40 832 резултата
Минаха двадесет години, откакто се омъжих за Петър. Бракът ми е хубав, много дори, но ми липсват онези подробности от младостта ми, които караха кръвта ми да кипва.
Петър се прибира вечер от работа и вместо да ме пощипне или погали, сяда пред телевизора и нахално се провиква:
- Стефке, Стефке ма, да ...
Петър се прибира вечер от работа и вместо да ме пощипне или погали, сяда пред телевизора и нахално се провиква:
- Стефке, Стефке ма, да ...
1114
9
Седнали сме с жената да закусваме, пием си кафето и гледаме сутрешния блок по руската телевизия. Нещо от рода на нашето „ Добро утро" или „ Здравей, България". И там всякакви теми разискват. Аз го гледам и слушам с едно око и ухо, докато не ме заинтригува новата тема. За изневярата. Поканили в студи ...
2411
29
... ако сега от някъде засвиреше хармоника, тя щеше да е напълно убедена, че не просто е избягала от вкъщи, а просто е попаднала в уестърн.
Вече трети ден вървеше, а магистралата сякаш нямаше край... Америка, какво да се прави. Пътищата са дълги, прашни и празни...
От време на време прелитаха по няк ...
Вече трети ден вървеше, а магистралата сякаш нямаше край... Америка, какво да се прави. Пътищата са дълги, прашни и празни...
От време на време прелитаха по няк ...
1694
10
Когато светът беше много млад и боговете ги нямаше, нито пък богините (да се чуди човек за какво са богини без богове) имаше едно странно-опасно омагьосано-размагьосано създание, което се казваше Спаска и което бе нетипично, себично и егоистично зеленооко чудовище, което след седмата чаша огнен сок ...
1006
2
- Върви ми купи батерийка девет волта за уреда, че не мога да измервам. Старата се изтощи. - провиква се покачения на релсовия кран в бъдещия цех за производство на фитнес уреди, където работя като снабдител , електротехник... Вземи ми и две-три изолации ПВЦ.
- Само това ли? - питам го и примижавам ...
- Само това ли? - питам го и примижавам ...
1390
6
... Вратата се отвори, усетих тежките му стъпки по дървения под. Беше тъмно и когато се обърнах, видях само силуета му. Приближи се към мен и ме прегърна. След това устните ми се докоснаха с неговите! Отдръпнах се и Той ми рече:
- Щом няма да си моя, по-добре да умра!
И изведнъж изстрел се разнесе и ...
- Щом няма да си моя, по-добре да умра!
И изведнъж изстрел се разнесе и ...
1107
3
Парцалената кукла
на Палечка с нежност и обич
Тихо стъпваш, когато се промъкваш в сърцето ми.
Плажовете бяха пусти като зародилата се празнота в сърцето ми. Вълните яростно прехвърляха буните и гневно протягаха тъмните си води до крайбрежния път. От някъде отекваха печалните гласове на серените. Сту ...
на Палечка с нежност и обич
Тихо стъпваш, когато се промъкваш в сърцето ми.
Плажовете бяха пусти като зародилата се празнота в сърцето ми. Вълните яростно прехвърляха буните и гневно протягаха тъмните си води до крайбрежния път. От някъде отекваха печалните гласове на серените. Сту ...
2035
7
Двамата клошари бяха седнали зад една малка порутена кръчма. Единият се оплакваше от състоянието на дрехите си, а другият го гледаше начумерено и му говореше с повишен тон.
- Ти луд ли си бе? Я виж мен! Хич не ми пука, че съм целият окъсан. Нали съм облякан с нещо. Пък и пари за дрехи не давам. Всич ...
- Ти луд ли си бе? Я виж мен! Хич не ми пука, че съм целият окъсан. Нали съм облякан с нещо. Пък и пари за дрехи не давам. Всич ...
978
14
Историята помни много куриози. Все още обаче очаква да я изненадат с ракия от диня. Истинско предизвикателство би било да се дестилира такава от чушки. Поел върху себе си кръста на пионер, изчетох де що намерих литература за обратната осмоза, ферментацията, дехидратацията, конструирането на казани и ...
