6 652 резултата
Това се случи точно преди 43 години. Беше петък - 4 март 1977г. С моя близък приятел - Лазар Томов - сега виден адвокат /завършил и международно корабно право в Льовен/, понастоящем представляващ държавата в чужбина за значими арбитражни дела, се прибирахме около 17 часа по ул.Иван Асен II. Бяхме в ...
  607 
Много е странно това чувство. От онези – странно хубавите. Усещаш, че само след секунди животът ти ще се промени. Летиш, а нещото все още не се е случило. Всичко се крие в емоцията. В това, което се е зародило в самия теб, преди още да е посято.
Приличаш ми на пролетна буря. Закъснял дъжд. Късна неж ...
  960 
Сложих знамето, излязох, погледах…
Моловете пълни, кината също, заведенията и пазарите… Само не трябвало да се чества Освобождението…
Заради коронавируса, дето го няма у нас…
Всъщност, причините са две. Премиерът го няма – зает е с ибрика в Анкара. А за някои е добре по сталински – има празник, имат ...
  448  16 
Какво е щастие ли? Не мога да съм сигурна...
Може би да изпиеш първата в живота си Маргарита, отвратен, а после да опънеш още три. Приятел да ти подаде в ръката запалена цигара. Да те събужда аромат на билки и морска влага; някой да блъска по вратата ти в пет сутринта, за да посрещнете изгрева заедн ...
  997  28 
Коронавируса е на прага на България. Скоро ще проникне в нея, за да сее смърт, паника и страх. В навечерието на неизбежното какво се прави, като взети предпазни мерки...? Необходимо е спешно да бъдат решени следните задачи:
Задача номер 1
Да се обезпечат безплатни и качествени предпазни маски за все ...
  569 
Дойде ред и на тях. Трудно е да бъдат отминати с мълчание. Вероятно ще си кажете - ами то баба на руски означава жена. Пък и като чуем руското възклицание "хорошая баба", сякаш нещо ни удря - нас мъжете, под лъжичката. Кой нормален мъж не би искал да срещне "хорошая баба"? А то, като че ли Господ се ...
  613 
Калина Поппетрова беше млада жена, преждевременно съсухрена от очакванията си към живота. Като всеки, смятащ, че животът му дължи нещо повече, Калина Поппетрова не пропускаше всекидневно да си напомня, че е изключителна. Стигмата на посредствеността бележеше всичките й познати, но не и нея - тя изпъ ...
  724  11 
Във времената на комунизма ни възпитаваха масово в интернационализъм. При това ставаше дума за т.нар. интернационализъм на дело. Патриотизмът беше нещо като мръсна дума за червените лакеи, угодничещи на Москва до степен, че предложиха България да стане 16-та република на съветите. Предложението е ли ...
  612 
Не е ли страхотно, че те срещнах, точно когато животът ми бе преобърнат с краката нагоре? Когато ураган от емоции ме бе връхлетял заради поредното ми разочарование от разбитото ми и смачкано сърце и помел всичко по пътя си… Защото те не се научиха да го обичат както трябва, те не се научиха да го це ...
  1770 
Ден 92 на воден режим
Градът бавно се прегъваше пред силите на Акомат и бандата престъпници,които не харесваха нормалния живот,
Злодеите искаха да превърнат света в огромно бунище, за да властват над хората.
"Задругата на акото", беше видяла слабост в лицето на цивилизацията, която без своето основн ...
  726 
(Събира се точно в 14 изречения)
Пътуване по любими места. С любимия. Концентрирана романтика на пейка в невзрачен град: дървена кутийка със свещи, глътка алкохол, счупена чаша и любими бонбони, споделени с най-красивото бяло куче. Най-споделените бонбони. И най-споделената доброта. Кафе от автомата ...
  765 
- Не давам обещания. - отсече той строго, палейки димерията си. Издиша гъстия дим в лицето ми. Закашлях се.
- Но защо? - попитах.
- Отнемат ти всичко и последствията след тях са необратими.
Веднъж дадох обещание. Че ще защитя скъп човек.
Опитах, но резултата беше същия. ...
  577 
Купувам си „Алка-зелцер“. Аптекарката казва: „Трайността му е до 2022 година“.
Доволен, казвам: „Е, поне нещо ще оставя наследство на внуците“…
хххх
Магазин. На двама бивши ученици. Единият тъкмо е на работа. При него трима младежи – така, под 40-е. Пийват си биричка, хапват пастърма.
