40 844 резултата
Тя продължаваше да плаче, а есенният дъжд се опитваше да заличи следите от мъката й. Сълза подир сълза се стичаха по красивото й младо лице. Така хубава беше тя и в същото време, толкова тъжна. Какво й се бе случило и защо страдаше така неутешимо, никой от забързаните минувачи не знаеше. Те бързаха ...
  1176 
Сънят... Една илюзия... Едно докосване... Една мечта... Един кошмар... Време. Без граници, без условия, без мисъл, просто усещане... Усещане за нереалност, вечност, неизмеримост. Свобода, чувства, магия... Има ли думи, които да опишат състоянието ни, когато сънуваме? Има ли място, на което да попадн ...
  1362 
В малката тъмна стая малкото момиченце бе коленичило до старото разкривено легло.
- Дядо, събуди се! Дядо... - каза Клара, милвайки с малката си ръчичка лицето на заспалия старец. - Оплетох кощничката за господина от Улица № 9 ... Дядо! Деденце, ей сега тичам да му я занеса...
Дядото лежеше безмълве ...
  2310  21 
QUALIS PATER, TALIS FILIUS*
Майка му едва що не припадна. Добре, че беше седнала на дивана и нямаше опасност да се нарани при падането. Баща му, който стоеше до прозореца, запази присъствие на духа и се опита да смекчи ефекта от бомбата:
- Предполагам, че се шегуваш?
- Не, не се шегувам. Ще се оженя ...
  1121 
Вървя си по претъпканите улици и се мъча да се добера до хотела. А хората кротичко си ме подмятат като надуваема топка. А ако случайно аз побутна някоя от тези ВИП-персони, си отнасям злобния поглед и някоя и друга обида или псувня на чужд език. Чудя се кога ли станахме такива егоисти? Кога намразих ...
  1050 
Пожелавам ти всичко хубаво! Тръгвай си! Не се притеснявай да затръшнеш силно вратата - тук отдавна всичко е разбито на хиляди парченца. Хайде, тръгвай по- бързо! Чакам да си заминеш, за да заключа завинаги вратите към сърцето си. Заминавай! И без това много дълго се застоя. Защо стоиш още тук? Не ти ...
  1023 
На ръба на гората сърцето ти лудо - бие до пръсване. Клони преплетени. Очи на кошута. Няма пътека и брод няма. Високо дърветата сплитат короните - вият от болка ръцете ти. Тръни къпинови нокти забиват в очите ти. Страшна и тъмна, гората зове името ти, стократно повторено - ехо от скрити клисури. Неу ...
  822 
В една дълбока, дълбока пропаст, постлана с влажен чернозем, сред тресавища и гори, над които ниско се стелят мъгли, сред оглушаваща тишина лежи изтощен, запратен от вятъра, морският дух.
Дрехите му са изпокъсани и не пазят от постоянния студ, тялото му е ожулено и кракът му е счупен, очите му стран ...
  870 
Фо Кус Ник бе в стихията си, а и публиката много ентусиазирано откликваше, което допълнително го мотивираше да покаже най-доброто от себе си.
- Бравос - изръкопляска Гар Ван.
- Супер - включи се и Ко Та Рак.
- Ъхъм - Но Щен Вълк обаче не споделяше ентусиазма им.
Фо Кус Ник изпълни особено сложен ном ...
  625 
Сигурно много от вас знаят, че по време на Руско-турската освободителна война освен руски и румънски, са участвали и финландски войни. Един от тези финландци бил редник на име Яри Кокко (впоследствие разбрах, че на финландски се изписва с двойно "к"). Как точно Яри се е озовал в армията, при условие ...
  828 
Отражения 15
Домашното възпитание не е шлифер, който да обличаме при нужда.
Георги Гълъбов
  880 
Ниви, ширещи се в пустото пространство напред и толкова, толкова безкрайни... сякаш прегорели от вечното слънце на лятото, изтощени от посеви и оран. Есенно е. Мрачно е, до тъмно, без лъч светлина и надежда. Лозя, почти изсъхнали, угаснали, с пъстроцветни жълти и лилави листа, с отдавна обрани плодо ...
  1353 
Сега... може и да не сте в течение, обаче аз съм най-красивата!... в Истанбул. Абе, аз и тука не съм съвсем крокодил, ама в Истанбул съм... ху-бост-кап-ка!!... Инак да кажеш... съм една такава - с коса, и нос имам, намира ми се отзад и отпред каквото си трябва... ей толчава на бой - нищо особено... ...