1182
6
- Харесвам розите и хризантемите.
И вътрешен глас, който ми нашепва:
- И маргаритките.
- Да, и маргаритките харесвам. Обичам и лалетата.
И вътрешен глас, който ми нашепва: ...
И вътрешен глас, който ми нашепва:
- И маргаритките.
- Да, и маргаритките харесвам. Обичам и лалетата.
И вътрешен глас, който ми нашепва: ...
1778
16
Няколко отчетливи потропвания и две гигантски обувки се вмъкнаха под носа ми. Повдигнах глава, трябва да съм бил много жалка гледка, да опитвам да се движа в моето състояние. Сивите очи на госпожа Мене ме гледаха съчувствено иззад дебелите стъкла на кехлибарените й очила.
- Някаква злополука ли ви с ...
- Някаква злополука ли ви с ...
997
4
Тя си има своята тайна. Всяка вечер я гушва и приспива. След това се промъква в съня му с най-изящните котешки стъпки. Да не го събуди. Нежно провира пръсти през косата му. После само връхчетата им нетърпеливо пробягват по уханните устни... Дълго съзерцава, докато очите привикнат с тъмнината. И може ...
819
2
За свекърчо или „това не го правете у дома”
Направо ви казвам, мразех го от цялото си сърце и душа. Толкова много, че направо ми идеше да го утрепам, ама щяха да ме съдят като за човек, а той не е. Десет години ми трови нервите, та затова сега немам нерви. Що рев съм му изревала на този свекър, с из ...
Направо ви казвам, мразех го от цялото си сърце и душа. Толкова много, че направо ми идеше да го утрепам, ама щяха да ме съдят като за човек, а той не е. Десет години ми трови нервите, та затова сега немам нерви. Що рев съм му изревала на този свекър, с из ...
1943
41
Какво изпитваш сега? В момента ли, учудено запита тя!? Да, точно и ясно беше съдържанието на краткия отговор.
Болка! Прошепна се тихо, толкова тихо, че непознатият едва успя да долови думите и.
Болка?! Каква по-точно, учудено запита той, болна ли си или не се чувстваш добре?! Мълчание...
Мъжът усети ...
Болка! Прошепна се тихо, толкова тихо, че непознатият едва успя да долови думите и.
Болка?! Каква по-точно, учудено запита той, болна ли си или не се чувстваш добре?! Мълчание...
Мъжът усети ...
1169
- Мой ред ли е? - попита Дейвид, докато търпеливо понасяше опитите на Ейдриън да сплете косата му на рибена кост.
- Да, твой ред е... Дейви, нали ще ми кажеш, ако те скубя?
- Естествено, Ади.
Каза го почти през зъби, защото точно в този момент Ейдриън здраво дръпна кичур от косата му.
- И така... Пр ...
- Да, твой ред е... Дейви, нали ще ми кажеш, ако те скубя?
- Естествено, Ади.
Каза го почти през зъби, защото точно в този момент Ейдриън здраво дръпна кичур от косата му.
- И така... Пр ...
943
2
Регистрирах се в сайт за запознанства. Реших да търся нещо. Какво ли щях да открия там? Нещо точно определено, или определено точно нищо не търсих? Не мина много време и попаднах на един профил. Без снимка, без име. Просто нищо. Стори ми се доста интересно. Реших да пиша. Пратих усмивка. Получих усм ...
1033
9
ТАТКОВСКАТА ПРИЧЕСКА
Измолих госпожица Въшкова и Малък батко от Бившата и ги заведох при баща ми на село.
На село, като на село. Всички бабки й се радват и когато я попитат:
- На колко годинки си?
Тя гордо обяснява: ...
Измолих госпожица Въшкова и Малък батко от Бившата и ги заведох при баща ми на село.
На село, като на село. Всички бабки й се радват и когато я попитат:
- На колко годинки си?
