6 652 резултата
България понастоящем е трагикомична гледка. Напикаващи се баби и дядковци с потропващи ченета, които при първото покашлюване изпадат или на масата или на неравно асфалтираните пътища на БойкоБориСе. За бабите както и да е. Ще приемем, че това им е едно предимство, предвид меките венци, за мечтано фе ...
  418 
Понякога, когато мислите ми ме задушават, когато динамиката на задълженията ми ме обърква, а възможността от провал ме хвърля в отчаяние, аз просто затварям очи. Пренебрегвам както кресливите гласове-мъчители в главата ми, които с обезумели очи и отворени уста се взират в мен, така и тлъстата им сам ...
  1363 
Тя стъпва бавно, сякаш никога не бърза.
Защо да бърза, щом даже времето е склонно да я чака?
Дори и то пред нея се прекланя. Годините – те, просто са заспали.
Очите й са топли, бурни.
Способни да те изгорят без огън. ...
  600 
- Музиката, приятелю, е дом. Звуците и нотите, които се преливат с част от текста, създава усещане за комфорт на ума, тялото и въображението ни. Всеки, обаче, си има своя представа за "най-доброто'' и свой начин на изразяване. Все с това има толкова различни жанрове, които трябва да изслушаш първо и ...
  614 
- Мила, трябва да тръгвам, не ме чакай, сутринта трябва да сме в Букурещ - се провикна към жена си в спалнята и тръгна към банята. След няколко минути се върна в хола, изгаси лампата, приглушено затвори вратата и излезе.
Мила стана, така се казваше жена му, много удобно и за обръщение, и поименно, и ...
  499  20 
***
Не стъпвайте тежко по пръстта!
Не я ровете! Не я мърсете!
В нея са починалите ви близки!
Тя е бъдещият ви вечен дом!
  278 
Господи,
Дай ми спокойствие да приема нещата, които не мога да променя.
Смелост да променя онези, които мога да променя.
И мъдрост да виждам разликата между тях.
(Молитва от Франциск Азиски) ...
  799  23 
Винаги съм се стремял да потискам възмущението, зараждащо се в стаите на съзнанието ми след поредния неуспех, да не унивам след обезсърчаващите отхвърляния, съпътствали ме през късата ми житейска пътека като сянка в жарък летен ден; да се изправям и да продължавам, макар че земята под краката ми се ...
  458 
Престъпление - Жив!
Присъда - Доживотна.
Режим - строг, с право на работа.
Килия - на кредит, със северно изложение.
Разходки - два пъти на ден, по един час. ...
  438 
.... И винаги ще търся нюанс от себе си по теб... може би слънчево жълто докосване Или морски бриз, който ще се промуши в кичурите ми коса, ще се заиграе с тях... ще ме помилва...
И винаги ще търся думите в червено с шепот в наситено жълт по тях, балкански повей по лицето си като летен, нощен дъх да ...
  762 
Обичам усмивките, които променят деня ти. Както думите, казани точно навреме - могат да поправят (почти) всичко. Пламъците в очите на хората, способни на това, е светлината, която предпочитам. И няма нищо по-топло от прегръдките им.
Откровението в погледа на един човек е най-сигурният знак за обич. ...
  568 
(монолог на един “включен”)
И както се казва, добре дошли в голата реалност, скъпи мои! В така наречената – “матка на света”, която не е чак толкова сложно да се опише. И ето ви няколко правила, които би трябвало да следвате, за да можете достойно и максимално успешно да си изиграете ролите на тази ...
  800 
В каква гъста мъгла се загуби пътят. А отстрани гледка не остана. Сякаш летяхме в облаците с жена ми. И изведнъж всичко се проясни - зад завоя се откриха едни поляни, едни камънаци, а по наклонените поля се вижда в далечината безстопанствено хергеле, и всичко това в един обръч от изпарения. Навярно ...
  877 
Всичко е лично.
Колко искрено, зависи от човека. Но е точно така.
И фрази от типа "нищо лично" или "не го приемай толкова навътре", са само опит за замазване на положението, което явно е излязло от рамките на доброто (отношение или възпитание). Бягство от отговорност.
Защото –Да, всичко е лично!
Жив ...
  662 
(монолог на Канцлера на Небесната Ескадра)
Ако никога не сте видели нашите бури, вие никога няма да ни разберете!
