40 844 резултата
*Костен-кестен-диал.
Есента прегръщаше планината със златни криле. Стоях на пост в малката гранична застава, а исках да съм в София, да се разхождам в Борисовата градина с Нели и да я целувам под падащите листа на дърветата. Вместо това пазех върха на планината в най-затънтеното място на света, къде ...
Есента прегръщаше планината със златни криле. Стоях на пост в малката гранична застава, а исках да съм в София, да се разхождам в Борисовата градина с Нели и да я целувам под падащите листа на дърветата. Вместо това пазех върха на планината в най-затънтеното място на света, къде ...
1388
18
Представи си... идеален свят. Не! Невъзможно е! Знам, че това ще ми отвърнеш. Няма да го оспоря, защото е самата истина. Реалността стана ужасна!Постоянно ни се натрапва колко тежък е животът. Всеки е забързан в делничния ден да свърши своята работа. Така настървени и бранещи своя хляб като рицари к ...
1104
1
Що за човек съм? В друга ли съм се превърнала? И има ли смисъл да се радваш на сутринта, на деня, на ежедневието?
Не мога да бъда човек. Уморих се да бъда човек. Трудно е да бъда човек. Ужасно е да чувствам като човек. Кошмарно е да страдам като човек. Непосилно ми е да живея човешките дни.
Трудно п ...
Не мога да бъда човек. Уморих се да бъда човек. Трудно е да бъда човек. Ужасно е да чувствам като човек. Кошмарно е да страдам като човек. Непосилно ми е да живея човешките дни.
Трудно п ...
966
4
Вися на мекия космат хуй на времето. Безумно прозрение, което ме осени на другия ден след като Лора ме разкара. Още един по-рано аз бях зарязал Лара заради нея. Лежах си, пиех бутилка розе, препрочитах някакъв Пратчет и се сдухвах същевременно. Опитах се да вмъкна маргиналните си проблеми в гениални ...
3040
3
Ето един опит от мен да пиша нещо подобно. Нямам конкретен сюжет, затова ще пускам кратки части и накрая ще видим какво се е получило.
1. Поглед към Земята
Първите слънчеви лъчи бавно се промъкваха между голите клони, галеха сухите треви и потъваха в сърцевината на Черната Гора. Според легендите гор ...
1. Поглед към Земята
Първите слънчеви лъчи бавно се промъкваха между голите клони, галеха сухите треви и потъваха в сърцевината на Черната Гора. Според легендите гор ...
1195
4
Внимателно ме изряза от картон.
Нарисува ми очи, носле и усмихната уста.
На главата ми постави кичурче от своята коса.
Уши ми дрешки и мънички обувки на краката ми обу.
И когато свърши с мен, си отиде без дори да кажеш чао. ...
Нарисува ми очи, носле и усмихната уста.
На главата ми постави кичурче от своята коса.
Уши ми дрешки и мънички обувки на краката ми обу.
И когато свърши с мен, си отиде без дори да кажеш чао. ...
2213
1
13
РАЗМИНАВАНЕ
трета част
- Все някой трябваше да се сети за другия - продължи с игрива лукавост невъзмутимият тембър на гласа му. - Няколко пъти звънях у вас, но те нямаше - каза той, за да изкупи вината си.
После се облегна с въздишка на стола и започна да я гледа внимателно, като се стараеше усърдно ...
трета част
- Все някой трябваше да се сети за другия - продължи с игрива лукавост невъзмутимият тембър на гласа му. - Няколко пъти звънях у вас, но те нямаше - каза той, за да изкупи вината си.
После се облегна с въздишка на стола и започна да я гледа внимателно, като се стараеше усърдно ...
898
Почука се гръмко на вратата. Мария остави цигарата в пепелника. Беше се събудила преди минути и пиеше сутришното си кафе. Затова и беше още по пижама (розова като мечтите й). Наметна набързо халата си и се запъти към вратата. Чудеше се кой нарушаваше съботното й сутрешно спокойствие.
Пред входната в ...
Пред входната в ...
1417
11
Аз съм на четиридесет години. Спомням си ясно времената на двадесет. Странно обаче, защо нямах почти никакви спомени на двадесет години за двадесет години по-рано. А откакто се помня, не вярвам в актуалната си възраст. Преследва ме нещо. Мисъл ли е, или чувство - не знам, но знам,просто знам, или мо ...
1110
2
Преди достатъчно много
години в една всеизвестна Галактика,
в най-популярната Слънчева система, на една
Зелена планета, в една китна държава, между два баира:
ЕПИЛОГ ...