Тя гордо обяснява: ...
2032
10
Ръката и трепереше - външен израз на борбата вътре в нея между разума и сърцето. Но не - тя вярваше, че в любовта сърцето дирижира. И ето - пак. Този път желанието беше по-силно и от гордостта и. Набра познатия номер.
- Моля?
- Аз съм... как си?
- ... (едно достатъчно дълго мълчание, за да ускори пу ...
- Моля?
- Аз съм... как си?
- ... (едно достатъчно дълго мълчание, за да ускори пу ...
881
15
На Мишо Ганев
Напразни усилия 4
(Край)
В една голяма страна, в една по-малка долина, на една още по-малка поляна, в изключително малка дупка живееше Червей. Мазен и гаден, но галантен джентълмен. Неговата цел бяха жените. Обичаше Червейки. Въобразяваше си, че и те го обичат.
Първата му приятелка беш ...
Напразни усилия 4
(Край)
В една голяма страна, в една по-малка долина, на една още по-малка поляна, в изключително малка дупка живееше Червей. Мазен и гаден, но галантен джентълмен. Неговата цел бяха жените. Обичаше Червейки. Въобразяваше си, че и те го обичат.
Първата му приятелка беш ...
974
Една вечер, 5-6 минути. Лято, море, място, което наричаш аз съм у дома. Изведнъж у дома влиза тя. Червена коса, невероятна усмивка с лека трапчинка на устните с очи, в които блести нещо, в което след миг се убеждаваш ти. Тя е любовта, влязла у дома. А ти като че ли не виждаш в нейните очи, че друга ...
740
2
Събудих се с неочаквано приятно усещане. Дали беше истина. Разрових боклуците около леглото си, за да проверя. Почти веднага намерих преполовена кутия цигари. Значи може и да не съм ги отказал. Но усещането, че съм го направил, беше толкова истинско. Отидох в кухнята и запалих цигара, докато размишл ...
1450
3
Напоследък съвсем спрях да разбирам... нас - хората. Заобиколена съм от едни тъжни лица, от едни човешки същества, които са се научили в последно време да се самосъжаляват - постоянно! Сякаш това е станал главен приоритет в живота им. Егоизъм... всичко, което ги заобикаля, е техния егоизъм. И не иск ...
1335
5
Безмълвно вървеше малко момиче с цвете в ръка. Гледаше красивото растение сякаш бе едно едничко на света и не отместваше поглед. Хората минаваха покрай него за миг учудвайки се, но после се връщаха в забързаното си ежедневие забравяйки го. Тя беше на 6 години, с бяла като сняг кожа и големи красиви ...
1749
1
Докато лежах и проследявах танца на светлините по тавана на стаята ми, чух, че по радиостанцията отброиха два часа след полунощ. Явно съм стояла в това положение доста дълго време. Звездите светеха толкова силно, сякаш всяка една беше едно малко слънце, намалено в кукленски размери. А луната.. Ах, т ...
928
Нейният живот беше монотонен и еднообразен. Трябваше да промени нещо в него. Беше й писнало от неразбиране, недомлъвки и тихи... скандали. Защото в крайна сметка я упрекваха за всичко, което било или не било, трябвало да се случи.
А работата - не я плашеше. Тя беше и мъжът, и жената в къщи, защото с ...
А работата - не я плашеше. Тя беше и мъжът, и жената в къщи, защото с ...
949
11
Напразни усилия 3
Работата на улицата е интересна. Много хора. Разни желания.
Тя се настани удобно на тротоара. Започна да си оправя сутиена. Беше се скъсала едната презрамка.
После се появиха и другите. Имаше руси, черни, червенокоси. Млади и слаби. Като изсмукани. Предизвикателни.
Тя стана и зае п ...
Работата на улицата е интересна. Много хора. Разни желания.
Тя се настани удобно на тротоара. Започна да си оправя сутиена. Беше се скъсала едната презрамка.
После се появиха и другите. Имаше руси, черни, червенокоси. Млади и слаби. Като изсмукани. Предизвикателни.