  1391  18 
Очите чернеят, с нощта сливат се и блясъкът е вече спомен...
Душата чезне в необитаеми земи...
Скита някъде далеч... където няма върхове... няма ями...
където може да е сама...
А аз, бледа, към теб пристъпвам... ...
  1283 
След като приключих с поредната идиотска ситуация (и най-прилежно си я записах*), в която поредният клиент не се слуша какво говори, а още по-малко пък ме слуша аз какво го питам, но за сметка на това си иска настоятелно това, което си иска, се замислих защо всъщност се получават такива ситуации. Ед ...
  889 
Глава първа: Новото начало
Всичко започна един слънчев септемврийски ден. Лятото си бе отишло почти, но емоциите все още не бяха стихнали. Все още ведрото настроение съпътстваше ежедневието ни. Работната седмица бе започнала, но това в никакъв случай не означаваше нещо трудно и тягосно за нашата скъ ...
  966 
В ресторант "Империал" на провинциалното северно финландско градче Йоргсен - току на полярния кръг свиреше естрадна музика, въпреки че гостите не бяха особено многобройни и танцуващи двойки почти не се мяркаха. Независимо от гръмкото си название фирмата - собственик на комплекса хотел ресторант едва ...
  2711 
Започна войната
и наскачаха в окопите на времето
белите и черни войници,
готови да потънат в безвремието
и забвението на следвоенния мир. ...
  1267 
Oбичам да ме чакаш у дома, когато се прибирам уморена.
Обичам звука на ключа, когато го превъртам във ключалката.
Обичам миризмата на лимон и жълти рози, когато отворя вратата.
Обичам даже кучешкия лай, с който ме посреща Дони.
Обичам да седя до теб на гушнато, когато ти чета на глас. ...
  1113 
ЛЮБОВ ЛИ Е ТОВА?
Красива и слънчева есен! Ей, тия цигани, какво прекрасно циганско лято ни спретнаха пред прага на зимата!
Красив и слънчев е и денят ми, забързана в своето ежедневие, сред потока от хора - срещам поглед - топъл и смутен... на витрината (уви!) на магазина... Отминаваме, като винаги - ...
  905 
Попита ме колко те обичам. Замълчах. Почесах се по челото и тихо казах "Много". Натъжих те. Вгледах се в очите ти и видях как една сълза се отрони самотна, а ти побърза да я изтриеш с ръка. Не казах нищо. И как бих могъл? Как да опиша всички тези чувства, напиращи в мен щом те видя? Как да ти кажа, ...
  1749 
Сипвай, другарю, сипвай горчивото вино! Досипвай, другарю, да пия тази вечер, горчивата болка на виното да усетя! Да забравя аз тъгата в сърцето! Сипвай, да отровя аз душата, пък за утре не мисли! Знаеш ли... ах, само, ако знаеше. Едно момче плени душата и сърцето... Досипвай от кръвта... Едно момче ...
  1095 
Най-трудно е да те виждам толкова близо до мен, а да зная, че нямам право...
Най-трудно е да гледам в очите ти, да виждам болката и твоите сълзи, но да нямам право...
Най-трудно е да се усмихвам, да бъда щастлива щом си тук, но да нямам право...
Най-трудно е да изпивам устните ти, а те да ме прогаря ...
  1232 
Тихо е. И тъмно. Лек ветрец развява косата ти. Виждам те. О, да, виждам те. Виждам луната, отразена в сините ти очи. Виждам себе си там, безмълвна и наблюдаваща. Устните ти - така меки и изкушаващи. Като коприна. Усещам твоя поглед, който преминава покрай мен като въздишка и отшумява като полъх на м ...
  924 
Коментар на автора: тази историйка е... хмм, писана много отдавна, ако трябва да съм точна, когато бях в седми или осми клас я почнах и съм изписала едва три тетрадки, та наскоро седнах да оправя поне начина на изразяване и стила на писане и макар че идеите са малко простички и не така добре обмисле ...
  1206 
Отражения 14
Задната врата рядко скърца.
