14 596 резултата
&
Медицинската сестра Мехрибан Каракушева се прибра в дома си от нощна смяна, взе си душ, хапна една ябълка, както си беше по халат, и се насочи към спалнята. Време беше за жадувания отдих след напрегнатото нощно дежурство. Неделя беше – с мрачно, дъждовито, хладно априлско утро. Закучи се нещо пак ...
  327 
Инат беше… Ама голям инат. Когато тя реши да се омъжи за него – все мълчеше и не отговаряше на намеците й. Веднъж тя не издържа и каза: „Трябва да се ожениим, защото вече ще ми личи…“ А той зяпна – „Ама аз нищо не съм правил…“, та се наложи тя да го бутне по правия път: „ Ми, прави… Докога ще те чак ...
  223 
Не знам с какъв кураж се примъкнах до сами селото. Не беше от глад, беше заради нещо, което трудно мога да опиша. Може би заговори другата част от същността ми...Онази, която не ми бе отредена за живот, защото само на половина съм див. Но се радвам, че точно необузданата и волна част от произхода ми ...
  360  17 
Бедността не винаги има материални измерения, а и душевни.
***
Протегна слабата си набръчкана ръка приличаща на кафяв корен. Не изпитваше срам да проси, защото беше свикнала. Очите ѝ гледаха умоляващо, но дълбоко в тях имаше мрак.
– Како, дай малко зелева чорба. Гладна съм. Ти си добра душа. Господ ...
  317  10 
ЕКСКУРЗИЯТА
Април, краят на шестдесетте години на ХХ век. Два големи автобуса, пълни с весели и жизнени, преизпълнени с очаквания за романтични преживявания ученици от техникума. Пътувахме на екскурзия из България. Седем дни - спомен за цял живот! Тръгнахме от Елхово. Да уточня - губят ми се някои м ...
  292 
Разказът е преведен от руски език.
ГЛАВА 4 ФИНАЛ
Бяха пътували дълго време. До мястото, където започна историята на Дея. До Москва.
Според Макс е било необходимо да погребат Игоша там, където е станал спонтанният аборт.
Накрая стигнаха до една стара частна къща. Къщата изтънчено изпращаше гостите с ...
  310 
Днес беше горещ ден. Юлското слънце беше се спряло високо в синьото небе и хвърляше жар още от сутринта. Птиците се бяха свили в клоните на дърветата и търсеха сянка от зноя.
Данчо, баба Кера и мъжът й Стоян се качиха в каруцата и Данчо подкара конете към съседното село.
Там бяха разтворили портата ...
  632  14 
Актриса за „Оскар“
Шекспир е казал, че целият свят е сцена, а ние сме актьори в него.
Ема от квартал „Пролет“ бе актриса от театъра на живота и от сутрин до вечер играеше бляскави представления.
В понеделник будилникът иззвъня точно в седем и бившата гимнастичка скочи от леглото, облече се бързо, св ...
  239 
ИСТОРИЯ Е КАЧЕНА И ПРЕВЕДЕНА ОТ САМИЯ АВТОР!
Глава 2
Максим Аркадиевич и Фенрир пристигнаха в кафене "Седемте валкирии" в 9:55. Но преди това демонът беше претърпял метаморфоза.
И сега той приличаше на четиридесетгодишен привлекателен мъж с гъста черна коса. Познатите копита се бяха превърнали в стр ...
  293 
Беше неделна сутрин и Данчо пиеше кафе на чардака. Долу в градината Фанка с две кофи поливаше цветята. Хубави ружи бяха надигнали глави и пъстрееха. Цветята бяха живвнали след грижите й и слънцето беше изплувало на небето. Още не беше станало горещо, но се очертаваше топло време. Данчо премлясваше ш ...
  372  10 
Три пъти любов
Казвам се Огнян, огнена натура. Това обаче не ми помагаше в любовта. Три пъти се срещах и разделях с нея, за което безкрайно ѝ благодаря. Оказа се вярно, че затворената врата дава шанс да се отвори друга.
За първи път се влюбих в детската градина. Бях на пет и за мен Елвира беше най-к ...
  285 
Минке… Минке… Минке…
А, май има и друга Минка? Къде е? Оппа, викат ме… Това е… Мама, да – мама е. Забравих името й и все я бъркам с Мама Зло от оня подкаст…
Мама… Майка ми… Какво иска? А, да ям… Да ям ли? О, вече съм седнала до масата. Време е за вечеря.. Така ли? А, да – преди малко си чатех с няко ...
  452 
Глава 1 НАЧАЛОТО
Макс се събуди от силен шум. Перфораторът на съседа учтиво му пожелаваше добро утро, като блъскаше мозъка на нещастния.