Тя стана и зае п ...
911
- А като се видим какво ще се реши?...
- Ще ти кажа: "Ето ме... истинска, такава, каквато искам да ме помниш"... и ще ти се ококоря, ще попитам: "Виждаш ли нещо в очите ми?... Загледа ли онова като трапчинка до бемчицата, дето изниква като се усмихна? Чувстваш ли,че ме познаваш от векове?..."
И кога ...
- Ще ти кажа: "Ето ме... истинска, такава, каквато искам да ме помниш"... и ще ти се ококоря, ще попитам: "Виждаш ли нещо в очите ми?... Загледа ли онова като трапчинка до бемчицата, дето изниква като се усмихна? Чувстваш ли,че ме познаваш от векове?..."
И кога ...
1164
19
Имало едно време едно малко момиченце...
Това малко момиченце си играело на тревата - незащитено, то се смеело от сърце.
Един ден дошъл той... Хванал я за ръка и й казал, че ще й покаже големия свят...
Отвел я.
Тя била толкова погълната от всичко, което виждала. Грабела с пълни шепи от новостите. ...
Това малко момиченце си играело на тревата - незащитено, то се смеело от сърце.
Един ден дошъл той... Хванал я за ръка и й казал, че ще й покаже големия свят...
Отвел я.
Тя била толкова погълната от всичко, което виждала. Грабела с пълни шепи от новостите. ...
1369
1
Малката горска къщичка всъщност представляваше една стая с камина, малко диванче и голяма дървена маса, точно до едно от малките прозорчета, покрити с плътни завеси.
Дейвид и Ейдриън се бяха сгушили под мекото одеяло пред огъня. И двамата държаха по чаша чай и (странно) мълчаха. Той беше легнал на р ...
Дейвид и Ейдриън се бяха сгушили под мекото одеяло пред огъня. И двамата държаха по чаша чай и (странно) мълчаха. Той беше легнал на р ...
1088
6
Тъмно. Чува се шумолене. Някой се препъва в нещо и мърмори. Светлина. Вижда се вътрешността на студио, няколко декора от стиропор във формата на стена. Маса с телефон и три стола, в дъното още няколко стола. Човек.
- Къде ми е сценарият? - от думите му се разбира, че е Водещият.
Не последва отговор. ...
- Къде ми е сценарият? - от думите му се разбира, че е Водещият.
Не последва отговор. ...
1381
7
На 2 октомври тази (2007-ма) година се навършват 15 години от смъртта на баща ми.
Това са някои от спомените ми за него - като един малък жест на признателност и преклонение пред паметта му!
Баща ми е роден на 20 април 1910 година. Спомням си как, когато бях съвсем малко момченце още, на пейката пре ...
Това са някои от спомените ми за него - като един малък жест на признателност и преклонение пред паметта му!
Баща ми е роден на 20 април 1910 година. Спомням си как, когато бях съвсем малко момченце още, на пейката пре ...
5808
1
14
Запознаха се случайно, някъде във виртуалното пространство.
Тя беше сама - за пореден път. Не й се спеше. Пусна си музика и реши да си побъбри с някой - из нета. Влезе в един от чатовете.
Зарови се в списъка с никове. Леле, каква шарения! Ако започнеш от първия и ги сглобиш, би се получил интересен ...
Тя беше сама - за пореден път. Не й се спеше. Пусна си музика и реши да си побъбри с някой - из нета. Влезе в един от чатовете.
Зарови се в списъка с никове. Леле, каква шарения! Ако започнеш от първия и ги сглобиш, би се получил интересен ...
865
7
Интересно - помисли си тя - какво става с оживените улици по това време на денонощието. Не за първи път пътуваше с този автобус, но сякаш за първи път усети улиците толкова празни. Или това беше сърцето й.... Поогледа се. Непознати физиономии с едно и също познато изражение. Всеки един от тях беше х ...
1041
Напразни усилия 2
- След пет минути на сцената! - каза някой и изчезна към следващата гримьорна.