години в една всеизвестна Галактика,
в най-популярната Слънчева система, на една
Зелена планета, в една китна държава, между два баира:
ЕПИЛОГ ...
1989
4
Отражения 23
Потвърждение, че природата е създала първо тялото, а след това разума, срещаме на всяка крачка, наблюдавайки поведението на някои от околните, които все още не са получили ценната доставка.
Георги Гълъбов
Потвърждение, че природата е създала първо тялото, а след това разума, срещаме на всяка крачка, наблюдавайки поведението на някои от околните, които все още не са получили ценната доставка.
Георги Гълъбов
855
3
Зима...
Над земята се посипват ситни бели снежинки.
Тишина...
В едно тихо и закътано селце всичко спи под дебелата покривка на снега... Клоните на дърветата се огъват почти до счупване от тежестта. Вятърът вие в комините на набитите в земята къщи и лудува, като че ли иска да играе. Шум от страшно ск ...
Над земята се посипват ситни бели снежинки.
Тишина...
В едно тихо и закътано селце всичко спи под дебелата покривка на снега... Клоните на дърветата се огъват почти до счупване от тежестта. Вятърът вие в комините на набитите в земята къщи и лудува, като че ли иска да играе. Шум от страшно ск ...
1095
2
Дъждът тихичко шепти, капките игриво падат по моето лице. Очите ми с буден поглед търсят звездите. Чувам твоя глас до мен, очите ти - виждам в тях отражението на Луната. Прегръщаш ме - замижавам. Усещам те със сърцето си, търся те с ръцете си. Знам, че утре ще се събудя до теб. Усмивката ти като утр ...
926
1
Отново животът те тласка в непознатото, от което те хваща страх. Отново мъгла се е спуснала, като завеса и ти пречи да виждаш светлината... А трябва да спреш да мислиш, обичаш, мразиш, говориш, мислиш, анализираш и да се впуснеш в течението, което ще те отведе на брега.
На онзи бряг, където непознат ...
На онзи бряг, където непознат ...
903
3
От много време не бях сядала пред белия лист и бях забравила лекия път на писалката по тънкия ред.
Но щом погледнах в листа хартия, сякаш сам се изписа за миг, имах натрупани толкова думи, че се изляха като пролетен дъжд над златни нивя от жита.
А мастилото синьо се пръсна като бурно море, сдържало ...
Но щом погледнах в листа хартия, сякаш сам се изписа за миг, имах натрупани толкова думи, че се изляха като пролетен дъжд над златни нивя от жита.
А мастилото синьо се пръсна като бурно море, сдържало ...
1062
Всеки петък се събираме с колегите и колежките в любимия ни ресторант. Аз доста време отсъствах, защото или съм на работа, или съм на среща с двете ми приятелки, или на среща с откровенци. Или любимите ми петъчни вечери, когато взимам малката Симонка и до неделя вечерта живея в приказка.
Една петъчн ...
Една петъчн ...
1824
24
Последна среща на гарата
Беше ранно октомврийско утро. Слънцето все още плахо разкъсваше облаците. Тънката мъгла може би щеше да се вдигне съвсем. Крачех бавно. Не бързах. Почти бях стигнала пиацата със спретнато наредени таксита. Падналите листа танцуваха едва-едва под дирижирането на слабия вятър. ...
Беше ранно октомврийско утро. Слънцето все още плахо разкъсваше облаците. Тънката мъгла може би щеше да се вдигне съвсем. Крачех бавно. Не бързах. Почти бях стигнала пиацата със спретнато наредени таксита. Падналите листа танцуваха едва-едва под дирижирането на слабия вятър. ...
1248
1
РЕЦЕПТА ЗА ЩАСТИЕ
"Да бъдеш жена - това е болка.
Когато ставаш девойка, боли.
Когато ставаш любима, боли.
Когато ставаш майка, боли. ...
"Да бъдеш жена - това е болка.
Когато ставаш девойка, боли.
Когато ставаш любима, боли.
Когато ставаш майка, боли. ...
2110
1
Трябва да е ясно, че Смотльо, въпреки името си, далеч не беше някой смотаняк. Дори минаваше за готин, макар и малко странен, тъй като често се държеше привидно твърде инфантилно и наивно. От друга страна, Смотльо знаеше, че е по-добре да те мислят за кретен, докато не се наложи да демонстрираш проти ...
1060
4
- Някой иска ли сладолед? - пита Гар Ван една вечер.
- Аз - каза Ко Та Рак.
- Аз - каза Но Щен Вълк.
- Аз... - чу се като ехо още един глас.