Поглежда ме на ...
  479  11 
Усещаше Опасността.
Винаги я усещаше...
Усещаше как възбужда нечий неспокоен сън. Чуваше истеричния тласък, който я зачева, наблюдаваше лепкавото оформяне на немощния, все още неосъзнат ембрион и долавяше шума на катраненочерните околоплодни води, които го хранеха.
Тогава, точно тогава тя замръзваше ...
  788  10 
Въпросът не е от лесните. Защото и в бокса, подобно на други спортове, рулетката се върти и е възможно всичко да се случи. Ако ми бяха задали същия въпрос преди две години, щях убедено да кажа, че Пулев няма никакви шансове. Тогава звездата на Джошуа ярко сияеше. Той бе нанесъл сериозно поражение на ...
  1075 
По едно или друго стечение на обстоятелствата мнозина емигрират от отечеството си. Мотивите им могат да бъдат много разнообразни, но най-общо можем да ги сведем до един единствен - те търсят по-добро място под слънцето, или другояче казано - борят се за своето оцеляване. Нерядко те се борят и за обе ...
  606 
Не знам защо, но се сетих за един филм – фентъзи. „Пътешествието на „Еднорога“. Има и книга, за съжаление не съм я намерил.
Гледал съм го, но нещо ме накара пак да видя определени сцени. Пък се понесох по цялата история. Интересна, забавна, приятно разказана.
Само дето още в началото ме накара да се ...
  440 
Не получаваме достатъчно информация от Китай. Това не е за учудване, защото той си остава една тоталитарна държава, в която противоборстват комунистическата олигархия с комсомолската. В последната Сорос е пуснал отдавна пипала. Случаят с коронавируса се използва от комсомолската олигархия, за да се ...
  510 
Все повече асоциирам случващото се с развръзката от знаменития роман на Хърбърт Уелс "Война на световете". Разликата е единствено в това, че случващото се е със земното население, а не с марсианците. Въпросът не е в това дали и този път човечеството ще мине метър, нещо което ми се иска да допусна. В ...
  466 
За мнозина Божият Син е вероятно религиозна измислица. Така масово си мислят атеистите. Те не изпитват и милиграм почит и страхопочитание към Него. Смея да ги уверя, при това с Неговите думи:
"Истина, истина ви казвам, те вече получават своето възмездие..."
в обратното. Лично аз съм изпитвал върху с ...
  943 
Вероятно, в някой от празничните дни на декември 1999. година,
Данаилови са осъществили най-съкровената си мечта.
Ако пък не е било сбъдване на мечта, а празничен инцидент,
то не бих могъл да бъда по-задължен на случайността,
защото 9 месеца след последния декември на 90-те, в 15:40, ...
  960 
Усещам ръце, меки и силни, грабват ме изотзад.
Някой заравя лице в косите ми и прошепва: прекрасна си...
Ооо, ясна ми е тази схема... От десетилетия не съм се връзвала
на... Объщам се, готова бурно да реагирам и... млъквам.
Той е. Едно към едно. Усмихвам се стъписано, той ме прегръща ...
  966 
Един селянин отишъл при стареца от планината.
– Живях дълго, но научих малко. Ти, старче, знаеш всички земни тайни. Кажи ми ги, за да бъда полезен за селото си.
– А какво ще ми предложиш в замяна? – попитал старецът.
– Каквото поискаш. Бездруго нямам какво да губя.
– Така да бъде. Ще дадеш обет за м ...
  693 
Един принц отишъл да се разходи в градините на манастира. Насред една поляна забелязал красиво цвете и поискал да го разгледа отблизо. Тръгнал към него, но изведнъж се спънал в един монах, който дълбоко спял, излегнат сред високата трева.
– Глупав монах! - ядосал се принцът. – Спи там, където ходя!
...
  741 
Тишината бе прорязана от припряно отключване и отваряне на входна врата. Тя, без да я затваря, се затича по стълбите нагоре. Разсъбличаше дрехите си и ги хвърляше след себе си. Влезе в банята. Тялото й трепереше, като че ли от студ, но определено вълнението беше причината за тези остри реакции на тя ...
  931 
Когато започнали бомбардировките на американската авиация в нашето село Владимирово(монтанско) настанала паника. Бедните хорица, завалийте, не били виждали влак, откакто се били родили, та камо ли самолет. Изпокрили се в овразите и гората край река Огоста.
Точно тогава две баби, които поминували, бл ...
