14 642 резултата
И след поредната семейна разправия...
- Кифла - възкликнал съпругът
- Иска ти се, аз съм козунак...
- Козунак, ама превтасал и сух - не отстъпвал съпругът
- Може и да е превтасал и сух, ама ти нямаш зъби да го дъвчеш - намръщено му отговорила съпругата ...
  350 
Връщам се от супера, все пак трябва да се яде и пие. Тътря едвам крака, поспирам се да си поема дъх, макар и да изглеждам все още здравеняк. В чантичката ми весело потропват бутилчички с ракийца, винце, издайнически шумоли целофанена опаковка на мезетата.
На етажната площадка ме пресрещна Мимето,със ...
  515  12 
Иван закуси нормално – солидно, вкусно, полезно хапване. Да държи сито до обяд. Когато отново смяташе да напълни стомаха с нещо хем даващо сили, хем наслада. И вечерта – трето зареждане на организма. Не толкова сито, но също така много, много вкусно.
Закуската беше лека – пастет от гъсечици, пюре от ...
  295  12 
Чудото наречено ново начало
На А.
Петък, 17:00 часа
-Емо, искрено съжалявам, че няма да работим повече заедно. Наистина съжалявам… - жената говореше с не прикрита тъга в гласа си.
-Всичко е наред, Вили. Не се притеснявай. Аз имах нужда да сменя обстановката. Това съкращение ми дойде като манна небесна. ...
  288  14 
Президентът свика поредното извънредно редовно съвещание. Не отиваше на добре войната – даже той го разбираше. Най-вече по физиономиите и заобиколните слова на съветниците. Отдавна беше в политиката и знаеше – колкото повече закъсва човек, толкова по-велеречив е. Особено политиците и военните. А съв ...
  280 
Проваленият Великден
Кристина беше бясна. Направо се задушаваше от яд. Освен това изпитваше жестоки болки. Идеше й да се гръмне, само че нямаше с какво. Фактът, че беше Великден допълнително влошаваше нещата – другите празнуваха, а тя страдаше. И това ако не е несправедливост! С мъка се въздържаше д ...
  317 
Роди се умен човек и цял живот вършеше глупости.
Най-напред развиваше ума си, а сетне се залови да просвещава другите.
Опитваше се да ги учи как се учи. Обясняваше, демонстрираше, сочеше миналото като пример за бъдещето – удачен или фатален. Четеше, мислеше, разпространяваше мисленето си, убеждаваше ...
  495 
Надежда беше възпитана в пиетет към културата и в страх от Бога и грехопадението. С времето вътрешната нагласа, ценностите, които изповядваше, въпреки артистичното поведение и закачливостта, придадоха на израза и недостъпност. Изглеждаше дръпната, понякога дори високомерна - изцяло отнесена в своя с ...
  221 
Тази вечер бе вълшебна. Луната бе скрила сребърното си лице зад облак. Водите на езерото бяха черни като бездна. Гората би притихнала в очакване на новия ден. Лястовичките наблюдаваха притъмнелия свят наоколо.
Там в далечината се чуваше виенето на вълчица. Нейните крака бавно пристъпваха по мократа ...
  172 
Разболя се мамин Пешо. Ей така – от нищото. Просто се разболя. И взе да вехне и съхне. Не ще вечер да отиде в бар-вариете-ресторанта на бай Кольо, цяла нощ се върти и стене, все нещо зяпа в телефона, дето и майка му не може да види, сутрин с подути очи отива на работа.
А работата му беше трудна и до ...
  267 
Гледаше с празен поглед Луната. О да, с нея бяха приятелки. Вече десет години се взираше в това голямо, бяло око. Понякога загадъчно, забулено в облаци, а друг път греещо ярко като слънце.
- Ще ми помогнеш ли? – шепнеше като дете, но окото мълчеше тъжно. Вече порасна и не питаше. Само се гледаха.
Ти ...
  550  28 
Фенрир дълго убеждавал Максим да тръгне и накрая шаманът се съгласил.
Те опаковали много вещи и реликви за борбата и смъртта на съществото и тръгнали с микробуса си към древния Урал. Но само при условие, че Максим ще бъде на мястото на посланика, а Фенрир ще шофира. Демонът стисна зъби и се съгласи. ...
  489 
Марина живееше сама в близост до гората, отдавна децата й се бяха преместили в града, в селото жителите се брояха на пръстите на двете ръце, нямаше работа, нито транспорт до близките населени места. Нито можеха да работят, нито децата на училище да ходят... А мъжът й почина преди две години. Оттогав ...