- Какво?! - учуди се Гар Ван. - Колко сладоледа да нося? ...
- Аз - каза Ко Та Рак.
- Аз - каза Но Щен Вълк.
- Аз... - чу се като ехо още един глас.
- Какво?! - учуди се Гар Ван. - Колко сладоледа да нося? ...
725
1
ДЪРВАРСКИ ТРЕПЕТИ
Слънцето определено се беше влюбило в златисторусите коси на Бистра и губеше ценно време за пръскане на живителна светлина и топлина в игра с буклите й. Тази невинна закачка пък неизменно привличаше вниманието на младите мъже в село Букова шума. Сега Бистра беше седнала до чешмата ...
Слънцето определено се беше влюбило в златисторусите коси на Бистра и губеше ценно време за пръскане на живителна светлина и топлина в игра с буклите й. Тази невинна закачка пък неизменно привличаше вниманието на младите мъже в село Букова шума. Сега Бистра беше седнала до чешмата ...
2448
5
Отражения 22
В тълпата високият човек се забелязва лесно за разлика от умния.
Георги Гълъбов
В тълпата високият човек се забелязва лесно за разлика от умния.
Георги Гълъбов
763
6
Древно созополско бунгало с ръждив ламаринен покрив. Около лампата кръжат няколко мъжки богомолки. От време на време крилата на някоя от тях се докосват за миг до горещото стъкло и насекомото пада полуопечено на масата.
Мъжките богомолки са едни от най-преебаните от природата същества на света. Голя ...
Мъжките богомолки са едни от най-преебаните от природата същества на света. Голя ...
1672
5
1181
4
... By the cemetery gates of my fucked up brain, I do sometimes see a light. But is that a real light, or just another urge for self destruction?...
Добре, че беше дъждът, за да отмие повръщаното по пътя ми към дома, така както нищо не можеше да отмие безбройните образи, които се редуваха пред очите ...
Добре, че беше дъждът, за да отмие повръщаното по пътя ми към дома, така както нищо не можеше да отмие безбройните образи, които се редуваха пред очите ...
856
4
И ето ме сама, сама отново вървя, търсеща щастието и любовта, желаеща да те срещне отново и отново... Историята се повтаря, мечтая да дойде някой, с който да погледна смело в бъдещето. Седейки на прозореца, гледайки спящия град, мечтая да вървим заедно по тихите улички - без посока, без причина... р ...
1036
1
Хората ги боли. Боли ги и това личи.
Безизразните лица на минувачите.
Оголените клони на дърветата.
Локвите, замръзнали от студа.
Клавиатурата, пръстите ми, почти слели се с нея. ...
Безизразните лица на минувачите.
Оголените клони на дърветата.
Локвите, замръзнали от студа.
Клавиатурата, пръстите ми, почти слели се с нея. ...
1263
6
Беше полунощ. Пълнолуние. Студен вятър развяваше косите ми. Босите ми стъпала докосваха сухата трева. Някъде в далечината проблясна светкавица и озари черното като катран небе. Само за миг, а после тъмнината отново ме обгърна. Приближих езерото. Водата беше кристална, почти като стъкло. Пресегнах се ...
1771
3
- Искам да избягам оттук… - прошепна момичето, седящо на плажа, докато не затвори очи.
Кап… кап… кап… Една по една капки топъл дъжд падаха в морето, ширнало се пред нея. Именно тук искаше да дойде, затова бе тръгнала! Седеше на мокрия пясък и се взираше. Разрови песъчинките с пръсти и вдиша блажено ...
Кап… кап… кап… Една по една капки топъл дъжд падаха в морето, ширнало се пред нея. Именно тук искаше да дойде, затова бе тръгнала! Седеше на мокрия пясък и се взираше. Разрови песъчинките с пръсти и вдиша блажено ...
2156
3
Ето ме пак на поредната безсмислена среща с друг. Среща, твърде силна дума за това, което се случва. Седя с някакъв човек на някакво място. Чувството е неописуемо. Никога досега не съм била в по-нелепо положение от сегашното. Всеки път с различен, на различно място. Но все едно и също. Седиш и говор ...
1152
4
Напоследък все Интернет - истории се разказват, накъдето и да се завъртиш все чуваш: Запознахме се в нет-а, от Нет-а се познаваме, Нет-а ни събра, Нет-а ни раздели... такива ми ти. Да се чудиш да плачеш, да се смееш ли? Няма лошо. Нет-ът си е начин на общуване, но... за това „но" друг път ще разказв ...
1195
5
Едно
- Искам още от онуй безцветната пиячка - каза Дра Кон Чо.
