40 832 резултата
Късно е вече. Уморена от игри, Герито се приготвя за сън. Обличаме пижамката и си говорим за приказните феи. Герито е убедена, че съществуват.
- Бабче, искам по-бързо да стана голяма. Още утре!
- Защо, Гери, толкова бързаш? - питам аз.
-Защото искам да си намеря принц. Да дойде утре сутринта и да ме ...
- Бабче, искам по-бързо да стана голяма. Още утре!
- Защо, Гери, толкова бързаш? - питам аз.
-Защото искам да си намеря принц. Да дойде утре сутринта и да ме ...
1883
11
Когато се прибрах от работа, естествено в апартамента бе настанало бедствено положение. Диването вилнееше из бойното поле на хола. Майка му си скубеше косата зад един окоп на дивана. А баба му ронеше тежки сълзи заради проваленото ревю на Тифани (или беше Мелъни, или може би Дороти) от „Дързост и гл ...
1817
17
Инсинуация: Първо, искам да ви попитам за името. Кратун Шоков е вашият артистичен псевдоним, нали така?
Кратун Шоков: А как ви звучи Иван Георгиев?
И: Често срещано име, наистина. Но Кратун Шоков, не е ли малко прекалено? Какво е посланието на този псевдоним?
К: Кратун идва от името на селото на дяд ...
Кратун Шоков: А как ви звучи Иван Георгиев?
И: Често срещано име, наистина. Но Кратун Шоков, не е ли малко прекалено? Какво е посланието на този псевдоним?
К: Кратун идва от името на селото на дяд ...
1742
14
Кървавочервеният диск на слънцето се търкулна зад хоризонта. Хора и животни въздъхнаха с облекчение. Лудият старец изскочи от къщи и се насочи към кучешката колиба. В ръцете си държеше един голям кокал.
- Вълчо, Вълчо! - извика той. - Къде си чедо мое?
Огромното сиво куче, чиито щръкнали уши и рунта ...
- Вълчо, Вълчо! - извика той. - Къде си чедо мое?
Огромното сиво куче, чиито щръкнали уши и рунта ...
1565
Докато Борео четеше книгата на Харпов и се тренираше как да стане Световен шампион по Домино, Зевс в същото време седеше под дебелата сянка на ореховото дърво и нагъваше вкусна пица, с пържени картофки и отпиваше студена Каменица.
- Моля те, съпруже! - падна на колене пред Първобога Хера. - Не наказ ...
- Моля те, съпруже! - падна на колене пред Първобога Хера. - Не наказ ...
1288
Вървя си по улицата... Банално.
Сръбнал съм си малко... Банално.
Всичко си е същото... Отново банално.
Очаквам нещо да се случи... Още по-банално.
Земята се отваря и ме поглъща. Хъм! ...
Сръбнал съм си малко... Банално.
Всичко си е същото... Отново банално.
Очаквам нещо да се случи... Още по-банално.
Земята се отваря и ме поглъща. Хъм! ...
1285
10
Имало едно време един златен елен и сърна. Те живеели в една далечна гора. Нямали си деца и им било много мъчно. Веднъж сърната, както се разхождала, докато елена довършвал обяда си видяла в корените на едно дърво семейство заици с три малки. Станало и тъжно, че тя си няма деца и една сълза се търку ...
1656
1
Ама че потискащо заглавие му лепнах, държа да отбележа, че съм го написала, когато съм била на 14, опитах се да пооправя и позакърпя стила тук-там, доколко се е получило, ще си проличи :)
Изолт седеше мълчаливо на една самотна пейка в крайбрежния парк . Скоро щеше да настъпи изгревът . Звездите став ...
Изолт седеше мълчаливо на една самотна пейка в крайбрежния парк . Скоро щеше да настъпи изгревът . Звездите став ...
1455
8
Макар Улицата да се намираше в покрайнините на града, градът не достигаше Улицата. Часовниците безотказно отмерваха времето в Нея, ала времето отказваше да Я посети.
Точно такъв свят аз търсех цял живот.
Беше късно в четвъртък, когато се нанесох на Улицата и вече четири дни чувах нейните стъпки. Гру ...
Точно такъв свят аз търсех цял живот.
Беше късно в четвъртък, когато се нанесох на Улицата и вече четири дни чувах нейните стъпки. Гру ...
776
4
Себе си ли търся или теб. Вече не знам колко дни се лутам из тъмнината на любовната болка и не разбирам какво се случва с мен. Не разбирам и с теб какво се случва. В един момент ми липсваш,искам да те видя, да те докосна, да целуна меките ти устни... А когато се доближим, ти си толкова студен. Протя ...