-Да еба!" - Също учтиво, но мислено поздрави съседа.
Перфораторът замълча. Макс се успокои. Но тъкмо когато се канеше да изпадне отново в блажен сън, онова гнусно ...
  490 
Баба Гичка се прибираше засмяна. С удоволствие би си подсвирквала с уста, но не можеше. Нямаше предни зъби и не подхождаше на нейните години. След обучението в читалището, вече бе готова да се справи с новото чудо на техниката - интернет. От седмица обикаляше лъскавият си лаптоп копнееща като дете в ...
  503  12 
Нареди се с полупълната количка на опашката. Само две каси работеха, беше времето, когато се сменяха смените. Когато наближи лентата, преди да качи продуктите на нея, избута количката встрани към неработещата съседна каса и взе само бутилката бира и пакета хляб. По-късно някой служител щеше да разка ...
  446 
Подаръкът
На А.
Да си легнеш гладен сигурно е най-неприятното чувство, което човек може да изпитва. Далеч по-неприятно е от позвъняване от непознат номер, който ти съобщава, че в момента не могат да те назначат на работа, но ще се свържат с теб, ако излезе подходяща позиция за човек с твоята квалифи ...
  461  13 
Все по-силно напичащото сутрешно слънце галеше с лъчите си побелялата му коса, а той прикриваше с ръка телефона си, за да не му блести в екрана. Пръстите му се движеха ловко и сменяха картинка след картинка и видео след видео. Спеше малко часове, а времето му в будно състояние минаваше с малката маш ...
  297 
Пролетта помете зимата и студа като с вълшебна пръчка. Бликнаха ручеи и потоци, реките зашумяха с бистри води по склоновете на планината. Зеленото обагри дърветата, а синевата небето. Слънцето препичаше силно, а ветровете отстъпиха и се скриха в дъбравите. Пролетта разпука всички пъпки, пристигна цв ...
  570  11 
Господин съдия,
Пише ви госпожа Хикс от град Игрек, столица на провинция Зет.
С настоящето искам да осъдите и накажете родителите ми, задето са ме родили без мое съгласие…
Ние живеем в демократична правова държава, която зачита правата на децата. Сред тях и правото на нормален живот. А такъв на мен ...
  461 
В ранните зори на новата демокрация, новоизбраният кмет в добруджанското село Р., се беше настанил удобно в мекото си кресло. И двата си крака беше сложил върху разхвърляните на бюрото му бумаги. В този момент на вратата се почука:
- Влез! - отвърна с покана на почукването той.
Вратата се отвори лек ...
  626  13 
- Шътттт…чибааа…
Една смугла девойка излезе и разкара кучето. Завърза го за единственото дърво в двора им. Беше стройно момиче, с черна лъскава коса, сплетена на две плитки, шарени шалвари и тъмен елек. Очите й бяха сиви и мрачни. Огледа ме изненадано. После се спря срещу мен и зачака да види какво ...
  450  11 
Обичахме с Магдалена, като си дойдем в Атина на почивка, или на гости у нас си, да пийваме кафе в заведението срещу входа на парка. Избрахме си го, защото беше близо до къщи, а децата като по- малки ги пускахме из парка да играят, а ние се наслаждавахме на ароматно елинико кафе и радостни родители, ...
  255 
ХУБАВА ЖЕНА
По улиците отдавна не вървяха хубави жени. Само понякога мъжете се обръщаха след някоя… Такава – нормална. Средна хубост, обикновени черти, видимо женска фигура…
Хубавите жени бяха по домовете. В дворци, вили, имения. При мъжете, които можеха да си позволят покупката на няколко перспекти ...
  261 
Писането на разказ е трудна работа понякога: я звънне телефонът, докато си се задълбочил в изграждането на характерите или разгъването на сюжета; я вдъхновението отслабне и накрая падне като гласа на Рени Ковачева от филма “Оркестър без име.” Когато това се случи, се зачитам в нещо, и чакам вдъхнове ...
  486  11 
Той слезе на гарата понеже пръстта наоколо беше червена като залез, и това му хареса.
Беше задушно, но нямаше да вали, защото облаци нямаше никакви.
Сега, при случващият се истинският залез всичко беше червено – той, влакът, кондуктора, провесил глава през прозореца, и разтеглил уморена усмивка, стр ...
  246 
Година 1967……Младежката символика на поколението.
Денят на учебната година съвпадна с неделята, но на следващия ден празнично облечени, новоприетите студенти се събраха пред стълбището на Медицинския факултет. Тук беше вратата, през която щяха да влязат за знанията, за които бяха кандидати и спечели ...
  433 
Това, което ще направи хлябът, не може да направи мечът.
Народна поговорка
Суров човек беше Манол Едноръкия.