  327  11 
Ама лош човек си е… Старият полковник убедено го беше присъединил към списъка на лошите и зетят. Всички са лоши…
Цябото човечество… Да, дъщерята и синът не съвсем. Идваха всеки ден, изпълняваха нарежданията му, послушно изслушваха ценните указания, които им даваше.
Да, де – не знаеше доколко ги изпъ ...
  260 
Детето се роди след десетина часа и много измъчи Вела. Болките не стихваха. Първо надаваше силни викове, после уморена и разтреперана от ужасната пулсираща болка се сви на одъра и скимтеше като ранено животинче. Гърлото й се продра от крясъци, въртеше очите си като полудяла. Мислеше, че умира. Накра ...
  500  15 
– Страх ли те е?
Исках да извърна очи, но хипнотизиращото присъствие ме принуждаваше да го гледам и да не се откъсвам от него. Все пак бях удостоена с височайшата чест да ме посети лично. Да разговаря с мен. Да чуе отговорите ми.
Суров, проницателен поглед, прочитащ ме като книга. От начало до край, ...
  205 
Халил ага стъпи върху ствола на стария бряст, отдавна отсечен, за да не препречва мегдана и от тогава лежащ си там като удобно място за дебнене на сеир и почивка.
Огледа събраните насред село гяури. Де пък на бея му хрумна баш сега, в началото на лятото, време тъкмо за работа, да си играе на ново уп ...
  261 
Отвори вратата. Той стоеше на прага целият подгизнал от дъжда. Висок, слаб, леко хърбав. Косата му бе мокра, слепена на кичури, а по лицето му се стичаше вода. Имаше жалък вид. Приличаше на виновно хлапе.
"Никога не съм го харесвала, но пък е добър". - помисли си тя със съжаление. Не можеше да го по ...
  548  12 
Знаеше, че ще го утолява дъхът на живите дъждове, събрали сълзите на някой клетник, положил цвете върху пръстта....Ако изобщо се сетеше за него в миг от битието си.
Ако знаеше къде се събират безсмъртните реки на живота със свободната човешка душа. Или беше виждал присмеха на смъртта с очите си, и б ...
  480  13 
Рада
Старата черна топола се оглеждаше тъжно в калната локва, която все още не се бе изпарила след снощния есенен дъжд. Оголелите й клони уморено стърчаха в безкрая на тъжното сиво небе, рисувайки сякаш усмивка, но наобратно. Или такава, каквато прави човек, когато го боли много. Душата.
Всички си б ...
  268 
Теофан
Имало едно време спокойно и китно селце…
Но моята история не започва така. Аз съм монах, на гърба си нямам дори расо, но в един вързоп нося малка библия, която ми е скъп подарък от отец Паисий, парче мухлясало сирене и къшей корав хляб. Не съм спирал да вървя от дни, не сещам краката си и тър ...
  330 
3.
- Отива в Ада?
- По-зле… Става вещица…
- Марийчето?
- Е, още не го знае, но е готова. Щом е подмината от любовта, какво й остава… ...
  281 
Изтърколиха се няколко недели и лятото сияеше в пълния си блясък.
Беше краят на юли, горещо и жежко време. По небето не се виждаше нито едно облаче. Лястовиците се криеха в гнездата си и боязливо надигаха главички.
Реката край селото течеше мудна и изморена. Водата й намаля и бели камъни като зъби с ...
  649  10 
Днес помолих Бог да ми отвори очите и да ми открие как изглеждам в огледалото на моята душа. Той в Своята милост се съгласи и ми показа пътя по който да стигна. Трябваше да мина през пътека изградена от моите мечти и терзания, да прекося моста на надеждата в моето съзнание и отвъд планината на фанта ...
  344 
Часовете започваха в 8, 30 часа. Вървях бавно към училище. Бях само на 17 години и животът бе пред мене с цялата си красота и с всичките си недостатъци. В класа имах две приятелки – Камелия и Лидия. Те седяха на един чин и винаги ходеха заедно. Аз пък седях с момиче, което не ми беше приятелка, но п ...
  209 
2.
Иван кимна. Абе, тоя дзвер май беше прав…
И защо съм ти? Беден и, казваш, честен човек?
Порядъчен. Но – сега. А преди беше един…
Кога това? – учуди се Иван – Нищо такова не помня… ...
  251 
1.
Иван закопча ципа и се обърна към чешмата, за да се измие. После погледна тоалетната чиния… Брех, щеше да забрави да спусне капака! А това означаваше яко стържене…
Сети се за стария виц: „Всяко удоволствие се заплаща“, казал си един, когато му поискали пари за погребението на тъщата… Ама ако чове ...
