4.06.2021 г., 0:25 ч.
Сега
Прошепни ми
на възглавницата.
Имам монета. Търкаляща се.
А фонтанът е река и плавно
потъва в твоите желания.
Сега! – Защо ме питаш откога
съм се увила в тези длани?!
Тъга е – само сняг върху брега,
топящ събудените рани.
Така ме галят птиците от Юг –
шептежите на сенки и мълчания.
Най-важното сега е, че си тук. ...
на възглавницата.
Имам монета. Търкаляща се.
А фонтанът е река и плавно
потъва в твоите желания.
Сега! – Защо ме питаш откога
съм се увила в тези длани?!
Тъга е – само сняг върху брега,
топящ събудените рани.
Така ме галят птиците от Юг –
шептежите на сенки и мълчания.
Най-важното сега е, че си тук. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация
Заспиват и сънуват ураган,
и брегове – от злато и коприна,
а океанът, с перлената длан,
ги гали нежно, тихо – за да мине,
покрусата от туй, че няма бряг, ...
и брегове – от злато и коприна,
а океанът, с перлената длан,
ги гали нежно, тихо – за да мине,
покрусата от туй, че няма бряг, ...
754
7
7
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