Те се разтрепери. Глътна още едно малко за смелост. Това щеше да бъде нейния звезден миг. Ужасно се страхуваше.
В еднолитровата бутилка вече нямаше почти нищо.
- Сега - каза тя. ...
- След пет минути на сцената! - каза някой и изчезна към следващата гримьорна.
Те се разтрепери. Глътна още едно малко за смелост. Това щеше да бъде нейния звезден миг. Ужасно се страхуваше.
В еднолитровата бутилка вече нямаше почти нищо.
- Сега - каза тя. ...
939
„Една истинска жена предпочита да възбуди завист у друга жена, отколкото възхищението на петима мъже." Разбрах го, след като бех с децата на дискотека.
Само някой да каже, че не съм истинска!
То вече се разбра, че не съм добре с нервите. Те и моите деца, милите, го знаят и не им е лесно. Аз с тях съ ...
Само някой да каже, че не съм истинска!
То вече се разбра, че не съм добре с нервите. Те и моите деца, милите, го знаят и не им е лесно. Аз с тях съ ...
1315
24
*На моя най-добър приятел - Липсваш ми...*
Вечер всичко е различно... Поглеждаш през прозореца и виждаш очите на приятел... виждаш очите на твърде много приятели!
И като заклет романтик и самотник сядаш на старото си канапе, качваш краката си на малката масичка за кафе и си пускаш стария малък телев ...
Вечер всичко е различно... Поглеждаш през прозореца и виждаш очите на приятел... виждаш очите на твърде много приятели!
И като заклет романтик и самотник сядаш на старото си канапе, качваш краката си на малката масичка за кафе и си пускаш стария малък телев ...
1069
Филето (кръстена на баба си Фила, най-голямата ми сестра) бе на четири и половина, когато дядо й Павлин се разболя. Лежа по болници, после вкъщи... Гледа го малката, гледа го, па току изръси:
- Дядо, искам да умреш много стар и като умреш, нищо да не те боли!
- Дядо, искам да умреш много стар и като умреш, нищо да не те боли!
1254
5
Лудницата
Свилен Петров видя отдалеч пристигащия трамвай, вдигна сака си и се приготви да се качи бързо. Имаше огромна вероятност насъбралата се тълпа да го изблъска, а той трябваше на всяка цена да хване бързия влак за Русе, тръгващ точно след час и петнадесет минути. Младият мъж изкарваше прехрана ...
Свилен Петров видя отдалеч пристигащия трамвай, вдигна сака си и се приготви да се качи бързо. Имаше огромна вероятност насъбралата се тълпа да го изблъска, а той трябваше на всяка цена да хване бързия влак за Русе, тръгващ точно след час и петнадесет минути. Младият мъж изкарваше прехрана ...
1069
4
*
Напразни усилия 1
Човекът вървеше по пътя. Видя камък.
- О! - каза си той и се почеса - Мирише хубаво. Ще го почистя!
Избърса камъка и се намести отгоре. Нещо не му беше удобно. Не беше подходящ. Стана и продължи да върви. ...
Напразни усилия 1
Човекът вървеше по пътя. Видя камък.
- О! - каза си той и се почеса - Мирише хубаво. Ще го почистя!
Избърса камъка и се намести отгоре. Нещо не му беше удобно. Не беше подходящ. Стана и продължи да върви. ...
1060
Не е нужно да знаем как да прощаваме. Достатъчно е да искаме да го сторим.
Вселената ще се погрижи за начина.
Като отказваш да простиш, ти се вкопчваш в миналото, а в такъв случай е невъзможно да бъдеш в настоящето.
А само от тук и сега, от настоящето, може да се създава бъдеще.
Прошката е подарък з ...
Вселената ще се погрижи за начина.
Като отказваш да простиш, ти се вкопчваш в миналото, а в такъв случай е невъзможно да бъдеш в настоящето.
А само от тук и сега, от настоящето, може да се създава бъдеще.
Прошката е подарък з ...
1440
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