  272 
Горски ягоди от Чудните мостове
На А.
-Пламене, ела моля те при мен като си изпушиш цигарата. Пускам си едно кафе и ще съм в кабинета си.
Пламен му кимна в знак на съгласие и управителят на счетоводната къща поздрави събралите се служители пред офиса и влезе в сградата.
-Сигурно пак има някой гаф с ...
  389  24 
Влюбени
Тя го забеляза няколко дни след погребението на съпруга си. Кадеше пресния гроб с тамян, когато няколко метра вдясно видя млад мъж, седнал на земята. Стиснал глава между коленете си, не помръдваше, само потрепването на гъстите му къдрици подсказваха, че плаче беззвучно.
Младата жена остави к ...
  311 
А животът неотклонно вървеше напред. Скоро коремчето на Артемис си пролича. Стана малко по-ленива и трудно подвижна, посядаше по-често. А аз бях повече от щастлив, въртях се около нея, не давах да вдигне и чаша с чай, както се казва.
- Артемис, така не може, скъпа, и ти и бебето имате нужда от разхо ...
  283 
- Арти,хайде преобличай се и да идем да искаме благословията на майка ти, така е редно все пак.
Награбахме бутилки, тортата, продукти разни и вече паркирахме колата пред дома й.
През отворения прозорец се дочуваше пиано
- Мама,... пак е изпаднала в меланхолия, свири на пианото любимите си парчета. С ...
  288 
Изненадах мадам Пелагия дьо Боне с букет гладиоли. А тя ми се стори още по-симпатична, делова, решителна.
Приготвен с вкус и стил обяд, стига да има гладни и обстановката да е малко по-обикновенна, а не чак толкова изискана и буржоазна, бих добавил. Разказваше с истински гняв за пристрастието на хор ...
  247 
Баба казваше, че когато човек има тежък и труден живот, Господ му подарява лека смърт.
Беше студена ноемврийска нощ.
Вятърът извиваше снага и пъчеше гърди, като ги опираше в стъклата, сякаш правеше опит да влезе вътре у дома, да се настани удобно до печката, и да си кротне нрава, макар и за малко. К ...
  356  14 
Този разказ е преведен от руски език от самият автор
ШАМАН МАКСИМ
случай № 2: горският пазител
ГЛАВА 1
Някъде в Северен Урал група туристи, дошли да изучават традициите и обичаите на малките народи, бягаха през гората от нещо непознато и страшно! ...
  469 
След минути денят си отива и изгряват звездите...
- Моля - пророних
- Петро, Артемис е, къде си
- В къщи съм, случило ли се е нещо - попитах
- Не нищо, просто питам - ми отговори ...
  280 
Днес съм ужасно зает. Шефът ми е дал десетки задачи, които няма как да свърша дори за седмица. Направо ми е бръмнала главната, още повече че едни клиенти ми късат нервите. И, естествено, се обажда леля ми с молба за услуга. Трябва да взема някакви документи от болницата, в която е лежала преди месец ...
  277 
Жътвар отново ме посети тази нощ в съня ми. Аз го погледнах с отчаяние и го попитах: „ Ново предупреждение ли имаш за мен? Нали вече превърнах любовта си в сън, какво искаш да направя пак?“. Той ме погледана със страшните си очи, но аз не се уплаших, а просто се поизправих малко в леглото си. Жътвар ...
  245 
Милета
–Направо топ модел! – произнесе Мартин, прехласнат по новата колежка.
–Тая няма да ти обърне внимание – отговори бавно Стефан, който също не я изпускаше от поглед.
Представиха им я и така Милета започна работа в техния отдел. Мартин не знаеше на кой свят се намира. Такава красива жена! Всеки ...
  297 
Не, че на тръни ходех да работя и при Тимо Спиридонис, но ми беше противна жената с която живееше, кирия Краси, не вино, ами оцет, кисела както винаги, заядлива.. А аз я прекръстих на скило- куче, кучката Джаф-Джаф.. Иска да й казвам кирия Спиридонис това, кирия Спиридонис онова. Каква кирийка си, с ...
  265 
Станете! Присъда… Осъждам ви на пет години затвор за използване на езика на омразата при спасяването на свидетелката. Според меродавните показания на полицаите, когато сте видели катастрофиралата кола, вие не сте се подчинили на заповедта да не се намесвате и сте нарушили закона, изискващ разпределе ...
  467 
Предложения
: ??:??