Не ще разберете способностите на нашите безумни души
към падане на самото дъно на бездната,
където всичките закони на Вселената губят своя първоначален смисъл, ...
  980 
А какви лелки имаше по гишетата едно време ...
Ехх ...
Червило няма, ала устните тънко стиснати, лакът останал някъде по щипката за буркани от есента, елекът на рамене да топли докато сабото на преметнатият крак пошляпва глухо, а под косата, вързана на кок, забоден с шиша за плетене те гледат две оч ...
  921 
Значи попадна на загрижения Водолей, който иска да бъдеш дарена с внимание, нежност и оптимизъм, но съвсем по бащински. Ти си Малката принцеса, която е така крехка и неоправна в живота, със съсипан стимул, който трябва по бащински да поддържаш високо...
Малката Кралица, която трябва да държиш, за да ...
  793 
Един ден аз ще остана сама.
Но дотогава ти ще си убил всичко вътре в мен. С мълчанието си. С нещата, които вместо да обичаш в мен, се превърнаха в досада... Много ноти. Те, които докосват сърцето...
Явно то няма нужда от песни. Моите песни. Превърнали се в оттегчение...
И един ден, когато остана сам ...
  1244 
Мал не отделяше очи от неговите и мълчеше. А Хари имаше чувство, че изведнъж морето се е надигнало и той потъва в солените води под кила на кораба.
- До изгрева остават няколко часа. - каза тя толкова тихо, че мъжът едва я чу. - Посвири ми на пианото! Както някога.
Имаше нещо нередно. Тя се държеше ...
  615 
Монологично Автобографична Изповед
( Уводната част от проект за книга със заглавие Съзвездие от перли - историята на пройдоха-парвеню с отлична диплома за лекар влязъл по неволя в битка на живот и смърт с регресивния аутизъм на един младеж )
На купон съм при една мацолана от по-така хайлайфа на Плеу ...
  1143 
Докато аз се пазех за теб, ти вече отдавна си ме предавал. И съвсем по "мъжки" се прикриваше с мълчание. Онова коварното, което считах за себе си като наказание.
Търсех причината в мен, чудех се кога и как съм наранила рачешката ти душа.
И докато аз се обвинявах, ти си материализирал неведнъж плътск ...
  886 
Разби ми сърцето. Дали знаеш колко много боли... С примка Северна си го завързал. И колкото повече се отдалечаваш, толкова повече я стягаш,
и усилваш болката ми...
А те обичам. Силно, страстно, всеотдайно... и погубващо...
Помолих те за малко време.
Само мъничко... ...
  1333 
“Или тръгваме заедно или никой не тръгва. “ - каза той и думите му заслужаваха доверие.
... После прие желанията й за прищявка, думите й за истерия, сълзите за театър, а любовта - за даденост. И излезе сам.
Единственият начин тя да докаже, че всичко е истинско, беше чрез външна сила. Чрез очите на Г ...
  1079 
Адаптирано преработен текст за конкурса – в оригиналът това е част от проект за книга със заглавие „Муза изгубена в диплите на времето“.
Ще съм откровена. В моите спомени тази абревиатура съм я чувала само от единия си чичо да я употребява. Сега е като някакво смътно далечно ехо от ранното ми детств ...
  4278 
Хамакът се люлееше в унисон с движението на вълните под кораба. Хари адски го мързеше да сменя канала на телевизора, затова беше принуден да гледа новините от „Скукодон“. Тъпият крал и дамата му се отправяха на вечеря в поредния лигав ресторант, където камерите щяха да запечатват щастието им. Отврат ...
  719 
Питаш ме, защо съм тук? Какво да ти кажа, брат? Бурканът ме докара тук. Или по-точно животът ми в него... Можех ли да си представя, че ще стигна и до това?! Затворен в буркан! Като кисела краставичка. Или още по-зле – като хамсийка, плуваща вътре! Добре поне, че бях сам в буркана. Оставаше и да сме ...
  2114  17 
...
... Ако ти я обичаш, ще и вярваш!
Ако я обичаш Истински, ти ще и го показваш безусловно! Без да се налага тя да "си проси" късчета... Ти ще и го дадеш ! Защото си достатъчно зрял, за да си осъзнал, че Тя е специалната, Незаменимата, която си търсел, и ако се наложи ще изчакаш още малко. Защото т ...
