4 238 резултата
Софийска сага 17
Глава четиринадесета
Ноември беше студен и ветровит. Парижани се стараеха да бъдат на улицата колкото се може по-малко. Отгоре на всичко това, непрекъснато валеше дъжд. Тук никога не валеше като из ведро. Водните капки бяха като прашинки, които бавно падаха и всичко се просмукваше о ...
  1098 
Доктор Хавиер Раес
Докторът пристигна на летище Барахас по-рано. Седна в чакалнята и отвори таблета. Трябваше да убие времето, докато пристигне самолета от Тенерифе. Прочете пощата си,написа няколко мейла и се прехвърли на книгата, която четеше,когато имаше време. Трябваше да върне няколко страници ...
  1140 
Софийска сага 16
Глава тринадесета
Емиграционната служба се намираше в западното крило на аерогара „Орли“. Тук работеха десетина служители, говорещи почти всички езици на света. Бяха много любезни с кандидатите да станат „французи“, но с типичната френска студена любезност. В тези години кандидатите ...
  862 
Точно в 8.30 часа сутринта съдия Х отвори очите си. Обзе го неприятното усещане, че го чака още един отвратителен, скучен и неприятен ден в провинциалния съд. Стана и с достолепна крачка се отправи към умивалника, където дълго време се любуваше на своя достолепен образ в огледалото. Всъщност съдия Х ...
  852 
КАПИТАН СЕВАРО СКЪРБИ
КРАЙ БРЕГОВЕТЕ НА ВЕНЕЦИЯ
Островът не беше се променил много през тези години.
И все пак Куинси нямаше как да не забележи, че северната му страна е почти наводнена, а дърветата - изкоренени.
Какво ли бе ставало тук? ...
  939 
Софийска сага 15
Глава дванадесета
Течаха последните секунди на мача. Резултатът беше 4:4. В басейна вреше и кипеше. Отборът на ГДР беше повел с три на нула още в първата част. След третата част, на почивката, треньорът вкара в игра Симеон Гогов. След 4-5 опасни нападения, на върха на които беше веч ...
  798 
ЕДНА НОЩ В МЕКСИКО
ПОПЪТЕН ВЯТЪР
- Ренато Санчес - директор нa ВВУ "Санта Катерина". Добре дошли в Мексико. Чувствайте се като у дома си.
- Антонио Севаро - капитан на кораба "Герой". Радвам се, че най-после се запознахме.
- Чухме, че имало буря - каза Санчес - има ли ранени? ...
  968 
Софийска сага 14
Глава единадесета
Беше пролет. В паркове и градини цареше оживление. Детските площадки се чистеха, съоръженията - люлки, пързалки и други, се боядисваха в ярки цветове. Децата се радваха на хубавото време. Стари и млади бяха хвърлили зимните дрехи. Леки като пеперудки в неделното ут ...
  1051 
СТРАСТ
Първа част:
ИЗЛЮПВАНЕТО НА ГЪЛЪБИЦАТА
І
Тя се роди тогава, когато птиците отдавна бяха изоставили гнездата си и бяха заминали на юг; а земята и всичко, от което се ражда истината спеше и зъзнеше от студ, като в същото време очакваше поредното рождение на Христос в поредната година измежду без ...
  1107 
Никога не съм и подозирал, че няма да мога да спра да обичам онази жена, която се държеше с мен ужасно: обиждаше ме, но не знаеше, че и аз плачех, и продължава да не знае, че за нея бих дал всичко! И заради нея ходих и в полицията, заради нея исках да се самоубия, но страха от смъртта ме спираше...П ...
  862 
"КАЛИАКРА ОТ КАРВУНА"
Исторически роман
Откъс
Чорбаджи Илия вдигна тежка сватба, сватба за чудо и приказ, дори и златен велможа можеше да му завиди.
Беше лето хилядо триста осемдесет и пето след Христа. ...
  996 
НЕОЧАКВАН ОБРАТ
МНОГОБРОЙНИ СРЕЩИ
Телефонът иззвъня и изтръгна Фатима от мислите ù.
Тя понечи да грабне слушалката.
Сърцето ù биеше бясно и притисна гърдите си, сякаш за да го успокои. ...
  729 
Емил беше уплашен. Той беше ужасèн. Не разбираше какво се случва с нея. Не разбираше какво я кара да се държи така. Не разбираше какво предизвиква бликащите ù емоции, в които долавяше безпогрешно и смеха, и сълзите, и отчаянието, и депресията. Долавяше ги, а не знаеше откъде идеха, кое в него, в дър ...
  1166 
ВЕНЕЦИЯ
СЪМНЕНИЯТА НА ФАТИМА
Докато Куинси подготвяше "Синята птица" за път, някъде далеч, край бреговете на Италия, капитан Севаро и Анджела преливаха от щастие, но и от скръб.