1702
1
3
Вървя бавно по път, който е пренаселен с хора. Докосвам се до нечии тела, чувам нечии разговори, но не разбирам защо всички ме гледат така. Нима сенките под очите ми ги плашат толкова??? Е, какво толкова?! Не съм спала 2 нощи и какво от това? Просто търсих пари, за да купя поредната си доза. Може би ...
2378
11
Сбогом Творци,
Исках да ви кажа Сбогом именно от тук - страниците на Сайта, където преди няколко години ви казах и Здравейте...
Някои от Вас знаят, че този акт е изцяло символичен - човек може да каже Сбогом на някого, без да изрече нито дума, а да го изплаче със Душата си и това ще бъде най-болезне ...
Исках да ви кажа Сбогом именно от тук - страниците на Сайта, където преди няколко години ви казах и Здравейте...
Някои от Вас знаят, че този акт е изцяло символичен - човек може да каже Сбогом на някого, без да изрече нито дума, а да го изплаче със Душата си и това ще бъде най-болезне ...
1140
3
Ти гледа ли вчера „Искрено и лично"?
- Миче, ти гледа ли вчера „Искрено и лично", ма?
- Е, глидах го, е ма ко?
- Е, виде ли го тоя, човек, ма Миче, много жал ми стана за него, тц, тц, тц. Да не дава Господ!
- Е, ма той май бил виновен и той, а? ...
- Миче, ти гледа ли вчера „Искрено и лично", ма?
- Е, глидах го, е ма ко?
- Е, виде ли го тоя, човек, ма Миче, много жал ми стана за него, тц, тц, тц. Да не дава Господ!
- Е, ма той май бил виновен и той, а? ...
1986
5
Неделя следобед. Милето прецени, че е време отново да решава какво да сготви на домочадието. Ех, това пусто готвене... Сутрин, обед, вечер... все едно и също. Направо вече идея си няма с какво да ги изхранва. Толкоз ли им е важно това ядене, ама... Отваря с неуверен вид вратичката на фризера и почва ...
1390
13
Стоя на ръба... Колко ли неща, започващи по подобен начин сте чели?! За себе си не знам, но от повтаряне ми звучи банално.
И така... Аз съм на ръба, до там бях стигнала. Чакам си и си мисля. Какво чакам, си е моя работа, а мисля, защото... Какво се прави на един ръб, особено ако гледаш надолу?! Точн ...
И така... Аз съм на ръба, до там бях стигнала. Чакам си и си мисля. Какво чакам, си е моя работа, а мисля, защото... Какво се прави на един ръб, особено ако гледаш надолу?! Точн ...
1009
2
Не помня точно кога се запознахме. Помня само, че беше неделя, времето беше лошо и хората, които щъкаха по надолнището на уличката, ме гледаха странно. Дъжд, октомври и момиче в синя рокля на лалета, тананикащо "Purple rain". Сигурно съм изглеждала доста налудничаво.
На тепето нямаше никого. Това ме ...
На тепето нямаше никого. Това ме ...
1396
2
Беше преди 3 месеца, когато те видях за първи път. Срещнах погледа ти и ти ми се усмихна. Никога няма да забравя тази твоя първа усмивка, усмивка за мен. Няколко дни по-късно се запознахме и... нещо се случи. Не бях се чувствала така преди. Блокирах... изтръпнах... все едно, че времето спря... И ти ...
1600
2
МНОГОТОЧИЯ... ІІ
Видях го в гръб, седнал на пейката, с кръстосани глезени. Главата му висеше към земята, а пръстите му премятаха припряно ключовете от колата му.
Стъпвах тихо, страх ме беше, че това не е истина, страх ме беше, че сънувам и ако вдигна и най-малкия шум, той ще стане и ще си иде...
Но ...
Видях го в гръб, седнал на пейката, с кръстосани глезени. Главата му висеше към земята, а пръстите му премятаха припряно ключовете от колата му.
Стъпвах тихо, страх ме беше, че това не е истина, страх ме беше, че сънувам и ако вдигна и най-малкия шум, той ще стане и ще си иде...
Но ...
1046
4
Отивам при приятелката ми разревана. Имам съмнения, че моя ми изневерява.
- А, много лошо. Моя ако така направи, направо го напускам.
- Имам две деца, как да се разведа? Но си права. Защо ми говориш така? Нали и твоя миналата седмица не се прибра цяла нощ?
- Ей, злобарка! Колко неща ти говорих тогав ...
- А, много лошо. Моя ако така направи, направо го напускам.
- Имам две деца, как да се разведа? Но си права. Защо ми говориш така? Нали и твоя миналата седмица не се прибра цяла нощ?