И колкото тежък беше недъгът му, дваж повече бяха проклетията и алчността му. Загуби дясната си ръка като дете, кога младият вол я промуши с рога си, и щом гангрената плъзна по нея, един възр ...
  641  15  30 
На А.
Всяка сутрин Стефан имаше строго определен ритъм. Ставаше точно в шест часа, нито по-рано, нито по-късно. Дори да се събудеше преди алармата, което се случваше почти всеки ден, той не ставаше преди определения час. После отиваше в банята за бърз душ. След това си оправяше леглото, обличаше се ...
  582  28 
'' Дойде есента и мен ме взеха войник, ''... се пееше в една песничка. А сега сме на работа, уж зазяпани в мониторите си а витаехме някъде. Някакъв роднина на полуприятел от фирмата ни, имаше школа за любители шофьори, споменах му, че имам позната сега завършва гимназио и искам да й подаря курс.Изле ...
  283 
СТАРОТО УЧИЛИЩЕ
В един топъл летен ден, Ана вървеше бавно по тихите селски улички. Дошла да помогне на старите си родители, използваше случая да се освежи навън. Пък можеше да срещне и някой от местните хора и да си поприказват. Харесваше и това. Така поддържаше жива връзката с родното си село. Мисл ...
  296 
Тъмно и студено е.
Във вечери като тази няма много какво да правиш, освен да слушаш Караконджула дето търкаля гюлето на тавана от единия до другия му край.
Какво беше това нещо, дето го търкаляше не беше ясно, но приличаше сякаш някой търкаляше гюле, бавно и на пресекулки.
За това как се казваше, ра ...
  235 
Когато Султана отвори фурната в чаршията, много хора я гледаха с присмех. Де се е чуло и видяло, насред дюкяните с мъже - майстори да се пръкне и дюкян на жена… Еснафът няма ли думата? – чудеха и се маеха мъжете…
Гледаха я отдалече скептично, а иначе с любопитство надничаха какво става. А тя, Султан ...
  950  11  34 
Големите й очи ме гледаха в очакване. Без да се колебая започнах.
- Като ученик тренирах волейбол, сигурно съм бил добър състезател, защото бях в основната шесторка на отбора. Често тренирахме с девойки старша възраст, разделяха ни по три момичета и три момчета като за истински волейболен мач.
При в ...
  358  12 
Още едно микро разказче :)
Макар робата да лепнеше по тялото ѝ заради изкачването на стъпалата, Ювина потръпна. Сенките танцуваха като живи по стените на безкрайното мрачно стълбище. Зловещ вятър виеше като банши, което предизвестяваше скорошна смърт. Като знаеше към какво се бяха запътили - нищо чу ...
  224 
Студът беше обхванал в ледените си пръсти коритото на Висла и тя мълчеше вкочанена и побеляла.
В Северна Полша зимите бяха сурови, тягостни и дълги. Вятърът свиреше из планината, виеше вечер из горите и притихваше само в улуците на къщите. Селцето до Хелмно беше разпръснато като стадо диви кози из с ...
  894  44 
Привършвах вече работата си, подредих градинските инструменти, оставаше да изтупам ръцете си и да ги забърша в работните си дрехи, когато гласецът на Йоана ме сепна през балкончето.
- Кирио Петро, Петро,... ще дойдеш ли вътре да си вземеш фрапето, мама я няма и заръча да ти направя.
Обикновено го но ...
  292 
Вероятната история на една кухненска хлебопекарна.
На А.
Драгоценни ми, читатели! Няма как да знаете, но аз съм математик по образование и занимание. И то не каква да е математика, а финансова и застрахователна такава. Цял живот събирам и анализрам данни, правя статистически криви и вероятностни мод ...
  603  22 
По много глупава причина бързаше Пламен в ранното съботно утро. Беше слязъл от автобуса след двайсет и пет минутно пътуване, така че му оставаха още пет минути да се качи на трамвая, ако иска да спести един билет. Не че беше стиснат, просто картата му с билети 30 + беше празна, а нямаше дребни, за д ...
  252 
Валун в степи
1
Каждый год, зарастая травой, степь меняет свой покров, по-разному чередует свои просторы пустынный рисунок, пёструю пляску чудит некось. Обновляет травяные ковры непаханая земля, и только серебристый ковыль из года в год бережёт свои сомкнутые прогалины. Завораживает человека запах с ...
  301 
'' Има една опасна възраст, когато си харесван и желан от майките и техните дъщери... ''
Джакомо Казанова
Поглеждах скришом към големият часовник в залата. Броени минути до кафе-паузата, както хумористично наричахме пиенето на кафе в офиса. Изпод вежди гледах разсеяно. Ето красивата кирия Доротея, г ...
  318 
Предложения
: ??:??