  1243 
Извадих от стар шкаф в мазето, грамофон и кутия с плочи, разчиствах и даже бях ги забравила. Една носталгия ме обзе, спомних си детството ми изпълнено с вълшебства. Занесох ги в хола, почистих и развълнувано заразглеждах откритите съкровища. Четях имената, Моцарт, Бах, Верди, Вивалди и плочите в ръц ...
  653 
Не обичам да съм сам, добре се чувствам в леглото. И да не съм сам. Може да не си красива, но важното е да си с хубаво бельо. Бельото е моят афродизиак. Прашки Tiara Galiano - кокетни тюлени на лента отзад. И без сутиени, предпочитам корсажи с тънка презрамка и финна дантела.
Мразя да ме поучаваш в ...
  1318  24 
Площадът на малкия град е отрупан с мартеници. Повдига се мъглата, като прозрачна завеса.
Уважаеми Дами и Господа, започва манифеста на бялото и червеното, на единството, на изначалното, на това, което ни обединява като народ! На българското Ин и Ян. Толкова е празнично всичко! Толкова много сергии, ...
  1193  16 
Не само на 14-и февруари, всеки Божи ден, трябва да бъде такъв!
Всяка година поздравявам влюбените. И пиещите. Днес ще направя друго. Ще се обърна към един български мъж. Не знам дали е средностатистически и се надявам да има изключения от тях. И така :
- Ей ти , приятелю ! 🙂
Да, точно така на теб т ...
  1369 
Преди година,
когато заминах да живея в любимия си град,
той често идваше да ме види.
Чаках го с нетърпение на спирката.
Приготвяхме вечерята си заедно. ...
  743 
Колко може да продължава човешката наглост? Понякога наистина е безгранична. Човек, смятащ себе си за "умен" и достатъчно опитен в нещата от живота, виждайки себе си, но изглежда невиждайки недостатъците си, да продължава и продължава да иска нещо, което никога няма да получи. Не мога да повярвам, ч ...
  1575 
Ето, мили мой, стоя си вече 100 и кусур години сама, /но не самотна/. Отказах се да чакам, не че ми писна - имам си друга работа. Та налегнали са ме едни грижи,ток за замъка, заплата на прислужниците, данък и все такива. Не те чакам, защото знам, че ти си някъде пиян и обслужваш разни слугини. Пръст ...
  723 
Не искам да ти казвам нищо. Нито да чуя нещо от теб.
Искам да се гледаме.
Да наблюдавам дишането ти, ти моето, за да отчетем вълнението.
Да забележиш къде имам тръпчинки, когато се усмихна.
Защото ще се усмихна. На очите ти. ...
  395 
Оставяш ме сама, когато най-силно имам нужда от теб и съм много уязвима...
Оставяш ме, когато вече назрява моментът, който чакаме и е вече начертан...
Но ти не вярваш и ме игнорираш в дълги, болезнени срокове...
Търся златната среда сред нотите и вероятно не успявам...
Объркано опитвам... но мълчани ...
  1083 
Борис се прибираше със служебния бус от работа втора смяна. Както обикновено, всички се натовариха след тежкия работен ден. Едни намръщени, други усмихнати, всички стискащи в ръце найлонови торбички с работни дрехи. Може би и дрехите се радваха заедно с работниците, че е завършила работната седмица. ...
  704 
Вървя. Край мен също вървят. Понякога минават душѝ. Те са такива едни, вперили поглед напред, успокоени. Поглеждат ме. Поглеждам ги. Отминаваме. Нещо в мен прошумолява. Усмихвам се. Вървя. Виждам тела. Вървят изпънати, понякога изпъчени. Гледат встрани. Полюляват се. Вътре в тях също има душѝ. Свити ...
  860 
Стихна изборната гюрултия. Победих! Не съм от тия, дето се предават лесно. Всичко е о'кей. Чудесно! И за работа веднага хванах се, без да отлагам.
Днес прегледах ЕСГРАОН*-а. Жителите на района подредих по а, б, в.
Разделих на групи две: по-малката група – „ род”, по-голямата­ - „народ”.
След това съ ...
  745 
Оправдавам лутането си между неистовото желание да бъда алтруист заедно с нуждата от искрена, споделена любов и логичния егоизъм заедно с подхранващия самочувствието нарцисизъм, като необходимост, за да мога да пиша. Пиша, за да се спася от задълбаване в мисълта, че лутането може да е изкривило пред ...
  732 
Предложения
: ??:??