  576 
„Тате каза, че ще ми купи колело...“
Не сядай на дивана, тъкмо съм го застлала! И си смени новите дрехи, че в къщи ще ги изцапаш.
Аз те пускам, майка ти – не! А за пари – питай баба ти, вчера й донесоха пенсията.
През пролетта ще се садят картофи, през лятото ще се копаят, а есента ще се вадят... св ...
  1279  11 
Той седеше сам на пейка, загледан в езерото. Изглеждаше изгубен…
Тя се доближи бавно и приседна на разстояние от него. Погледна го, а на лицето й се изписа болка.
Той я погледна през рамо и отново завъртя глава напред към езерото.
Тишината разказваше историята им.
Спомните се носеха във въздуха. ...
  759 
Когато управляващият е непрестанно надзираван от обществената воля и знае, че при престъпването ѝ общественото несъгласие ще използва всички средства,
за да отстоява себе си, било то и гражданско неподчинение - тогава електоратът може да действа като кормило на властта. Тогава може би ще видим един ...
  766 
Из „Дочуто от съседната маса“
Този зимен ден компанията професионално и много старание си губеше времето, чудейки си коя ощe тeма не бе обсъждана. И понеже вече нищо не ни минаваше през главата, както се казва обикновено, оживено мълчахме. Денят се очертаваше да завърши скучно, когато ненадейно влет ...
  731 
Най-горчивите сълзи идват насаме.
Онези сдържаните,
преглъщани хиляди пъти,
отказаните,
непозволените. ...
  481 
Нещо, което изобщо не съм смятала да публикувам, но снощи сънувах, че трябва... и го правя :) Писано е април, 2019г., в памет на Явор Захариев.
Стоя в тъмния си хол, у дома. Не в квартирата ми, а у дома. Там, където мина детството и там, където винаги ще се връщам. Току що приспах детето си. Слушам ...
  852 
В ръката си търкалям орех. В мислите се питам : “ Ще бъде ли здрав и вкусен, когато го разчупя?”. Надявам се да е така просто, за да бъда удовлетворена. А той насреща ми мълчи. Трудно е да го пропукам. Опитвам да го счупя, но ръката ми почервенява. Пулсът ми се ускорява, защото вътре в мен се поражд ...
  1153 
Започна да се мръква. Студено е, вятърът хапе месата ми. В началото бях раздразнен и обиден, а сетне въздуха ми се услади и седнах на една пейка. Едно куче от близкия двор почна да ме лае. Напсувах го.
Минаваха вече четири минути - четири проклети минути. Срещу мен на около 20 метра имаше стар кладе ...
  646 
Всяка делнична сутрин вървя по едни и същи улици. От години. Тръгвам по нашата улица, пресичам шумния булевард, минавам край музея, остава ми една отсечка до автобусната спирка. Най-досадната. Сиви блокове отляво, безлични масивни къщи отдясно, а на ъгъла кварталната баничарница изтласква свежестта ...
  810  13 
Понякога все още бленувам онези живи,
кафяви очи и онази толкова истинска,
свръхестествена усмивка.
Понякога все още, като
мечтая за приключения, за трепет - ...
  1010 
(Из проект за книга)
Някой може ли да каже кога е излязла от печат за първи път „Под игото“? Някой да си спомня на какво са посветили своите дела народните будители и как са ги възприемали? Не е ли на това робите да се събудят и да започнат да се борят за своята свобода и своето човешко бъдеще? Защо ...
  764 
Искам да съм фантазията, която те кара да настръхваш.
Искам да съм капките възбуда, стичащи се по бедрата ти.
Искам да се разтапям, като сладолед по меката ти кожа
И да оставам сладък вкус на небцето ти.
Искам да съм всичко, което искаш ти...
  889 
Да бъда ли, да не бъда ли... въпросът винаги е един и същи, и всеки път някой друг решава за мен. А аз? Мен пита ли ме някой какво ми е на душата? Не мога да решавам за себе си, съществуването ми винаги зависи от някой друг. Кой съм аз? Какво съм? Понякога се улавям, че се съмнявам - съществувам ли ...
  1174 
Обикалях две седмици по кабинети и лаборатории. Техническа профилактика и ремонт...
Тръгнах със страх.
Защото зная какво ме чака – пред кабинетите се струпват глутници пенсионери, разменящи диагнози, лекарства, лечения, нАучна информация... И критики към тия доктори, дето нищо не знаят, ама не щат д ...
  574 
Предложения
: ??:??