и станаха неразделни. Беше най-добрият й приятел и ...
702
5
Никога не съм се смятал за стиснат, но ето на, една случайна проява на стиснатост от моя страна наруши душевното ми равновесие. Всъщност в днешно време не е ли нормално да се опиташ да спестиш някои и друг лев, когато ти се отдаде възможност? Чувствам се задължен да споделя с вас какво се случи, защ ...
685
3
Глава шеста
Баш рибар
- Какъв прекрасен ден! Само за риболов! - тази мисъл плуваше в главата на Минчо, докато се разсънваше с няколко глътки винце - Днес е събота, не съм на работа... Е как да не разпусна сред природата?!? Яно-о, приготви ми въдиците, че ще ходя за риба! - провикна се и стана, запът ...
Баш рибар
- Какъв прекрасен ден! Само за риболов! - тази мисъл плуваше в главата на Минчо, докато се разсънваше с няколко глътки винце - Днес е събота, не съм на работа... Е как да не разпусна сред природата?!? Яно-о, приготви ми въдиците, че ще ходя за риба! - провикна се и стана, запът ...
1099
1
2
БУДАЛАТА
Прибирам се от работа и ме спира Начо Папазов. Не оня, дето беше в ЦК, ами нашият, кварталният. Аз не обичам да ме спира и му рекох, че бързам, ама той ми сочи междублоковото пространство и дума:
- Виж го оня там, че ти по-виждаш, не е ли Косьо Будалата? Той е, аз от близо ходих, та видях. ...
Прибирам се от работа и ме спира Начо Папазов. Не оня, дето беше в ЦК, ами нашият, кварталният. Аз не обичам да ме спира и му рекох, че бързам, ама той ми сочи междублоковото пространство и дума:
- Виж го оня там, че ти по-виждаш, не е ли Косьо Будалата? Той е, аз от близо ходих, та видях. ...
779
13
Лудост. Не знам защо всеки ми го повтаря постоянно. Бил съм луд и ненормален, но пък го казват с усмивка. Да, обичам да тичам с всичка сила, да подскачам и да си играя. Все чувам „ти си типично хъски”, и после всичко ми прощават. Спомням си колко много бели съм правил и как бягах да гоня кравите, а ...
1178
8
Според древногръцките философи - семейството са хората, които се събират около една маса, за да се хранят – в пряк и в преносен смисъл.
І. Зараждане на семейството
Бели зъби се гушеше под храста. До гърдите си притискаше голямо парче опечено месо. Чакаше вече половин Слънце време. Чакаше да се появи ...
І. Зараждане на семейството
Бели зъби се гушеше под храста. До гърдите си притискаше голямо парче опечено месо. Чакаше вече половин Слънце време. Чакаше да се появи ...
2613
25
Утро е.Пролетно,засмяно и предразполагащо.Само че аз съм начумерена и вкисната. В пет часа и половина се прибра най-после и дъщеря ми. Казва,че била на дискотека.Стичаше се от щастие като разтопен шоколад, а сега спи блажено в стаята си.Тя спи, а аз съм се превърнала на запусната селска мера- магаре ...
1002
5
Винаги си търсил съветите и мнението ми. За работа, за живота, за любовта... Винаги си ми споделял трепетите и чувствата си, водили сме много лични и искрени разговори... Но докато вчера си говорихме за новите момичета в живота ти, сърцето ми кървеше. И ти (този, който винаги е помагал раните ми да ...
539
(част първа)
Осем и петнадесет. Аромата на нейния 'Бърбъри', преплитащ се с цигарен дим. . . да, можех да го усетя. Тя стоеше там, пред голямото огледало и къдреше разкошната си аленочервена коса. Черната очна линия, прецизно подчертаваща лешниковите ù очи и флуоресцентната светлина предаваха на пог ...
Осем и петнадесет. Аромата на нейния 'Бърбъри', преплитащ се с цигарен дим. . . да, можех да го усетя. Тя стоеше там, пред голямото огледало и къдреше разкошната си аленочервена коса. Черната очна линия, прецизно подчертаваща лешниковите ù очи и флуоресцентната светлина предаваха на пог ...
689
5
Животът ми тази година тръгна в необичайна за мен посока. Строим къща и всичко се подреди не така, както е било преди. Но за това, как се изливат основи ще ви разказвам друг път. Споменавам къщата, за да обясня защо нямам време да се появявам в дълбоко уважавания от мен сайт. Хората казват: ”Само ко ...
1131
10
Наближаваше полунощ, а от стаята в края на коридора се чуваха само писъците на жена, придружени от умореният тон на окуражаващата акушерка. Върху мъничък черен диван седеше мъж на не повече от двадесет и седем години, строен и не много висок, косата му къса и тъмна, лицето слабо и бледо. Лактите му ...
547
2
Седим и си поркаме в кварталното кръчме биричка. Обсъждаме горно нанадолнище с тайфата, разделени на русофили и русофоби. Аха, аха да се хванем за гушите - Русия дали ще мачка Украйна и Путин дали ще покаже среден пръст на Обама, когато ухилен до уши приседна на масата ни Кичо Бика и запъхтяно рече: ...
1266
9
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