Бяха щастливи, че откриха любовта, но и нещастни, че Куинси не споделяше радостта им. За съжаление скръбта бе по-силна от ...
  771 
МЕКСИКО
В ПОЛИЦЕЙСКИЯ УЧАСТЪК
Мексико - голям просветен и културен град!
Обширният площад "Сокало" днес наричан и "Пласа де ла конститусион" (площад на конституцията) привлича туристите с красотата си. Особено силно привлича вниманието им Паласио насионал - огромен дворец на източната страна на площ ...
  913 
Пететажна къща
Глава 1
Усещали ли сте миризмата на студа? Аз не съм и честно да си призная, бих желал. Твърдят, че наподобявала миризмата на пушек. Но не този, който се вдига от пожара и който задушава, а този, който се разнася над грижливо запаления огън, в очакване на аленочервената жарава. Убеден ...
  737 
Лаура и Йоланда
–Докторе, какъв е начинът да ви се отблагодаря? Вие сте вълшебник!
–Но, моля Ви! Това е работата ми! Просто Йоланда е имала късмет. Нали така?-обърна се той към момичето.-Много скоро ти ще четеш и пишеш!
–А на компютъра ще може ли?-подскочи малката.
–Разбира се!-потупа я той по рамот ...
  1225 
роман на ужасите
Крофщайн учеше усърдно и ставаше все по-добър. Умът му бе невероятен, a със знанията си отново смайваше професорите. Практическите задачи ги извършваше със завидна лекота, характерна за гениалните личности. "Орденът на ренесансовите сатанисти" даваше всичко за обучението и развитиет ...
  748 
Софийска сага 12
Глава девета
Другарят Кирчо Стамов беше бесен. Викаше, псуваше, беше вече споменал цялата женска част от рода на нещастните си сътрудници. Майки, сестри, лели и баби, всички бяха минали под ножа. Миналата нощ бяха изпуснали турския дипломат. Не бяха забелязали кога беше напуснал дом ...
  771 
Другият свят
- Беля, не разбирам. Нищо ти няма. Какво те притеснява?
- Не знам.
- Всичко ти е наред - кръвна картина, ЕКГ, ЕЕГ. Какво още да ти направя? Рентген? Искаш ли?
- Не! Дишам си. ...
  893 
Желаеше себе си от истината, която ти казваха другите, без да помислиш "Дали е така?". Да помислиш, че са прави. По-важно е да робуваш на себе си с една неистинна представа за образа, който беше си изградил. И ти престана да виждаш и чуваш хората, които желаеха да бъдат с теб. Сви се в своята черупк ...
  821 
Софийска сага 11
Глава осма
Новата 1952 година не донесе нищо хубаво на Славка. В театъра се бяха появили млади балерини от балетното училище. Мадам Шони беше пенсионирана и изпратена да обучава пионерчетата от балетната школа към Двореца на пионерите в Кърджали. Държавният музикален театър имаше но ...
  844 
ГЛАВА 1
Казвам се Каролин и съм на двадесет и седем години. Живея в САЩ, по точно - в Охайо. Имам квартира точно в центъра на града. Живея там със своя приятел Дейв. С него сме заедно повече от четири години. Но напоследък започвам да се съмнявам в него. Защо ли? Сега ще ви разкажа защо...
Беше поре ...
  950 
Софийска сага 10
Глава седма
„Шумете дебри и Балкани, шумете…“
Сред развалините на София, по улици и площади, беше пълно с брадясали мъже и грубовати жени, обути в стари туристически обувки или трофейни ботуши, набързо смъкнати от някой убит войник или полицай. Размахваха юмруци и шмайзери, и викаха ...
  867 
Доктор Раес
Докторът стоеше между чакащите на летище Барахас.Пристигаше професорът от Петерсбург.От далече го позна и вдигна ръка. За миг го свърза със спомена за Инна, но махна с ръка и го отпъди от съзнанието си.
Трябваше да разрешат няколко по-особени случая, за които се изискваше повече практика ...
  1216  12 
роман, ужаси
Планина. Стръмен склон. Аз тичам! Задъхвам се. Нещо ме гони! Но какво е то? Не е човек, а много по-страшно. Звяр? Демон? Не мога да си поема въздух. Тичам, но сякаш стоя на едно място. Нещото идва. Вече е зад гърба ми, не го виждам, но чувствам неговата близост. То протяга ръка да ме хв ...
  1128 
Софийска сага 9
Глава шеста-втора част
Нощта се беше надвесила над полуразрушената Столица на Царство България. Във въздуха се носеше остър мирис на пушeк, счупени керемиди и кръв. Видения бродеха из развалините на величествени, до преди няколко часа, сгради. Случайно надживели ужаса хора ровеха с г ...
