Асансьор за мравки

27.08.2024 г., 19:51 ч.

Поезия

129 1 2

АСАНСЬОР ЗА МРАВКИ

Къде съм тръгнал, никога не зная.

Дали ще стигна – и това не знам.

Не питайте, на мен ми е все тая! –

добро ли, зло ли ме очаква там.

Светът край мене все така се движи –

мравуняче под Божия Всемир,

за своя черен хляб полага грижи,

а хлябът бял е хляб на царски пир.

Човек, дори добре да е, се спира

все някой ден пред Райските врати.

Един ли братец хлътна зад баира

в забрава и Вселенски пустоти?

Ни славата, ни почестите важат –

летиш като в небесен асансьор.

Щом копчето натиснеш на етажа,

и ангелите вече пеят в хор!

Живях – дори от мравката по-чисто,

и знам, че Господ ще ме приюти.

Земята е търкулнато мънисто,

което в шепа подържа и ти.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.