40 844 резултата
Отражения 2
Тъй като е невъзможно да се издигне до нивото на превъзхождащия го човек, нищожеството ще се постарае по всякакъв начин да го събори в калта до себе си.
Георги Гълъбов
  807 
В търсенe на Рая
Да загубиш всичко в стремежа си да постигнеш щастието.
Да градиш, а всичко да се срине сякаш направено от прах.
Да прегърнеш любимия, а той да се стопи все едно е скулптура от лед.
Да не ти остане нищо, освен едничка капчица надежда. ...
  954 
Поляната в подножието на планината спеше. Нощта я беше завила със студеното си одеяло и лекият вятър носеше сънищата над нея. От сивите облаци се сипеше сняг. Бавно – бавно белите птици снежинките се носеха из въздуха като че ли в тях се бе породило напрежението на млади актьори, излизащи за първи п ...
  861 
Качих се в автобуса с обичайната си бодра крачка и слънчева усмивка. Не мислех за нищо, просто ми беше готино и някак свежо предвид настъпващата пролет. Нямаше свободни седалки и трябваше да седна до една жена. Беше на средна възраст, скромно, но стилно облечена. Дрехите й бяха черни, траурни, от тя ...
  3798 
Усмихваш се. Защо? Недей! Не искам да те виждам толкова усмихната. Усмихнатите хора са толкова тъжни! И ме боли да се усмихваш. Знам, че си тъжна. Не се преструвай на щастлива...
Тъпото е, че не се преструваш. То си е вид защитен механизъм. Като ти е гадно си показваш ослепително белите зъби и... вс ...
  1044 
Две секунди тишина и следващата песен започва с китарно скърцане. В колата е топло, а навън валят ръждиви листа откъснати от октомврийския вятър. Тази вечер температурата ще падне до 5 градуса. Студена седмица отмина и повечето гъски и лебеди отлетяха към южните щати.
Чикаго през есента. Красив звяр ...
  886 
То какво ли още има да се пише след като прочетох как хубаво е описала срещата Феичка. Ама тя е добричка, а аз съм обективна.
Хич не съм мислила какво ще облека, какво ще кажа. Казах си, ако е писано, ще отида, ако ли пък не, здраве. Така не се и разочаровам, защото нищо не очаквам, каквото трябва щ ...
  1705  23 
Отражения 1
Най-дълго кърви раната, нанесена от близък.
Георги Гълъбов
  1078  10 
В разгара на лятото едно малко момиче скиташе в полето. А полето беше обсипано с цветя, на които имената им още не й бяха познати. Тя не знаеше дори своето име, имената на нещата все още нищо не й говореха. Днес беше избягала от къщи, сигурно майка й я търсеше. Но тя познаваше природата, защото тя в ...
  1333 
Близо до Крумовград има малка джамия. Кацнала като бяла птица в прегръдките на планината, тя просветва сутрин на слънцето и се усмихва на любопитните облаци. Мястото е красиво, тихо и девствено. От всички страни, като зелени ръце, хълмовете са подпрели религиозния храм нежно. Гледам и вдишвам въздух ...
  1032  17 
- Така, какъв ти е планът за действие? - попита го Филип.
Кристиян се беше изправил и крачеше из стаята.
- Първо да ти кажа някои неща за Васил - той никога не е сам и затова смятам, че именно самотата е неговата слабост. Той е много общителен, умее да завързва връзки и да ги използва за свои цели. ...
  854 
Една споделена любов
За Моника този ден беше като всички останали - само малко по-студен може би. Месецът беше такъв, какъвто е бил миналата година по същото време. Какъвто ще бъде и следващата.
Февруари. А датата, аналогично на месеца, беше четиринадесети, както предната година, както идната, както ...
  1435 
***
Събуди се от бясното туптене на сърцето си. Беше сънувала кошмар, който за момент я накара да загуби всякакво чувство за ориентация. Огледа се наоколо. До себе си видя мече, което и помогна да се върне в реалостта. Спомни си коя е. Казваше се Мария и беше само на 14 години. Затвори очи, опитвайки се ...
  862 
"Нека Вуте да е по-зле" (бисер от българските народни премъдрости)
Този започна да ми танцува по нервите. Бил някой си господин Л. Отначало купи на комшията двора на безценица - всичко шест декара - и веднага го огради с висока ограда, сякаш не е б.г. вилен имот, а някаква непристъпна крепост от ран ...