- Кое? - недоразбра Гар Ван. - Водка ли?
- Да, да, да...
- Не, не му давай! - трескаво се намеси Но Щен Вълк. - Много се сгорещява от него и пак ще подпали нещо. ...
- Искам още от онуй безцветната пиячка - каза Дра Кон Чо.
- Кое? - недоразбра Гар Ван. - Водка ли?
- Да, да, да...
- Не, не му давай! - трескаво се намеси Но Щен Вълк. - Много се сгорещява от него и пак ще подпали нещо. ...
656
Надникнах през открехната врата на стаята на майка ми. Големият дървен куфар лежеше разтворен на леглото, а вещите в него хаотично се боричкаха.
- Какво ли ставаше? - питах се аз мислено. -
- Защо грижовната майчина ръка не бе подредила вещите си, както правеше винаги?
Тихо влязох в стаята и се взря ...
- Какво ли ставаше? - питах се аз мислено. -
- Защо грижовната майчина ръка не бе подредила вещите си, както правеше винаги?
Тихо влязох в стаята и се взря ...
1229
25
Отражения 21
Тайната се пази най-лесно от един човек.
Георги Гълъбов
Тайната се пази най-лесно от един човек.
Георги Гълъбов
839
4
Тази вечер танцувам за теб...
Първи танц
Бавно пристъпвам върху жарава от обрулени листа, вятърът довява песенна носталгия. Звуците се преплитат с тихите брътвежи на тъжен щурец и заливат пространството с жадувана феерия от желания. Оставям те да ме събличаш с поглед...
Танцувам за теб, малко по мал ...
Първи танц
Бавно пристъпвам върху жарава от обрулени листа, вятърът довява песенна носталгия. Звуците се преплитат с тихите брътвежи на тъжен щурец и заливат пространството с жадувана феерия от желания. Оставям те да ме събличаш с поглед...
Танцувам за теб, малко по мал ...
995
8
Титаник беше велик кораб. Той беше корабът на корабите. Толкова огромен за онези времена, че на борда имаше дори автомобили. 2300 човека + храна, вода, каюти, дори самостоятелни палуби. Двигателите бяха високи поне 15 метра, а коляновият вал поне 3 палуби висок.
На 14.09.1912 год. в 12:40 по гринуич ...
На 14.09.1912 год. в 12:40 по гринуич ...
1770
2
> момчето със сините очи
>
> Ти беше там, тогава, на онази спирка. Беше толкова красив. Беше толкова щастлив и това щастие личеше в очите ти. Те бяха толкова сини, като небето в ясен летен ден. Блестяха толкова силно, че и слънцето не би могло да ги заслепи. Очи, за каквито всеки би мечтал. Но някъд ...
>
> Ти беше там, тогава, на онази спирка. Беше толкова красив. Беше толкова щастлив и това щастие личеше в очите ти. Те бяха толкова сини, като небето в ясен летен ден. Блестяха толкова силно, че и слънцето не би могло да ги заслепи. Очи, за каквито всеки би мечтал. Но някъд ...
1584
4
"Не помня"
"Не помня" първата Целувка,
"не помня" твоите Лъжи,
"не помня" и тъгата на Лицето,
"не помня" плачещите си очи, ...
"Не помня" първата Целувка,
"не помня" твоите Лъжи,
"не помня" и тъгата на Лицето,
"не помня" плачещите си очи, ...
1622
5
"Не е важно да е истина, важно е някой да го е записал.”
Михаил Костов, обелски историк и философ
Независима Република Обеля се намира северно от Южния Полюс и източно от която и да е точка в западна посока от нея.
Републиката е мястото, където всички сили на доброто и злото се събират. По тази прич ...
Михаил Костов, обелски историк и философ
Независима Република Обеля се намира северно от Южния Полюс и източно от която и да е точка в западна посока от нея.
Републиката е мястото, където всички сили на доброто и злото се събират. По тази прич ...
5895
12
- Не си отивай! - крещеше Джон. - Не ме оставяй сам!...
- И защо да оставам? За да продължаваш да ми вгорчаваш живота ли? За да продължа да страдам ли? - със сълзи на очи крещеше Алис.
- Дай ми шанс! Ще се променя! Знаеш, че мога да постигна всичко, което поискам!
- А може би вече не искам да постиг ...
- И защо да оставам? За да продължаваш да ми вгорчаваш живота ли? За да продължа да страдам ли? - със сълзи на очи крещеше Алис.
- Дай ми шанс! Ще се променя! Знаеш, че мога да постигна всичко, което поискам!
- А може би вече не искам да постиг ...
836
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