  851 
Навън дъждът продължаваше да вали като из ведро и изглежда скоро нямаше намерения да спре. Двамата с Бекс довършвахме порциите си, докато междувременно си говорехме.
‒‒ Боже, омлетът наистина е много вкусен. Сервитьорката е голяма идиотка, но поне не ни излъга.
‒‒ Не излъга мен. Теб като нищо щеше д ...
  702 
Известно време стояхме прегърнати, докато не усетихме, че започва да вали. Забързахме към мотара. После се качихме на него и потеглихме с надеждата, че ще изпреварим дъжда. Но, уви, не успяхме. Заваля като из ведно. Стотици литри вода се изсипаха от небето за секунди. Наложи се да спрем в едно крайп ...
  591 
- А как ще излезем от тук? Ще трябва да се връщаме обратно ли? - позаинтересува се Иларионов.
- Не, отец Иван ще ви покаже пътя нагоре, но ще излезете във Варна. Входа, през който дойдохте, го затворихме за всеки случай. Надяваме се вече никой да не може да влезе от там.
- А ако се наложи да потърси ...
  779 
Софийска сага 7
Глава пета
България беше потънала в сълзи. Плачеха жени, плачеха старци, плачеха млади мъже и деца. Плачеше целият народ. Плачеха и тези, които само след година щяха да сменят черните траурни ленти с червени и да размахват шмайзери. Ръцете, които доскоро се изпъваха напред и нагоре и ...
  826 
Силният дъжд се блъскаше в прозорците на бледосиньо боядисаната къща със своята ослепителна сила, на път да ги разбие. Капките се спускаха тихо по тях и падаха опиянени в градината, където се събираха отново и образуваха кални локви наоколо из просторния двор. Тази картина бе напълно позната на окол ...
  796 
- Разбира се. Да се подготвим. - двамата влязоха отстрани на олтара. В това време внесоха ковчега с останките на сестра Мария и го поставиха на голяма стойка пред олтара и трона. Церемонията започна. Монасите запалиха свещи, а отец Иван и брат Хиларкон разтвориха олтара и запяха. Зоупокойната литург ...
  800 
Софийска сага 6
Глава четвърта
Лятото на 1943 година беше много дъждовно. Валеше почти всеки следобед. Светкавиците се кръстосваха над кестените по "Цар Освободител". Гърмеше като на фронта, с тази разклика, че нямаше убити и ранени, а само хора, мокри до кости. Понякога така силно гърмеше, сякаш бо ...
  953 
Не след дълго стигнахме до един плаж извън града. Веднага щом слезе от мотора, Бекс се затича към океана и тичайки се събличаше. Ако чичо Фил умееше да се облича бързо, то това момиче се съблича адски бързо. Хвърли обувките си на страна, а после и панталона. Разкопка ципа на елечето, хвърли и него и ...
  1525 
В дясно бе осветена друга огромна зала. В нея бяха поставени най-различни животни. Препарираните им тела бяха подредени прилежно.
- Динозаври! - Ванката се бе ококорил - Вижте, това е мамут! Огромен е! А и бивните му са невероятни!
- Ванка, а това тук е съблезъб тигър! - дръпна го Георги - Виж само ...
  911 
Сутринта всички се събраха в градината. Масата бе отрупана с храна.
- Добро утро на всички. - брат Григориус се доближи и седна. - Донесох ви по един амулет. Той е символ на Атлантида. В него има частица от Шангри Ла. Водата е живителна. Може да лекува нелечима болест или да вдигне умиращ, да даде д ...
  817 
10.
Мария Хосе и Фелипе
–Колко съм щастлива!- сгуши се в него Мария Хосе.-Връщане назад няма, а си го мислех, признавам. Скъпи!!!
–Къде си мислила да се връщаш, при Емилио ли?-притисна я Фелипе.-Нали щях да те намеря, миличко! От мен не можеш да избягаш! Мари, нека задгърбим всичко и да се радваме н ...
  1201  12 
Софийска сага 5
Глава трета
Трак-трак, трак-трак, трак-трак, чаткаха копитата на дорестия кон по жълтите павета на улица "Злеполе", докато файтонът откарваше мадам Шони и нейната красива възпитаница Слава Донинa към магазин “Петекс”, където днес бяха докарали нова стока.
Собственикът на магазина, г- ...
  975 
Роси първа пристъпи.
- Каква красота... - тя потопи пръсти в студените бистри води на езерото. Рибите сами дойдоха при нея и започнаха да се търкат и галят в тях. Тя бе като омагьосана. До нея се доближиха Ваня и Алекс. Потопиха ръце във водата и пиха от нея.
- Такава вода не съм пила никога!
- Ех.. ...
  893 
Предложения
: ??:??