  1047 
Чувство на безпокойство, създадено от агонизираща миризливка, която кръжи около лампата ми. Дали да я изгася като успокоя както миризливката, така и себе си? Неее! Не искам да й дам напразни надежди и тя да спи сладко с чувство на уют в мъничкото си сърце, докато на сутринта не хрупне под някоя от с ...
  1569 
1.
- От тук нататък всичко е в твои ръце - казва Кух Че Реп.
- Добре - съгласява се Гар Ван - Тогава ще изтичам да си ги измия.
---------
2. ...
  633 
На границата между Деня и Нощта - неутралната зона.
Ти си сам на калната улица...
Хората храчат отгоре ти, подритват те и отминават.
Ти си позор за обществото. Нищо.
Само след един час градът щеше да заработи с ритъма на прилежен работник. Слънцето вече изкачваше небесната стълба и се надяваше да на ...
  993 
Това между теб и мен,
знам не е любов.
Това между теб и мен
е игра на сълзи.
Искам да крещя, искам да умра! ...
  840 
Две капки
Писмо, от графиня дьо Волюар до любовника й барон Хайнес, намерено на двадесет и трети октомври хиляда седемстотин деветдесет и шеста година: "Отражението ми в огледалото на живота ме поглъща. Фон ненужен никому се чувствам. Очертанията ми се разливат като струйки вода по грапава повърхнос ...
  1268 
Нощта бавно напредваше. Той стоеше сам в дома си и мислеше за нея. От последната им среща бяха минали само два дни, но бавният полет на часовете превръщаха времевата нишка още дълга и сякаш бяха изминали години оттогава. Погледна през прозореца и видя натрупалия сняг. „Какво ли прави тя сега?” -поми ...
  949 
Стоях край стария дъб и отсичах последните парчета от неговата същност. Каква символика. Самота и тъга, примесени в едно парче по парче част и от моята душа. „Тя отдавна не е такава каквато беше" - помислих си.
Кората на дървото се попи по брадвата и ме накара да се почувствам така, сякаш обелях себ ...
  927 
Прах. По книгите, по рафтовете, по снимките, по предметите, по компютъра, по мебелите, по дрехите, по пода. Навсякъде прах.
Мишо дълго стоя и гледа прашната стая, накрая пак си легна. Дълго лежа без да мръдне. Когато най-сетне някой влезе в стаята му, Мишо беше изчезнал, а прахта беше навсякъде.
  1212 
Истинската любов преминава през всичко – през разстоянието,
което ни разделя, през минутите, в които не сме заедно.
Истинската любов остава в сърцето, дори когато ръцете не се докосват,
устните не се допират, а очите са далеч, за да се видят.
Тя е тук, дори когато ни няма. ...
  903 
Елена М. Колева имаше своя тайна. Като всеки нормален човек и тя криеше нещо дълбоко лично и интимно в себе си. Не го беше споделила нито със съпруга си, нито с най-добрата си приятелка, нито дори с майка си. А Елена М. Колева казваше всичко на майка си, въпреки че беше четиридесет и пет годишна съп ...
  1133 
ЙОРДАН СЕРАФИМОВ
“ФРАГМЕНТИ ОТ СПОМЕНИ”
никак комерсиална дарк повест:)
(Посветено на Слънчева Дъга.
Почивай в мир, мило момиче...) ...
  3552  13 
Възрастната жена седеше пред отворения прозорец, загледана в пейзажа, който се разкриваше пред очите й. Беше сама. Всички бяха забравили за нея и тя започна да разсъждава на глас:
- Когато си млад, чертаеш планове за бъдещето. Всичко ти изглежда реално и постижимо, имаш надежда и сякаш няма нищо, ко ...
  1489 
Как се бе случило тъкмо на мен да се влюбя, не можех да си го обясня... Така или инак пострадах толкова много от тази несподелена любов, че прописах стихове. Всъщност малко смело казано “стихове”. Просто реших, тъй като явно вкусовете ми към словото не съвпадат с общоприетото в България, да създам е ...
  1523 
Превъзмогнах ли ВИ... или само сънувам?!
Притъпиха ли се чувствата разни, нараних ли ги,
изтръгнах ли ги, затрих ли ги, може би?