- Ей, злобарка! Колко неща ти говорих тогав ...
2317
22
Днес нашият живот е едно младо “разпъпило цвете”... а до вчера беше едно невинно “семе”. Приказният свят, в който живяхме до вчера, е зад нас. Какво ни очаква сега? Да, страхуваме се от новото, но трябва да помогнем на това “цвете” да разтвори своите листенца и да усети ласките на “игряващия Живот”. ...
734
Тодоров бе извънредно разумен човек. Не случайно беше тръгнал по стъпките на баща си. Скоро щеше и той да получи своето заслужено признание. Последните месеци се готвеше усилено само за това. Осъзнаваше, че е обърнал гръб на най-близките си, че не се интересува от живота, който водят, но… те бяха не ...
964
7
На другия ден, още рано сутринта телефонът и иззвъня. Николай. Искаше да знае ще може ли да я види отново. Не му отговори нищо категорично – предстояха и операции, не знаеше кога ще приключи, а и искаше да помисли още. След разговора си със свекървата имаше нужда да прецени – какво печели всъщност и ...
1007
2
Случки по Петровден
По разказ на о. Поликарп
Беше Петровден. Павел се прекръсти на излизане от църквата и вдъхна от свежия въздух. Вътре беше станало задушно от многото хора, струпали се на Литургия покрай големия празник. Павел току-що беше взел Св. Причастие. Обичаше Петровден. Не само защото на т ...
По разказ на о. Поликарп
Беше Петровден. Павел се прекръсти на излизане от църквата и вдъхна от свежия въздух. Вътре беше станало задушно от многото хора, струпали се на Литургия покрай големия празник. Павел току-що беше взел Св. Причастие. Обичаше Петровден. Не само защото на т ...
1090
2
Искам да ви разкажа една история. Е, да, някой от вас може да каже, че няма история, която да не е чувал. И това може би е така. Може би и този някой, е преживял всички житейски радости и неволи, които могат да се срещнат. Но... както и да е.
Това се случи неотдавна в едно градче с много хора, неоно ...
Това се случи неотдавна в едно градче с много хора, неоно ...
1072
6
Преди малко извърших убийство. Напълно съзнателно, не съвсем предумишлено...
Паяк. Вярно, беше голям и изплаши един от съквартирантите ми (жена). Стомаха ми се сви, стресирах се - в момента не съм на себе си. ВИНОВЕН СЪМ!!! крещи съзнанието ми. Трябваше да го хвана в бурканче и да го пусна навън. На ...
Паяк. Вярно, беше голям и изплаши един от съквартирантите ми (жена). Стомаха ми се сви, стресирах се - в момента не съм на себе си. ВИНОВЕН СЪМ!!! крещи съзнанието ми. Трябваше да го хвана в бурканче и да го пусна навън. На ...
2177
24
Така и не го завърших, надали някога ще го завърша, но все пак:
Нещо кратко, скромно и сърцестоплящо. Нещо мило, дребно и запомнящо се. Един жест?
Дали е достатъчен? Със сигурност.
И после се учиш да обичаш. Но истински, не на майтап. Даваш от любовта си на тези, които мислиш, че заслужават, други г ...
Нещо кратко, скромно и сърцестоплящо. Нещо мило, дребно и запомнящо се. Един жест?
Дали е достатъчен? Със сигурност.
И после се учиш да обичаш. Но истински, не на майтап. Даваш от любовта си на тези, които мислиш, че заслужават, други г ...
889
4
Николай Николов отмени всичките си задачи за деня. Можеше да си го позволи – веднъж за толкова години упорита работа. Чакаше тази жена толкова време… От момента, в който я беше видял, досега не преставаше да мисли за нея. Да я вижда, да си припомня чертите и. Често минаваше покрай дома и, по време н ...
880
1
За деня нямаше планови операции. Доктор Тодорова прегледа отново графика, не, нямаше. Обади се и в частната клиника, в която работеше извънредно. И там не бяха предвидени. Винаги имаше вероятност да възникне нещо по спешност, но… Татяна Тодорова се чувстваше уморена. Позвъни на завеждащия с молбата ...
1013
1
На формуляра, състоящ се от два големи листа, имаше място за името, възрастта, адреса. Под тях в най- голямото поле, продължаващо и на другия лист, бе изписано със ситен шрифт ,,Тук опишете мечтата си!’’. С ентусиазъм попълних данните си и мечтата, която се състоеше от една думичка.
Ободрена, пристъ ...
Ободрена, пристъ ...
1363
1
Татяна се огледа в малката хотелска стаичка. Всичко беше прекрасно. Точно така, както си го беше представяла. От полуспуснатите щори се процеждаше едва-едва светлина, тишината бе оглушителна, все едно се намираше на края на света, или извън останалия свят - като на самотен остров на собствената си с ...