Георги Гълъбов
  834 
Мълчанието ти пронизва тишината. Сякаш хиляди камбани зазвъняват в главата ми. Въпроси, по-остри от стрели, се забиват в мен. Празният екран на телефона отразява само едно отражение - моето. Пак ли? И този път ли рицарят на бял кон ще се окаже само една химера? А може би Снежната кралица е превърнал ...
  994 
Малко са пътите, когато смълчана съм останала... разпадах се във викове, разлагах се във викове. И след това се събирах от остатъците слюнка в устната кухина - нищожни остатъци след толкова викане...
... Повръща ми се от изкуствена близост само, за да са топли ръцете. А плесен дави думите и се разбя ...
  1375 
РАЗМИНАВАНЕ
първа част
Тъмен остър хлад се процеждаше през малките прозрачни капчици мъгла, която бе загърнала дърветата, къщите и хората, и с някакво злорадо настървение изсмукваше уютната светлина на домовете и живия светлик на душите и ги хвърляше безмилостно в хаоса на тишина и мрак. На фона на ...
  839 
Яна слезе от червеното мицубиши, пресече улицата и бавно заизкачва стъпалата. С всяка крачка напрежението в нея растеше, с всяко стъпало светът й се смаляваше и чувството за безпомощност я обземаше изцяло. Тя се спря за миг и отново прекара през ума си днешния ден.
* * *
Днес ще бъде чудесен ден, по ...
  952 
Едно
Нещо дребно се опита да се шмугне покрай Гар Ван, когато отвори вратата на килера, но:
- Какво е пък това? - пита тя, като държи за опашката едно мишле.
- Аз - казва животинчето, докато се гърчи в опитите си да избяга.
- Мишка - посочва очевидното Но Щен Вълк. ...
  724 
В една далечна страна живееше малка, нежна принцеса. Тя беше толкова самотна, че понякога й се искаше да заплаче от мъка. В една необикновена нощ, когато се случваха всякакви чудеса, принцесата тайно излезе от двореца. Тя мина покрай заспалата стража и отиде на морския бряг. Там приседна на пясъка и ...
  1013 
Всички ние
надничаме
през прозорците на непознатите,
за да видим как се карат,
как се събличат, ...
  960 
Двама на масата в дъното. Тя е зряла, сочна; живот, уреден до отчаяние; нито една мечта непостигната; няма илюзии; без романтични излишъци. Той - посребрен, с осанка на благородник; прекалено зает, за да бъде обичан; с поглед стомана разрязва, но нея я гледа отнесено. Деловите костюми, блясък в обув ...
  1115 
Благодаря, че ми помогна да разбера това, което преди не осъзнавах. Да открия, че онова, което идва отвън е нищо в сравнение с това, което се ражда в бистрите води на душата.
Благодяря за това, че в самотата открих себе си и за това, че после отново се загубих, за да разбера, че без Теб съм нищото.. ...
  1041 
Отражения 13
Единственото нещо във вселената без измерение е времето.
Георги Гълъбов
  903 
Ако знаех, че ме обичаш, Господи, щях да бъда по-уверена в себе си, бих си пожелала да не ме изоставяш никога. Ако те видя, ще те помоля да не остаряват мама и татко, бабa и дядо - да са все така млади, хубави, добри. А когато ти имаш нужда от мен, знай, аз ще ти помогна с удоволствие.
Не разбирам е ...
  1432 
Напослeдък започвам да виждам бели мишки. Много симпатични създания - те щъкат наоколо и ми се усмихват. Виждам усмихнатите им муцунки.
Това, разбира се е нелепо. Няма никакви бели мишки, а аз просто халюцинирам. Така ми каза и докторът по време на визитацията в отрезвителя, където ме бяха приютили ...
  1060 
Дълго плануваното пътуване
до
храма „св. Петка"
От два дни се пазарим с братовчеда в кой ден да хванем пътя към Метеора, но аз съм всяка вечер на работа в пицарията, а майка ми не иска да дойде и да ме замества, защото трябва да върви половин час пеш покрай морето и да се бори с трафика (както се ка ...
  1125 
Имперска заповед номер: 5348
От: Вътрешноимперска сигурност
До: Преториански легион (легион 17).
Резюме: Да се придвижи до Облачния проход и да укрепи гарнизона там.
Пълен текст: Началникът на Облачния гарнизон пет поредни години иска подкрепления. Поради вътрешните проблеми с узурпатора досега бяха ...
  1371 
Предложения
: ??:??