Мразят ли ме, избягаха ли, изгоряха ли в ПЛАМЪЦИ ОТ СЪЛЗИ?
Изоставих ли ги, изгоних ли ги, забраних ли им да ме имат? ...
  817 
Тук...
(На М.)
Побърках се... Да, аз пиша... Тук е истината. Тук си ти, за когото винаги ще ме боли. Тук са истинските мигове. Тук е светът, в който съм сама... със себе си. Любимият ми лист и химикалът на дните ми. Не се крия. Аз съм тук. Тук, между страниците. Тук... в музиката ми. Тук... във вятъ ...
  1237 
Пред входа на пейката седяха Нела и Магдалена. Току-що се бяха върнали от училище и решиха да си побъбрят. Както си говореха, край тях минаха трима колоездачи и двете момичета отправиха погледи към тях. Добре познаха момчето, което караше последно.
- Връщат се от тренировка. - каза Нела.
- Нели, Анд ...
  1170 
Нов живот
(в памет на Тоше Проески - македонският изпълнител с ангелски глас.
Днес, 16. 10.2008г. се навършва 1 година от нелепата му смърт.
Почивай в мир, Тоше!)
Емили бе прекрасно малко момиченце, много чакано и желано от родителите си. Майка й дълго не можеше да има деца и когато се роди Емили, с ...
  1044 
Като малка самотна пеперуда,
подгонена от вятъра,
той се вкопчи в миналото си.
Очите му трескаво заиграха,
сърцето му щеше да се пръсне. ...
  790 
Дали е нужно първо да си изясним понятията живот и пустиня?!... Всъщност изобщо разбираме ли тези термини и възможно ли е тяхното правилно тълкуване?
Пустинята - обезлюдено място с пясъчни бури, високи температури и най-важното - липса на вода! Не е ли водата тази, която ни поддържа живи? Е, тогава ...
  1552 
И така, денят сменя нощта. И обратно. И до безкрай. Или поне е близо до безкрая. Тази нощ пак легнах до теб. Беше студено. Много студено. Разкъсан между минало и бъдеще, ти лежиш до мен и ти е студено. А аз не мога да те стопля.
И прозорците са студени. Изрисувани от хладните пръсти на зимата, те не ...
  990 
Прегръдката
Миризмата на вкусна пилешка пържола проникна директно в дробовете на русия, голобрад младок. Той изпитваше известна трудност да борави с нож и вилица, но след нeколкоминутна битка със съдържанието в чинията започна да се справя по-добре. Малкото ресторантче отдавна не бе гощавало с комфо ...
  809 
РАЗГОВОР С ДЯВОЛА
- Хайде, вземи душата ми! Какво чакаш? Тя е тук и те очаква - потреперваща и изпълнена с чувство на вина. Ето, давам ти я, не е нужно да се бориш за нея, вземи я! На мен вече не ми трябва.
А той само стоеше и гледаше със жадни огнени очи. Сива димна завеса бавно се свличаше и покри ...
  1491 
Нека ти разкажа аз сега за малкото момиче с големите мечти.
Тя винаги си е имала всичко - и семейство, и дом, и приятели.
Но един ден това момиче срещна едно мило и добро момче.
(поне така изглеждаше)... И така, момичето си живееше спокойно.
Но един ден се случи нещо с момичето. То отново видя милот ...
  1149 
Написах това в малко нестандартен стил. Простичко е, не е нищо особено, но крие много чувства, много спомени и често ме кара да се замисля.
Д.: ... И ти си тръгна просто така? Без да й кажеш нищо? Без да й кажеш, че ще продължава да е всичко за теб, че винаги ще я обичаш колкото и далече да сте един ...
  1228 
Имало някога пет мечки, които вървели по пътя. Имената на мечките били: Кико, Мико, Дико, Вико и Рико. Те вървели през мрачна гора с безброй сенки. Било много страшно и мечките се озъртали непрекъснато. Скоро гората свършила, но от другата страна имало бърза и дълбока река.
- Какво ще правим? – Попи ...
  2246 
Хората казват "когато губиш, не знаеш какво печелиш". Аз не съм загубила нищо. Няма как да загубиш нещо, което никога не си притежавал. Само че спечелих нещо много ценно - приятел. Позволявам си да те нарека така, защото така те чувствам. А колко ме беше страх. Ужасявах се от момента, когато ще те п ...
  1970 
Предложения
: ??:??