1568
3
Слабичкото момче се размърда. Локвата дъжд, която се беше събрала в падинката на найлона, се затече надолу през дупката, право във врата на спящия му другар. Двамата югославяни спяха в парка за трети месец, не далеч от изхода на метрото. Влакът спря и тълпа от забързани французи прекоси малкия парк. ...
1468
2
Едно куче зави в далечината, но децата не го чуха.Те размърдаха дървените колове и се промушиха в двора.
- Къде е свинарника? - запита високото слабичко момче с лунички.
- Ей там, от другата страна на плевника - отвърна нехранимайкото. - Го-вори по-тихо, защото кучето е в долния край на двора.
- Ти. ...
- Къде е свинарника? - запита високото слабичко момче с лунички.
- Ей там, от другата страна на плевника - отвърна нехранимайкото. - Го-вори по-тихо, защото кучето е в долния край на двора.
- Ти. ...
1169
Група студенти от Университета по археология в Сараево бяха насядали под дебелата сянка на вековното дърво. Хипитата бяха с дълги коси и панталони с широки крачоли. Момичетата бяха с поли.
- Браво! - запляскаха студентите. - Чудесна песен.
- Обожавам Бийтълс - рече една от девойките с топли кафяви о ...
- Браво! - запляскаха студентите. - Чудесна песен.
- Обожавам Бийтълс - рече една от девойките с топли кафяви о ...
1306
- ... Няма как да ти го обясня... Както ти не можеш да ми обясниш защо те е страх от светофари... То е като... нямаш контрол върху него. Ей така седи си и си и окупира цялото ти съзнание... не мислиш за нищо друго, защото другото няма смисъл, влече те като магнит, стихийно едно такова, влече те, как ...
1233
1
Един от най-ярките ми спомени от училище беше другарката Гаврилова. Другарката Гаврилова беше от старата аристокрация, жена с изтънчен вкус към музиката, следователно учителка по пеене и ръководител на духовия оркестър и хора на училището. Като истински аристократ, поставен в социалистическа среда, ...
1103
4
На улицата - паднал човек. Възрастен е. Главата му се е килнала на една страна, по бузата му се стича лига. Няколко души възбудено се суетят около него - явно очакват линейката. Два влюбени гълъба се целуват на тротоара до произшествието. Автобусите изхвърлят нафтова мъгла, сякаш искат да скрият гле ...
824
2
- Следващият, моля!
- Здравейте - смотолевям неуверено - трябва да се е получил запис на мое име.
- Вашето име как е?
- Иларион Светославов Мънзов.
- Момент, моля! ...
- Здравейте - смотолевям неуверено - трябва да се е получил запис на мое име.
- Вашето име как е?
- Иларион Светославов Мънзов.
- Момент, моля! ...
731
2
Еднакви блокове. Иззад ъглите им надничат котки. Стари хора седят по пейките като за последно. От просторите ми махат ризи. Блоковете ме гледат студено със стъклените си очи, сякаш да ми подскажат, че не ми е тук мястото. Макар да се родих и отраснах сред тях, те никога не ме приеха. Всеки път чувах ...
797
1
К А Т А С Т Р О Ф А
Мила стоеше до прозореца в коридора на болницата. Лицето й беше стоманено-сиво като облаците, надвесили се над земята. Едри капки дъжд започнаха да удрят по прозореца. Тя опря едната си ръка на стъклото, мъчейки се да излезе от този ад. Уви! Това не бе просто приказка с лош край. ...
Мила стоеше до прозореца в коридора на болницата. Лицето й беше стоманено-сиво като облаците, надвесили се над земята. Едри капки дъжд започнаха да удрят по прозореца. Тя опря едната си ръка на стъклото, мъчейки се да излезе от този ад. Уви! Това не бе просто приказка с лош край. ...
1911
3
Веднъж, ей така през маранята,
видях Оазис...
Слънцето отдавна припичаше, сякаш единствената му мечта бе да изпепели всичко наоколо. Дрезгави крясъци на гарван придаваха зловещ отенък на едва ли не пустинния пейзаж. Накъдето и да погледнеш, се виждаха само ниски храстчета, безразборно разпръснати из ...
видях Оазис...
Слънцето отдавна припичаше, сякаш единствената му мечта бе да изпепели всичко наоколо. Дрезгави крясъци на гарван придаваха зловещ отенък на едва ли не пустинния пейзаж. Накъдето и да погледнеш, се виждаха само ниски храстчета, безразборно разпръснати из ...
843
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
