Надрастване по вертикала

21.05.2010 г., 7:45 ч.

Поезия » Друга

5.0 / 8

690 0 6

Познавах те задочно. Като име.
Приличаше на нищо... и на повече.
Живеех на ръба на твойте рими –
безплътна и прозрачна. С многоточия.
Познавах те по усет. Всемогъщо.
Във вените – безкръвно посинели.
Заместих отговор с въпрос, но беше същото
(без теб и живите не смеят да са смели).
Живеех двойно. Малко себе си и много теб,
боляха ме глаголите... когато падаше,
преливах си сърдечност – като лек,
за метастазата на болното ти нямане. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Божият дар
Диагноза: Щастлив

Стои там, на ъгъла бос и с поезия птиците храни. Той твърде е стар за въпроси и твърде обръгнал за р...
Есенно сладко

Как ухае на дюли живота и все още е синьо-зелен, вкус на лято и есенна болка, сладка круша сред двор...
Оцеляла

Душата ми се скита полугола, посипана със цвят от мандарина, загледана далече в хоризонта - върви и ...

Още произведения »